Радосвет Радев: Кризата с COVID-19 ще доведе до сериозни промени в отношенията между работодатели и наети лица
“Ситуацията, подбудена от COVID-19, постави завършек на рекордните достижения на пазара на труда в България, пред последните няколко години ”, сподели ръководителят на Българската стопанска камара (БСК) Радосвет Радев по време на виртуална HR конференция на тематика " Re:Start HR ", проведена от Българската асоциация за ръководство на хора (БАУХ).
Радосвет Радев беше поканен за участник в дискусионния панел „ Анализ на пазара на труда – моментно положение и прогнози “, дружно с Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система и Калина Петкова от Българската екзекютив сърч асоциация.
Председателят на БСК уточни, че макар огромния брой на новорегистрирани безработни в интервала 13 март – 22 май (137 хиляди, от които 88 хиляди директно наранени от рецесията с COVID-19), броят на безработните е по-малък от първичните упования, които бяха за над 200 хиляди Наблюденията на БСК са, че съкращенията са нещо, към което работодателите прибягват единствено в краен случай. За да запазят работните места на своите чиновници, те пробват да запазят заетостта посредством понижено работно време, понижаване на заплатите, прекъсване на спомагателните хонорари и прилагане на заплатен и неплатен годишен отпуск.
Мярката 60/40, чиято цел беше за опазване на работни места, не беше основна за въздържане на растежа на безработицата, счита Радосвет Радев. Към началото на месец юни по мярката 60/40 са подадени общо 15 286 заявки за 259 256 служащи и чиновници. Изплатените средства са 73 милиона лв. (при планувани за мярката към 1 милиарда лева.) за близо 11 000 работодатели (около 3%) и за опазване на над 170 000 работни места (при общо 2 250 000 работни места). Още през март анкета на БСК измежду предприятията в страната сподели, че от препоръчаната мярка имат намерение да се възползват едвам 8% от работодателите. По-късно този % регистрира и анкета на Национален статистически институт. От данните на Национален статистически институт излиза наяве, че 18,5 от предприятията са подхванали освобождение или редуциране на наети лица. Това е доказателство, че мярката не е добре работеща. Работодателите по-скоро се лишават от личен състав, в сравнение с да се възползват от нея.
От показаните данни по време на конференцията, стана ясно че най-голямо е понижението на заетите в секторите: търговия, превоз, депозиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство (общо 31,2 хиляди д.), добивна и преработваща индустрия, енергетикаа, ВиК, преработване (-22,5 хиляди д.), селско, горско и рибно стопанство (-19,6 хиляди д.). Секторите, в които се следи нарастване на заетите, са: държавно ръководство, обучение, опазване на здравето и обществена работа (12,8 хиляди д.), далекосъобщения (6,9 хиляди д.), строителство (3,6 хиляди д.), просвета, спорт и развлечения (3 хиляди д.), финансови и застрахователни действия (1,5 хиляди д.), интервенции с недвижими парцели (0,7 хиляди д.).
През март 2020 година по отношение на същия месец на миналата година наетите лица общо в стопанската система са намалели с 54 000 души, като най-голямо е понижението в бранш „ хотелиерство и ресторантьорство “ (25 000 души) и в преработващата индустрия (21 000 души). В държавната администрация работят 91 души по-малко, макар че по последна информация от кабинета на вицепремиерът Томислав Дончев е в ход разискване на ограничения в тенденция съкращавания в държавната администрация в границите на държавното управление.
Радосвет Радев уточни като образец к.к. Албена, където по същото време на 2019 година заетите са били 1350, а към днешна дата са едвам 342. По-малкият брой на заетите се дължи и на по-малкото туристи. “В момента в курорта има 1700 туристи, а през предходната година в същия този интервал са били 9 600, за 2019 година имахме регистрирани 1 670 000 нощувки, в този момент оптимистичните упования са за не повече от половин милион. ”, сподели Радосвет Радев, който е ръководител на БД на „ Албена “ АД.
Според ръководителя на БСК към момента е мъчно да се направи цялостна картина на пазара на труда, защото не са налични статистически данни за месеците април и май, а и занапред се чака резултатът на доминото върху секторите, които не бяха директно наранени от рецесията, а са потърпевши по линията на междусекторните връзки и заради нарушените вериги на доставки. Влияние върху общото положение на стопанската система (оттам и върху пазара на труда) ще има и по отношение на пониженото ползване, уточни още Радосвет Радев.
Въпреки неналичието на информация, ръководителят на БСК бе безапелационен, че рецесията ще докара до съществени промени в връзките сред работодатели и наети лица. Според Радосвет Радев при съществуващата неустановеност на доставките може да се стигне до увеличение на броя на краткотрайните контракти - търсене на краткотрайна претовареност и увеличение на търсенето на краткотрайна претовареност, осен това към този момент няма да се постанова импорт на работна мощ от трети страни, а ще може да се употребяват вътрешните запаси от Бюрата по труда.
Някой трендове на пазара на труда към този момент са в ход, уточни още Радев, и това е по-широкото използване на гъвкави форми на претовареност (работа от разстояние и др.), както и инцидентната работа, която се договаря на цифровия пазар, така наречен гиг стопанска система. Според него, рецесията ще промени отношението към работния развой и ще накара фирмите и чиновниците да основават все по-беозпасни условия за труд.
«Въпреки краткотрайния растеж на безработицата, казусът с неналичието на човешки запаси стои с цялостна мощ, изключително предвид на демографските процеси. Затова е значимо да се мисли за по-широко използване на мултигенерационния метод за ръководство на поколенческите разлики на работното място и удължение на трудовия живот», показа още Радосвет Радев.
В тази връзка, ръководителят на БСК акцентира нуждата от повсеместен нов прочит на Кодекса на труда и в този момент настоящият от 1987 година да бъде сменен от нов, който да дава отговор на условията и на работодателите и на работещите в 21-ви век.
Накратко за положението на главните браншове на стопанската система:
ТУРИЗЪМ
През април 2020 година, спрямо април 2019 година, общият брой на функциониралите през интервала места за настаняване понижава със 75.3%, а броят на леглата в тях - с 81.9%.
Радосвет Радев беше поканен за участник в дискусионния панел „ Анализ на пазара на труда – моментно положение и прогнози “, дружно с Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система и Калина Петкова от Българската екзекютив сърч асоциация.
Председателят на БСК уточни, че макар огромния брой на новорегистрирани безработни в интервала 13 март – 22 май (137 хиляди, от които 88 хиляди директно наранени от рецесията с COVID-19), броят на безработните е по-малък от първичните упования, които бяха за над 200 хиляди Наблюденията на БСК са, че съкращенията са нещо, към което работодателите прибягват единствено в краен случай. За да запазят работните места на своите чиновници, те пробват да запазят заетостта посредством понижено работно време, понижаване на заплатите, прекъсване на спомагателните хонорари и прилагане на заплатен и неплатен годишен отпуск.
Мярката 60/40, чиято цел беше за опазване на работни места, не беше основна за въздържане на растежа на безработицата, счита Радосвет Радев. Към началото на месец юни по мярката 60/40 са подадени общо 15 286 заявки за 259 256 служащи и чиновници. Изплатените средства са 73 милиона лв. (при планувани за мярката към 1 милиарда лева.) за близо 11 000 работодатели (около 3%) и за опазване на над 170 000 работни места (при общо 2 250 000 работни места). Още през март анкета на БСК измежду предприятията в страната сподели, че от препоръчаната мярка имат намерение да се възползват едвам 8% от работодателите. По-късно този % регистрира и анкета на Национален статистически институт. От данните на Национален статистически институт излиза наяве, че 18,5 от предприятията са подхванали освобождение или редуциране на наети лица. Това е доказателство, че мярката не е добре работеща. Работодателите по-скоро се лишават от личен състав, в сравнение с да се възползват от нея.
От показаните данни по време на конференцията, стана ясно че най-голямо е понижението на заетите в секторите: търговия, превоз, депозиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство (общо 31,2 хиляди д.), добивна и преработваща индустрия, енергетикаа, ВиК, преработване (-22,5 хиляди д.), селско, горско и рибно стопанство (-19,6 хиляди д.). Секторите, в които се следи нарастване на заетите, са: държавно ръководство, обучение, опазване на здравето и обществена работа (12,8 хиляди д.), далекосъобщения (6,9 хиляди д.), строителство (3,6 хиляди д.), просвета, спорт и развлечения (3 хиляди д.), финансови и застрахователни действия (1,5 хиляди д.), интервенции с недвижими парцели (0,7 хиляди д.).
През март 2020 година по отношение на същия месец на миналата година наетите лица общо в стопанската система са намалели с 54 000 души, като най-голямо е понижението в бранш „ хотелиерство и ресторантьорство “ (25 000 души) и в преработващата индустрия (21 000 души). В държавната администрация работят 91 души по-малко, макар че по последна информация от кабинета на вицепремиерът Томислав Дончев е в ход разискване на ограничения в тенденция съкращавания в държавната администрация в границите на държавното управление.
Радосвет Радев уточни като образец к.к. Албена, където по същото време на 2019 година заетите са били 1350, а към днешна дата са едвам 342. По-малкият брой на заетите се дължи и на по-малкото туристи. “В момента в курорта има 1700 туристи, а през предходната година в същия този интервал са били 9 600, за 2019 година имахме регистрирани 1 670 000 нощувки, в този момент оптимистичните упования са за не повече от половин милион. ”, сподели Радосвет Радев, който е ръководител на БД на „ Албена “ АД.
Според ръководителя на БСК към момента е мъчно да се направи цялостна картина на пазара на труда, защото не са налични статистически данни за месеците април и май, а и занапред се чака резултатът на доминото върху секторите, които не бяха директно наранени от рецесията, а са потърпевши по линията на междусекторните връзки и заради нарушените вериги на доставки. Влияние върху общото положение на стопанската система (оттам и върху пазара на труда) ще има и по отношение на пониженото ползване, уточни още Радосвет Радев.
Въпреки неналичието на информация, ръководителят на БСК бе безапелационен, че рецесията ще докара до съществени промени в връзките сред работодатели и наети лица. Според Радосвет Радев при съществуващата неустановеност на доставките може да се стигне до увеличение на броя на краткотрайните контракти - търсене на краткотрайна претовареност и увеличение на търсенето на краткотрайна претовареност, осен това към този момент няма да се постанова импорт на работна мощ от трети страни, а ще може да се употребяват вътрешните запаси от Бюрата по труда.
Някой трендове на пазара на труда към този момент са в ход, уточни още Радев, и това е по-широкото използване на гъвкави форми на претовареност (работа от разстояние и др.), както и инцидентната работа, която се договаря на цифровия пазар, така наречен гиг стопанска система. Според него, рецесията ще промени отношението към работния развой и ще накара фирмите и чиновниците да основават все по-беозпасни условия за труд.
«Въпреки краткотрайния растеж на безработицата, казусът с неналичието на човешки запаси стои с цялостна мощ, изключително предвид на демографските процеси. Затова е значимо да се мисли за по-широко използване на мултигенерационния метод за ръководство на поколенческите разлики на работното място и удължение на трудовия живот», показа още Радосвет Радев.
В тази връзка, ръководителят на БСК акцентира нуждата от повсеместен нов прочит на Кодекса на труда и в този момент настоящият от 1987 година да бъде сменен от нов, който да дава отговор на условията и на работодателите и на работещите в 21-ви век.
Накратко за положението на главните браншове на стопанската система:
ТУРИЗЪМ
През април 2020 година, спрямо април 2019 година, общият брой на функциониралите през интервала места за настаняване понижава със 75.3%, а броят на леглата в тях - с 81.9%.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ