DW: Докараха ни тук да умрем
"Скъпа Банетла, и двете ми деца са мъртви ", написа Маргарете Бамбергер на сестра си в Берлин. Писмото ѝ е изнесено скрито през 1943-та година от така наречен "цигански лагер ", който е част от концлагера Аушвиц-Биркенау. Маргарете и брачният партньор ѝ оцеляват, само че не и децата им, пишат от " ".
Маргарете моли сестра си да ѝ изпрати животоспасяващи лекарства и разказва в закодирано обръщение на ромски какъв брой ужасяващо е ситуацията: "Специални поздрави от Баро Наслепин, Елента и Марепин ". Което значи: изложени сме на заболявания, премеждия и гибел.
Писмото ѝ може да бъде прочетено в оригинал и чуто на британски, немски и ромски в портала "Гласовете на жертвите " ( "Voices of the Victims "). На този портал европейски учени, координирани от историчката Карола Фингс, са събрали 60 писма и свидетелски показания на преследвани по време на войната представители на ромското малцинство от 20 страни.
Особеното тук е, че приказват не палачите, а жертвите - самите синти и роми, разяснява Карола Фингс пред Дъждовни води. Текстовете са от времето на гоненията или неотдавна по-късно, когато жертвите дават показания за осъществените против малцинството закононарушения, пробвайки се да подведат причинителите под правосъдна отговорност.
Аушвиц-Биркенау 1944: избити са дами, деца, старци
Децата на Маргарете Бамбергер, както и множеството концлагеристи, стават жертва на апетит, заболявания и принуждение. В нощта на втори против трети август 1944-а година SS разтурва фамилния лагер и измежду стенания и рев изпраща на гибел 4300 пандизчии. Според Фингс, това е "кошмарната кулминационна точка " в подхванатия геноцид против синти и роми. Именно по тази причина Европейският парламент разгласи втори август за Европейски ден в памет на избитите синти и роми.
В нощта на касапницата в газовата камера умира и дъщерята на Цили Шмит- четиригодишната Гретел, дружно с нейните баба и дядо, с вуйна ѝ и шестте ѝ деца. Преди това майката на Гретел е наблъскана в товарен вагон дружно с други работоспособни концлагеристи. Когато понечва да се отскубне, с цел да се причисли към фамилията си, лекарят от SS Йозеф Менгеле я връща назад с плесница. "Спаси ми живота, само че по-добре да бях умряла ".
От католическия детски подслон - в Аушвиц
Четирите деца на Франциска Курц - Ото, Соня, Алберт и Томас - са ѝ отнети и са изпратени в католически детски подслон, след което депортирани.
През 1946-та година майката написа до монахинята-ръководителка на приюта, че по думите на полицията четирите ѝ деца се намирали в Аушвиц. На въпроса: "Какво още желаете от клетите ми деца? " сбито й дават отговор: "Да ги унищожим ".
Ото, Соня, Томас и Алберт са убити в Аушвиц. Измежду 39-те деца от приюта оцеляват единствено четири. Католическата черква не ги пази.
И това не е индивидуален случай. Многобройни апели да се помогне на членуващи в католическата черква роми остават без отзив от страна на църквата. Затова пък, споделя Карола Фингс, ставаме очевидци на случаи в окупираните територии на Югославия и Съветския съюз, "когато мюсюлмански общности предотвратяват залавянето на роми от нацистите ".
Геноцид в Европа - надалеч отвън Аушвиц
Навсякъде в завзетите от нацистите европейски територии синти и роми са подложени на гонения и се борят за живота си. Много от тях са избити - в концлагери или посредством разстрел.
В окупираната от германците Полша с изключение на лагерите за изтребване са известни още към 180 места, където са били осъществени кланета. В Югославия и в Съветския съюз множеството жертви били разстрелвани на място. Концлагери е имало и на територията на настояща Чехия, а и в Хърватия.
Хърватия: "Докараха ни тук да умрем "
Музикантът Йосип Йока Николич споделя: "От рождението си до 1942-а година живях със фамилията си в Предавец. " Един ден в къщата му нахлуват служители на реда и мъже от профашисткото придвижване "Усташи ", което ръководи Независимата хърватска страна по време на Втората международна война. Отвеждат неговото и други фамилии под предлог, че ще ги преселват. Натоварват всички във вагони - брачната половинка на Йосип, осеммесечната им щерка, родителите и братята му, както и техните фамилии - и ги откарват в концлагера Ясеновац. "Не пощадиха никого - нито старците, нито децата. "
Николич е наясно: "Докараха ни тук да умрем. " Разделят го принудително от жена му и детето и дружно с други мъже го повеждат да го екзекутират. Той обаче съумява да избяга, присъединявайки се към партизанската опозиция. В Ясеновац умира цялото му семейство.
Сърбия: "Най-малкото ми дете издъхна "
В края на октомври 1941-а година, споделя Милена Станкович, германците обкръжават нейния жилищен регион в Белград. Агенти и служители на реда от сръбската Служба за отбрана на страната нахлуват в жилището ѝ. Съпругът ѝ и един от братята му били чиновници в градската администрация, доведеният ѝ наследник бил музикант, различен от братята на мъжа ѝ - служащ. Всички имали деца и имали сръбско поданство. Близо 1500 ромски мъже са интернирани в лагер. Няколко дни по-късно всички са разстреляни в покрайнините на града.
Около месец по-късно нацистите в съдействие със сръбските управляващи натъпкват и дамите, и децата в товарни вагони и ги откарват в концлагер, където те мръзнели и гладували. "Най-малкото ми дете издъхна - не можех към този момент да го кърмя ", споделя Наталия Миркович.
През август 1942-а година началникът на немското военно ръководство в Сърбия декларира: "Сърбия е единствената страна, в която въпросът с евреите и ромите е решен дефинитивно ".
Унгария: "Стреля с автомата си право към детето в корема ѝ "
Ангела Лакатош е бременна в последния месец, когато четирийсетина служители на реда нахлуват през февруари 1945-а година в жилището ѝ в едно ромско населено място в западна Унгария. Когато тя моли да я пощадят, един от тях ѝ дава отговор: "Да пукнете всички ". Затварят 120 роми в един хамбар. Те молят за вода за децата, само че получават единствено удари.
Първо водят мъжете, след това и по-младите дами. Друга жена в напреднала бременност едвам пристъпвала. Един от жандармите я блъснал, а втори стрелял с автомата си напряко в корема ѝ. Подгонват Лакатош и останалите към една яма. "Видях в нея труповете на татко си и на двамата си братя. Сринах се в изкопа. "
Лакатош закрива лице със забрадката си - да не вижда какво става. "После заваляха изстрели. " Ранена била на осем места. Върху нея падали тела, които поемали патроните. След няколко часа някак съумява да изпълзи от изкопа.
Макар и тежко ранена, Ангела Лакатош оцелява, само че губи цялото си семейство, дружно с нероденото си дете. След края на войната тя свидетелства против коменданта Йосеф Пинтер, който е наказан и екзекутиран през септември 1948-а година - един от малцината, подведени под отговорност поради геноцида против ромите.
Русия: "Хвърляха в изкопа освен още живи деца "
За същински призрачен сън си спомня и Лидия Никитична Крилова. През април 1942-а година нацистки окупатори нахлуват в ромския колхоз в село Александровка. Офицер извиква поименно от лист жителите на селото, освобождавайки след това тези, които не са роми.
Подгонват като добитък ромските фамилии с камшици, събличат ги голи и ги изправят пред изкопан трап. Разстрелват по-големите деца пред очите на майките им, след това стартират да изтръгват и пеленачетата от обятията им и да ги хвърлят в рова.
"Хвърляха освен още живи деца “, споделя оживялата. Не е пощадена и болна бабичка, носена от дъщерите си. Крилова и още няколко души съумяват да се спасят в последния миг.
Ромите в Източна Европа не са получили обезщетение
В доста страни и до през днешния ден не осъзнават изцяло, че синтите и ромите са били подложени на последователен геноцид, отбелязва Карола Фингс, която управлява екип за сформиране на енциклопедия за нацисткия геноцид против ромите.
Историчката е била член на Независимата комисия за антициганизма, която неотдавна показа заключителния си отчет. Според нея не е задоволително геноцидът против ромите да бъде приет абсолютно - би трябвало да има и материална отплата, и то освен в Германия, а и за живеещите в други страни, изключително в Източна Европа, защото след 1945-а година те не са получили никакво обезщетение.
Маргарете моли сестра си да ѝ изпрати животоспасяващи лекарства и разказва в закодирано обръщение на ромски какъв брой ужасяващо е ситуацията: "Специални поздрави от Баро Наслепин, Елента и Марепин ". Което значи: изложени сме на заболявания, премеждия и гибел.
Писмото ѝ може да бъде прочетено в оригинал и чуто на британски, немски и ромски в портала "Гласовете на жертвите " ( "Voices of the Victims "). На този портал европейски учени, координирани от историчката Карола Фингс, са събрали 60 писма и свидетелски показания на преследвани по време на войната представители на ромското малцинство от 20 страни.
Особеното тук е, че приказват не палачите, а жертвите - самите синти и роми, разяснява Карола Фингс пред Дъждовни води. Текстовете са от времето на гоненията или неотдавна по-късно, когато жертвите дават показания за осъществените против малцинството закононарушения, пробвайки се да подведат причинителите под правосъдна отговорност.
Аушвиц-Биркенау 1944: избити са дами, деца, старци
Децата на Маргарете Бамбергер, както и множеството концлагеристи, стават жертва на апетит, заболявания и принуждение. В нощта на втори против трети август 1944-а година SS разтурва фамилния лагер и измежду стенания и рев изпраща на гибел 4300 пандизчии. Според Фингс, това е "кошмарната кулминационна точка " в подхванатия геноцид против синти и роми. Именно по тази причина Европейският парламент разгласи втори август за Европейски ден в памет на избитите синти и роми.
В нощта на касапницата в газовата камера умира и дъщерята на Цили Шмит- четиригодишната Гретел, дружно с нейните баба и дядо, с вуйна ѝ и шестте ѝ деца. Преди това майката на Гретел е наблъскана в товарен вагон дружно с други работоспособни концлагеристи. Когато понечва да се отскубне, с цел да се причисли към фамилията си, лекарят от SS Йозеф Менгеле я връща назад с плесница. "Спаси ми живота, само че по-добре да бях умряла ".
От католическия детски подслон - в Аушвиц
Четирите деца на Франциска Курц - Ото, Соня, Алберт и Томас - са ѝ отнети и са изпратени в католически детски подслон, след което депортирани.
През 1946-та година майката написа до монахинята-ръководителка на приюта, че по думите на полицията четирите ѝ деца се намирали в Аушвиц. На въпроса: "Какво още желаете от клетите ми деца? " сбито й дават отговор: "Да ги унищожим ".
Ото, Соня, Томас и Алберт са убити в Аушвиц. Измежду 39-те деца от приюта оцеляват единствено четири. Католическата черква не ги пази.
И това не е индивидуален случай. Многобройни апели да се помогне на членуващи в католическата черква роми остават без отзив от страна на църквата. Затова пък, споделя Карола Фингс, ставаме очевидци на случаи в окупираните територии на Югославия и Съветския съюз, "когато мюсюлмански общности предотвратяват залавянето на роми от нацистите ".
Геноцид в Европа - надалеч отвън Аушвиц
Навсякъде в завзетите от нацистите европейски територии синти и роми са подложени на гонения и се борят за живота си. Много от тях са избити - в концлагери или посредством разстрел.
В окупираната от германците Полша с изключение на лагерите за изтребване са известни още към 180 места, където са били осъществени кланета. В Югославия и в Съветския съюз множеството жертви били разстрелвани на място. Концлагери е имало и на територията на настояща Чехия, а и в Хърватия.
Хърватия: "Докараха ни тук да умрем "
Музикантът Йосип Йока Николич споделя: "От рождението си до 1942-а година живях със фамилията си в Предавец. " Един ден в къщата му нахлуват служители на реда и мъже от профашисткото придвижване "Усташи ", което ръководи Независимата хърватска страна по време на Втората международна война. Отвеждат неговото и други фамилии под предлог, че ще ги преселват. Натоварват всички във вагони - брачната половинка на Йосип, осеммесечната им щерка, родителите и братята му, както и техните фамилии - и ги откарват в концлагера Ясеновац. "Не пощадиха никого - нито старците, нито децата. "
Николич е наясно: "Докараха ни тук да умрем. " Разделят го принудително от жена му и детето и дружно с други мъже го повеждат да го екзекутират. Той обаче съумява да избяга, присъединявайки се към партизанската опозиция. В Ясеновац умира цялото му семейство.
Сърбия: "Най-малкото ми дете издъхна "
В края на октомври 1941-а година, споделя Милена Станкович, германците обкръжават нейния жилищен регион в Белград. Агенти и служители на реда от сръбската Служба за отбрана на страната нахлуват в жилището ѝ. Съпругът ѝ и един от братята му били чиновници в градската администрация, доведеният ѝ наследник бил музикант, различен от братята на мъжа ѝ - служащ. Всички имали деца и имали сръбско поданство. Близо 1500 ромски мъже са интернирани в лагер. Няколко дни по-късно всички са разстреляни в покрайнините на града.
Около месец по-късно нацистите в съдействие със сръбските управляващи натъпкват и дамите, и децата в товарни вагони и ги откарват в концлагер, където те мръзнели и гладували. "Най-малкото ми дете издъхна - не можех към този момент да го кърмя ", споделя Наталия Миркович.
През август 1942-а година началникът на немското военно ръководство в Сърбия декларира: "Сърбия е единствената страна, в която въпросът с евреите и ромите е решен дефинитивно ".
Унгария: "Стреля с автомата си право към детето в корема ѝ "
Ангела Лакатош е бременна в последния месец, когато четирийсетина служители на реда нахлуват през февруари 1945-а година в жилището ѝ в едно ромско населено място в западна Унгария. Когато тя моли да я пощадят, един от тях ѝ дава отговор: "Да пукнете всички ". Затварят 120 роми в един хамбар. Те молят за вода за децата, само че получават единствено удари.
Първо водят мъжете, след това и по-младите дами. Друга жена в напреднала бременност едвам пристъпвала. Един от жандармите я блъснал, а втори стрелял с автомата си напряко в корема ѝ. Подгонват Лакатош и останалите към една яма. "Видях в нея труповете на татко си и на двамата си братя. Сринах се в изкопа. "
Лакатош закрива лице със забрадката си - да не вижда какво става. "После заваляха изстрели. " Ранена била на осем места. Върху нея падали тела, които поемали патроните. След няколко часа някак съумява да изпълзи от изкопа.
Макар и тежко ранена, Ангела Лакатош оцелява, само че губи цялото си семейство, дружно с нероденото си дете. След края на войната тя свидетелства против коменданта Йосеф Пинтер, който е наказан и екзекутиран през септември 1948-а година - един от малцината, подведени под отговорност поради геноцида против ромите.
Русия: "Хвърляха в изкопа освен още живи деца "
За същински призрачен сън си спомня и Лидия Никитична Крилова. През април 1942-а година нацистки окупатори нахлуват в ромския колхоз в село Александровка. Офицер извиква поименно от лист жителите на селото, освобождавайки след това тези, които не са роми.
Подгонват като добитък ромските фамилии с камшици, събличат ги голи и ги изправят пред изкопан трап. Разстрелват по-големите деца пред очите на майките им, след това стартират да изтръгват и пеленачетата от обятията им и да ги хвърлят в рова.
"Хвърляха освен още живи деца “, споделя оживялата. Не е пощадена и болна бабичка, носена от дъщерите си. Крилова и още няколко души съумяват да се спасят в последния миг.
Ромите в Източна Европа не са получили обезщетение
В доста страни и до през днешния ден не осъзнават изцяло, че синтите и ромите са били подложени на последователен геноцид, отбелязва Карола Фингс, която управлява екип за сформиране на енциклопедия за нацисткия геноцид против ромите.
Историчката е била член на Независимата комисия за антициганизма, която неотдавна показа заключителния си отчет. Според нея не е задоволително геноцидът против ромите да бъде приет абсолютно - би трябвало да има и материална отплата, и то освен в Германия, а и за живеещите в други страни, изключително в Източна Европа, защото след 1945-а година те не са получили никакво обезщетение.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ