Писателят Христо Стоянов: Наско Културата не става и за чистачка в читалище
Скандалният създател на " Рязаният поп ", а в последно време изтъкнат гербаджия Христо Стоянов написа напоително послание към министъра на културата Атанас Атанасов по отношение на връчените по случай 24 май ордени на културни дейци.
Ето какво написа създателят в персоналния си фейсбук профил:
Не тъжно, трагично е хора, създали и оставили диря в българската - и международната - просвета да бъдат наградени от това нещо, оставило трайна диря в нашата просвета с " Аз съм Наско "...
Винаги в такива случаи си припомням случая с Фокнър. Когато получава Нобелова премия получава покана от тогавашния президент на Съединени американски щати за обяд. Получавайки поканата от Труман Уилям Фоокнър дава отговор: " Аз нямам желание да удрям две хиляди благи за някакъв си обяд "... Колко от нашите интелектуалци биха създали сходно нещо, нормално се запитвам.
Между наградените тази година персонално от " Аз съм Наско " има и министри на културата, оставили трайни следи освен като такива, а и като учени, създатели - Творец е единствено Бог... Но те са отишли на церемонията, облекли новите си, а за какво не и единствените си костюми, усмихвали са се на това нещо, за което са се чудели какво прави това плашило там.
Да не забравяме, че това нещо Наско от хигиенист в селско читалище стана министър на културата. И това нещо е закачало оценките на реверите им, под които биели от отвращение слабите им сърца... Можеха да им спестят това оскърбление. Не ни стига унижението, че имаме подобен министър, ами като за похлупак то връчва национални награди и оценки.
Освен окаяното положение, в което е оставена българската просвета тя бе унижена и от подобен министър. Всъщност, българската интелигенция безропотно мълчи и се съгласява. Тя не се усеща унизена. Тя е щастлива, че на гърдите им виси една ламаринка, която няма освен никаква стойност. Тази ламаринка няма към този момент и прочувствена стойност. Тази ламаринка е тест за нашата интелигенция.
За нейното коленопреклонно положение. Един ден внуците ще се чудят къде да потънат от позор, в случай че някой забележи тия ламарини по долапите. Защото има медали и ордени, връчени персонално от Цар, само че няма стойност ламарина, връчена персонално от прислужник. Защото тази ламаринка ще виси като воденичен камък на врата на персоналните ти заслуги в изкуството. Като воденичен камък...
Ето какво написа създателят в персоналния си фейсбук профил:
Не тъжно, трагично е хора, създали и оставили диря в българската - и международната - просвета да бъдат наградени от това нещо, оставило трайна диря в нашата просвета с " Аз съм Наско "...
Винаги в такива случаи си припомням случая с Фокнър. Когато получава Нобелова премия получава покана от тогавашния президент на Съединени американски щати за обяд. Получавайки поканата от Труман Уилям Фоокнър дава отговор: " Аз нямам желание да удрям две хиляди благи за някакъв си обяд "... Колко от нашите интелектуалци биха създали сходно нещо, нормално се запитвам.
Между наградените тази година персонално от " Аз съм Наско " има и министри на културата, оставили трайни следи освен като такива, а и като учени, създатели - Творец е единствено Бог... Но те са отишли на церемонията, облекли новите си, а за какво не и единствените си костюми, усмихвали са се на това нещо, за което са се чудели какво прави това плашило там.
Да не забравяме, че това нещо Наско от хигиенист в селско читалище стана министър на културата. И това нещо е закачало оценките на реверите им, под които биели от отвращение слабите им сърца... Можеха да им спестят това оскърбление. Не ни стига унижението, че имаме подобен министър, ами като за похлупак то връчва национални награди и оценки.
Освен окаяното положение, в което е оставена българската просвета тя бе унижена и от подобен министър. Всъщност, българската интелигенция безропотно мълчи и се съгласява. Тя не се усеща унизена. Тя е щастлива, че на гърдите им виси една ламаринка, която няма освен никаква стойност. Тази ламаринка няма към този момент и прочувствена стойност. Тази ламаринка е тест за нашата интелигенция.
За нейното коленопреклонно положение. Един ден внуците ще се чудят къде да потънат от позор, в случай че някой забележи тия ламарини по долапите. Защото има медали и ордени, връчени персонално от Цар, само че няма стойност ламарина, връчена персонално от прислужник. Защото тази ламаринка ще виси като воденичен камък на врата на персоналните ти заслуги в изкуството. Като воденичен камък...
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ