Различната представа за троловете
Скандинавската митология от дълго време е им отредила мястото на чудовища, само че актуалните приказки придават на троловете човешки черти.
Приключенията на тези създания са като пътешестване във времето, което прекатурва визиите. В края остава тайнственост, която свързва с вълшебен портал световете, които троловете населяват. В по-стария са неприятни, в по-новия – положителни.
Крият се надалеч от човешките очи. В тъмните и влажни гори на Север. Нощта е техният другар, а дневната светлина ги плаши.
Вярват, че ще ги трансформира в камъни. И в моето схващане троловете са били на това място, отредено им от Скандинавската митология. Това беше и повода да потегли след тях. Може би, с цел да ги опозная по-добре.
Срещнах ги за първи път край " Бриген " – музей навън във втория по величина град в Норвегия. Част от културното завещание на ЮНЕСКО.
В магазина за сувенири митичните същества бяха доста и имаха особено място. Дори бяха основали приказки за тях на разнообразни езици.
" Как по този начин тези неприятни същества ще накарат някой да ги хареса ", беше въпросът, който си зададох. Купих една от книжките, а в нея открих полезности, които в нашия фолклор не са толкоз напред във времето.
Докато ние търсим съкровището, златната ябълка, момата и се сражаваме с хали, тролчетата търсят светлина и са подготвени да се трансфорат в камъни в името на приятелите, които са срещнали по този път. Така схващат, че хилядолетното предсказване, което ги кара да се крият от Слънцето, не се сбъдва – приятелите ги водят към светлината и ги избавят от този боязън.
Връх Флойен е едно от местата, които троловете населяват. Извисява се над Берген, откъдето се открива гледка към града. Стъпала или трамвай. Всеки самичък избира метода да го изкачи. И при давата на върха те посреща Старият ухилен трол.
Там гората са другите му другари. Имат си особено място за игри. Млади, остарели, без очи и даже такива, които от години са заровили сърцата си в земята. Докато ги наблюдаваш и откриваш човешки качества, незабелязано усещаш по какъв начин скандинавските чудовища от влажните гори се трансформират в обичани герои.
Тази тайнственост, която свързва другите светове, намира място и в нашия свят. Норвежците са съумели да трансфорат носа на Стария трол в мерило за дистанцията, която ще ни защищити от Коронавируса.
Приключенията на тези създания са като пътешестване във времето, което прекатурва визиите. В края остава тайнственост, която свързва с вълшебен портал световете, които троловете населяват. В по-стария са неприятни, в по-новия – положителни.
Крият се надалеч от човешките очи. В тъмните и влажни гори на Север. Нощта е техният другар, а дневната светлина ги плаши.
Вярват, че ще ги трансформира в камъни. И в моето схващане троловете са били на това място, отредено им от Скандинавската митология. Това беше и повода да потегли след тях. Може би, с цел да ги опозная по-добре.
Срещнах ги за първи път край " Бриген " – музей навън във втория по величина град в Норвегия. Част от културното завещание на ЮНЕСКО.
В магазина за сувенири митичните същества бяха доста и имаха особено място. Дори бяха основали приказки за тях на разнообразни езици.
" Как по този начин тези неприятни същества ще накарат някой да ги хареса ", беше въпросът, който си зададох. Купих една от книжките, а в нея открих полезности, които в нашия фолклор не са толкоз напред във времето.
Докато ние търсим съкровището, златната ябълка, момата и се сражаваме с хали, тролчетата търсят светлина и са подготвени да се трансфорат в камъни в името на приятелите, които са срещнали по този път. Така схващат, че хилядолетното предсказване, което ги кара да се крият от Слънцето, не се сбъдва – приятелите ги водят към светлината и ги избавят от този боязън.
Връх Флойен е едно от местата, които троловете населяват. Извисява се над Берген, откъдето се открива гледка към града. Стъпала или трамвай. Всеки самичък избира метода да го изкачи. И при давата на върха те посреща Старият ухилен трол.
Там гората са другите му другари. Имат си особено място за игри. Млади, остарели, без очи и даже такива, които от години са заровили сърцата си в земята. Докато ги наблюдаваш и откриваш човешки качества, незабелязано усещаш по какъв начин скандинавските чудовища от влажните гори се трансформират в обичани герои.
Тази тайнственост, която свързва другите светове, намира място и в нашия свят. Норвежците са съумели да трансфорат носа на Стария трол в мерило за дистанцията, която ще ни защищити от Коронавируса.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ