Останаха два вида мъже – мамини синчета и работохолици
Ситуацията с търсенето на Единствения Мъж напоследък е мощно затруднена, научаваме от подслушани диалози и споделени истории.
Из питейните заведения, офисите и уеб страниците за запознанства (в какъвто се трансформира всеки уебсайт с опция за персонални съобщения) са останали единствено два типа мъже.
Едните (срещат се повече по баровете) харчат парите на родителите си, не виждат по-далече от носа и автомобила си и са се научили да мерят на око кубиците на силикона.
Thinkstock
Те към момента ухажват по остарелия метод „ Ооо, котенце, да те черпя ли едно, искаш ли да те повозя, доста си секси “ и другите от наръчника на нощния сваляч.
И към момента им се връзват, само че единствено тези със силикона.
Останалите девойки, изкарали първите години след завършването си в учене, а не в разходки по курортите ни с колата на тати, могат единствено да клатят невярващо глава и навреме да се ометат от въпросния бар, въпросния човек и тъжната вероятност да са пластмасови кукли с къс период на валидност.
Добре де, само че къде да отиват като си тръгнат?
Thinkstock
На идващия ден са на работа, където другояче добре избръснатите им сътрудници не намират никакъв различен смисъл в живота, с изключение на работата си, кариерното си развиване и директния път към това да станат сполучливи водачи.
Все още не знаят кого ще лидерстват, само че имат вяра, както е вярвал дребният Бонапарт, че са родени за огромни каузи, огромни покупко-продажби и огромни компании.
Работят крепко, което в началото прави отлично усещане, изключително като ги съпоставим с маминото синче с татковите пари, само че това е единствено на пръв взор.
Някъде на третата среща излиза наяве, че работещите момчета, за разлика от работещите девойки, знаят единствено да работят.
Единственото, което ги вълнува, са професионалните им планове, конкуренцията и по какъв начин да продължат напред в кариерата.
И в случай че едно време след секс се пушеше, в този момент след секс се отваря телефона, с цел да се дочета следващата мотивираща публикация, в която един мъж прекарал пет години в непрекъсната работа, с цел да може най-после да седне на плажа и да печели пари единствено с един клик.
Чудесно, споделя си нашата героиня, чиито диалог подслушваме. Къде обаче ще се вместя аз?
Някъде сред екселите, оставането до късно в офиса и командировките мъчно може да се откри време, сили и предпочитание за непосредственост, грижа за близък или цветя за ближната най-малко на рождения й ден.
А има ли въобще място за спомагателни ползи, за занимание, за по-задълбочена мисъл?
Добрата вест, в случай че можем да я назовем по този начин, е че тези работещите някъде към 32 се укротяват и им се прищява вечер у дома да не ги посреща синия екран, а някой със синя дантелена нощничка .
И тогава, чак тогава, в случай че нашата героиня не се е отчаяла напълно, ще може вероятно да се стигне до обич, връзка, че дори и деца.
Ако стресът не го е лишил от опцията да има такива…
Автор: Михаела К.
Из питейните заведения, офисите и уеб страниците за запознанства (в какъвто се трансформира всеки уебсайт с опция за персонални съобщения) са останали единствено два типа мъже.
Едните (срещат се повече по баровете) харчат парите на родителите си, не виждат по-далече от носа и автомобила си и са се научили да мерят на око кубиците на силикона.
Thinkstock Те към момента ухажват по остарелия метод „ Ооо, котенце, да те черпя ли едно, искаш ли да те повозя, доста си секси “ и другите от наръчника на нощния сваляч.
И към момента им се връзват, само че единствено тези със силикона.
Останалите девойки, изкарали първите години след завършването си в учене, а не в разходки по курортите ни с колата на тати, могат единствено да клатят невярващо глава и навреме да се ометат от въпросния бар, въпросния човек и тъжната вероятност да са пластмасови кукли с къс период на валидност.
Добре де, само че къде да отиват като си тръгнат?
Thinkstock На идващия ден са на работа, където другояче добре избръснатите им сътрудници не намират никакъв различен смисъл в живота, с изключение на работата си, кариерното си развиване и директния път към това да станат сполучливи водачи.
Все още не знаят кого ще лидерстват, само че имат вяра, както е вярвал дребният Бонапарт, че са родени за огромни каузи, огромни покупко-продажби и огромни компании.
Работят крепко, което в началото прави отлично усещане, изключително като ги съпоставим с маминото синче с татковите пари, само че това е единствено на пръв взор.
Някъде на третата среща излиза наяве, че работещите момчета, за разлика от работещите девойки, знаят единствено да работят.
Единственото, което ги вълнува, са професионалните им планове, конкуренцията и по какъв начин да продължат напред в кариерата.
И в случай че едно време след секс се пушеше, в този момент след секс се отваря телефона, с цел да се дочета следващата мотивираща публикация, в която един мъж прекарал пет години в непрекъсната работа, с цел да може най-после да седне на плажа и да печели пари единствено с един клик.
Чудесно, споделя си нашата героиня, чиито диалог подслушваме. Къде обаче ще се вместя аз?
Някъде сред екселите, оставането до късно в офиса и командировките мъчно може да се откри време, сили и предпочитание за непосредственост, грижа за близък или цветя за ближната най-малко на рождения й ден.
А има ли въобще място за спомагателни ползи, за занимание, за по-задълбочена мисъл?
Добрата вест, в случай че можем да я назовем по този начин, е че тези работещите някъде към 32 се укротяват и им се прищява вечер у дома да не ги посреща синия екран, а някой със синя дантелена нощничка .
И тогава, чак тогава, в случай че нашата героиня не се е отчаяла напълно, ще може вероятно да се стигне до обич, връзка, че дори и деца.
Ако стресът не го е лишил от опцията да има такива…
Автор: Михаела К.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ