Към днешна дата у нас са обновени около 2000 сгради от общо 66 000, а сме напът да загубим стотици милиони евро за саниране
Ситуацията, обвързвана със санирането на жилищни здания в България не е по никакъв начин розова. Нещо повече, управляващите и бизнесът би трябвало да вземат незабавни ограничения за бързо осъществяване на плановете за енергийна успеваемост, тъй като в противоположен случай съществува действителен риск да загубим стотици милиони евро. Това съобщи в пред Money.bg доктор Драгомир Цанев, който е изпълнителен шеф на фондация Център за енергийна успеваемост " ЕнЕфект ".
Работата по програмата за саниране на жилищни здания по първия стадий на Националния проект за възобновяване и устойчивост не върви добре
" Вече е явно, че някаква заплаха има. Загубата на пари в действителност е по Механизма за възобновяване и резистентност и не е обвързван единствено със санирането на постройките. Тук би трябвало да приказваме в по-широкия подтекст на промените, които ние отхвърляме да създадем като страна ", разяснява Драгомир Цанев.
Експертът акцентира, че главният проблем за забавянето на плановете са вътрешни аргументи, подтикнати от политически ползи. Според разпоредбите на Брюксел, всички планове би трябвало да бъдат изпълнени до месец юни 2026 година.
" Технологичният развой по осъществяването на плановете за възобновяване на здания обаче изисква време. Тоест, рискът да не осъществим плановете даже и всичко да тръгне през идващите месеци е значителен. "
Според изпълнителния шеф на Центъра за енергийна успеваемост зависимостта на България от стопроцентов обществен запас е пагубна. Той упорства, че пазарният принцип би трябвало да бъде водещ, по този начин както е във всички останали страни от Европейски Съюз. Това значи, че страната би трябвало да оказва помощ, а не да изземва функционалностите на бизнеса и на притежателите на парцели.
Цанев набрегна и над това, че строителният бранш у нас страда от сериозен дефицит на фрагменти. Според него има опция да се внасят повече задгранични служащи, какъвто е образецът в редица европейски страни.
Ползите от енергийната успеваемост се осъзнават все по-масово от хората
Частично все по-голяма част от българските жители влагат пари за възстановяване на енергийната успеваемост на своите парцели, бизнесът също влага в това при градежите на нови здания. Липсата на съответно осъществяване на цялостния народен проект обаче се оказва огромен проблем.
" Аз мога да показва доказателства от 10-годишен към този момент интервал, че по този метод политики не се вършат. Ние за 10 години сме обновили не повече от 4,5 % от многофамилните здания, които имат потребност от възобновяване. Не сме пипнали еднофамилните. Ако продължаваме с този ритъм, нали разбирате, че ще ни трябват стотици години, с цел да стигнем до всички ", споделя Цанев.
Експертът упорства, че самоучастието при санирането би трябвало да в най-малко 20 на 100 от дадената сума, с цел да вървят плановете. Цанев разяснява и панелните здания в София и страната. Според него е време да се влагат средства в проучване на този вид блокове, с цел да се види какво е тяхното положение и в точния момент да се вземат ограничения за укрепването и енергийната успеваемост на техните структури.
Към днешна дата в България сме обновили не повече от 2000 здания от общо над 66 000, които имат потребност от възобновяване.
Работата по програмата за саниране на жилищни здания по първия стадий на Националния проект за възобновяване и устойчивост не върви добре
" Вече е явно, че някаква заплаха има. Загубата на пари в действителност е по Механизма за възобновяване и резистентност и не е обвързван единствено със санирането на постройките. Тук би трябвало да приказваме в по-широкия подтекст на промените, които ние отхвърляме да създадем като страна ", разяснява Драгомир Цанев.
Експертът акцентира, че главният проблем за забавянето на плановете са вътрешни аргументи, подтикнати от политически ползи. Според разпоредбите на Брюксел, всички планове би трябвало да бъдат изпълнени до месец юни 2026 година.
" Технологичният развой по осъществяването на плановете за възобновяване на здания обаче изисква време. Тоест, рискът да не осъществим плановете даже и всичко да тръгне през идващите месеци е значителен. "
Според изпълнителния шеф на Центъра за енергийна успеваемост зависимостта на България от стопроцентов обществен запас е пагубна. Той упорства, че пазарният принцип би трябвало да бъде водещ, по този начин както е във всички останали страни от Европейски Съюз. Това значи, че страната би трябвало да оказва помощ, а не да изземва функционалностите на бизнеса и на притежателите на парцели.
Цанев набрегна и над това, че строителният бранш у нас страда от сериозен дефицит на фрагменти. Според него има опция да се внасят повече задгранични служащи, какъвто е образецът в редица европейски страни.
Ползите от енергийната успеваемост се осъзнават все по-масово от хората
Частично все по-голяма част от българските жители влагат пари за възстановяване на енергийната успеваемост на своите парцели, бизнесът също влага в това при градежите на нови здания. Липсата на съответно осъществяване на цялостния народен проект обаче се оказва огромен проблем.
" Аз мога да показва доказателства от 10-годишен към този момент интервал, че по този метод политики не се вършат. Ние за 10 години сме обновили не повече от 4,5 % от многофамилните здания, които имат потребност от възобновяване. Не сме пипнали еднофамилните. Ако продължаваме с този ритъм, нали разбирате, че ще ни трябват стотици години, с цел да стигнем до всички ", споделя Цанев.
Експертът упорства, че самоучастието при санирането би трябвало да в най-малко 20 на 100 от дадената сума, с цел да вървят плановете. Цанев разяснява и панелните здания в София и страната. Според него е време да се влагат средства в проучване на този вид блокове, с цел да се види какво е тяхното положение и в точния момент да се вземат ограничения за укрепването и енергийната успеваемост на техните структури.
Към днешна дата в България сме обновили не повече от 2000 здания от общо над 66 000, които имат потребност от възобновяване.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ