Ситуацията с пандемия с този нов, изключително опасен вирус, е

Ситуацията с пандемия с този нов, извънредно рисков вирус, е доста тревожна. И за жалост макар огромното софтуерно развиване на цивилизацията ни, не считам, че се оправяме изключително добре с управлението му. По публични данни досега той е умъртвил към този момент 5 милиона индивида, въпреки че голям брой експерти настояват че действителната стойност е най-малко 2-4 пъти по-висока. Освен всичко напълно не е ясно какъв брой от преболедувалите ще имат трайни увреждания в резултат на болестта. Броят и мащабът на засегнатите хора на планетата може да се съпостави единствено със международна война – и ние сега сме точно в положение на такава война. Нещо, което доста от нас удобно забравяне или даже не си даваме сметка, разяснява той.

От друга страна, въпреки и с известно забавяне, човечеството съумя да се окопити и да се активизира, и за последната година и половина ние успяхме да опознаем врага и да изработим средства за битка и предотвратяване от него. Най-ефективното от тях са точно имунизациите, които изработихме за рекордно бързо време и които към този момент над 3 милиарда индивида по света са получили. Вярно е, че те бяха направени по-бързо от всекидневно, само че това не значи, че са направени каквито и да било взаимни отстъпки с качеството. Но ние не трябва да забравяме, че от тези ваксини имаме потребност в този момент, незабавно, а не след 5-10 години, когато войната ще е свършила. За страдание нуждата от бързата имунизация на огромна част от популацията докара и до доста опозиция и отвращение, следствията от което са забележими – на всички места по света главната част от умрелите или тези с тежко превозване са неимунизирани, счита той.

Хората рядко си дават сметка, че имунната система е една от най-сложните системи, с които в миналото сме се запознавали наред с устройството на мозъка и на Вселената. Ето да вземем за пример антителата - те са няколко разнообразни типа, като всеки вид обслужва избран имунен механизъм. Освен това, антитела в организма ни не се построяват против даден вирус, нито против избран негов съставен елемент, а по-скоро към дребна частичка от него съставен елемент. В този ред на мисли, не всички антитела, които построяваме са, ни потребни против този вирус. Единственият потвърден досега фактор на отбрана от вируса са така наречен обезвреждащи антитела, ориентирани против рецептор, свързващото място на печално известния спайк протеин. Свързани на това място тези антитела пречат на вируса да се свърже с човешките кафези и да инжектира зловредния си генетичен материал. Така че да кажем, че тест измерващ общите антитела против вируса, с всичките му съставни елементи няма да ни отговори на въпроса дали сме предпазени, изяснява експертът.

В последната година се появиха и проби които настояват че мерят равнищата точно на тези обезвреждащи антитела. Проблемът е, че с цел да се мери обективно тази им дарба, би трябвало да се проведат проби с клетъчни линии, които да се третират с вирус и да се види до какъв брой антителата понижават свързването на вируса. Такива проби са много скъпи и времеемки и изискват доста умел личен състав най-често учени. Затова клиничните проби, които са налични за елементарния човек, са една много опростена версия, която обаче още веднъж не може да даде прецизен отговор. Референтните стойности, които виждаме там, не отразяват това, което нормално сме привикнали да виждаме в лабораторни резултати - да вземем за пример до избрана стойност нямаме отбрана, а над избрана към този момент имаме. Референтната стойност в тези проби е много случайно поставена и още веднъж не дава отговор непосредствено на въпроса до какъв брой ефикасен е имунния отговор, който сме построили. Друг сериозен проблем е огромният брой разнообразни производители на проби и сложното им стандартизиране, при което е доста мъчно да се реши резултатите на кои от тестванията са най-правдоподобни, добави той.