Спомени от детството за Кирил Кадийски
Скъпи батко,
Помниш ли по какъв начин през август преди доста, доста години скрито от майка изядохме компотите от череши.
Тогава ти не беше поетът Кирил Кадийски, а просто Кирчо, а аз - твоята по-малка с цели 9 години сестра.
В един подобен летен ден, някъде след обяд, когато майка беше на работа, а и баща го нямаше, ти ми сподели: " Оле, доста ми се яде компот от череши, хайде да си отворим един буркан. "
А аз отвърнах: " Не може, батко, те са да зимата, майка ще ни се кара. "
Но ти ме успокои: " Тя няма да разбере. Като изядем компота, ще хвърлим капачката в бунара, а буркана ще го измием и ще го сложим на рафта в мазето при останалите празни буркани. "
Така и направихме. Само че ни се услади. И продължихме: един ден - един компот, втори ден - един компот, трети ден - един компот, до момента в който майка влезе в мазето и видя, че половината от двайсетината компоти от череши, които беше направила, ги няма.
Веднага се усъмни в нас. По това време не се крадеше, макар че не заключвахме вратите нито на двора, нито на къщата дори през нощта.
И ние, хъката-мъката, признахме. Майка доста ни се кара, не че сме изяли компотите, а че сме хвърлили капачките.
Тогава капачки не се намираха елементарно и по тази причина едни и същи се използваха години наред.
Не единствено капачки, доста неща липсваха тогава, само че пък череши имаше в обилие. Особено в Кюстендил, който се слави с този плод.
На нашето лозе имахме 11 дървета – най-различни сортове. Като се стартира от " ранозрейката ", която запъстряваше към 24 май и ние след манифестацията постоянно ходехме на лозето.
Катерехме се на огромното дърво и зобахме първите зарозавели череши.
После идваше времето на " рупкавиците " - огромни тъмночервени череши с по-дебела обвивка и хпупкат, като ги хапнеш.
След това узряваше " жълтата ръждавичка " - жълто-розови едри череши.
И най-после беряхме " жълтата драганова ". Нейните плодове са по-дребни и напълно жълти, споделят им още „ бели череши “. От тях майка правеше сладко.
Но това е минало.
Малката ни къща, която аз толкоз обичах, я няма. Големият ни двор, целия затрупан с лозница, за която баща се грижеше с толкоз обич, бе обхванат от новата Голяма къща.
Тя от години стои празна.
Лозето от дълго време не е наше.
Тази година и черешите измръзнаха още през пролетта.
Теб през вчерашния ден те погребахме в гроба на баща.
Сега си към този момент при нашите родители и при твоята брачна половинка Маша.
Там ще ядеш от небесните череши.
А в случай че майка и там прави компот, ще хапнеш и от него.
Аз дохвърчах от Париж да си взема довиждане с теб, само че ти беше към този момент единствено на портрет.
По медиите приказват " огромни " думи за теб, само че ти не можеш да ги чуеш.
Аз след погребението минах през магазина " Била " да си купя някой плод. Но плодовете, които продаваха, не ставаха за ястие - бяха грозни, скъпи, само че грозни.
Нищо не си купих.
Изродиха се плодовете.
Изродихме се хората.
Изроди се светът.
*Офелия Крумова е сестра на поета и преводач Кирил Кадийски, който напусна този свят на 31 август 2025 година На 2 септември беше погребението му. Споменът за него е оповестен на страницата на сестра му във Facebook, която дълги години беше преподавател по български език и литература в родния си град Кюстендил, а през днешния ден живее във Франция със фамилията си.
Помниш ли по какъв начин през август преди доста, доста години скрито от майка изядохме компотите от череши.
Тогава ти не беше поетът Кирил Кадийски, а просто Кирчо, а аз - твоята по-малка с цели 9 години сестра.
В един подобен летен ден, някъде след обяд, когато майка беше на работа, а и баща го нямаше, ти ми сподели: " Оле, доста ми се яде компот от череши, хайде да си отворим един буркан. "
А аз отвърнах: " Не може, батко, те са да зимата, майка ще ни се кара. "
Но ти ме успокои: " Тя няма да разбере. Като изядем компота, ще хвърлим капачката в бунара, а буркана ще го измием и ще го сложим на рафта в мазето при останалите празни буркани. "
Така и направихме. Само че ни се услади. И продължихме: един ден - един компот, втори ден - един компот, трети ден - един компот, до момента в който майка влезе в мазето и видя, че половината от двайсетината компоти от череши, които беше направила, ги няма.
Веднага се усъмни в нас. По това време не се крадеше, макар че не заключвахме вратите нито на двора, нито на къщата дори през нощта.
И ние, хъката-мъката, признахме. Майка доста ни се кара, не че сме изяли компотите, а че сме хвърлили капачките.
Тогава капачки не се намираха елементарно и по тази причина едни и същи се използваха години наред.
Не единствено капачки, доста неща липсваха тогава, само че пък череши имаше в обилие. Особено в Кюстендил, който се слави с този плод.
На нашето лозе имахме 11 дървета – най-различни сортове. Като се стартира от " ранозрейката ", която запъстряваше към 24 май и ние след манифестацията постоянно ходехме на лозето.
Катерехме се на огромното дърво и зобахме първите зарозавели череши.
После идваше времето на " рупкавиците " - огромни тъмночервени череши с по-дебела обвивка и хпупкат, като ги хапнеш.
След това узряваше " жълтата ръждавичка " - жълто-розови едри череши.
И най-после беряхме " жълтата драганова ". Нейните плодове са по-дребни и напълно жълти, споделят им още „ бели череши “. От тях майка правеше сладко.
Но това е минало.
Малката ни къща, която аз толкоз обичах, я няма. Големият ни двор, целия затрупан с лозница, за която баща се грижеше с толкоз обич, бе обхванат от новата Голяма къща.
Тя от години стои празна.
Лозето от дълго време не е наше.
Тази година и черешите измръзнаха още през пролетта.
Теб през вчерашния ден те погребахме в гроба на баща.
Сега си към този момент при нашите родители и при твоята брачна половинка Маша.
Там ще ядеш от небесните череши.
А в случай че майка и там прави компот, ще хапнеш и от него.
Аз дохвърчах от Париж да си взема довиждане с теб, само че ти беше към този момент единствено на портрет.
По медиите приказват " огромни " думи за теб, само че ти не можеш да ги чуеш.
Аз след погребението минах през магазина " Била " да си купя някой плод. Но плодовете, които продаваха, не ставаха за ястие - бяха грозни, скъпи, само че грозни.
Нищо не си купих.
Изродиха се плодовете.
Изродихме се хората.
Изроди се светът.
*Офелия Крумова е сестра на поета и преводач Кирил Кадийски, който напусна този свят на 31 август 2025 година На 2 септември беше погребението му. Споменът за него е оповестен на страницата на сестра му във Facebook, която дълги години беше преподавател по български език и литература в родния си град Кюстендил, а през днешния ден живее във Франция със фамилията си.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ