Кратка история на скоч уискито
Скочът е именуван още „ водата на живота “ и мнозината, които познават неговата привлекателност и качества (почти всички ние), знаят доста добре за какво. И въпреки всичко историята на този постоянно опушен, постоянно с усет на орех, а от време на време и на плодов балсам е едва известна и в действителност точният му генезис се губи из мъглите на времето, на мъглявото шотландско време.
Какво в действителност е скоч уиски? Скочът се прави от малцов ечемик, който ферментира и дестилира (два пъти), след което се поставя да остарее в дъбови бъчви. В Шотландия скочът би трябвало да отлежава в бъчвите най-малко 3 години, макар че множеството отлежават сред 8 и 20 години.
Самият развой на филтрация е прочут най-малко от античните египтяни. Това може да е доста елементарен развой, знаете сами – би трябвало единствено да се направи система, при която в един съд се нагрява течност, изпарява се и пара се събира по тръбичка в различен съд. Като котел за варене на ракия.
При производството на уиски, тази течност стартира като ечемик, който първо би трябвало да се събере от полето. След това се суши с пушек (ако за тази цел се употребява торф, той придава опушен мирис на ечемика), по-късно се смила и се прибавя вода с пивна отплата, която по-късно ферментира. След ферментацията течността се дестилира първо, с цел да се получи 20% алкохол, а по-късно и повторно в по-сложен развой, при който първият и последният екстракт се изхвърлят, и се резервира единствено междинната част.
Някои настояват, че изкуството на филтрация е зародило за първи път на Британските острови, защото в Британия има известни доказателства за спиртни питиета още към 43 година сл. н. е. Алкохол може да се прави и по други способи, в това число един малко първичен, прилаган в Китай през VII век, при който китайците просто оставят виното им да замръзне, след което ледът се маха и по този начин се получава напитка с по-високо наличие на алкохол.
Най-вероятно дестилацията е донесена в Шотландия от монаси-мисионери.
Алембики с разнообразни форми, 1606
Всъщност откриването на алембика (където съд със заоблено гърло се свързва посредством тръба с обособен съд) нормално се приписва на Джабир ибн Хайян към 800 година сл. Хр. Мнозина също по този начин считат, че Джабир е употребявал този развой за филтрация на първия етилов алкохол (въпреки че мюсюлманите са въздържатели, в космополитния арабски свят може да се откри вино и различен алкохол). Тази технология скоро се популяризира в цяла Европа, подкрепена в не дребна степен от османските войни от Средновековието. Към 15-ти век към този момент спиртни питиета се създават из целия континент.
Първият документиран случай на производството на скоч уиски можем да забележим в „ The Exchequer Rolls “ от 1494 година Това са данъчни записи, които демонстрират закупуването на съставки за подготвяне на пиенето: „ Осем чаши малц на брат Йоан Кор, с които да се направи aqua vitae [вода на живота] “
Други ранни записи сочат, че даже крал Джеймс IV е бил почитател на напитката и на 15 и 17 септември 1506 година (според комерсиалните книгите на касиер) той е поръчал aqua vitae.
Явно през 17 век еликсирът към този момент се е произвеждал в Шотландия, защото в Регистърът на тайния съвет в Гамри, Банфшир го отбелязва по отношение на влизане с щурм през 1614 година, а за консумация на uiskie (уиски) се загатва и в погребални ритуали от 1618.
Най-ранните сведения за профилирана дестилерия, Ferintosh of Culloden, датират от 1690 година в документите на Народното събрание на Шотландия, само че, несъмнено, и преди този момент е имало хора, които създават и продават уискиподобно пиво. Например, знаем, че през 1644 година Законът за акцизите на шотландския парламент начислява налог от „ 13 пенса за пинта (400 милилитра) aqua vitae или друга мощна течност “.
Въпреки напъните търговията със скоч да се контролира, през 18 век противозаконното произвеждане на шотландско уиски се развива стремглаво. Най-накрая, през 1823 година, в опит въпреки всичко да се откри надзор върху правенето на уиски се приема закон за акцизите, който прави дребните дестилерии противозаконни и начислява налог за несъмнено количество и лицензионна такса за по-големи дестилерии. Този закон в последна сметка е задоволителен промишленост да стане (поне до огромна степен) законна.
…
Според отчет от 2012 година, шотландското уиски е „ мощен мотор “ на шотландската стопанска система. Годишните брутни доходи доближават 4 милиарда английски лири като износът е по-голямата част от тях (3,45 милиарда английски лири). В сектора работят над 10 000 шотландски служащи и основава още 35 000 работни места. Производителите на скоч харчат над 1 милиард английски лири на локално равнище, които са над 80% от всички нужни първични материали за производството на алкохолната напитка. За една година над 200 милиона паунда са изхарчени единствено за зърнени култури във Англия.
