Пред срив са психиатричните грижи в България
Системата е хронично недофинансирана
Психиатричните грижи в България са пред срив. Системата е извънредно недофинансирана, а човешкият запас от здравни експерти в нея – под минимума за естественото й действието. Без незабавни ограничения, поради междинната възраст на лекари и сестри, миграцията на експерти и непривлекателността на специалността, до 10 години няма да има кой да обслужва пациентите. Душевно болните, които са приети в болница, всеобщо живеят при тежки хигиенични и санитарно-битови условия, обект са на дискриминация и се нарушават главните им човешки права; психологично болните у нас са лишени от опцията да имат персонално пространство, от съответни рехабилитиращи грижи и следващи стратегии. Това са единствено част от констатациите на Европейската психиатрична асоциация (ЕПА), изложени в отчет за положението на психиатричната помощ у нас. Документът беше показан през вчерашния ден в Народното събрание от националния съветник на България по психиатрия – проф. Дроздстой Стоянов, а събитието бе под патронажа на Комисията по опазване на здравето.
Освен неприятните битови условия, постройките на доста от лечебните заведения за психологично заболели, са разнебитени, мръсни и пренаселени. Отбелязват се фрапиращи случаи като да вземем за пример 35 пациенти, ползващи една-единствена тоалетна и нямащи място за предпазване на персонални движимости (Университетска болница “Свети Наум ”), се отбелязва още в отчета. Консултантите регистрират още високо равнище на безсилие на личния състав, демотивация и липса на доверие и че системата ще се реформира сполучливо.
Бюджетът за психиатрични грижи у нас варира годишно сред 1 и 2% от всички пари за здраве, което е извънредно незадоволително, означи проф. Стоянов. В отчета на ЕПА се показва, че също така като цяло финансирането на бранша е комплицирано и произтича от разнообразни потоци – държавния бюджет, общините, директни заплащания от пациенти или техни близки, които образуват огромен % от всички контракти с НЗОК.
У нас Националният център по публично здраве и разбори започва поредност от обучителни семинари за общопрактикуващи лекари, психолози и обществени служащи от цялата страна. Те са в границите на план „ Повишаване на потенциала на експертите от първичната здравна помощ в България за ранно разкриване и предварителна защита на психичноздравни проблеми ”, подсилен от СЗО с финансиране от Германия.
300 000 взимат помощи
Краен дефицит на медицински личен състав
7,4 лекари на 100 000 население
Медицинските сестри за психологично здраве са 978.
Лицата с психиатрични разстройства, които получават някаква форма на обезщетение поради положението си, са към 300 000. За съпоставяне все още броят на психиатрите в страна е 447, което съставлява 7,4 на 100 хиляди души население, при приблизително за Европа 18 за страните от Европейски Съюз. Медицинските сестри за психологично здраве са 978, психолозите са 89, а обществените служащи в бранша – 50. Броят на тези здравни служащи е извънредно непълен и поради, междинната им възраст, е предвидимо, че без незабавни промени, през идващите 10 години, системата на здравните психиатрични грижи в България ще е изправена пред срив, се показва в отчета на ЕПА.
Един от главните проблеми е обосноваване на младите специализанти и задържането им в страната, в системата на психиатричната помощ.
Статистика
68 профилирани кревати на 100 000 души
Над 6000 лица под настойничество
16 са психиатричните отделения в многопрофилните лечебни заведения в страната ни, които разполагат с 425 кревати и 48 места за дневни грижи.
Психиатричните кревати на 100 000 души са 68, което е към междинната стойност за Европа. 16 са психиатричните отделения в многопрофилни лечебни заведения в страната ни, които разполагат с 425 кревати и 48 места за дневни грижи. Броят на леглата е в диапазона от 10 до 79 на болница.
По настоящи данни у нас има шест академични психиатрични клиники с 375 кревати и 168 места за дневни грижи, като борят на леглата е в диапазона 35-199.
Данни на Националната база данни “Население ” през юни 2012 година сочат, че в страната ни е имало 6249 лица под цялостно наставничество и 791 – под отчасти. 3679 от тези хора са в обществени услуги от жилищен вид за деца и възрастни, демонстрира статистиката на Агенцията за обществено подкрепяне.
Препоръки на консултантите
10% от парите за здраве са нужни в бранша
По-високи заплати
Консултантите акцентират потребността от възстановяване на образованието в психотерапията и психосоциалните интервенции.
Увеличение на заплатите на личния състав в заведенията за психично-здравни грижи и заделяне за бранша на 10% от бюджета за опазване на здравето. Това са част от рекомендациите на консултанти от ЕПА. Сред останалите е основаване на национална работна група, управлявана от народен клиничен началник, която да съветва, управлява и извършва програмата за смяна.
Докладът на Европейската психиатрична асоциация акцентира потребността от съдействие сред здравното министерство и общественото министерство, както и от подобряването на образованието в психотерапията и психосоциални интервенции.
Осигуряване на хуманни среди за грижа за пациенти с психологични болести, определяне на способ учреден за премерване на качеството на услугите, както и осъществяване на самостоятелен обзор за постоянно оценяване на напредъка, поучават още те.
Психиатричните грижи в България са пред срив. Системата е извънредно недофинансирана, а човешкият запас от здравни експерти в нея – под минимума за естественото й действието. Без незабавни ограничения, поради междинната възраст на лекари и сестри, миграцията на експерти и непривлекателността на специалността, до 10 години няма да има кой да обслужва пациентите. Душевно болните, които са приети в болница, всеобщо живеят при тежки хигиенични и санитарно-битови условия, обект са на дискриминация и се нарушават главните им човешки права; психологично болните у нас са лишени от опцията да имат персонално пространство, от съответни рехабилитиращи грижи и следващи стратегии. Това са единствено част от констатациите на Европейската психиатрична асоциация (ЕПА), изложени в отчет за положението на психиатричната помощ у нас. Документът беше показан през вчерашния ден в Народното събрание от националния съветник на България по психиатрия – проф. Дроздстой Стоянов, а събитието бе под патронажа на Комисията по опазване на здравето.
Освен неприятните битови условия, постройките на доста от лечебните заведения за психологично заболели, са разнебитени, мръсни и пренаселени. Отбелязват се фрапиращи случаи като да вземем за пример 35 пациенти, ползващи една-единствена тоалетна и нямащи място за предпазване на персонални движимости (Университетска болница “Свети Наум ”), се отбелязва още в отчета. Консултантите регистрират още високо равнище на безсилие на личния състав, демотивация и липса на доверие и че системата ще се реформира сполучливо.
Бюджетът за психиатрични грижи у нас варира годишно сред 1 и 2% от всички пари за здраве, което е извънредно незадоволително, означи проф. Стоянов. В отчета на ЕПА се показва, че също така като цяло финансирането на бранша е комплицирано и произтича от разнообразни потоци – държавния бюджет, общините, директни заплащания от пациенти или техни близки, които образуват огромен % от всички контракти с НЗОК.
У нас Националният център по публично здраве и разбори започва поредност от обучителни семинари за общопрактикуващи лекари, психолози и обществени служащи от цялата страна. Те са в границите на план „ Повишаване на потенциала на експертите от първичната здравна помощ в България за ранно разкриване и предварителна защита на психичноздравни проблеми ”, подсилен от СЗО с финансиране от Германия.
300 000 взимат помощи
Краен дефицит на медицински личен състав
7,4 лекари на 100 000 население
Медицинските сестри за психологично здраве са 978. Лицата с психиатрични разстройства, които получават някаква форма на обезщетение поради положението си, са към 300 000. За съпоставяне все още броят на психиатрите в страна е 447, което съставлява 7,4 на 100 хиляди души население, при приблизително за Европа 18 за страните от Европейски Съюз. Медицинските сестри за психологично здраве са 978, психолозите са 89, а обществените служащи в бранша – 50. Броят на тези здравни служащи е извънредно непълен и поради, междинната им възраст, е предвидимо, че без незабавни промени, през идващите 10 години, системата на здравните психиатрични грижи в България ще е изправена пред срив, се показва в отчета на ЕПА.
Един от главните проблеми е обосноваване на младите специализанти и задържането им в страната, в системата на психиатричната помощ.
Статистика
68 профилирани кревати на 100 000 души
Над 6000 лица под настойничество
16 са психиатричните отделения в многопрофилните лечебни заведения в страната ни, които разполагат с 425 кревати и 48 места за дневни грижи. Психиатричните кревати на 100 000 души са 68, което е към междинната стойност за Европа. 16 са психиатричните отделения в многопрофилни лечебни заведения в страната ни, които разполагат с 425 кревати и 48 места за дневни грижи. Броят на леглата е в диапазона от 10 до 79 на болница.
По настоящи данни у нас има шест академични психиатрични клиники с 375 кревати и 168 места за дневни грижи, като борят на леглата е в диапазона 35-199.
Данни на Националната база данни “Население ” през юни 2012 година сочат, че в страната ни е имало 6249 лица под цялостно наставничество и 791 – под отчасти. 3679 от тези хора са в обществени услуги от жилищен вид за деца и възрастни, демонстрира статистиката на Агенцията за обществено подкрепяне.
Препоръки на консултантите
10% от парите за здраве са нужни в бранша
По-високи заплати
Консултантите акцентират потребността от възстановяване на образованието в психотерапията и психосоциалните интервенции. Увеличение на заплатите на личния състав в заведенията за психично-здравни грижи и заделяне за бранша на 10% от бюджета за опазване на здравето. Това са част от рекомендациите на консултанти от ЕПА. Сред останалите е основаване на национална работна група, управлявана от народен клиничен началник, която да съветва, управлява и извършва програмата за смяна.
Докладът на Европейската психиатрична асоциация акцентира потребността от съдействие сред здравното министерство и общественото министерство, както и от подобряването на образованието в психотерапията и психосоциални интервенции.
Осигуряване на хуманни среди за грижа за пациенти с психологични болести, определяне на способ учреден за премерване на качеството на услугите, както и осъществяване на самостоятелен обзор за постоянно оценяване на напредъка, поучават още те.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ