С теб сме Андреа и се гордеем!
Скъпи сътрудници, читатели и другари, нашата обичана колежка Андреа Драганова, се оказа в окото на бурята в последните два дни, около следващия вик за внимание на нейния злопаметен някогашен брачен партньор. Всъщност не са няколко дни, а години, само че вие не знаехте за това. Всичко, през което мина това внимателно и доброжелателно творение, вие няма да научите и не е нужно, само че ние в редакцията живяхме с болката ѝ от самото начало.
Най-много тежеше неспособността да ѝ помогнем – не тъй като нямахме хрумвания по какъв начин или ни липсваше предпочитание и мотивация. Не, само че тя пазеше този човек с всички сили – от медиите, от слуховете, от управляващите, от юриста си, от родителите си, от нас в това число.
Когато Андреа пристигна при нас преди 5 години, тя беше един от най-влюбените и отдадени хора, които съм срещала. Говореше за Васил със замечтана усмивка и боготворене в очите – като че ли се е влюбила през вчерашния ден, а не е с този човек толкоз доста години. След време, когато я опознахме, видяхме горест зад усмивката. Започнахме да виждаме, че десетките позвънявания от него всеки ден не са единствено любов, само че и брутална ревнивост.
Тя стартира да пуска камерата, да демонстрира къде е и с кого е – с цел да потвърди, че е в редакцията. После стартира да плаче – все по-често и по-често. Един ден телефоните ѝ изчезнаха – и персоналния, и служебния. Страшно засрамена ми се обади от телефона на детето, че мъжът ѝ ги взел и отишъл да играе зрелище в провинцията. Усещах какъв брой е унизена да ми признае, само че той я беше оставил без варианти да комуникира и работи.
Една заран се събудихме и осъзнахме, че „ Андреа “ е писала необразовани цинизми под изявления на политици в обществените мрежи. Разбира се, нямаше по какъв начин да е Андреа – тя няма сходни думи в своя речник. Но стартира да трие, да се самоунижава и да се извинява, единствено и единствено да не признае това, което всички разбрахме – че различен човек беше взел за следващ път телефона ѝ за да я злепостави и изложи.
Не мога да преброя случаите, в които сме се молила на Андреа да излезе и да приказва . Но тя постоянно ни успокояваше, че могат да се схванат. Пуснала е една тъжба, никой не би трябвало да знае. Сега юристите ще напишат съглашение. Той е осъзнал, че децата имат потребност от нея, ще разреши да ги види. Не, излъгал я е и този път, само че нищо! Ще ги види на следващия ден, най-малко за малко, отдалеко. Полицията не може да помогне да влезе в жилището, само че те децата не са и там. Въртяла се около дома на свекървата, само че тя викнала полиция и щяла да пуска тъжба против Андреа. Не, Давид и през днешния ден не е бил на учебно заведение, най-малко да го зърне. Нищо, ще попита класната, ще попита директорката. Те скочили против нея, тъй като ги издава, че крият изчезнало дете и не пишат отсъствия. Нищо, няма значение, нея да я изядат. Важното е, че Васил е заречен – щом се схванат, Давид ще се върне в клас и тя ще вижда децата. Даже може някой ден баща им да разреши да се видят насаме…
Но не е отговорна Андреа , че е с нежно сърце, което обича и прости даже когато не би трябвало.
Къде уважаеми българи бяха институциите? Ако бяха на местата си, нищо от това нямаше да се случи. Нямаше никой да посмее по този начин да смачка тази чудесна жена с клюки – пред другари, близки, даже пред съда.
Къде сътрудници публицисти е етиката? Питам всички вас, които отразихте неговата позиция. Потърсихте ли Андреа? Ало, Българска национална телевизия, имате ѝ телефона! Преди години беше ваш чиновник. Звъннахте ли ѝ за позиция, или я оставихте да се унижава с молби за право на отговор? Не ми отговаряйте, знам че не го направихте. Изчакахте я да се моли, с цел да можете високомерно да ѝ отговорите, че по закон има право на една минутка – той толкоз приказвал, нищо че за тази минута я разстреля пред обществото! А, и да си решат персоналните проблеми между тях. Иначе, хайде от вас да мине – може и две минути. Пък можело и вероятно, може би, някой ден, в случай че съумеете да съдействате, в някое друго предаване.
Защо пиша всичко това? Защото знам, че Андреа от самото начало беше права – да открехне тази врата, за нея не е край и независимост, а началото на най-тежкото. Публичността, вниманието, вярващите против невярващите, обстановките дума против дума.
Пиша това, тъй като желая да знаете, че ние, нейните сътрудници от Tribune .bg <
Най-много тежеше неспособността да ѝ помогнем – не тъй като нямахме хрумвания по какъв начин или ни липсваше предпочитание и мотивация. Не, само че тя пазеше този човек с всички сили – от медиите, от слуховете, от управляващите, от юриста си, от родителите си, от нас в това число.
Когато Андреа пристигна при нас преди 5 години, тя беше един от най-влюбените и отдадени хора, които съм срещала. Говореше за Васил със замечтана усмивка и боготворене в очите – като че ли се е влюбила през вчерашния ден, а не е с този човек толкоз доста години. След време, когато я опознахме, видяхме горест зад усмивката. Започнахме да виждаме, че десетките позвънявания от него всеки ден не са единствено любов, само че и брутална ревнивост.
Тя стартира да пуска камерата, да демонстрира къде е и с кого е – с цел да потвърди, че е в редакцията. После стартира да плаче – все по-често и по-често. Един ден телефоните ѝ изчезнаха – и персоналния, и служебния. Страшно засрамена ми се обади от телефона на детето, че мъжът ѝ ги взел и отишъл да играе зрелище в провинцията. Усещах какъв брой е унизена да ми признае, само че той я беше оставил без варианти да комуникира и работи.
Една заран се събудихме и осъзнахме, че „ Андреа “ е писала необразовани цинизми под изявления на политици в обществените мрежи. Разбира се, нямаше по какъв начин да е Андреа – тя няма сходни думи в своя речник. Но стартира да трие, да се самоунижава и да се извинява, единствено и единствено да не признае това, което всички разбрахме – че различен човек беше взел за следващ път телефона ѝ за да я злепостави и изложи.
Не мога да преброя случаите, в които сме се молила на Андреа да излезе и да приказва . Но тя постоянно ни успокояваше, че могат да се схванат. Пуснала е една тъжба, никой не би трябвало да знае. Сега юристите ще напишат съглашение. Той е осъзнал, че децата имат потребност от нея, ще разреши да ги види. Не, излъгал я е и този път, само че нищо! Ще ги види на следващия ден, най-малко за малко, отдалеко. Полицията не може да помогне да влезе в жилището, само че те децата не са и там. Въртяла се около дома на свекървата, само че тя викнала полиция и щяла да пуска тъжба против Андреа. Не, Давид и през днешния ден не е бил на учебно заведение, най-малко да го зърне. Нищо, ще попита класната, ще попита директорката. Те скочили против нея, тъй като ги издава, че крият изчезнало дете и не пишат отсъствия. Нищо, няма значение, нея да я изядат. Важното е, че Васил е заречен – щом се схванат, Давид ще се върне в клас и тя ще вижда децата. Даже може някой ден баща им да разреши да се видят насаме…
Но не е отговорна Андреа , че е с нежно сърце, което обича и прости даже когато не би трябвало.
Къде уважаеми българи бяха институциите? Ако бяха на местата си, нищо от това нямаше да се случи. Нямаше никой да посмее по този начин да смачка тази чудесна жена с клюки – пред другари, близки, даже пред съда.
Къде сътрудници публицисти е етиката? Питам всички вас, които отразихте неговата позиция. Потърсихте ли Андреа? Ало, Българска национална телевизия, имате ѝ телефона! Преди години беше ваш чиновник. Звъннахте ли ѝ за позиция, или я оставихте да се унижава с молби за право на отговор? Не ми отговаряйте, знам че не го направихте. Изчакахте я да се моли, с цел да можете високомерно да ѝ отговорите, че по закон има право на една минутка – той толкоз приказвал, нищо че за тази минута я разстреля пред обществото! А, и да си решат персоналните проблеми между тях. Иначе, хайде от вас да мине – може и две минути. Пък можело и вероятно, може би, някой ден, в случай че съумеете да съдействате, в някое друго предаване.
Защо пиша всичко това? Защото знам, че Андреа от самото начало беше права – да открехне тази врата, за нея не е край и независимост, а началото на най-тежкото. Публичността, вниманието, вярващите против невярващите, обстановките дума против дума.
Пиша това, тъй като желая да знаете, че ние, нейните сътрудници от Tribune .bg <
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ