Скъпоценният камък е хладен тюркоаз, а не рубин или изумруд.Халката,

Скъпоценният камък е студен тюркоаз, а не рубин или изумруд.

Халката, в която е подложен, е от едвам девет карата – най-ниската проба, която към момента може да се назовава злато.

И все пак дребното украшение е продадено за 152 450 паунда на търг през 2012 година

Отличен резултат.

Става въпрос за пръстена, който в миналото е принадлежал на Джейн Остин – създател на „ Гордост и предубеждения “ и други литературни класики, родена преди 250 години този месец.

Търгът е извоюван от певицата Кели Кларксън, която преди 23 години победи в американско телевизионно шоу за гении.

Какво обаче прави Англия? Вместо да разреши пръстенът да напусне страната, го разгласи за национално богатство. Износът му бе отсрочен, до момента в който превърнатата в туристически обект къщата на Джейн Остин – музей в Чоутън, Хемпшър – успее да събере средствата, с цел да го откупи.

Този случай напомня, че парите не постоянно имат последната дума - както е и в романите на Остин, написа The Economist.

Когато мистър Дарси, със своето провинциално имение, прави пренебрежително предложение за брак на Елизабет Бенет в „ Гордост и предубеждения “, тя в началото го отхвърля. Фани Прайс постъпва по същия метод с богатия, само че разхлабен Хенри Крофорд в „ Менсфийлд Парк “.

Самата Остин отхвърля предложение за брак през 1802 година от Харис Биг-Уидър – млад правоприемник на огромното имение Менидаун в Хемпшър.

Да, в романите и в живота ѝ положителното положение не е задоволително за благополучие. Но пък е належащо.

Остин упорства за тази нужда с поредност и количествена точност, които отличават нейните романи от множеството литературни творби. Тя разкрива „ толкоз искрено и с такава умереност икономическата основа на обществото “, отбелязва поетът Уистън Хю Одън.

Въпреки че за мнозина романите ѝ са за ухажори и балове, тя има също толкоз остро око и за бюджетите.

Жената, която през днешния ден е на английската банкнота от 10 паунда, е знаела без илюзии каква е цената на парите, отбелязва още The Economist в почетното си есе за Джейн Остин.
Getty Images
И в първия ѝ оповестен разказ („ Разум и усеща “), и в последния („ Доводите на разсъдъка “) историята стартира с стопански удар – вътрешно стесняване на фамилни бюджети. Госпожа Дашууд и дъщерите ѝ би трябвало да изоставен обичания си дом малко след гибелта на брачна половинка ѝ. Горделивите Елиът са принудени да го отдадат чартърен, с цел да обслужват задълженията си.

По подобен метод „ Менсфийлд Парк “ е построен като натурален стопански опит. Три сестри се омъжват на разнообразни публични равнища: високо, приблизително и ниско. Освен съпоставяне сред тях, Остин предлага и съпоставяне във времето. Фани Прайс, щерка на най-бедната сестра, е приютена от богатия си чичо, а осем години по-късно – отпратена. Тя се движи сред обществените пластове и нагоре, и надолу.
Остин е знаела без илюзии каква е цената на парите
„ Какво общо имат благосъстоянието или величието с щастието? “, пита наивната романтичка Мариан Дашууд. „ Богатството има доста общо с него “, дава отговор по-голямата ѝ и по-светски мъдра сестра Елинор. И защото това е разказ на Остин, разногласието става количествен. Двете сестри показват съответна сума, която считат за задоволителен и честен приход. Оказва се, че сумата на Мариан (2000 паунда годишно) е два пъти по-голяма от тази на Елинор.

Остин рядко вкарва важен персонаж, без да посочи и финансите му. Елинор и Едуард Ферарс „ не бяха задоволително влюбени “, с цел да считат, че 350 паунда годишно „ биха им обезпечили удобствата на живота “. Но 850-те паунда, които в последна сметка получават, правят работа.

Всички тези цифри са били изцяло разбираеми за първите читатели на Остин, твърди Едуард Коупланд от колежа Помона в Калифорния. Според него те служат като потребен „ къс код “ за публичен сан и състояние.

100 паунда годишно са били нужни, с цел да се устоя една слугиня – „ крепко момиче за всякаква работа “. При 400 паунда едно домакинство е можело да си разреши готвачка, домашна помощница и може би момче за прислужване.

Около 700–1000 паунда годишно са били нужни за поддържането на карета.

По-високата цел от 2000 паунда е реализирана от Мариан в „ Разум и усеща “, когато тя се омъжва за полковник Брандън. Тази сума покрива „ уместно домакинство от прислужници, карета – може би две “, и коне за лов.

За да бъдат задоволени още по-големите условия на Мери Крофорд, която желае втори дом в Лондон, биха били нужни най-малко 4000 паунда годишно.

Тази фина сензитивност към доходните разлики е плод на опит, а освен на въображение. Остин в никакъв случай не е можела да си разреши да бъде безгрижна във връзка с парите.

Баща ѝ, духовник, поддържа полезностите на земевладелската аристокрация, без да има самите активи. Третият от шестимата ѝ братя, Едуард, е осиновен от богати родственици – притежатели на Годмършам Парк. По време на визитите си в тази разточителна среда Остин „ пие френско вино и се издига над простата спестовност “. Но не може да си разреши да оставя прилични бакшиши и заплаща половин цена за подкастряне. Тя е единствено – само че постоянно – на една крачка от благосъстоянието.

Нейният племенник твърди, че тя е писала за лично наслаждение. „ Парите, въпреки и допустими, не бяха нужни за умерените разноски на тихия ѝ дом “, написа той. В реалност парите са били за Остин повече от допустими – тя би желала да одобри много повече от тях. Тя се оплаква, че хората по-скоро заемат и хвалят творбите ѝ, в сравнение с да ги купуват. „ Макар да одобрявам похвалите, както всеки различен, харесвам… и калай “, написа тя, имайки поради действителните пари.
Getty ImagesЦена и продуктивност
През живота си тя печели към 631 паунда от творчеството си, съгласно биографа Ян Фъргюс. Можело е да бъде повече: Мария Еджуърт – писателка, която Остин е ценяла – пресмята, че е спечелила 11 062,44 паунда през по-дългата си кариера. Фани Бърни, друго нейно ентусиазъм, печели към 4280 паунда от четирите си романа.

Отношенията на Остин с издателите ѝ са необработен урок за риск и заплащане. Тя разгласява „ Разум и усеща “ за своя сметка през 1811 година След това продава авторските права на „ Гордост и предубеждения “ за 110 паунда, като по този начин пропуща облагите от непредвидения му триумф. Но нито тя, нито издателят са знаели, че книгата ще стане шлагер, когато подписват договорката. Продажбата на авторските права освобождава създателите от първичните разноски (и главоболия) по издаването и ги защищава от риска от слаби продажби.

Тези опасности са били действителни. През 1815 година Остин отхвърля 450 паунда за авторските права на „ Ема “, „ Менсфийлд Парк “ и „ Разум и усеща “. И това решение след това се оказва неточност. Второто издание на „ Менсфийлд Парк “ се продава едва, а издателят ѝ няма необикновен тласък да бърза с нови издания.

Остин умира през юли 1817 година Нейните 41 години обгръщат плевел стопански интервал. Първият подоходен налог е въведен през 1799 година Търговията с плебеи е неразрешена през 1807 година Житните закони, налагащи мита върху зърното, влизат в действие през 1815 година

Животът ѝ съответствува и с основен миг за икономическата мисъл. „ Богатството на народите “ на Адам Смит е оповестено година след раждането ѝ. „ За правилата на политическата спестовност и данъчното облагане “ на Дейвид Рикардо излиза в годината на гибелта ѝ. Между тях стои „ Опит върху закона за популацията “ на Томас Малтус, който твърди, че популацията на една страна има наклонност да пораства по-бързо от средствата за изхранването му.

Бедността и лишенията са неизбежна и нужна спирачка за растежа на масите, като възпират ранните бракове и честото раждане. Работниците, които едвам се устоят със заплатата си, биха се поколебали да разделят оскъдния си приход сред четири или пет деца.

Същото съмнение, показва Малтус, може да се появи и по-нагоре в обществената подчиненост. Мъж, чийто приход едвам му разрешава да принадлежи към „ съсловието на джентълмените “, също ще отсрочва брака. В противоположен случай рискува „ значителното зло “ да загуби статуса си и да се свлече до нивото на „ умерените фермери “ и „ по-ниската класа търговци “. Още по-лошо – ще сложи брачната половинка си в същото състояние, „ толкоз несъвместимо… с усетите ѝ “.

Малтус теоретизира това, което Остин драматизира.

Малтус твърди още, че даването на пари на нуждаещите се постоянно е контрапродуктивно. Английските закони за бедните, които таксуват земевладелската аристокрация, с цел да подкрепят безимотните енориаши, предизвикват невъздържаността и покачват цените на храните. Тези закони „ основават бедните, които поддържат “, твърди той.

Според Шерил Крейг, създател на „ Jane Austen and the State of the Nation “, Остин няма изключително самообладание към сходно мислене. Още в тийнейджърските си текстове тя наподобява осмива обществени реформатори като Малтус, които разказват мизерията на бедните единствено с цел да аргументират за какво не трябва да се облекчава.

Остин е освен иронична във връзка с икономистите. Тя изпреварва със 180 години причините на мозъци от Чикагската школа.

Най-изобретателният стопански изверг на Остин е Фани Дашууд, чиито разсъждения изпреварват епохата. Тя убеждава брачна половинка си, че нуждаещите се мащеха и полусестри ще имат по-голяма изгода от инцидентни дарове, в сравнение с от годишна прехрана. „ Ако бяха сигурни в по-голям приход “, признава той, „ те просто биха разширили метода си на живот… и не биха били нито шест пенса по-богати “. Последователите на Милтън Фридман, нобелов лауреат и икономист от Чикаго, ще разпознаят интуицията зад неговата догадка за непрекъснатия приход от 1957 година: след непредвидени доходи хората усилват спестяванията си, само че при трайно покачване на прихода си „ уголемяват “ потреблението.

Фани Дашууд е още по-предпазлива към постоянните заплащания до края на живота. „ Хората постоянно живеят постоянно, когато им се заплаща анюитет “, оплаква се тя. И по този начин изпреварва с над 180 години тезата на двама други икономисти от Чикаго – Томас Филипсън и Гари Бекър, които през 1998 година изричат догатката, че наложителните анюитети могат да доведат до „ прекалено дългоденствие “.
Кога прахосникът е по-добър от скъперника
В творчеството си Остин подлага на критика хората, които не могат да живеят съгласно опциите си – като „ скъпия “ Джон Уилоуби, „ разточителния “ Том Бертрам или суетния сър Уолтър Елиът. Но разточителството не е най-големият стопански грях в нейните романи: прахосникът е по-добър от скъперника. Тя е надалеч по-снизходителна към Уилоуби и Бертрам, в сравнение с към мисис Норис – най-голямата от трите сестри в „ Менсфийлд Парк “, с нейната безмилостна обсебеност от успеваемост и икономии.

Скъперничеството ѝ стартира като реакция на финансови удари в живота. Омъжвайки се за духовник, тя би трябвало да свикне с „ по-тесен приход “, в сравнение с е очаквала. След гибелта му е принудена още веднъж да затегне колана.

Но мисис Норис прави грешката да трансформира пестеливостта в самоцел. Натрупването на пари става нейният „ поглъщащ принцип “. Заради това – и поради безпричинната си свирепост към племенницата си Фани – тя е изгонена от провинцията, със същата присъда като позорна прелюбодейка.

Като презира скъперника повече от прахосника, Остин следва бунтарска нишка в ранната икономическа мисъл.

Прекомерните разноски може да навредят на самия човек, само че най-малко подтикват стопанската система към него. „ Разточителството е недостатък, нездравословен за индивида, само че не и за търговията “, както отбелязва Никълъс Барбън, ранен бранител на свободната търговия от XVII век.

В по-късните си години Малтус също твърди, че „ прекомерното икономисване може да бъде нездравословно за една страна “, тъй като отслабва тласъка за произвеждане. „ Ако всеки човек се задоволяваше с най-простата храна, най-бедното облекло и най-скромния дом, сигурно нямаше да съществуват никакви други типове храна, облекло и жилища. “

По тази линия Остин стартира да опълчва романтика против реалиста.

Например, благоразумието, което (с известни уговорки) пази в „ Разум и усеща “, е показано в по-неблагоприятна светлина в „ Доводите на разсъдъка “. Там Ан Елиът съжалява, че не е приела първото предложение на младия моряк Фредерик Уентуърт, смятайки, че е трябвало да се довери на „ радостна убеденост в бъдещето “, вместо да се подчини на „ прекомерно тревожната предпазливост… “

Този спор сред романтик и реалист продължава и в „ Сандитън “ – незавършения финален разказ на Остин. В този случай обектът на пристрастеността не е човек, а план – курортен спа комплекс, разпространяван от мистър Паркър в фиктивен крайбрежен град.

Мистър Паркър е „ запалянко “ на начинанието, което го заслепява за евентуалните му недостатъци и опасности. Но той е разказан като добродушен и е необичаен персонаж в литературата – приветлив капиталист.

За разлика от него, лейди Денъм – гласът на финансовата въздържаност – е показана като извънредно стисната. Тя се притеснява, че богати новодошли от Западните Индии ще причинят „ вреди “, като разпръскват парите си прекомерно обилно и по този начин подвигат цените на месото и други артикули. В отговор мистър Паркър предлага непредвиден урок за кръговрата на приходите. Цените ще се покачат единствено в случай че търсенето е „ изключително “, изяснява той, и в случай че това е по този начин, „ разпространяването на парите “ ще донесе повече изгода, в сравнение с щета на притежателите на парцели като тях. „ Нашите месари, хлебари и търговци… не могат да забогатеят, без да донесат благополучие и на нас… [чрез] нарасналата стойност на къщите ни. “

Мистър Паркър към този момент е вдъхновен от първите признаци на прогрес в града. Книжарницата е цялостна с „ красиви изкушения “ – нови чадърчета, нови ръкавици и доста „ безполезни неща “, а в прозореца на обущаря той вижда „ сини обувки “, изтъквайки въодушевено, че нито една просперираща цивилизация не е построена върху скъперничеството, въплътено от лейди Денъм.

Никой не узнава по какъв начин Остин би разрешила конфликта сред животинския дух на мистър Паркър и жаждата за ликвидност на лейди Денъм в незавършения си разказ. Ясно е въпреки всичко, че за нея въпреки увереното харчене да не е задоволително за проспериращо общество, то е належащо. И че стопанската система се нуждае от своите Ентусиасти.