Може ли да се пристрастим към сиренето
Сиренето и кашкавалът са обичайни за българската софра и всекидневно участват на масата ни под разнообразни форми - в салати, като мезе или запечени върху филийка самун.
Възможно ли е нещо ненадейно да стои зад желанието ни да си хапваме повечко сирене? Може ли да се окаже, че то ни пристрастява?
Отговорът на тези въпроси се крие в метода, по който метаболизираме сиренето , кашкавала, а и млечните артикули като цяло.
Те са богати на белтък, наименуван казеин , който дава и хранителната им стойност, наред с калция. Когато попадне в тялото ни, казеинът се разгражда до молекулата казоморфин .
За разлика от същинския морфин, казоморфинът не съставлява никаква заплаха. Но сред тях има известна аналогия. Казоморфинът може да минава през кръвно-мозъчната преграда - място в кръвоносните съдове, подхранващи мозъка, което дефинира кой да премине и кой не.
Попадайки в мозъка, той се свързва с рецепторите за допамин , ситуирани върху нервните кафези и това води до обособяване на допамин. Той ни кара да се усещаме добре и провокира чувство за наслаждение и заплащане.
Това прави сиренето и кашкавала леко пристрастяващи. Но тук няма място за паника. Смята се, че повода за това е още до момента в който сме бебета да не се отхвърляме от майчиното мляко.
Много други храни имат подобен резултат и на него се дължи удоволствието от храната. За страдание, мазните и мощно модифицирани храни са по-пристрастяващи, в сравнение с плодовете , да вземем за пример. Затова от време на време усещаме, че ужасно доста ни се хапва чипс, само че същото рядко се случва с ябълките.
Още една причина да ядем ябълки всеки ден
Два броя за героя
Изводът е, че млечните артикули имат напълно лек пристрастяващ резултат, само че в това няма нищо притеснително, защото ни обезпечават потребни протеини и минерали и можем умерено и на драго сърце да ги консумираме, когато ни се прииска.
Възможно ли е нещо ненадейно да стои зад желанието ни да си хапваме повечко сирене? Може ли да се окаже, че то ни пристрастява?
Отговорът на тези въпроси се крие в метода, по който метаболизираме сиренето , кашкавала, а и млечните артикули като цяло.
Те са богати на белтък, наименуван казеин , който дава и хранителната им стойност, наред с калция. Когато попадне в тялото ни, казеинът се разгражда до молекулата казоморфин .
За разлика от същинския морфин, казоморфинът не съставлява никаква заплаха. Но сред тях има известна аналогия. Казоморфинът може да минава през кръвно-мозъчната преграда - място в кръвоносните съдове, подхранващи мозъка, което дефинира кой да премине и кой не.
Попадайки в мозъка, той се свързва с рецепторите за допамин , ситуирани върху нервните кафези и това води до обособяване на допамин. Той ни кара да се усещаме добре и провокира чувство за наслаждение и заплащане.
Това прави сиренето и кашкавала леко пристрастяващи. Но тук няма място за паника. Смята се, че повода за това е още до момента в който сме бебета да не се отхвърляме от майчиното мляко.
Много други храни имат подобен резултат и на него се дължи удоволствието от храната. За страдание, мазните и мощно модифицирани храни са по-пристрастяващи, в сравнение с плодовете , да вземем за пример. Затова от време на време усещаме, че ужасно доста ни се хапва чипс, само че същото рядко се случва с ябълките.
Още една причина да ядем ябълки всеки ден
Два броя за героя
Изводът е, че млечните артикули имат напълно лек пристрастяващ резултат, само че в това няма нищо притеснително, защото ни обезпечават потребни протеини и минерали и можем умерено и на драго сърце да ги консумираме, когато ни се прииска.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ