Изповедта на един тежкоболен самотен баща
Скъпи, другари!
Казвам се Светлозар Дончев и с тази персонална изповед желая да изкажа моята голяма признателност на всички медии и най-много на всички хора с положителни сърца, с помощта на които към този момент четири години живея и не преставам да се боря да пребивавам. Убеден съм, че няма по-лошо нещо от това човек да се разболее, в резултат на което да загуби своята работоспособност, работа и самун.
До 2019-та година имах обикновено семейство с две прелестни деца (тогава на 7 и на 13 години) и любяща брачна половинка. Септември месец същата година започнаха доста мощни болки в краката ми и както множеството работещи българи стисках зъби и отлагах ходенето на доктор до последно. В един миг стигнах до такава степен да няма болкоуспокояващо, което да може да ми помогне и да облекчи моите болки. Тогава звъннах на персоналния си доктор и той ме насочи към съдов хирург.
Тогава за първи път чух за заболяването Бюргер, каквато диагноза ми даде съдовият хирург. Прегледът ми беше час и половина, през който лекарят ми обясняваше какво съставлява самото заболяване и по какъв начин то няма лекуване и може да се стигне до ампутация на ръцете и краката ми. Много се уплаших и започнах да мисля единствено за децата си.
Представих си последната фаза, за която ми разказваше лекарят, и по какъв начин съм с отрязани крайници и ръце в инвалидна количка, а двете ми деца ме гледат и дават храна и вода в устата, тъй като самичък не мога да го направя...
Тогава стартира и същинското вървене по тъгите. Направих над 15 прегледа при разнообразни съдови хирурзи и всички до един ми споделяха мрачната прогноза и че няма какво да създадат... Оттам стартира и моята персонална драма. Младата ми брачна половинка реши, че няма да може да се бори дружно с мен и че ще откри по-добър метод на живот, отпътува за Германия и ме остави самичък с двете ни деца. Не след дълго пристигна и разводът, по време на който съдът ми присъди грижата за децата, защото майка им е надалеч от България и в неспособност да ги отглежда.
Дотогава живеехме при родителите на жена ми, а след развода се наложи дружно с децата да си диря квартира. В това време започнах лекуването, а заради болестта станах и неработоспособен, и проблемите ми се задълбочиха. Останах без никакви средства, даже за самун за мен и децата ми и се наложи да потърся помощ от Отец Иван от Нови Хан.
Добрият човек прибра мен и децата ми, даде ни стая и храна изцяло гратис. Тогава започнах да пиша и да звъння на всички мои другари с молба за помощ и подпомагане. За да ми оказват помощ, приятелите ми взеха решение да провеждат дарителска акция, с цел да мога да покрия всички си разноски по скъпото лекуване и всички разноски за храна, облекла и учебници и принадлежности за децата. Оказа се, че Здравната каса не покрива медикаментите за лекуването на заболяването, а медикаментите и болкоуспокояващите са извънредно скъпи.
Благодарение на няколкото дарителски акции, които моите другари проведоха, съумях да оцелея дружно с децата ми до през днешния ден. Благодарение на всички вас, хора с положителни сърца и голямо състрадание, си върнах и вярата за живот и взех решение, че ще се боря за моя и най-много за живота на двете ми деца.
Претърпях пет интервенции, по време на които ми отрязаха няколко от пръстите на ръцете и краката. Доктор Разбойников, който ме лекува и на който съм извънредно признателен, направи всичко допустимо, с цел да стопира развиването на заболяването. Чрез леки оперативни интервенции на избран интервал от време той направи и невъзможното, с цел да спре ампутацията на ръцете и краката.
Болестта обаче е непредсказуема, има моменти, в които положението ми внезапно се утежнява и се постановат бързи интервенции. За страдание, сега обстановката е такава и е належащо да направя незабавна терапия, посредством която да се предотврати ампутацията на още пръсти.
За страдание, не разполагам с нужните средства за медикаментите и самата терапия, а заради обстоятелството, че моите другари предизвикаха досега всички дарителски акции за мен, взех решение в този момент персонално да се обърна към всички вас, хора с положителни сърца с молба за помощ и поддръжка.
Обръщам се с молба към всички вас да ми помогнете да събера нужните 3000 лева за медикаментите, болкоуспокояващите и за самата терапия в болничното заведение, които не се поемат от Здравната каса. За страдание, не преставам да съм неработоспособен и разгадавам напълно на дарения, с цел да затрупвам и месечните си разноски за наем на жилището, за ток, вода, храна и облекла за двете ми деца.
Последните два месеца бяха извънредно сложни за мен и за децата ми, само че доктор Разбойников ми дава вяра, че ще успее посредством следващата терапия да стопира процеса на гниене на пръстите. Това ми дава и вяра, че скоро ще мога още веднъж да работя и още веднъж самичък да изкарвам прехраната ни.
Тогава ще мога да върна и направеното ми положително от всеки един от вас през всички сложни за мен четири години. Тогава ще мога да оказвам помощ и на други хора в потребност и самичък да предизвиквам дарителски акции за тях, по този начин както за мен в продължение на толкоз време бяха проведени дарителски акции, с помощта на които към момента съм жив и имам късмет за живот.
Моля помогнете ми и този път!
Дълбок реверанс пред всички вас!
Искрено Ваш Светльо!
Сметката, по която може да дарите средства е:
IBAN: BG26SOMB91301036661102
BIC: SOMBBGSF
Титуляр: Светлозар Николов Дончев
Revolut: @svetloehzp
Сметка в EasyPay: BG02ESPY40040022598974
Телефон за връзка за дарения за храна и облекла е: 0877717471
Казвам се Светлозар Дончев и с тази персонална изповед желая да изкажа моята голяма признателност на всички медии и най-много на всички хора с положителни сърца, с помощта на които към този момент четири години живея и не преставам да се боря да пребивавам. Убеден съм, че няма по-лошо нещо от това човек да се разболее, в резултат на което да загуби своята работоспособност, работа и самун.
До 2019-та година имах обикновено семейство с две прелестни деца (тогава на 7 и на 13 години) и любяща брачна половинка. Септември месец същата година започнаха доста мощни болки в краката ми и както множеството работещи българи стисках зъби и отлагах ходенето на доктор до последно. В един миг стигнах до такава степен да няма болкоуспокояващо, което да може да ми помогне и да облекчи моите болки. Тогава звъннах на персоналния си доктор и той ме насочи към съдов хирург.
Тогава за първи път чух за заболяването Бюргер, каквато диагноза ми даде съдовият хирург. Прегледът ми беше час и половина, през който лекарят ми обясняваше какво съставлява самото заболяване и по какъв начин то няма лекуване и може да се стигне до ампутация на ръцете и краката ми. Много се уплаших и започнах да мисля единствено за децата си.
Представих си последната фаза, за която ми разказваше лекарят, и по какъв начин съм с отрязани крайници и ръце в инвалидна количка, а двете ми деца ме гледат и дават храна и вода в устата, тъй като самичък не мога да го направя...
Тогава стартира и същинското вървене по тъгите. Направих над 15 прегледа при разнообразни съдови хирурзи и всички до един ми споделяха мрачната прогноза и че няма какво да създадат... Оттам стартира и моята персонална драма. Младата ми брачна половинка реши, че няма да може да се бори дружно с мен и че ще откри по-добър метод на живот, отпътува за Германия и ме остави самичък с двете ни деца. Не след дълго пристигна и разводът, по време на който съдът ми присъди грижата за децата, защото майка им е надалеч от България и в неспособност да ги отглежда.
Дотогава живеехме при родителите на жена ми, а след развода се наложи дружно с децата да си диря квартира. В това време започнах лекуването, а заради болестта станах и неработоспособен, и проблемите ми се задълбочиха. Останах без никакви средства, даже за самун за мен и децата ми и се наложи да потърся помощ от Отец Иван от Нови Хан.
Добрият човек прибра мен и децата ми, даде ни стая и храна изцяло гратис. Тогава започнах да пиша и да звъння на всички мои другари с молба за помощ и подпомагане. За да ми оказват помощ, приятелите ми взеха решение да провеждат дарителска акция, с цел да мога да покрия всички си разноски по скъпото лекуване и всички разноски за храна, облекла и учебници и принадлежности за децата. Оказа се, че Здравната каса не покрива медикаментите за лекуването на заболяването, а медикаментите и болкоуспокояващите са извънредно скъпи.
Благодарение на няколкото дарителски акции, които моите другари проведоха, съумях да оцелея дружно с децата ми до през днешния ден. Благодарение на всички вас, хора с положителни сърца и голямо състрадание, си върнах и вярата за живот и взех решение, че ще се боря за моя и най-много за живота на двете ми деца.
Претърпях пет интервенции, по време на които ми отрязаха няколко от пръстите на ръцете и краката. Доктор Разбойников, който ме лекува и на който съм извънредно признателен, направи всичко допустимо, с цел да стопира развиването на заболяването. Чрез леки оперативни интервенции на избран интервал от време той направи и невъзможното, с цел да спре ампутацията на ръцете и краката.
Болестта обаче е непредсказуема, има моменти, в които положението ми внезапно се утежнява и се постановат бързи интервенции. За страдание, сега обстановката е такава и е належащо да направя незабавна терапия, посредством която да се предотврати ампутацията на още пръсти.
За страдание, не разполагам с нужните средства за медикаментите и самата терапия, а заради обстоятелството, че моите другари предизвикаха досега всички дарителски акции за мен, взех решение в този момент персонално да се обърна към всички вас, хора с положителни сърца с молба за помощ и поддръжка.
Обръщам се с молба към всички вас да ми помогнете да събера нужните 3000 лева за медикаментите, болкоуспокояващите и за самата терапия в болничното заведение, които не се поемат от Здравната каса. За страдание, не преставам да съм неработоспособен и разгадавам напълно на дарения, с цел да затрупвам и месечните си разноски за наем на жилището, за ток, вода, храна и облекла за двете ми деца.
Последните два месеца бяха извънредно сложни за мен и за децата ми, само че доктор Разбойников ми дава вяра, че ще успее посредством следващата терапия да стопира процеса на гниене на пръстите. Това ми дава и вяра, че скоро ще мога още веднъж да работя и още веднъж самичък да изкарвам прехраната ни.
Тогава ще мога да върна и направеното ми положително от всеки един от вас през всички сложни за мен четири години. Тогава ще мога да оказвам помощ и на други хора в потребност и самичък да предизвиквам дарителски акции за тях, по този начин както за мен в продължение на толкоз време бяха проведени дарителски акции, с помощта на които към момента съм жив и имам късмет за живот.
Моля помогнете ми и този път!
Дълбок реверанс пред всички вас!
Искрено Ваш Светльо!
Сметката, по която може да дарите средства е:
IBAN: BG26SOMB91301036661102
BIC: SOMBBGSF
Титуляр: Светлозар Николов Дончев
Revolut: @svetloehzp
Сметка в EasyPay: BG02ESPY40040022598974
Телефон за връзка за дарения за храна и облекла е: 0877717471
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ