Премиерът на Словения прекроява Балканите?
Скандален документ, предлагащ преначертаването на границите на страните от Западните Балкани, формирали се след разпадането на Югославия, провокира неразбиране и страхове от обновяване на споровете в района.
Изтеклият в словенски медии на 12 април документ с неуточнен генезис, за който се счита, че е достигнал до висшите кръгове на Европейския съюз, съдържа предложение за разширение на териториите на Сърбия, Хърватия и Албания посредством премахването на Косово и стесняване на Босна и Херцеговина до една трета от сегашната й територия.
Крайната цел е реализиране на етнонационални страни, поради която при започване на 90-те години
избухнаха така наречен югославски войни.
Документът " предлага " още:
- в този момент съществуващата Република Сръбска да бъде извадена от Босна и Херцеговина и подарена на Сърбия;
- обитаемоте с етнически хървати кантони да бъдат " трансферирани " към Хърватия или да получат необятна автономност - по сходство на Южен Тирол в Италия;
- Косово да се сплоти с Албания, а обитаемоте със сърби елементи на Северно Косово също да получат " тиролска " автономност.
Според словенските медии източникът на нонпейпъра (с този термин се значат неофициални документи, предлагащи конфиденциално разискване на избрани теми) е
офисът на словенския министър председател Янез Янша.
Идеята обаче е била родена по време на визитата в Босна на словенския президент Борут Пахор на 11 април.
Единият от тримата босненски съпрезиденти - Шефик Джаферович, заяви, че още там Пахор отворил тематиката за преначертаването на границите. " Словенският президент сподели, че в избрани кръгове в Европейски Съюз има хора, които считат, че би трябвало да бъде приключен процесът на разпадането на Югославия " , преди да се пристъпи към консолидираното на Западните Балкани в Европейски Съюз ", твърди Джаферович, представен от " Евронюз ".
На въпроса на словенския посетител
дали е допустимо мирното раздробяване на Босна,
Джаферович и представящият босненските хървати съпрезидент – Желко Комшич, отвърнали, че сходни хрумвания единствено тласкат района към война.
Сръбският представител в босненското президентство – Милорад Додик – обаче реагирал иначе, твърди Комшич. Оттогава Додик на два пъти е изявявал поддръжката си за мирното делене на Босна, в това число пред Народното събрание на Република Сръбска.
Във връзка със случая от словенското президентство обявиха, че Борут Пахор постоянно се е застъпвал за териториалната целокупност на Босна и Херцеговина и постоянно е бил срещу разпадането на страната и прекрояването на границите. В същото време оттова не отхвърлиха, че Пахор е предложил
промени в границите още през септември 2020 година
по време на посещаване в Северна Македония.
В обръщението си към македонския парламент босненският президент позволява, че " най-после в района може да надделее мнението, че разпадането на някогашна Югославия още не е приключено и че би трябвало да бъдат открити етнически граници на мястото на в този момент съществуващите ".
Янез Янша в телефонен диалог с Шефик Джаферович също отхвърли съществуването на нонпейпъра, само че различен районен водач го опроверга. Албанският министър председател Еди Рама удостовери съществуването на документа.
" Аз го видях – сподели Рама в телевизионно изявление. – Преди известно време приказвах със словенския министър председател. Обсъдих с него за концепцията като цяло и видях документа. "
Новите граници съгласно англоезичната турска телевизия TRT World
Едно от най-скандалните оферти в нонпейпъра е предлагането босненските мюсюлмани да получат
" без значение функционираща страна,
за която да поемат цялостната отговорност " и на референдум да решат какво бъдеще желаят - в Европейски Съюз, без Европейски Съюз или с Турция.
Според Янша засега те били за участие в Европейски Съюз, само че в случай че хаосът, въздействието на Турция и на радикалния ислям продължавали да нарастват, след десетина години обстановката можела да се утежни фрапантно.
Някои коментатори дефинираха предлагането като расистко и дискриминационно по отношение на босненската мюсюлманска общественост.
Според Курт Басюнер от основания в Берлин изчерпателен център Съвет за демократична политика предлагането е " експериментален балон за да се тества имунната реакция " по отношение на хрумвания, възприемани преди като безусловно токсични. Басюнер е безапелационен, че тонът на нонпейпъра е ислямофобски - изключително в догатката, че Босна може да избра Турция пред Европейски Съюз. В този документ той вижда индикация, че Янез Янша счита да се причисли към групата на десните антиимигрантски и антиислямски политици в Европейски Съюз, водена от унгарският министър председател Виктор Орбан.
На същото мнение е и Роберт Ботери, издател на словенския седмичник " Младина ". " Орбан от от дълго време показва Унгария като бастион на християнството и бранител на Европа от мюсюлманите, а в този момент Янша е поел по неговите стъпки ", счита той и прецизира, че задачата на документа е
разпалване на нови спорове
и дестабилизирана на Европейски Съюз. " Един мощен Европейски съюз в никакъв случай не е бил в полза на крайнодесните сили, те постоянно са били срещу единна и демократична Европа ", аргументира се той.
Друга позиция показва обаче Реуф Байрович, някогашен министър на енергетиката на Босна и Херцеговина. Според него Борут Пахор просто е " показал неблагоразумието да изрази гласно това, което от известно време си мислят някои висши представители на Европейски Съюз ".
Представителите на Еврокомисията в Босна и Херцеговина употребяват към този момент мъртвия развой на присъединение към Европейски Съюз като инструмент за задълбочаване на раздялите в страната, а
" Ангела Меркел е основният фактор за този вид държание
в институциите на Европейски Съюз ", уверен е Байрович.
Има индикации, че едно от дребното места, където се гледа благосклонно на предлаганите в нонпейпъра решения, е Турция.
Англоезичната държавна медия TRT World посочи, че до момента в който Косово има функциониращи институции, Босна не е в положение да образува функциониращо ръководство. Страната има петима президенти, 14 Народното събрание, 136 министри - което се дължи на Дейтънското съглашение, поставило завършек на етническия спор през 1995-а. Освен това предлаганите в нонпейпъра промени щели да поправят историческия проблем, поради който множеството от албанците живеят отвън родината си, твърди медията.
Коментарът е илюстриран и с карта на Западните Балкани, на която са изменени освен границите на Босна и Косово, само че към Албания са присъединени и региони от Южна Сърбия и съвсем половината от Северна Македония.
Засега никой на публично равнище не е поискал да се ангажира с предлаганите промени, само че дали нонпейпърът ще се окаже единствено сондаж, или ще е база за съответни дейности, може би ще разберем скоро - откакто Словения поеме европредседателството през юли.
Изтеклият в словенски медии на 12 април документ с неуточнен генезис, за който се счита, че е достигнал до висшите кръгове на Европейския съюз, съдържа предложение за разширение на териториите на Сърбия, Хърватия и Албания посредством премахването на Косово и стесняване на Босна и Херцеговина до една трета от сегашната й територия.
Крайната цел е реализиране на етнонационални страни, поради която при започване на 90-те години
избухнаха така наречен югославски войни.
Документът " предлага " още:
- в този момент съществуващата Република Сръбска да бъде извадена от Босна и Херцеговина и подарена на Сърбия;
- обитаемоте с етнически хървати кантони да бъдат " трансферирани " към Хърватия или да получат необятна автономност - по сходство на Южен Тирол в Италия;
- Косово да се сплоти с Албания, а обитаемоте със сърби елементи на Северно Косово също да получат " тиролска " автономност.
Според словенските медии източникът на нонпейпъра (с този термин се значат неофициални документи, предлагащи конфиденциално разискване на избрани теми) е
офисът на словенския министър председател Янез Янша.
Идеята обаче е била родена по време на визитата в Босна на словенския президент Борут Пахор на 11 април.
Единият от тримата босненски съпрезиденти - Шефик Джаферович, заяви, че още там Пахор отворил тематиката за преначертаването на границите. " Словенският президент сподели, че в избрани кръгове в Европейски Съюз има хора, които считат, че би трябвало да бъде приключен процесът на разпадането на Югославия " , преди да се пристъпи към консолидираното на Западните Балкани в Европейски Съюз ", твърди Джаферович, представен от " Евронюз ".
На въпроса на словенския посетител
дали е допустимо мирното раздробяване на Босна,
Джаферович и представящият босненските хървати съпрезидент – Желко Комшич, отвърнали, че сходни хрумвания единствено тласкат района към война.
Сръбският представител в босненското президентство – Милорад Додик – обаче реагирал иначе, твърди Комшич. Оттогава Додик на два пъти е изявявал поддръжката си за мирното делене на Босна, в това число пред Народното събрание на Република Сръбска.
Във връзка със случая от словенското президентство обявиха, че Борут Пахор постоянно се е застъпвал за териториалната целокупност на Босна и Херцеговина и постоянно е бил срещу разпадането на страната и прекрояването на границите. В същото време оттова не отхвърлиха, че Пахор е предложил
промени в границите още през септември 2020 година
по време на посещаване в Северна Македония.
В обръщението си към македонския парламент босненският президент позволява, че " най-после в района може да надделее мнението, че разпадането на някогашна Югославия още не е приключено и че би трябвало да бъдат открити етнически граници на мястото на в този момент съществуващите ".
Янез Янша в телефонен диалог с Шефик Джаферович също отхвърли съществуването на нонпейпъра, само че различен районен водач го опроверга. Албанският министър председател Еди Рама удостовери съществуването на документа.
" Аз го видях – сподели Рама в телевизионно изявление. – Преди известно време приказвах със словенския министър председател. Обсъдих с него за концепцията като цяло и видях документа. "
Новите граници съгласно англоезичната турска телевизия TRT World
Едно от най-скандалните оферти в нонпейпъра е предлагането босненските мюсюлмани да получат
" без значение функционираща страна,
за която да поемат цялостната отговорност " и на референдум да решат какво бъдеще желаят - в Европейски Съюз, без Европейски Съюз или с Турция.
Според Янша засега те били за участие в Европейски Съюз, само че в случай че хаосът, въздействието на Турция и на радикалния ислям продължавали да нарастват, след десетина години обстановката можела да се утежни фрапантно.
Някои коментатори дефинираха предлагането като расистко и дискриминационно по отношение на босненската мюсюлманска общественост.
Според Курт Басюнер от основания в Берлин изчерпателен център Съвет за демократична политика предлагането е " експериментален балон за да се тества имунната реакция " по отношение на хрумвания, възприемани преди като безусловно токсични. Басюнер е безапелационен, че тонът на нонпейпъра е ислямофобски - изключително в догатката, че Босна може да избра Турция пред Европейски Съюз. В този документ той вижда индикация, че Янез Янша счита да се причисли към групата на десните антиимигрантски и антиислямски политици в Европейски Съюз, водена от унгарският министър председател Виктор Орбан.
На същото мнение е и Роберт Ботери, издател на словенския седмичник " Младина ". " Орбан от от дълго време показва Унгария като бастион на християнството и бранител на Европа от мюсюлманите, а в този момент Янша е поел по неговите стъпки ", счита той и прецизира, че задачата на документа е
разпалване на нови спорове
и дестабилизирана на Европейски Съюз. " Един мощен Европейски съюз в никакъв случай не е бил в полза на крайнодесните сили, те постоянно са били срещу единна и демократична Европа ", аргументира се той.
Друга позиция показва обаче Реуф Байрович, някогашен министър на енергетиката на Босна и Херцеговина. Според него Борут Пахор просто е " показал неблагоразумието да изрази гласно това, което от известно време си мислят някои висши представители на Европейски Съюз ".
Представителите на Еврокомисията в Босна и Херцеговина употребяват към този момент мъртвия развой на присъединение към Европейски Съюз като инструмент за задълбочаване на раздялите в страната, а
" Ангела Меркел е основният фактор за този вид държание
в институциите на Европейски Съюз ", уверен е Байрович.
Има индикации, че едно от дребното места, където се гледа благосклонно на предлаганите в нонпейпъра решения, е Турция.
Англоезичната държавна медия TRT World посочи, че до момента в който Косово има функциониращи институции, Босна не е в положение да образува функциониращо ръководство. Страната има петима президенти, 14 Народното събрание, 136 министри - което се дължи на Дейтънското съглашение, поставило завършек на етническия спор през 1995-а. Освен това предлаганите в нонпейпъра промени щели да поправят историческия проблем, поради който множеството от албанците живеят отвън родината си, твърди медията.
Коментарът е илюстриран и с карта на Западните Балкани, на която са изменени освен границите на Босна и Косово, само че към Албания са присъединени и региони от Южна Сърбия и съвсем половината от Северна Македония.
Засега никой на публично равнище не е поискал да се ангажира с предлаганите промени, само че дали нонпейпърът ще се окаже единствено сондаж, или ще е база за съответни дейности, може би ще разберем скоро - откакто Словения поеме европредседателството през юли.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ