СИРИЗА - Бавна смърт или втори шанс
СИРИЗА е в реанимация, а прогнозите за лявата съпротива не са положителни. Дали тя ще почине постепенно, или ще се възвърне и ще получи втори късмет? Има ли лекарство и в случай че да, дали то ще подейства на този съответен пациент при тези съответни условия?
Първият удар пристигна от гласоподавателите, които бяха недоволни от метода, по който тя управлява; раната единствено се усили заради неспособността ѝ да служи като ефикасна съпротива и стана тежка с неразбираемото ѝ предизборно обръщение.
Нейният спад от 15 пункта от 35% през 2015 година до 20% предходната неделя е голям, въпреки и да не е невиждан в гръцката политика. Другите две огромни и исторически партии бяха осъдени по сходен метод през последните години: ПАСОК, която се срина от 44% през 2009 година до под 5% през 2015 година, и „ Нова народна власт “, чиято поддръжка спадна от 45% през 2004 година при Костас Караманлис до 18% през 2012 година при Антонис Самарас.
Сривът и на трите партии беше интензивен от икономическата рецесия и ограниченията за икономии, които тя докара, като ПАСОК понесе най-големия удар.
НД сподели резистентност. Изправена пред злополука, тя задейства всичките си рефлекси, промени тактиката, събра поддръжка и върна основни фигури, които укрепиха партията както на практика, по този начин и алегорично. До 2019 година тя се възвърне изцяло и се върна към " естествените " си равнища на поддръжка от към 40 %.
Падането на ПАСОК беше друго. От 2010 година и до изборите през септември 2015 година СИРИЗА - употребявайки разказ, който изцяло се разминаваше с действителността - притегли и подведе доста гласоподаватели на ПАСОК, трансформира разочарованието им във отвращение и потегли след някогашната им партия. Сега тя си заплаща за тази ловкост.
За разлика от НД, която поредно остана единствения представител в дясноцентристкото пространство, апелиращ към целия набор от популистката десница до демократичния център, СИРИЗА и ПАСОК преследват повече или по-малко едни и същи гласоподаватели и са поели курс към конфликт.
Въпросът за двете така наречен прогресивни партии - а оттова и за страната - е коя от тях ще насочи съвременно и реалистично обръщение, което да убеди гласоподавателите, че е подготвена да строи, а не да разрушава.
При сегашните условия, когато салдото е нарушен от упадъка на СИРИЗА и възхода на ПАСОК, възобновяване на първата наподобява малко евентуално. Изглежда, че нито забележителната харизма на Алексис Ципрас, нито потреблението на по-сериозни и способни фрагменти, които се харесват на по-широки пластове от обществото, ще бъдат задоволителни, с цел да спрат кръвотечението, да извърнат прогнозата и да убедят гласоподавателите, че СИРИЗА заслужава втори късмет - не да ръководи, а да бъде по-ефективна съпротива. /БГНЕС
---------
Анализ на Том Елис за „ Катимерини “
