Скъпо ли ще излезе на България новата й план-сметка? Лъчезар

Скъпо ли ще излезе на България новата й план-сметка? Лъчезар Богданов – основен икономист в Института за пазарна стопанска система, в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "

Виждайки, първо, какво се случва с Бюджет 2023 и неговото бюджетно салдо, какви са прогнозите ви за последните месеци от годината, които предстоят? 

Това, което виждаме все още, са две разнообразни трендове. При директните налози, най-много Корпоративния налог, Подоходния налог, несъмнено, и обществените и здравните осигуровки – виждаме много обичайно осъществяване с много сериозен растеж, което отразява както растежа на заплатите, явно ниската безработица, явно доста положителната финансова година за огромна част от предприятията. От друга страна, приходите от акцизи порастват напълно минимално, а пък приходите от Данък добавена стойност даже означават най-малък спад, което значи или би трябвало да бъде най-малко в начална фаза сигнален сигнал, че тази година сигурно, за разлика от предходната, инфлацията няма да оказва помощ на финансовия министър и механично да му цялостни бюджета с непрекъснато възходящи доходи.

До края на годината – несъмнено, тук към този момент може би би трябвало да обърнем въпроса към разноските. Приходите почти е ясно по какъв начин вървят – евентуално малко по-малко от прогнозата, само че евентуално в близка степен. 

Финансовият министър, обаче, и като цяло държавното управление постоянно в последния месец на годината – това, което се е случвало постоянно в последните много години, е да играят, както се споделя, с разноските и да напасват недостига. Или противоположното – в случай че имат пък остатък, да се опитат декември месец да го разпределят, насочат, заделят. Помним какво беше и с инфраструктурни планове, предплатени заплащания по разнообразни контракти и доста такива техники.

Така че това е нещо, което ние не можем да предвидим от позиция на макроикономическата динамичност. Това са към този момент политически решения. Така че аз по тази причина точна прогноза не мога да давам, само че както виждаме от връзката на финансовия министър, той почти декларира, че ще се стреми и евентуално чака недостиг, както е гласуван, тъй че може би към 4,5 милиарда лв. недостиг съгласно проекта. Засега най-малко по този начин наподобява. 

Един от значимите индикатори е структурният баланс, който демонстрира какъв дял от общото салдо се е получил в следствие от работата на държавното управление. Изчислението му също знаем, че е много комплицирано, само че каква оценка бихте сложили вие, господин Богданов, на този стадий като икономист? 

Големият въпрос е, че сега не е доста ясно в каква част на бизнес цикъла се намира българската стопанска система. Много внезапно се трансформират икономическите параметри. Ако предходната година говорехме за някакво прегряване – помните, всички фактори сочеха, че ще бъде сложна година, тя се оказа ненадейно добра и за приходите на фирмите, и за добавената стойност, и надлежно за приходите в бюджета, за икономическия напредък.

Сега, наподобява, противоположното се случва, макар че инфлацията понижава, макар че по този начин или другояче спорът в Украйна към този момент не е този нов и непредвиден външен фактор. Имаме съществени терзания, че последователно България върви към политика на резистентен бюджетен недостиг. Ние дълги години вярвахме, че в положителни години имаме нулев недостиг или даже лек остатък, а в този момент даже в години, които не са обективно неприятни, по-скоро виждаме, че сме на границата от 3%. Така че в тоя смисъл – да, притеснително е, че в тази част от цикъла продължаваме да имаме недостиг. Вероятно в тази част на подобен стопански напредък може би трябваше да имаме по-малък недостиг, в случай че не е уравновесен бюджетът. 

Споменахте настоящите интернационалните спорове. Национален статистически институт излезе с информация за нов спад на годишната инфлация, както отбелязахте. Г-н Богданов, тези дни се приказва много за нов държавен дълг от 7,5 милиарда лв.. Краткосрочен вид, с цел да не се спре това колело на стопанската система, да се движи, или по-скоро дълготраен риск за страна в ръб? 

Както се споделя, няма нещо изключително. Това е нещо, което приказваме несъмнено от 20 години. Когато държавното управление харчи повече, в сравнение с събира като доходи, най-общо има два разновидността за деяние. Единият е приватизация, само че ние сякаш позабравихме приватизацията на държавни предприятия и държавни активи, остана десетилетия обратно. А другият вид е взимане на заеми. Така че това не е някаква изненада, отново споделям. Дългът е разследване от недостига. Когато гласуваш бюджет с недостиг и искаш да похарчиш повече, в сравнение с си събрал като приходи, явно ще би трябвало да го финансираш с дълг. А тези 7,5 милиарда, прочее, отразяват към този момент направена емисия – в случай че помните, януари месец, тогава беше министър Велкова. 

Така е, да. 

Която пък беше употребена за погасяване на остарели падежиращи облигации. И в този момент в действителност от лимита, гласуван в Закона за държавния бюджет, остават към 4,5 милиарда лв., а както чухме и от изказванията на финансовия министър, той почти чака до края на годината към 4 милиарда спомагателен недостиг към този от септември. Така че това е почти картината. За тези евентуално към 4 милиарда спомагателен недостиг той ще търси финансиране в границите на тези 7,5 милиарда, които към този момент близо 3 милиарда са изразходвани, по този начин да се каже. Значи сред 4 и 4,5 милиарда евентуално ще бъде една такава емисия. Това е, което ще се случи. Пак споделям, водещо е дефицитът. Ние непрекъснато заобикаляме тематиката с недостига желаеме сякаш единствено да си приказваме за дълга, без да търсим първопричината, а тя е, че когато фискът прави повече разноски, в сравнение с събира, явно това води до взимане на заеми. 

Но като че ли някои от политиците останаха сюрпризирани за този заем, като че ли не знаят за това нещо.  

Трябва да разделим на две неща коментара. Очевидно се знае, че бюджетът е гласуван с недостиг, явно е гласуван таван за нов дълг – общо 7,5 милиарда за годината. Това е гласувано в Народното събрание, имало е полемики. 

Да. 

Всичко може да се ревизира и по стенограмите. Така че в този смисъл изненада няма. По-скоро е въпрос очевидно на вътрешна връзка сред обособените партии и обединения, които поддържат изпълнителната власт, надлежно връзка сред министерствата и главните парламентарни групи и несъмнено, и медиите. Там явно това не е за пръв път. Имаме малко какофония в връзката – кой по кое време, от коя естрада или дори в тази ситуация от коя страна оповестява такива вести. Но аз отново споделям, не бих приказвал за някаква изненада, това не е нещо ново. По-скоро би било забавно, в случай че в този момент забележим плана за бюджет за 2024 година – там са новите неща, които вероятно бихме желали да забележим. Но както наподобява, това остава за след локалните избори, тъй че този спор ще бъде отсрочен за ноември. 

И да ви върна малко обратно към моя въпрос първоначално – има ли някакъв риск, дълготраен, който съществува, както споделих, за страна в ръб, когато дълг след дълг следва, макар че той е гласуван, очакван е в бюджета? 

Разбира се. Всеки дебитор, без значение дали е домакинство, компания или суверенна страна, има някакъв натурален предел, оттатък който пазарите го отрязват, не му дават нови заеми и той не може да си погасява старите. Къде тъкмо е този предел – общо взето, историята демонстрира, че никой не знае, до момента в който не пристигна дългова рецесия. За България съгласно мен все още ние не сме стигнали до този предел. В този смисъл, явно няма непосредствени опасности. Въпросът е, че не можем дълго време да поддържаме политика на високи бюджетни дефицити. Аз по тази причина споделям: фокусът е в положителни времена да вършим остатъци, или най-малко да имаме уравновесен бюджет и само в моменти на икономическа рецесия да позволяваме прочут бюджетен недостиг. И едвам тогава и единствено тогава да се взимат задължения. Това би трябвало да е дълготрайната ни тактика.

Сега тъкмо какъв брой % – това е мъчно да се каже. Пак споделям, за жалост, в политическата спестовност и във финансите не разбираш по кое време си стигнал прага преди да стане някаква рецесия. Много е мъчно да се предвижда тъкмо какъв брой е лимитът и тъкмо по тази причина е безконтролно да се води политика, която да тества тези граници. И по тази причина постоянно разясняваме, че би трябвало да има въздържаност в бюджетните разноски, би трябвало да има буфери в бюджетите, когато се възнамерява, не всеки път да се възнамерява на ръба на вероятното. Но това, отново споделям, е диалог още веднъж съответно за налози, диалог за бюджетни разноски, в случай че щете за пенсии, за разноски за здраве, за вложения – всички тези пера от бюджета, които в последна сметка образуват един недостиг, който колкото е по-голям, толкоз по-голям нов заем ще изисква всяка година, освен тази, и идната, и по-следващата и така нататък Така че това остава значимият въпрос – за стабилността на обществените финанси. И той ще бъде непрекъснат, той не е веднъж и вечно този диалог, той е всяка година при всяка бюджетна процедура. 

Г-н Богданов, какви са непосредствените ви наблюдения към този миг за рамката на бюджета за идната година? 

Засега малко знаем, в случай че съдим по средносрочната бюджетна прогноза, която бе оповестена лятото, дружно в действителност с приемането на бюджета за тази година – много закъснялото приемане. Отново имаме подобен бюджетен недостиг, на границата на 3-те %. Сега, явно това с покачването на минималната работна заплата е - беше предстоящо, не е някаква изненада. За налозите към този момент имаме няколко хрумвания в оферти пакет данъчни закони. Те са сега на разискване, не знаем дали въобще ще минат, защото не е ясно дали имат политическа поддръжка в Народното събрание. Т.е. едно са концепциите на финансовия министър, напълно друго е това, което болшинство в Народното събрание ще гласоподава. Така че прекалено много незнайни все още.

Очевиден е стремежът на Министерството на финансите да предложи ограничения за повече доходи, в това число и надлежно метода, по който се хармонизира Директивата за световния корпоративен налог. Там също има очакване да влязат в допълнение доходи в бюджета. Виждаме и други ограничения, свързани, най-общо казано, с изсветляване на стопанската система или приравняване на избрани данъчни проблеми, какъвто е с гражданските контракти, някои приходи, които ще получат по-друго данъчно отнасяне, и евентуално ще се усили данъчната тежест. Така че има една такава обща наклонност на стягане и блян към повече данъчни доходи. Това няма да е някаква огромна смяна, само че въпреки всичко е забележима посоката. А към този момент за разноските – тук е доста мъчно да предвиждаме какво ще се случи.

Най-голямото незнайно за следващ път е финансовата стратегия. Всъщност България хронично страда от неспособност на обществения бранш, на обособените министерства и на държавното управление като цяло да програмират и по-късно да извършват добре, ритмично, предвидимо капиталовите планове. И от там, по тази причина нямаме никаква концепция какъв брой тъкмо ще бъдат усвоени, изхарчени, както желаете го наричайте. 

Защо съгласно вас се случва това? Защо не можем да го реализираме?  

То е комбинация от доста, доста аргументи, няма една-единствена причина. Но сигурно това е потенциал на всички обособени ведомства, които ръководят финансови планове. От друга страна – липса на политическа предвидимост, т.е. има взаимно блокиране. Ако по-низшите равнища, изпълнителски, се тормозят, че може и да няма финансиране за избрани действия, те не ги проектират, не възнамеряват, след това внезапно се оказва, че пари има, само че плановете не са подготвени, само че никой пък не смее да поеме отговорност да стартира планиране, обмисляне и старт на избрани процедури, без да му е обезпечено финансиране. Изобщо, малко кокошка-яйце е, подобен проблем.

Разбира се, това са единствено на повърхността линии. Много по-сложни са нещата. Това в действителност изисква умеене, познание, не е толкоз просто. Другото нещо, което явно е значимо – в България имаме годишен цикъл на бюджета, а ние доста добре знаем, че съвсем всички огромни капиталови планове са многогодишни. А в случай че ги хванем от етапа на планиране, евентуално отиват на 6-7 години. Само че ние нямаме процедура, при която да се утвърди финансиране за един план, който ще тече в границите на 5, 6 или 7 години. Т.е. би трябвало всяка година да му се пази бюджета в съответния годишен бюджет.

Така че доста са факторите и точно по тази причина в действителност там са най-големите изненади и цялостната непредвидимост - по кое време какво се харчи и несъмнено, това включва и европейските фондове по оперативните стратегии. Затова там постоянно последната година, надали не последните месеци се разплащат големи суми, тъкмо тъй като всичко се е бавило седем години. Така че това са доста непредвидими неща. Сега ще забележим за обществения пакет на държавното управление. Има най-различни, несъмнено, хрумвания. Нямаме доста ясна коалиция с ясно болшинство, по-скоро може да срещнем още веднъж някакви независими акции на обособените партии и обединения, които да оферират разнообразни хрумвания за обществени разноски, изключително това, което най-често се случва – сред първо и второ четене на бюджетния пакет. Така че и това е нещо, за което няма по какъв начин да предвиждаме, без да изчакаме и да забележим къде ще се заявят надлежно партиите и обединенията.