Сирия привлече рекорден брой инвестиции след свалянето от власт на Башар Асад
Сирия е привлякла съвсем 16 милиарда USD вложения и интернационална помощ за шестте месеца след свалянето на някогашния президент Башар Асад, сочат калкулации на изданието The National.
Най-големият вложител беше катарската компания UCC Holding, която ще похарчи 7 милиарда USD за построяването на четири газови и една слънчева електроцентрала с потенциал 1 GW в Сирия.
Програмата за развиване на Организация на обединените нации създаде тригодишен проект на стойност 1,3 милиарда USD, ориентиран към възобновяване на инфраструктурата, пускане на система за обществена протекция и поддръжка на цифрови започващи компании. След конференция, извършена в Брюксел през март, европейските донори дадоха обещание да провиснал 6,5 милиарда USD за възобновяване на страната.
Държавите от Персийския залив са най-активно ангажирани във възобновяване на сирийската стопанска система. Саудитска Арабия и Катар, като част от взаимна самодейност, изплатиха дълга на Сирия към Световната банка в размер на 15,5 млн. USD. През май емиратският логистичен оператор DP World и новото сирийско държавно управление подписаха меморандум за съгласие за 800 млн. USD, който планува създаването, ръководството и употребата на многофункционален терминал в пристанището Тартус. Малко преди този момент френската корабна компания CMA CGM подписа 30-годишно концесионно съглашение на стойност 260 млн. USD за ръководство на пристанището Латакия.
Резкият приток на вложения „ контрастира с години на стопански крах и изолираност “, защото районни и интернационалните вложители се включиха интензивно във възобновяване на сирийската стопанска система след свалянето на Асад през декември предходната година.
Световната банка пресмята, че Сирия се нуждае от 400 милиарда USD, с цел да възвърне стопанската система си. Същевременно министърът на стопанската система в преходното държавно управление на републиката Нидал ал-Шаар счита, че нужната сума за възобновяване може да бъде близо 1 трлн. USD.
Според Световната банка, през 2011 година брутният вътрешен артикул на Сирия е достигнал 67,5 милиарда USD, което я подрежда на 68-мо място и е на същото равнище като страни като Парагвай и Словения. Въпреки това, до 2023 година, вследствие на дългия спор и глобите, сирийската стопанска система се е свила с 85% - до едвам 9 милиарда USD, което слага страната на 129-то място в международната ранглиста.
