Областен лидер на БСП облече ученици като пионерчета, прескочен ли е закона?
Скок във времето на разстояние 40 години обратно реализираха публично в СУ „ Петко Р. Славейков “ в Кърджали, чийто шеф е Милко Багдасаров – регионален водач на Българска социалистическа партия от 1995 година.
Деветите им класове проиграха открит урок по „ Миналото през днешния ден “ на школата „ ИстОрика “ с началник Димитър Димов с възстановка на всичките пόказни елементи от бита и метода на живот през социализма.
Учениците били с пионерски връзки, облечени в униформи като в това време. Имало грамофони, остарели радиоприемници, касетофони, газени лампи, портрети на известни в близкото минало държавни водачи, книги, будилници, дървени сечива и доста други предмети, които към този момент не се употребяват. Имало също лозунги от времето на соца, боза, локумени вафли, милинки, банички, кифли. Учениците ги продавали на цени от 5, 10 и 15 стотинки, както е било преди. Два от класовете обезпечили коли „ Лада “ и „ Жигули “, паркирани като музейни експонати.
Според думите на Димитър Димов учениците откликнали с възторг на предизвикването да проучат по-подробно времето, в което са израсли техните баби и дядовци и частично родителите им. Темата се трансформирала в централна за фамилиите им. Разказвали им мемоари, вадели от раклите предмети от това време, пренасяли ги с думи и чувства в едно друго съществуване, което в никакъв случай няма да се върне.
На процедура учениците в Кърджали са разиграли „ розовата “ част от предишното на града, спестявайки на очевидно възторжената аудитория репресиите и гоненията на популацията, което отхвърля да се преименува и което отхвърля да одобри комунистическия режим, довел до гибелта на 90 милиона души в целия свят – умни, интелигентни, скромни, само че и непримирими хора.
(Портрети на жертви от така наречен " възродителен развой " (Момчилград, 2018). Снимка: Дойче веле
Възрастните точно в Кърджали, които съгласно управлението на учебното заведение, са се радвали на „ открития урок “ през вчерашния ден, са очевидци на така наречен " Възродителен развой " и „ Голяма екскурзия “. С този мрачно-ироничен израз е наименуван процесът на насилственото изселване на 360 000 души от района, които е трябвало небрежно да изоставят домовете си и да потърсят леговище в съседна Турция.
Причина за това събитие става на председателя на тоталитарния Държавен съвет Тодор Живков през пролетта на 1989 година, на 29 май, който приканва Турция да отвори границата си за искащите да се изселят български жители.
На 3 юни турската страна отваря границата си и това довежда до огромна миграционна вълна през летните месеци на 1989 година Само след няколко месеца – в края на август, големият поток от хора принуждава турската страна още веднъж да затвори границата.
В формалната позиция на българските управляващи за всеобщото изселване на български турци и мюсюлмани се употребява думата „ екскурзия “, което предизвика медиите с печална подигравка да нарекат събитието „ Голямата екскурзия “.
„ Работехме непрекъснато, довеждаха цели групи хора с рейсове, които бяха принуждавани „ непринудено “ да попълнят заявки – другояче не ги допускаха до работното им място. Противопоставиш ли се – или в Белене, или пердах до гибел в милицията “, споделя да вземем за пример Боряна Хъзова от Бенковски пред „ Дойче веле “ преди година. Публикацията е озаглавена „ България, 1984: Когато снегът почервеня от кръв “.
В тези смутни дни била служителка в администрацията, директно ангажирана с насилственото преименуване на българските турци.
Тези, които не се подчинявали на заповедта, трябвало да стоят с часове на открито в зимния мраз, а след това ги изпращали в лагер. „ Онези с баретите действаха незабавно – водят някого да попълня документи, той се съпротивлява и… след минута към този момент го няма. Беше ужасно, това не трябваше да се прави, мен ме беше позор “, споделя Боряна.
Тя не можела да си обърне езика и да назове някой собствен комшия с новото му име, заради което и понесла санкции. „ Бях сред чука и наковалнята, бях заставена да им предпочитам имена… че коя съм аз? Беше ме позор от всичко! Огромна неточност на Българска комунистическа партия и непростимо закононарушение бе това, а наследниците ѝ още не са поискали амнистия “, възмущава се тя. „ Когато през 1989 година стартира всеобщата вълна на изселване към Турция, на хората им оставяха единствено по няколко часа да съберат най-необходимото и да поемат към нищото “, с болежка си спомня Боряна.
Мюмюн Иляз, който е пристигнал в кметския кабинет по персонален въпрос, споделя своите прекарвания от тези трагични дни:
„ В ръщахме се от работа с миньорския рейс от рудника на „ Горубсо “, когато въоръжени бойци ни взеха паспортите. Цяла седмица нямахме право да вървим на работа, а когато най-накрая го позволиха, всяка заран трябваше да взимаме разрешителни бележки за излизане от селото “, спомня си 72-годишният Мюмюн Иляз, представен в същата обява.
Въведен бил вечерен час, а за пътешестване трябвало да се желае категорично позволение от кметството. „ Над 20 години бях работил с българи в рудника, другарството ни е живо и в този момент. И те тогава плакаха дружно с мен, началникът ни се ядосваше на партията. Забраниха коленето на курбан по байрамите, молитвите в джамията, езика, погребалните ритуали, всичко “, споделя той.
Според него България е потърпевша от всичко това: „ Ако не беше репресията, хората щяха още да са тук и тази земя нямаше да е пустееща. Изтръгнаха турската интелигенция, а това бяха изучени в българските университети инженери, лекари, учители, агрономи, междинни експерти “, споделя мъжът пред медията. След 10 години, прекарани в Бурса, съпрузите се върнали отново в Бенковски – поради въздуха на планината. За Мюмюн в България е най-хубаво, все пак претърпяно преди години. „ И в този момент сънувам ливадите на моето село, където в детството пасях животните, родината не се не помни “, заключава той.
(Законът, с който комунистическият режим в България е жигосан като престъпен)
Именно заради събития като това, ведно с гоненията на интелигентната част от българското население, наказано на затвор в Белене или на разстрел единствено поради непокорството и непримиримостта му с режима, и поради още доста аргументи, в детайли разказани, през 2000 година бе гласуван Закон за оповестяване на комунистическия режим в България за незаконен.
Ето обаче по какъв начин е показана „ възстановката “ в уеб страницата на Средното учебно заведение „ Петко Рачов Славейков “ в днешния Кърджали:
„ Учениците от четирите девети класа на СУ " Петко Рачов Славейков " върнаха времето с 40 години и се придвижиха в бита и метода на живот на хората в епохата на социализма. Идеята е на школа " ИстОрика " към най-голямото кърджалийско учебно заведение и по-специално на нейния началник Димитър Димов. Според думите му учениците откликват с възторг на предизвикването да проучат по-подробно времето, в което са израсли техните баби и дядовци и частично родителите им. Темата се трансформира в централна за фамилиите им - описват им мемоари, вадят от раклите предмети от това време, придвижват ги с думи и чувства в едно друго съществуване, което в никакъв случай няма да се върне.
Димов споделя, че нито един възпитаник или родител не е реагирал негативно на концепцията. По-скоро всички се запалили от раз. Самата подготовка за присъединяване във възстановката и открития урок " Миналото през днешния ден " не може да мине без присъединяване на най-малко две генерации от семейство.
Пионерските връзки, грамофоните, старите радиоприемници, касетофони, газени лампи, портрети на известни в близкото минало държавни водачи, книги, будилници, дървени сечива и доста други предмети, които в съвремието не използваме.
Особено огромно внимание от страна на публиката провокираха лозунгите от това време, бозата, локумените вафли, милинките, баничките и кифлите. Учениците ги продаваха на присъстващите на символичните цени от 5, 10 и 15 стотинки, както е било преди.
![Три нови партии се причислиха към необятната коалиция на Българска социалистическа партия]( "Три нови партии се причислиха към необятната коалиция на Българска социалистическа партия")
Три нови партии се причислиха към необятната коалиция на Българска социалистическа партия
Три нови партии - " Съюз на отечеството " на Васил Точков, " Българска пролет " на Велизар Енчев и " Движение за обществен хуманизъм " на Алек...
Два от класовете пък бяха обезпечили коли „ Лада “ и „ Жигули “, паркирани като музейни експонати. Проявата е планувана освен като възстановка, само че и като открит урок по гражданско обучение, както и конкурс.
В един миг се образува жури, което да дефинира спечелилия. Със задачата да преценяват кой клас е най-подготвен са избрани шефът на СУ " П. Р. Славейков " Милко Багдасаров и шефовете на учебните заведения - посетители по Национална стратегия " Иновации в деяние " - Весела Иванова от ПГЧЕ " Васил Левски " – Бургас, и Иванка Ваклинова от ПГ " Иван С. Аксаков " - Пазарджик.
Членовете на журито задаваха въпроси по показаните предмети и разкази на учениците, с цел да дефинират победител. В края на краищата обаче не се наеха с тази отговорност заради изключителното усърдие на всички.
За деветокласниците това е ново предизвикателство, само че за по-големите възпитаници в школа " ИстОрика " сходно събитие към този момент се е случвало. Затова и те получиха правото да излъчат спечелилия.
Теодора Шанева от 11 " а " разгласи решението на " по-старшите историци ". Единодушно те дефинират за отличник 9-ти " б " клас - единственото чавдарче, ниските цени на питателните артикули и " Лада " -та накланят везните в тяхна изгода.
Наградата е еднодневна екскурзия до определена от тях историческа забележителност в България в комфортно време и съгласно противоепидемичните ограничения. Учениците нарекоха своята демонстрация музей навън " Миналото през днешния ден ". Те споделят концепцията, че с цел да напредва и да се усъвършенства както би трябвало, човек би трябвало да познава предишното и да се учи от него. Да почита предците си и да изследва всяка позиция. Времето, което в никакъв случай няма да се върне, е повлияло сегашното по несравним метод, по тази причина би трябвало да се знае “.
Деветите им класове проиграха открит урок по „ Миналото през днешния ден “ на школата „ ИстОрика “ с началник Димитър Димов с възстановка на всичките пόказни елементи от бита и метода на живот през социализма.
Учениците били с пионерски връзки, облечени в униформи като в това време. Имало грамофони, остарели радиоприемници, касетофони, газени лампи, портрети на известни в близкото минало държавни водачи, книги, будилници, дървени сечива и доста други предмети, които към този момент не се употребяват. Имало също лозунги от времето на соца, боза, локумени вафли, милинки, банички, кифли. Учениците ги продавали на цени от 5, 10 и 15 стотинки, както е било преди. Два от класовете обезпечили коли „ Лада “ и „ Жигули “, паркирани като музейни експонати.
Според думите на Димитър Димов учениците откликнали с възторг на предизвикването да проучат по-подробно времето, в което са израсли техните баби и дядовци и частично родителите им. Темата се трансформирала в централна за фамилиите им. Разказвали им мемоари, вадели от раклите предмети от това време, пренасяли ги с думи и чувства в едно друго съществуване, което в никакъв случай няма да се върне.
На процедура учениците в Кърджали са разиграли „ розовата “ част от предишното на града, спестявайки на очевидно възторжената аудитория репресиите и гоненията на популацията, което отхвърля да се преименува и което отхвърля да одобри комунистическия режим, довел до гибелта на 90 милиона души в целия свят – умни, интелигентни, скромни, само че и непримирими хора.
(Портрети на жертви от така наречен " възродителен развой " (Момчилград, 2018). Снимка: Дойче веле
Възрастните точно в Кърджали, които съгласно управлението на учебното заведение, са се радвали на „ открития урок “ през вчерашния ден, са очевидци на така наречен " Възродителен развой " и „ Голяма екскурзия “. С този мрачно-ироничен израз е наименуван процесът на насилственото изселване на 360 000 души от района, които е трябвало небрежно да изоставят домовете си и да потърсят леговище в съседна Турция.
Причина за това събитие става на председателя на тоталитарния Държавен съвет Тодор Живков през пролетта на 1989 година, на 29 май, който приканва Турция да отвори границата си за искащите да се изселят български жители.
На 3 юни турската страна отваря границата си и това довежда до огромна миграционна вълна през летните месеци на 1989 година Само след няколко месеца – в края на август, големият поток от хора принуждава турската страна още веднъж да затвори границата.
В формалната позиция на българските управляващи за всеобщото изселване на български турци и мюсюлмани се употребява думата „ екскурзия “, което предизвика медиите с печална подигравка да нарекат събитието „ Голямата екскурзия “.
„ Работехме непрекъснато, довеждаха цели групи хора с рейсове, които бяха принуждавани „ непринудено “ да попълнят заявки – другояче не ги допускаха до работното им място. Противопоставиш ли се – или в Белене, или пердах до гибел в милицията “, споделя да вземем за пример Боряна Хъзова от Бенковски пред „ Дойче веле “ преди година. Публикацията е озаглавена „ България, 1984: Когато снегът почервеня от кръв “.
В тези смутни дни била служителка в администрацията, директно ангажирана с насилственото преименуване на българските турци.
Тези, които не се подчинявали на заповедта, трябвало да стоят с часове на открито в зимния мраз, а след това ги изпращали в лагер. „ Онези с баретите действаха незабавно – водят някого да попълня документи, той се съпротивлява и… след минута към този момент го няма. Беше ужасно, това не трябваше да се прави, мен ме беше позор “, споделя Боряна.
Тя не можела да си обърне езика и да назове някой собствен комшия с новото му име, заради което и понесла санкции. „ Бях сред чука и наковалнята, бях заставена да им предпочитам имена… че коя съм аз? Беше ме позор от всичко! Огромна неточност на Българска комунистическа партия и непростимо закононарушение бе това, а наследниците ѝ още не са поискали амнистия “, възмущава се тя. „ Когато през 1989 година стартира всеобщата вълна на изселване към Турция, на хората им оставяха единствено по няколко часа да съберат най-необходимото и да поемат към нищото “, с болежка си спомня Боряна.
Мюмюн Иляз, който е пристигнал в кметския кабинет по персонален въпрос, споделя своите прекарвания от тези трагични дни:
„ В ръщахме се от работа с миньорския рейс от рудника на „ Горубсо “, когато въоръжени бойци ни взеха паспортите. Цяла седмица нямахме право да вървим на работа, а когато най-накрая го позволиха, всяка заран трябваше да взимаме разрешителни бележки за излизане от селото “, спомня си 72-годишният Мюмюн Иляз, представен в същата обява.
Въведен бил вечерен час, а за пътешестване трябвало да се желае категорично позволение от кметството. „ Над 20 години бях работил с българи в рудника, другарството ни е живо и в този момент. И те тогава плакаха дружно с мен, началникът ни се ядосваше на партията. Забраниха коленето на курбан по байрамите, молитвите в джамията, езика, погребалните ритуали, всичко “, споделя той.
Според него България е потърпевша от всичко това: „ Ако не беше репресията, хората щяха още да са тук и тази земя нямаше да е пустееща. Изтръгнаха турската интелигенция, а това бяха изучени в българските университети инженери, лекари, учители, агрономи, междинни експерти “, споделя мъжът пред медията. След 10 години, прекарани в Бурса, съпрузите се върнали отново в Бенковски – поради въздуха на планината. За Мюмюн в България е най-хубаво, все пак претърпяно преди години. „ И в този момент сънувам ливадите на моето село, където в детството пасях животните, родината не се не помни “, заключава той.
(Законът, с който комунистическият режим в България е жигосан като престъпен)
Именно заради събития като това, ведно с гоненията на интелигентната част от българското население, наказано на затвор в Белене или на разстрел единствено поради непокорството и непримиримостта му с режима, и поради още доста аргументи, в детайли разказани, през 2000 година бе гласуван Закон за оповестяване на комунистическия режим в България за незаконен.
Ето обаче по какъв начин е показана „ възстановката “ в уеб страницата на Средното учебно заведение „ Петко Рачов Славейков “ в днешния Кърджали:
„ Учениците от четирите девети класа на СУ " Петко Рачов Славейков " върнаха времето с 40 години и се придвижиха в бита и метода на живот на хората в епохата на социализма. Идеята е на школа " ИстОрика " към най-голямото кърджалийско учебно заведение и по-специално на нейния началник Димитър Димов. Според думите му учениците откликват с възторг на предизвикването да проучат по-подробно времето, в което са израсли техните баби и дядовци и частично родителите им. Темата се трансформира в централна за фамилиите им - описват им мемоари, вадят от раклите предмети от това време, придвижват ги с думи и чувства в едно друго съществуване, което в никакъв случай няма да се върне.
Димов споделя, че нито един възпитаник или родител не е реагирал негативно на концепцията. По-скоро всички се запалили от раз. Самата подготовка за присъединяване във възстановката и открития урок " Миналото през днешния ден " не може да мине без присъединяване на най-малко две генерации от семейство.
Пионерските връзки, грамофоните, старите радиоприемници, касетофони, газени лампи, портрети на известни в близкото минало държавни водачи, книги, будилници, дървени сечива и доста други предмети, които в съвремието не използваме.
Особено огромно внимание от страна на публиката провокираха лозунгите от това време, бозата, локумените вафли, милинките, баничките и кифлите. Учениците ги продаваха на присъстващите на символичните цени от 5, 10 и 15 стотинки, както е било преди.
Три нови партии - " Съюз на отечеството " на Васил Точков, " Българска пролет " на Велизар Енчев и " Движение за обществен хуманизъм " на Алек...
Два от класовете пък бяха обезпечили коли „ Лада “ и „ Жигули “, паркирани като музейни експонати. Проявата е планувана освен като възстановка, само че и като открит урок по гражданско обучение, както и конкурс.
В един миг се образува жури, което да дефинира спечелилия. Със задачата да преценяват кой клас е най-подготвен са избрани шефът на СУ " П. Р. Славейков " Милко Багдасаров и шефовете на учебните заведения - посетители по Национална стратегия " Иновации в деяние " - Весела Иванова от ПГЧЕ " Васил Левски " – Бургас, и Иванка Ваклинова от ПГ " Иван С. Аксаков " - Пазарджик.
Членовете на журито задаваха въпроси по показаните предмети и разкази на учениците, с цел да дефинират победител. В края на краищата обаче не се наеха с тази отговорност заради изключителното усърдие на всички.
За деветокласниците това е ново предизвикателство, само че за по-големите възпитаници в школа " ИстОрика " сходно събитие към този момент се е случвало. Затова и те получиха правото да излъчат спечелилия.
Теодора Шанева от 11 " а " разгласи решението на " по-старшите историци ". Единодушно те дефинират за отличник 9-ти " б " клас - единственото чавдарче, ниските цени на питателните артикули и " Лада " -та накланят везните в тяхна изгода.
Наградата е еднодневна екскурзия до определена от тях историческа забележителност в България в комфортно време и съгласно противоепидемичните ограничения. Учениците нарекоха своята демонстрация музей навън " Миналото през днешния ден ". Те споделят концепцията, че с цел да напредва и да се усъвършенства както би трябвало, човек би трябвало да познава предишното и да се учи от него. Да почита предците си и да изследва всяка позиция. Времето, което в никакъв случай няма да се върне, е повлияло сегашното по несравним метод, по тази причина би трябвало да се знае “.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ