Проф. Стоян Денчев: Срещите на Макрон не са нищо повече от едно соаре
„ Sit transit gloria mundi (Тъй минава международна слава) “ или за соаретата на Макрон
Проф. д.н. Стоян Денчев
Много чуждици, доста нещо – латински, френски. Вече в самото заглавие обяснихме за „ международната популярност “, в този момент да кажем няколко думи и за „ соаретата “. Според речниците на непознатите думи в българския език, френската дума soiree
най общо значи „ домашно събиране, забавление, вечеринка “.
Може би „ се запалвам “ прекомерно доста, само че като естествен българин „ се пукам от гняв “, че за следващ път напълно предумишлено президентът на Франция господин Макрон раздели сякаш обединена Европа не на две, а на три скорости!
Преди няколко дни, след естествените дейности на Съединени американски щати по отношение на войната в Украйна (телефонния диалог на господин Тръмп с господин Путин и речта на господин Ванс пред форума в Мюнхен), господин Макрон свика ръководителите на няколко европейски страни и на най-важните европейски институции на някакво заседание в Париж. Явно е, че нещата не са се получили по този начин, както той е очаквал, тъй като един ден по-късно привиква втора среща, като насочва предложения и към други не показани на първото събиране страни. Какви са тези Ad hoc формати не е ясно, само че цинично ясното е, че това не са публични формати на прокламираната европейска взаимност.
Абсолютно право е на господин Макрон, като държавен глава на Франция да си кани в Париж който си изиска, стига тези срещи да не допускат след това взимане на решения за обща и единна, наложена от Франция, политика на Европейския съюз.
От чисто човешка и егоистична позиция е обяснимо за какво Макрон не кани да вземем за пример господин Радев на тези срещи. Не го кани, тъй като още от началото на спора в Украйна президентът на моята страна твърдо отстояваше позицията, че украинският спор би трябвало да се реши единствено и само по пътя на разговора и дипломацията. Между другото подобен се оказа методът и на сегашната американска администрация, който „ обърна каруцата “ на декларативните войнолюбци.
Ето за какво си мисля, че срещите на Макрон не са нищо повече от едно соаре, на което войнстващите политици и държавници на Европа да схванат, че няма нищо ново под слънцето и да се утешат от обстоятелството, че и за тях напълно скоро ще премине международната популярност.
И най-после, на нас, на „ простосмъртните “, не ни остава нищо друго с изключение на мощно да извикаме: „ Кралят умря! Да живее кралят! “.
