Ситуацията е узряла за промяна в Конституцията. Две са основните

Ситуацията е узряла за смяна в Конституцията. Две са главните смислени посоки, които са препоръчани в плана за промени. Това сподели в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "  Даниел Смилов, експерт по относително конституционно право, програмен шеф на Центъра за демократични тактики

" От една страна, това е довършването на промяната в правосъдната сфера, разделянето на Висшия правосъден съвет, отделянето му и основаването на Висш прокурорски съвет. В последна сметка, това са две разнообразни специалности, с разнообразни пълномощия в конституционния модел, с разнообразни функционалности и в правосъдния развой. Така че има логичност тези два съвета да бъдат разграничени и да се даде автономност на съдиите сами да вземат съществени решения, свързани най-много с кадруването. Друго, което е рационално, че освен това делене на двата съвета, съдиите, които са много разнородна група сами по себе си, има административни съдии, други съдии, които са под шапката на Върховния касационен съд (ВКС) т.е., вътрешно тази група не е еднородна и затова по-лесно може да се самоуправлява, без да се стигне до самоконцентрация на власт в ръцете на един или различен индивид.

При прокурорите това не е по този начин, тъй като те са по йерархизирана система и в случай че се остави на вътрешна народна власт тази система, доста е евентуално, както в армията, в случай че има избори генералите и началниците да бъдат постоянно избирани. Затова тъкмо има смисъл по-голяма външна квота, избирана от Народното събрание да участва в този Висш прокурорски съвет. Така че логиката тук ми се коства здрава, би трябвало да се огледат детайлите, само че като цяло това е добре промислена промяна, която и през годините, нейната логичност ми се коства, че е била задоволително обосновавана ", изясни Смилов.

По думите му другата основна линия, която съгласно него е вярна е във връзка с пълномощията на президента при лъчение на служебно държавно управление и въобще ролята на служебните държавни управления: " Появи се сериозен проблем през последните години, тъй като Конституцията беше планувана да работи в друга обстановка, когато тези служебни държавни управления са изключение, случват се рядко. Те станаха надали не предписание за избран интервал. Очевидно е, че някакви ограничения би трябвало да се вземат ".

Според Даниел Смилов " служебно държавно управление " е много чудноват институт.

" В естествения парламентаризъм имаме държавни управления, които са в оставка и които не престават да работят до сформиране на ново държавно управление. И отново парламентарно подкрепено. Това е и по принцип концепцията на парламентаризма. При нас се появява някакво междинно пълномощие на президента, което по концепция би трябвало да е краткосрочно и техническо, само че видяхме, че не постоянно става по този начин. Затова една от положителните промени, които се оферират, съгласно мен е удължаването на действието на Народното събрание до избиране на последващо Народно заседание, т.е. да няма миг, в който да имаме служебно държавно управление без парламент и да се получава дупка-вакуум в парламентарното ръководство. Това е в проекта на модернизация на парламентаризма, отбягване на парламентарни рецесии и общо взето неявяване на една от главните управляващи, на процедура главната власт - законодателната в парламентарния модел, това е добре ", смята специалистът по относително конституционно право.

На въпрос, обвързван с желаните промени в Конституцията дали имат отношение към приемането на България в Еврозоната и Шенген, Смилов отговори:

За мен това е доста съществено съображение да се вършат ремонти на Конституцията, в случай че това беше залога за влизането ни в Шенген и в Еврозоната. Само че аргументът е сбъркан, тъй като това просто не е правилно. Ние няма да влезем в Шенген и Еврозоната, поради конституционните промени от една страна, а въпреки това тези конституционни промени са нужни за страната, без значение от това дали ще влезем в Шенген и Еврозоната или не.