Конкуренцията в работата провокира неетични действия
Склонността да „ се мерят ” и съпоставят с сътрудниците подтиква чиновниците и мениджърите в фирмите към неточни дейности, демонстрира серия от научни опити
Конкуренцията може да докара до проблеми, които се простират надалеч оттатък положителното или неприятното показване в работата (снимка: CC0 Public Domain)
Конкуренцията е огромен тласък. Често пъти тя ни тласка към реализиране на нашите цели и ни стимулира да бъдем все по-добри, все по-усърдни в това, което вършим. А когато се оправяме по-добре с работата си, можем да чакаме по-голяма заплата, авторитет, престиж и израстване в кариерата. Всичко това покачва самочувствието, увереността и самооценката. Но конкуренцията може да ни заслепи и да сътвори редица морално-етични проблеми.
Учени от Харвард разгласиха неотдавна резултатите от серия изследвания, които демонстрират, че конкуренцията може да докара до проблеми, които се простират надалеч оттатък положителното или неприятното показване в работата. Заслепяването поради конкуренцията и склонността да се подхващат някои недотам етични дейности е проблем във всички области: сътрудници, които се държат неточно на работното място, мениджъри, които гонят заложените цели за тримесечието, даже и политически партии, които харчат средства от акциите си, с цел да привлекат гласоподаватели.
Общият знаменател в тези случаи е, че има малко печеливши обстановки, а заложени на карта са пари, прогрес и известност .
Това, което постоянно подклажда ожесточената конкуренция, е разбирането, че методът, по който се справяш със дилемите, се прави оценка не в безусловно изражение, а спрямо другите. На работното място разнообразни видове класиране и рейтингови системи правят оценка кой по какъв начин се оправя със дилемите си. На тази база се дефинира кои са топ 20% от чиновниците, категоризирани като високопроизводителни, и кои са най-слабите 10%, които пък са пред риска да бъдат освободени.
Точно сравняването с другите може да се окаже извор на неетично държание , открили са откривателите от Харвард след няколко изследвания. Анализът им е оповестен в сп. „ Управление на човешките запаси ”.
В едно от проучванията учените помолили 164 студенти да прочетат предполагаем сюжет (основан на същинска история) за капиталов банкер, изправен пред етична алтернатива, и да преценяват вероятността той да направи нещо неточно. Пред студентите са показани на инцидентен принцип три сюжета за заплатата на брокера: закрепена заплата без бонус; закрепена заплата с бонус, привързан с броя на сделките; и закрепена заплата с бонус, привързан с представянето по отношение на сътрудниците.
Резултатите изрично демонстрират, че когато става дума за относителното показване, студентите чакат брокерът да се държи по-неетично. В съответния случай тяхното очакване е, че брокерът ще употребява нечестни тактики, с цел да прикрие огромна загуба , до която се е стигнало поради проблематична негова договорка.
В различен сходен опит на 184 участници е показан сюжет, в който би трябвало да се вземе решение. Разгледан е казусът на академични професор, който е покрай миг на оценка на труда си и е номиниран за влиятелен народен конгрес. Ръкопис на професора е изпратен до авторитетно списание, а публикуването му е от основно значение както за оценката на професора в университета, по този начин и за номинацията му. Анализът на данните в ръкописа обаче не дава мечтаните резултати и професорът е изкушен да манипулира данните.
Участниците в опита са помолени да предскажат вероятността професорът да манипулира данните по канара от 0 (никаква) до 100 (със сигурност). Респондентите са случайно разпределени в две групи – едните би трябвало просто да отговорят, а другите – да посочат вероятните последствия (както позитивни, по този начин и отрицателни) от операцията. Резултатите сочат, че междинната възможност за манипулиране, съгласно втората група, е доста по-ниска. По-късно същият опит е извършен с друга група респонденти, в която те самите влизат в ролята на професора.
Серия от следващи опити удостоверява наблюденията на учените, че склонността да „ се мерим ” и съпоставяме с сътрудниците е способна да предизвика неточни и неетични дейности. В резултат, учените са изготвили няколко рекомендации:
Разиграване на етични драми: ръководителите могат да помолят чиновниците и екипите да спрат и да се замислят, преди да вземат значимо решение с етично влияние. Хората могат да помислят и обсъдят позитивните и отрицателните последствия от дейностите си.
Организиране на „ етични хакатони ” : постоянно събиране на членовете на екипа, с цел да се споделят идни решения. Участниците е добре да създадат цялостна „ дисекция на решенията ”, да спорят, даже да са „ юрист на дявола ” и да издигнат всички вероятни проблеми.
Време за размисъл: чиновниците е добре да бъдат насърчени да подходят „ рефлективно ”, деликатно, да се замислят за следствията. Могат да се създадат обучителни сесии за подкрепяне на чиновниците да умеят да спрат и помислят сериозно.
Етиката като част от културата: в организацията може да се включат правила на етичното държание като „ стой и намерения ” и „ потърси отзиви ”.
В по-дългосрочен проект може да се намерения дали и по какъв начин да продължат да се употребяват системите за оценяване на чиновниците, които съдържат детайли на съпоставяне с сътрудниците и конкуренцията. Някои организации не престават да опитват в тази посока, като в Microsoft, да вземем за пример, тотално са се отказали от сходен вид оценяване.
Конкуренцията може да докара до проблеми, които се простират надалеч оттатък положителното или неприятното показване в работата (снимка: CC0 Public Domain)
Конкуренцията е огромен тласък. Често пъти тя ни тласка към реализиране на нашите цели и ни стимулира да бъдем все по-добри, все по-усърдни в това, което вършим. А когато се оправяме по-добре с работата си, можем да чакаме по-голяма заплата, авторитет, престиж и израстване в кариерата. Всичко това покачва самочувствието, увереността и самооценката. Но конкуренцията може да ни заслепи и да сътвори редица морално-етични проблеми.
Учени от Харвард разгласиха неотдавна резултатите от серия изследвания, които демонстрират, че конкуренцията може да докара до проблеми, които се простират надалеч оттатък положителното или неприятното показване в работата. Заслепяването поради конкуренцията и склонността да се подхващат някои недотам етични дейности е проблем във всички области: сътрудници, които се държат неточно на работното място, мениджъри, които гонят заложените цели за тримесечието, даже и политически партии, които харчат средства от акциите си, с цел да привлекат гласоподаватели.
Общият знаменател в тези случаи е, че има малко печеливши обстановки, а заложени на карта са пари, прогрес и известност .
Това, което постоянно подклажда ожесточената конкуренция, е разбирането, че методът, по който се справяш със дилемите, се прави оценка не в безусловно изражение, а спрямо другите. На работното място разнообразни видове класиране и рейтингови системи правят оценка кой по какъв начин се оправя със дилемите си. На тази база се дефинира кои са топ 20% от чиновниците, категоризирани като високопроизводителни, и кои са най-слабите 10%, които пък са пред риска да бъдат освободени.
Точно сравняването с другите може да се окаже извор на неетично държание , открили са откривателите от Харвард след няколко изследвания. Анализът им е оповестен в сп. „ Управление на човешките запаси ”.
В едно от проучванията учените помолили 164 студенти да прочетат предполагаем сюжет (основан на същинска история) за капиталов банкер, изправен пред етична алтернатива, и да преценяват вероятността той да направи нещо неточно. Пред студентите са показани на инцидентен принцип три сюжета за заплатата на брокера: закрепена заплата без бонус; закрепена заплата с бонус, привързан с броя на сделките; и закрепена заплата с бонус, привързан с представянето по отношение на сътрудниците.
Резултатите изрично демонстрират, че когато става дума за относителното показване, студентите чакат брокерът да се държи по-неетично. В съответния случай тяхното очакване е, че брокерът ще употребява нечестни тактики, с цел да прикрие огромна загуба , до която се е стигнало поради проблематична негова договорка.
В различен сходен опит на 184 участници е показан сюжет, в който би трябвало да се вземе решение. Разгледан е казусът на академични професор, който е покрай миг на оценка на труда си и е номиниран за влиятелен народен конгрес. Ръкопис на професора е изпратен до авторитетно списание, а публикуването му е от основно значение както за оценката на професора в университета, по този начин и за номинацията му. Анализът на данните в ръкописа обаче не дава мечтаните резултати и професорът е изкушен да манипулира данните.
Участниците в опита са помолени да предскажат вероятността професорът да манипулира данните по канара от 0 (никаква) до 100 (със сигурност). Респондентите са случайно разпределени в две групи – едните би трябвало просто да отговорят, а другите – да посочат вероятните последствия (както позитивни, по този начин и отрицателни) от операцията. Резултатите сочат, че междинната възможност за манипулиране, съгласно втората група, е доста по-ниска. По-късно същият опит е извършен с друга група респонденти, в която те самите влизат в ролята на професора.
Серия от следващи опити удостоверява наблюденията на учените, че склонността да „ се мерим ” и съпоставяме с сътрудниците е способна да предизвика неточни и неетични дейности. В резултат, учените са изготвили няколко рекомендации:
Разиграване на етични драми: ръководителите могат да помолят чиновниците и екипите да спрат и да се замислят, преди да вземат значимо решение с етично влияние. Хората могат да помислят и обсъдят позитивните и отрицателните последствия от дейностите си.
Организиране на „ етични хакатони ” : постоянно събиране на членовете на екипа, с цел да се споделят идни решения. Участниците е добре да създадат цялостна „ дисекция на решенията ”, да спорят, даже да са „ юрист на дявола ” и да издигнат всички вероятни проблеми.
Време за размисъл: чиновниците е добре да бъдат насърчени да подходят „ рефлективно ”, деликатно, да се замислят за следствията. Могат да се създадат обучителни сесии за подкрепяне на чиновниците да умеят да спрат и помислят сериозно.
Етиката като част от културата: в организацията може да се включат правила на етичното държание като „ стой и намерения ” и „ потърси отзиви ”.
В по-дългосрочен проект може да се намерения дали и по какъв начин да продължат да се употребяват системите за оценяване на чиновниците, които съдържат детайли на съпоставяне с сътрудниците и конкуренцията. Някои организации не престават да опитват в тази посока, като в Microsoft, да вземем за пример, тотално са се отказали от сходен вид оценяване.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ