Ситуацията с финансите на страната е крайно тревожна, като темпът

" Ситуацията с финансите на страната е извънредно тревожна, като темпът на повишаване на разноските изпреварва растежа на приходите, няма и трайни ограничения за резистентност на пенсионната система ".

Това съобщи пред депутатите министърът на финансите Теменужка Петкова по отношение на положението на обществените финанси преди правенето на бюджета за 2025 година.

Петкова напомни на депутатите изтеглянето на бюджета на служебния кабинет и тези на ДОО и НЗОК. Отбелязано бе, че през последните три години е имало извънредно финансово неразумна политика във връзка с държавните финанси. Само за пенсии и заплати дефицитът ще е над 10 милиарда лв..

" През последните 3 години е имало безусловно неразумна политика във връзка с обществените финанси на страната. Сега сме изправени пред огромно предизвикателство! Ние ще продължим, несъмнено, да работим за това да предложим Закон за държавния бюджет за 2025 с недостиг до 3%. Задачата е извънредно сложна! Положението е в действителност доста тежко. Всички оптимисти досега ще би трябвало да ги отчайвам ", сподели Петкова от парламентарната естрада.

Прилагаме и цялостното изявление на министърът на финансите Теменужка Петкова пред Народното събрание:

Уважаема госпожо ръководител,

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Първо бих желала да благодаря за опцията да обсъдим дружно положението на обществените финанси на страната, по този начин, както е дефинирано и питането от страна на господин Цонев. Преди правенето на бюджет 2025 година, това е планът на Закон за държавен бюджет, който служебното държавно управление изготви и след това постоянният кабинет изтегли от Народното събрание и Министерският съвет взе решение бюджетът да бъде отдръпнат дружно с бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Националния застрахователен институт. Мотивите за това са ясни. Има постоянно държавно управление. То има своята визия за развиването на страната и всички тези политики би трябвало да намерят отражение в Закона за бюджета за съответната година. Какво се оказа и какво в действителност видяхме на процедура в Министерството на финансите? Ще Ви показва разбора на данните и оценката на специалистите на Министерство на финансите във връзка с фактическата обстановка сега.

Анализът на данните и оценката на приходите и разноските по Консолидираната фискална стратегия (КФП) за интервала 2022-2024 година демонстрират следното:

Приходите и помощите понижават като условен дял от Брутният вътрешен продукт от 38,5% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година на 35,7% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година или 2,8% от Брутният вътрешен продукт (5,6 милиарда лева.).

За оценения интервал данъчно-осигурителните доходи са нарастнали от 46,8 милиарда лева за 2022 година на 58,7 милиарда лева за 2024 година което съставлява растеж от 11,9 милиарда лева или средногодишен растеж от към 6,0 милиарда лева вследствие на икономическия растеж и ограничения за повишение на събираемостта на приходите, като се резервира относителния дял от Брутният вътрешен продукт (между 28-29% от БВП).

По отношение на неданъчните доходи въздействие оказват и фактори с еднократен и нестабилен темперамент, като да вземем за пример 5,0 милиарда лева целеви вноски от държавната енергетика за компенсиране на небитовите крайни консуматори на електрическа сила през 2022 година, погашение на промеждутъчен дял от БЕХ през 2023 година в размер на 800 млн. лева, вместо през 2024 година, и други сходни дейности, които са предприемани.

По отношение на помощите и даренията анализът демонстрира, че плануваните доходи са в по-голям размер, спрямо осъществяването, като най-голямо отклоняване се следи за 2023 година и 2024 година и главно се дължи на планувани в бюджета, само че непостъпили траншове по Националния проект за възобновяване и резистентност.

Тук е значимо да отбележим за какво се е получило това. Следва да бъде ясно, че подаденото искане за второто заплащане през месец октомври 2023 година е направено с ясното схващане, че не са доказани от Комисията като изпълнени в границите на неофициалния разговор плануваните основни промени по Националния проект за възобновяване и резистентност и вероятността да не се получи транш на стойност 635 млн. евро или 1,3 милиарда лв. е била огромна. Тоест  имало е изясненост, че тези доходи са несигурни и вероятността те да не постъпят е огромна.

Разходите по КФП през оценения интервал нарастват от 66,1 милиарда лева през 2022 година на 78,1 милиарда лева за 2024 година, а като условен дял от Брутният вътрешен продукт се резервират за този интервал.

Най-висок растеж се следи при разноските за личен състав, разноските за обществени и здравноосигурителни заплащания, в това число пенсии.

Разходите за личен състав нарастват от 14,6 милиарда лева през 2022 година на 20,2 милиарда лева за 2024 година, или растеж от 5,6 милиарда лева

Разходите за прехрана нарастват минимално от 7,1 милиарда лева през 2022 година на 7,5 милиарда лева за 2024 година, или растеж от 0,4 милиарда лева

Разходите за обществени и здравноосигурителни заплащания, в това число пенсии нарастват от 25,5 милиарда лева през 2022 година на 34,4 милиарда лева за 2024 година, или растеж от 8,9 милиарда лева От тях пенсии от 15,7 милиарда лева през 2022 година на 21,8 милиарда лева за 2024 година, или растеж от 6,1 милиарда лева

Капиталовите разноските нарастват от 5,6 милиарда лева през 2022 година на 6,7 милиарда лева за 2024 година, или растеж от 1,1 милиарда лева

През м. октомври 2024 година е създаден от Министерството на финансите базов вид на план на Закон за държавния бюджет за 2025 година при настоящи политики и настоящо законодателство, без да се отразяват направените от първостепенните разпоредители с бюджет претенции за спомагателни разноски. Тук е значимо да уточним, че това са разноските, които са залегнали в бюджета, без да са взети поради настояванията на министерствата и на първостепенните разпоредители с бюджетен заем.

Какво демонстрират данните? Данните демонстрират, че още тогава екипът на Министерство на финансите е изразил мнение, че се обрисува недостиг по консолидираната фискална стратегия при базов вид на бюджет в размер на 18.1 милиарда лв., който се образува при общ размер на приходите, помощите и даренията от 81,5 милиарда лв. и общ размер на разноските от 99.6 милиарда лв.. 

Още тогава Министерството на финансите сигнализира и прави предложение и набелязва нуждата, с цел да се реализира недостиг от 3% от брутния вътрешен артикул и да спазим Закона за обществените финанси, от приходни и разходни ограничения за към 11,9 милиарда лв.. Надявам се тук да изяснихме въпроса с по този начин наречената дупка от 18 милиарда Тя е на база доходи и разноски, като разноските не включват поръчките на министерствата и ведомствата. Ако тук желаеме да кажем, че някой е надул тези разноски, не, те въобще не са взети поради. Така че, сътрудници, по този начин се образува тази дупка в бюджета от 18 милиарда и за нея сигнализират сътрудниците от Министерството на финансите още от времето на служебното държавно управление. За страдание, към сегашния миг обстановката е аналогична, само че за нея по-нататък. Сега малко информация за приходите.

Приходите и помощите за 2025 година са оценени на 81,5 милиарда лева или номинален растеж от 6,2 милиарда лева спрямо програмата за 2024 година или растеж от 8,3 на 100. Тук отново приказваме за приходите в границите на базовия план на бюджет за Закона за държавния бюджет, който е направен от сътрудниците от служебното държавно управление. Но тази информация в огромна степен е настояща и към сегашния миг.

Данъчно-осигурителните доходи са били оценени на база на предварителната макроикономическа прогноза, без спомагателни приходни ограничения.

Помощите и даренията включват оценката на средствата по европейските фондове и по НПВУ.

Увеличенията в разноските през предходните години оказват кумулативно въздействие върху разноските за 2025 година, които доближават 99,6 милиарда лева, т.е. всички тези разноски, които са акумулирани за интервала от 2022 до 2024 година, по този начин да се каже, получават своята реализация в цялостния си искра.

Разходите за личен състав от 18,0 милиарда лева по програмата за 2024 година доближават до 22,4 милиарда лева през 2025 година или растежът е 4,4 милиарда лева

Разходите за прехрана от 8,3 милиарда лева по програмата за 2024 година доближават до 9,7 милиарда лева през 2025 година или растеж от 1,4 милиарда лева

Разходите за обществени и здравноосигурителни заплащания, в това число пенсии, от 34,9 милиарда лева по програмата за 2024 година доближават до 40,3 милиарда лева през 2025 година или растеж от 5,4 милиарда лева

Капиталовите разноски от 10,0 милиарда лева по програмата за 2024 година доближават до 15,2 милиарда лева през 2025 година или растеж от 5,2 милиарда лева

Министерството на финансите сега прави оценка на неизплатените отговорности, което неизбежно ще даде отражение върху повишаването на разноските по бюджета за 2025 година Длъжна съм да Ви осведомявам, че по оценка, към сегашния миг тя към момента е в границите на разбора и прогнозата, размерът на тези неизплатени на процедура разноски е към 700 милиона лв., т.е. това остава неизплатено и ще би трябвало да се заплати в границите на идващия бюджет.

Изводът, който може да се направи от направения разбор на приходите и разноските за интервала 2022-2025 година е, че темпът на повишаване на разноските доста изпреварва темпа на повишаване на приходите, в това число приходите от европейски средства.

Анализът демонстрира, изключително за последните три години, увеличение на непрекъснатите разноски, които настоящо са обезпечавани през съответната финансова година главно с неустойчиви еднократни приходни ограничения - дарения и вноски от държавните енергийни сдружения, запаси, вноската от ПВУ, защото  една огромна част от вложенията не са били изпълнени. Предстои да разберем какво се е случило с нея.

Значителното увеличение на обществените и здравноосигурителни заплащания, в това число пенсии, не е обезпечено с трайни приходни ограничения, които да обезпечат резистентност на пенсионната система.

Увеличаването на разноските за личен състав не се основава на поредна и устойчива политика по приходите, а се основава на разнообразни подходи (обвързване с % от Брутният вътрешен продукт, със междинна работна заплата и др.), които, като се изключи че водят до неравнопоставеност, водят и до автоматизъм в увеличение на разноските за личен състав.

Подобна констатация е маркирана и в отчета на задачата на МВФ от м. март 2024 година Там ясно е посочено, че МВФ установи, че липсват приходни промени в Бюджет 2024, които биха спомогнали за финансиране на нарастването на разноските. Повечето нараствания на приходите за интервала 2022-2024 г. са ad hoc и няма да спомогнат за стабилно посрещане на потребностите от разноски в средносрочен проект.

Една добра концепция, уважаеми дами и господа народни представители, каквато е въведената през 2024 година, Националната финансова стратегия беше опорочена при нейното структуриране и финансово обезпечаване, защото утвърдените капиталови планове на министерствата и общините не бяха обезпечени в цялостен размер, което води до риск за бюджета за 2025 година и, несъмнено, в средносрочен проект.

Политиката за поддържане на недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт, станала известна като „ цел за уравновесен бюджет “, основава предпоставки за трайно увеличение на държавния дълг. Държавният дълг от 2022 година по отношение на 2024 година се е нараснал с 11 милиарда лв..

Уважаеми дами и господа народни представители,

Това в резюме е информацията и изискванията, в които сега постоянното държавно управление би трябвало да създаде и да предложи Закон за държавния бюджет за 2025 година Искам да обърна внимание на това, че предизвикването е голямо. Изпитанието е огромно, защото, ще си разреша да го кажа, през последните три години е имало безусловно неразумна политика във връзка с обществените финанси на страната. Казвам го с ясното схващане, че мога да засегна някой сътрудник, само че това са обстоятелствата. Сега сме изправени пред огромно предизвикателство. Ние ще продължим, несъмнено, да работим за това да предложим Закон за държавния бюджет за 2025 година с недостиг до 3%. Задачата е извънредно сложна. Просто в хода към този момент и на дебатите тук, и в границите на бюджетна комисия, и в зала ще стане ясно какво предлагаме и дали това, което предлагаме, Вие ще одобрите. Но желая да кажа, че ситуацията е в действителност доста, доста тежко. Всички оптимисти досега ще би трябвало да ги отчайвам.

Благодаря ви доста! Това са обстоятелствата.