Цитатите, заради които ще прочетете романа Лолита
Скандален както за времето на издаването си, по този начин и в този момент романът на Владимир Набоков – Лолита е четиво, което никой не трябва да пропуща. А събраните цитати тук ще ви ви убедят в силата на тази книга.
- Да убия нея, както някои са очаквали, не можех, несъмнено. Представете си, аз я обичах. Беше обич от пръв взор, от финален взор, от безконечен поглед;
- Грехът, който преди време лелеех в преплетените лозници на сърцето си, моят популярен, сияен грях, се сви до ядката си: до ялов и себелюбив порок; таман него зачерквах и проклинах. Можете да се гаврите с мен и да заплашвате да прогоните публиката от залата, само че до момента в който не ми затъкнат устата и не ме удушат, ще викам за своята истина. Лудешки копнея целият свят да научи какъв брой обичам своята Лолита;
- Ужасното в гибелта е, че човек е изцяло възложен на себе си;
- Нощта. Никога не съм изживявам такива терзания. Бих желал да опиша лицето, придвижванията й – а не мога, тъй като озове ли се наоколо, пристрастеността ме заслепява. По дяволите – не съм привикнал в компанията на нимфетки;
- Неделя. Тя е изменчива, тя е капризна, тя е непохватна, изпълнена с тръпчивата прелест на палаво хлапе. Неудържимо е привлекателна от глава до пети – като се почне от готовата панделка и фибите в косата, и се свърши с дребния белег долу на стройния ѝ гален, тъкмо над нивото на бялото късо вълнено чорапче;
- Какво нещо е животът! Опълчваме против си таман тези сили на Фатума, които бихме желали да умилостивим;
- Думата „ завинаги “ се отнасяше само към пристрастеността ми, единствено към тази Лолита, която непоклатимо се отразяваше в кръвта ми;
- Сутринта тя беше Ло, просто Ло, на растеж метър и половина (без няколко пръста и по едно чорапче). Тя беше Долорес върху пунктира на бланките. Но в моите обятия бе постоянно Лолита;
- Преди още колата да спре, Лолита се гмурна в прегръдките ми. Като не смеех, не смеех да си дам воля — не смеех да осъзная, че точно това (сладката мокрота, разлюленият огън) е началото на този неописуем живот;
- Ах, фантазия на моите фантазии! Тя се запъти към разтворения куфар, като че ли дебнеше плячка отдалеко, като че ли в занимателен кадър, вперила очи в тази далечна съкровищница върху багажната скара.(Какво й има на очите, помислих си аз, на тези огромни сиви очи, да не би и двамата да сме потопени в една и съща омагьосана мъгла? )
