На Сирни заговезни искаме и даваме прошка, гонят се и злите духове
Сирни заговезни не е на непрекъсната дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден, постоянно в неделя. Тази година се уважава на 1 март.
Всяка година на Сирни Заговезни на разнообразни места в страната се устройва същинско представление. Навсякъде се гонят зли духове със страховити маски и костюми. Маскираните излизат още в четири часа сутринта и чак до вечерта обикалят улиците и се удрят един различен за здраве.
Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни.
Празникът Сирни Заговезни се назовава още Поклади и Прошка. По традиция близки и познати се опрощават между тях за всевъзможни прегрешения през миналата година. На някои места в България след вечерното свещенодействие става опрощаване на църковните чиновници с християните.
В някои краища на България е публикуван обичаят оратници (огруглици) – това са факли от плява, които всеки собственик завърта към главата си и по този метод прогонва бълхите от къщата. Улалията е съвсем същото. Имената на обичаите се разграничат според от региона на страната, където се извършват.
Прието е да се прави и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от фамилията, основно децата, се пробва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
Много известен е и обичаят мятане на стрели. Всеки ерген изстрелва с простоват, изработен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, с цел да гаси пламъците, до момента в който тя самата събира стрелите. Която мома събере най-вече стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.
Паленето на огньовете и хвърлянето на запалени стрели насочва към по-древни култове, да вземем за пример към тракийската богиня Бендида. Стрелите, огънят, схващан като слънчев знак, мъжко начало, разкриват оплодителната функционалност на ритуалите.
Източник: БГНЕС
Всяка година на Сирни Заговезни на разнообразни места в страната се устройва същинско представление. Навсякъде се гонят зли духове със страховити маски и костюми. Маскираните излизат още в четири часа сутринта и чак до вечерта обикалят улиците и се удрят един различен за здраве.
Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни.
Празникът Сирни Заговезни се назовава още Поклади и Прошка. По традиция близки и познати се опрощават между тях за всевъзможни прегрешения през миналата година. На някои места в България след вечерното свещенодействие става опрощаване на църковните чиновници с християните.
В някои краища на България е публикуван обичаят оратници (огруглици) – това са факли от плява, които всеки собственик завърта към главата си и по този метод прогонва бълхите от къщата. Улалията е съвсем същото. Имената на обичаите се разграничат според от региона на страната, където се извършват.
Прието е да се прави и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от фамилията, основно децата, се пробва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
Много известен е и обичаят мятане на стрели. Всеки ерген изстрелва с простоват, изработен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, с цел да гаси пламъците, до момента в който тя самата събира стрелите. Която мома събере най-вече стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.
Паленето на огньовете и хвърлянето на запалени стрели насочва към по-древни култове, да вземем за пример към тракийската богиня Бендида. Стрелите, огънят, схващан като слънчев знак, мъжко начало, разкриват оплодителната функционалност на ритуалите.
Източник: БГНЕС
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ