Нашите управници бият европейския тъпан на думи, не на дела!
Ситуацията, в която се намират управниците ни во главе с бащицата Бойко Борисов, от една страна в връзките Европейски Съюз - Турция, а от друга отново Европейски Съюз, само че към Русия, разяснява във Facebook някогашният чиновник на НСО подп. Николай Марков.
*Публикуваме без редакторска интервенция.
"Предлагам да гледаме по-практично на политическата суетност! От една страна, Турция няма най-малък късмет да бъде член на Европейския съюз.Това се знае от всички артисти на сцената, в това число от бащата на ислямските нации. Причините са прекалено много – от неналичието на всевъзможни допирни точки в ценностно отгношение, до цялостно несъгласие във формата на ръководство на страните, членки на Европейски Съюз.
Към това би трябвало да прибавим низ от уплахи, мании и впрочем екстри, типични за азиатската форма на държавно устройство и произлизащите последици.
Меко казано, Турция няма късмет за демократично развиване, само че има директна изгода от общуването с развитите демокрации. Без това другарство и сложени в изолираност за малко време, турците ще се разсънят един ден в страна от четвъртия свят. Подобен маймунарник на нашата граница не ни би трябвало!
От другата страна са нашите проблеми. Ние сме член на Европейски Съюз, само че в действителност не сме. Нашите управници желаят да бият европейския барабан и съумяват на думи, само че на каузи нещата имат друго измерение. Причината е в тежките зависимости, които не успяхме да погребем в точния момент, както и в цялостната неспособност за взимане на независимо държавническо решение. Едно е да искаш, друго – да можеш! Нашите държавни водачи могат ли да изгонят даже един съветски посланик? Има причина за тази неспособност и тя не е историческа, нито персонална, а сложно незаконна. С неспособност да бъде преодоляна на този стадий.
От третата страна са страните от Европейски Съюз, изглеждащи по един метод, само че настоящи радикално противоположно. За наблюдаващите остава единствено страстта, а за огромните играчи – дивидентите. Сложен диалог, отдалечен за буйната ни балканска кръв.
Орел, рак и щука! Орелът е на несъмнено място, зад Океана, ракът и щуката – във фурната. Остава да охладим качествено бяло вино и да вдигнем чашите. За наздравица или помен, сами би трябвало да изберем… "
*Публикуваме без редакторска интервенция.
"Предлагам да гледаме по-практично на политическата суетност! От една страна, Турция няма най-малък късмет да бъде член на Европейския съюз.Това се знае от всички артисти на сцената, в това число от бащата на ислямските нации. Причините са прекалено много – от неналичието на всевъзможни допирни точки в ценностно отгношение, до цялостно несъгласие във формата на ръководство на страните, членки на Европейски Съюз.
Към това би трябвало да прибавим низ от уплахи, мании и впрочем екстри, типични за азиатската форма на държавно устройство и произлизащите последици.
Меко казано, Турция няма късмет за демократично развиване, само че има директна изгода от общуването с развитите демокрации. Без това другарство и сложени в изолираност за малко време, турците ще се разсънят един ден в страна от четвъртия свят. Подобен маймунарник на нашата граница не ни би трябвало!
От другата страна са нашите проблеми. Ние сме член на Европейски Съюз, само че в действителност не сме. Нашите управници желаят да бият европейския барабан и съумяват на думи, само че на каузи нещата имат друго измерение. Причината е в тежките зависимости, които не успяхме да погребем в точния момент, както и в цялостната неспособност за взимане на независимо държавническо решение. Едно е да искаш, друго – да можеш! Нашите държавни водачи могат ли да изгонят даже един съветски посланик? Има причина за тази неспособност и тя не е историческа, нито персонална, а сложно незаконна. С неспособност да бъде преодоляна на този стадий.
От третата страна са страните от Европейски Съюз, изглеждащи по един метод, само че настоящи радикално противоположно. За наблюдаващите остава единствено страстта, а за огромните играчи – дивидентите. Сложен диалог, отдалечен за буйната ни балканска кръв.
Орел, рак и щука! Орелът е на несъмнено място, зад Океана, ракът и щуката – във фурната. Остава да охладим качествено бяло вино и да вдигнем чашите. За наздравица или помен, сами би трябвало да изберем… "
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ