Доц. Тонев: У нас заплащането в здравната система е като в ресторант, с бакшиши
Системата за възнаграждение в българските лечебни заведения е много странна, по тази причина тя би трябвало да бъде изменена по отношение на действителностите на времето. Това съобщи пред БНР доцент Антон Тонев, ръководител на парламентарната Комисия по опазване на здравето в Народното събрание и народен представител от „ Продължаваме промяната “.
„ Тя би трябвало да бъде изменена, тъй като всяка година прибавяме в нея стойности, които „ догонват “ условията на работещите в здравния бранш. В момента спорим за 8% или 10%, 12% или 6%, т.е. постоянно се движим в някаква обстановка – какъв брой % да бъде нарастването. Всички тези действия през последните 10-15 години са довели до ужасно отрицателни трендове на отпадане на хора от здравната система. Имаме по-малко лекари и медицински сестри. Трябва да се приказва по какъв начин тя да бъде изменена, с цел да могат тези проблеми да минат на едно по-различно равнище, което да основава едно успокоение, една резистентност на бранша “, разяснява доцент Тонев.
Той дефинира увеличението на парите за клиничните пътеки като първото допустимо решение след излизането от Коронавирус пандемията – решение, което по думите му е било демонстрация на интензивност в търсене на най-хубавите условия за работещите в системата.
Той уточни, че в други страни исторически видяно по-високото възнаграждение е било реализирано след напън от страна на синдикатите. Това обаче е станало факт там, където се отделят повече пари за опазване на здравето.
„ В Германия се отделят над 11% от брутния вътрешен артикул за опазване на здравето. За съпоставяне – в България се отделят 7% за опазване на здравето, само че сме преди всичко по доплащане. Ние отделяме съвсем 40%, доплащайки в лечебни заведения и в други лечебни заведения “, даде образец доцент Тонев и добави: „ В България като че ли не е чак подобен приоритет да се дават пари за опазване на здравето. Това значи, че и политици, и синдикални водачи, и хората, от които зависи финансовото здраве на лечебните заведения, би трябвало да седнем на една маса и най-сетне да сложим казуса “.
Председателят на здравната комисия означи още, че у нас системата е ниска работна заплата и прибавяне на ДМС, което той назова „ бакшиш “. „ Заплащането е като в ресторант. Един работещ в бранша на опазването на здравето не може да разчита на резистентност. Всяка година се борим за 8%, за 10%, за 12% и в последна сметка идната година още веднъж е същото “, сподели доцент Тонев.
„ Политиците би трябвало да създадат промяна и да спрат да приказват по един и същи въпрос в края на всяка година “, безапелационен бе той. Доц. Тонев напомни, че е направил серия от оферти за такива, само че не е имало задоволително време те да бъдат довършени при работата на последното постоянно държавно управление.
„ Здравната система не реагира добре на внезапни промени. Трябва да бъде импортиран нов бюджет, който да бъде прегледан от Народното събрание. Ние поемаме отговорност, че няма да се държим популистки, в случай че служебното държавно управление внесе подобен, и ще подходим по отношение на опциите на страната. Ще даваме пари за „ Спешна помощ “, за РЗИ, само че без да чупим макроикономическата рамка “, изясни той.
По думите му механичното нарастване на парите за целия бранш води до напрежение.
„ Всяка година се дават близо 3 милиарда лева за публични поръчки в лечебните заведения. Болницата в Добрич да вземем за пример има едно доста добре изглеждащо Спешно поделение, ремонтирано по най-съвременните стандарти и намерено от самия министър Меджидиев, само че няма пари за техните заплати и те по тази причина реагират по този краен метод – с митинги. Така се получава това напрежение “, добави той и уточни, че в над 150 лечебни заведения в България има подписани групови трудови контракти на новите заплати и нито една от тях не е банкрутирала.
Като главен отрицателен фактор за напрежение доцент Тонев регистрира неналичието на надзор в системата на опазването на здравето.
„ Никога не сме чули за спряна социална поръчка в този бранш, за разлика от спрените публични поръчки при пътищата, при автомагистралите да вземем за пример. Здравеопазването е една доста комплицирана система за следене, имаме потребност от контролираща система, която да следи по какъв начин се харчат парите “, съобщи той.
Д-р Тонев увери, че ще разяснява тематиката за недостига на медикаменти, откакто се получи отчетът от инспекцията, предоставена от министър Меджидиев, който до седмица – две би трябвало да стане факт.
Той въпреки всичко изрази мнение, че опциите за този недостиг са две – нерегламентиран експорт или липса на предпочитание у фармацевтичните компании да продават в България, а от време на време и липса на индустриални благоприятни условия поради нарасналото търсене в международен мащаб.
„ Тя би трябвало да бъде изменена, тъй като всяка година прибавяме в нея стойности, които „ догонват “ условията на работещите в здравния бранш. В момента спорим за 8% или 10%, 12% или 6%, т.е. постоянно се движим в някаква обстановка – какъв брой % да бъде нарастването. Всички тези действия през последните 10-15 години са довели до ужасно отрицателни трендове на отпадане на хора от здравната система. Имаме по-малко лекари и медицински сестри. Трябва да се приказва по какъв начин тя да бъде изменена, с цел да могат тези проблеми да минат на едно по-различно равнище, което да основава едно успокоение, една резистентност на бранша “, разяснява доцент Тонев.
Той дефинира увеличението на парите за клиничните пътеки като първото допустимо решение след излизането от Коронавирус пандемията – решение, което по думите му е било демонстрация на интензивност в търсене на най-хубавите условия за работещите в системата.
Той уточни, че в други страни исторически видяно по-високото възнаграждение е било реализирано след напън от страна на синдикатите. Това обаче е станало факт там, където се отделят повече пари за опазване на здравето.
„ В Германия се отделят над 11% от брутния вътрешен артикул за опазване на здравето. За съпоставяне – в България се отделят 7% за опазване на здравето, само че сме преди всичко по доплащане. Ние отделяме съвсем 40%, доплащайки в лечебни заведения и в други лечебни заведения “, даде образец доцент Тонев и добави: „ В България като че ли не е чак подобен приоритет да се дават пари за опазване на здравето. Това значи, че и политици, и синдикални водачи, и хората, от които зависи финансовото здраве на лечебните заведения, би трябвало да седнем на една маса и най-сетне да сложим казуса “.
Председателят на здравната комисия означи още, че у нас системата е ниска работна заплата и прибавяне на ДМС, което той назова „ бакшиш “. „ Заплащането е като в ресторант. Един работещ в бранша на опазването на здравето не може да разчита на резистентност. Всяка година се борим за 8%, за 10%, за 12% и в последна сметка идната година още веднъж е същото “, сподели доцент Тонев.
„ Политиците би трябвало да създадат промяна и да спрат да приказват по един и същи въпрос в края на всяка година “, безапелационен бе той. Доц. Тонев напомни, че е направил серия от оферти за такива, само че не е имало задоволително време те да бъдат довършени при работата на последното постоянно държавно управление.
„ Здравната система не реагира добре на внезапни промени. Трябва да бъде импортиран нов бюджет, който да бъде прегледан от Народното събрание. Ние поемаме отговорност, че няма да се държим популистки, в случай че служебното държавно управление внесе подобен, и ще подходим по отношение на опциите на страната. Ще даваме пари за „ Спешна помощ “, за РЗИ, само че без да чупим макроикономическата рамка “, изясни той.
По думите му механичното нарастване на парите за целия бранш води до напрежение.
„ Всяка година се дават близо 3 милиарда лева за публични поръчки в лечебните заведения. Болницата в Добрич да вземем за пример има едно доста добре изглеждащо Спешно поделение, ремонтирано по най-съвременните стандарти и намерено от самия министър Меджидиев, само че няма пари за техните заплати и те по тази причина реагират по този краен метод – с митинги. Така се получава това напрежение “, добави той и уточни, че в над 150 лечебни заведения в България има подписани групови трудови контракти на новите заплати и нито една от тях не е банкрутирала.
Като главен отрицателен фактор за напрежение доцент Тонев регистрира неналичието на надзор в системата на опазването на здравето.
„ Никога не сме чули за спряна социална поръчка в този бранш, за разлика от спрените публични поръчки при пътищата, при автомагистралите да вземем за пример. Здравеопазването е една доста комплицирана система за следене, имаме потребност от контролираща система, която да следи по какъв начин се харчат парите “, съобщи той.
Д-р Тонев увери, че ще разяснява тематиката за недостига на медикаменти, откакто се получи отчетът от инспекцията, предоставена от министър Меджидиев, който до седмица – две би трябвало да стане факт.
Той въпреки всичко изрази мнение, че опциите за този недостиг са две – нерегламентиран експорт или липса на предпочитание у фармацевтичните компании да продават в България, а от време на време и липса на индустриални благоприятни условия поради нарасналото търсене в международен мащаб.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ