Синя България за Бюджет 2025: Единият път е десен и с добър резултат, другият е лесен и с тъжен край
" Синя България " предлага на публично разискване разбирането на обединението за нужните стопански дейности и тяхното използване в бюджета, оповестиха от обединението в своя декларация:
Пред България стоят единствено два вероятни пътя за бъдещото ни развиване.
Единият е десен и с добър резултат, другият е елементарен и с печален край.
Първият е пътят на десницата. Този път допуска преосмисляне на икономическата политика и предприемане на дълбоки промени.
Това значи привличане на частни вложения в инфраструктура и редуциране и усъвършенстване на обществената администрация. Прекратяване на административното установяване на приходите и ограничение на изпреварващото повишаване на разноските, Прекратяване на ценовото субсидиране и заместването му с грижа само за същински нуждаещите се.
Това е единственият път, който ще докара до резистентен напредък на приходите, до растеж на стопанската система и до ефикасна обществена грижа за болните и за възрастните хора.
Вторият път е пътят по който вървим през днешния ден. Пътят на безотговорността. Път по който всички се държим като на циганска женитба, отказвайки да мислим, че сметката за това безумство ще би трябвало да я платим ние и то още на следващия ден!
Практика на високи разноски без нужните промени, към този момент води до неща, които виждаме в формалните статистики - възходящ недостиг, увеличение на държавния дълг и задълбочаване на структурните проблеми. При този сюжет, разноските за заплати в обществения бранш и пенсии не престават да се усилват без покритие и на заем, като се разчита на краткосрочни и нереалистични източници на доходи. Това ще задълбочи икономическата неустойчивост, ще отблъсне частните и задгранични вложения и ще лиши страната от опция за резистентен напредък.
Накрая всички дружно ще бъдем доста по-бедни!
Изборът сред тези два пътя е сериозен за бъдещето на страната.
За страдание България е направила няколко крачки по глупавия. Това е по този начин, тъй като в Народното събрание няма дясна политическа опция, подготвена да сложи значимите въпроси и да се пребори за същинските решения.
Предложеният бюджет е доказателство за това.
СБ предлага на публично разискване нашето схващане за нужните стопански дейности и тяхното използване в бюджета.
Убедени сме, че бюджетът би трябвало да е инструмент за осъществяване на заложени политически цели.
Ето какви са огромните цели съгласно СБ:
1. Изпреварващ стопански растеж по отношение на междинния за Европейски Съюз
Средства за реализиране:
Годишни вложения в размер сред 25% и 30 % от Брутният вътрешен продукт (50-60 мрлд. лв. за 2025 г.). В момента сме на равнище към 15% от Брутният вътрешен продукт, идващи 80% от частния бранш. Това значи привличане на спомагателни 20-30 милиарда лв. годишно над настоящето равнище, което може да пристигна единствено от огромни задгранични частни вложители. В България няма подобен капитал в частния бранш, нито има такива запаси в държавния бюджет. Частта, планувана за вложения от европейските фондове (вкл. по ПВУ), е към два милиарда лв. годишно. Чужди вложения обаче няма да дойдат бързо в такива размери, в случай че не се стабилизираме политически, не влезем в еврозоната, не задържим ниски и плоски налозите и бързо не се построи съвременна инфраструктура. Бюджетната политика би трябвало да е съобразена с тези цели. Затова страната би трябвало да допусне частни вложения в построяването и поддържането на обществена държавна и общинска инфраструктура и да притегли частни вложения в държавните сдружения (от стратегически огромни интернационалните компании) и да спре да играе ролята на огромен търговец и вложител, тъй като 1) няма пари за това, 2) дребното пари, които има за това, се крадат и се разхищават, и 3) там, където има доста страна, няма доста частни вложители.
2. Бързо създаване на качествена и съвременна инфраструктура
Средства за реализиране:
Изграждане и поддържане на огромната обществена инфраструктура на държавно и общинско равнище с частни капитали на концесионен принцип. Това включва създаване и дотъкмяване на всички автомагистрали, рационализация на магистралните ЖП линии за повдигане на скоростта до 160 км/ч и повече (с либерализация на пътническите ЖП транспорти и допускане на частни вложители там), създаване и рационализация на ВиК циклите на огромните градове, включително създаване на нови водоеми и язовири, където е належащо, създаване на фабрики за преправка на боклуци и депа, създаване на тунели под Стара планина при Шипка и Петрохан, създаване на нови мостове на река Дунав, рационализация на пристанищата във Варна и Бургас (вкл. изместване на пристанището във Варна от центъра на града към Варненското езеро), рационализация на интернационалните летища в Пловдив и Горна Оряховица (след преустановяване на съществуващия несбъднат концесионен контракт там), рационализация на ЖП гарите и пространствата към тях в огромните градове, и така нататък Това са планове на обща стойност много над 100 милиарда лв., от които обществото ни има остра и незабавна потребност, само че които страната няма да има не просто скоро, а за едно потомство напред. В същото време тези капитали могат да бъдат вложени в българска инфраструктура от огромни задгранични оператори на сходни обекти и по този начин страната ни да получи съвременна инфраструктура на средноевропейско равнище за един мандат, а не за едно потомство. Обемите на годишните директни непознати вложения в инфраструктурно строителство ще доведат и до осъществяването на задачата да се вдигне общия размер на вложенията в стопанската система и да се реализира изпреварващ стопански напредък. Всъщност, различен метод да се случи това просто няма. Излизането на страната от ролята й на вложител и ремонтьор на инфраструктура ще освободи нищожни финансови запаси за други значими бюджетни цели и ще понижи фрапантно огромната корупция, захранвана главно точно от тези държавни разноски.
3. Постигане на ефикасни и налични системи за обучение и опазване на здравето
Средства за реализиране на задачите в образованието:
Гарантиране на съвременна инфраструктура, качествена образователна среда през решения, основани на публично-частно партньорство, целево потребление на налични запаси и стратегическо обмисляне.
Насърчаване на частните вложения и ПЧП през дълготрайни контракти с частни компании за създаване и поддръжка на учебна инфраструктура. Чуждестранни или локални вложители могат да построяват нови учебни заведения или кампуси, като страната и общините заплащат разсрочено посредством обезпечени доходи от бъдещи бюджети.
Частни вложения в технологии и уреди. Компании, профилирани в технологии, би трябвало да бъдат привлечени за създаване на цифрови лаборатории, иновационни центрове и съвременни образователни пространства в подмяна на данъчни облекчения.
Незабавно гарантиране на финансирането по Националния проект за възобновяване и резистентност за планове, свързани с цифровизация и рационализация на учебни заведения.
Административни и регулаторни ограничения за облекчение на процедурите за вложения в образованието: Намаляване на бюрокрацията за вложители.
Изграждане на лаборатории за нововъведения и технологии, създаващи среда за практическо образование в действително време.
В бранша на опазване на здравето задачата е да се обезпечат повече, по-качествени и по-ефективни здравни услуги против годишно възходящите разноски на обществото за опазване на здравето.
Средства за реализиране в опазването на здравето:
Поддържане на ефикасна и равнодостъпна извънболнична помощ, осигуряваща дейна предварителна защита и профилактика на болесттите, ранна диагностика и навреме лекуване за всички български жители. Финансирана от страната 4-годишна стратегия за откриване на практики на персонални лекари в обитаемоте места, в които такива липсват или са незадоволителни, съобразено с Националната здравна карта. Финансово застраховане на осъществяването на задачите, заложени в Концепцията за развиване на незабавна здравна помощ на Министерски съвет от 2014 година Ефективни и финансово обезпечени стратегии за профилактика и ранен скрининг на социално-значимите болести, гарантиращи по-добър здравен резултат против по-малко изразходени от обществото средства.
Оптимизиране на болничната помощ, позволяващо големите средства, които в този момент се разходват за болнични услуги, да бъдат вложени в действителните здравни потребности на хората, а не във финансиране на бизнес интереса на избрани структури.
Прекратяване на договорите с НЗОК на лечебни заведения, чиято активност не подхожда на здравните потребности на популацията в съответния район. Активна държавна политика за стабилизиране на съществуващите структуроопределящи лечебни заведения и откриване на нови структури там, където такива липсват, според Националната здравна карта. Трансформиране на част от леглата за интензивно лекуване в такива за дълготрайно лекуване и палиативни грижи.
Гарантиране на налично лекарствено лекуване на допустимо най-ниска цена. Въвеждане на централизирана държавна платформа за електронен търг на медикаменти за потребностите на лечебните заведения. Въвеждане на механизъм за възнаграждение за резултат за скъпоструващите новаторски медикаменти, финансирани с обществени средства. Обвързване на заплащането от НЗОК на нови лекарства с гаранция за опазване на съществуващите към този момент на пазара ефикасни лекарства на същия производител.
4. Спиране на убийствените за най-бедните пластове от популацията проинфлационни политики
Средства:
Задържане на общите бюджетни разноски в частта за обществените заплащания, пенсиите и заплатите на чиновниците в обществения бранш. Преформатиране на обществените стратегии с акцент върху подкрепяне единствено на хора в потребност, с потребление на обективно измерими критерии за беднотия, включващи изчерпателен приход и имотно положение. Определяне на рационални времеви рамки за достъп до стратегиите за подкрепяне. Промяна на обсега на обществените стратегии с фокус върху помощи за издръжка, домакинска сила, базови транспортни услуги и детски грижи и обучение. Спазване на златното швейцарско предписание при увеличение на пенсиите. Намаляване на броя заети в обществения бранш и ограничение на растежа на заплатите там в границите на инфлацията в средносрочен проект.
Прекратяване на ценовото субсидиране и заместването му от обществени стратегии за подкрепяне единствено на същински небогати хора в потребност.
Постигане на условно уравновесен бюджет в границите на един мандат.
5. Бързо възстановяване на обществената и техническата инфраструктура на изоставените райони
Средства:
Държавен ангажимент за вложения в най-бедните и обезлюдени региони на България посредством пренасочване на средства от градежа и поправки на огромните инфраструктурни планове, които ще бъдат изпълнявани от частни вложители на концесия.
Децентрализация на бюджетните доходи с подчинение на до една трета от Данък добавена стойност на общините (най-бедните общини ще получават максимален % от Данък добавена стойност, а най-богатите най-малък). Това няма да замести държавния ангажимент за вложения в обществена и техническа инфраструктура в бедните общини
6. Достатъчно, заслужено и навременно обществено подкрепяне на същински нуждаещите се категории жители
Средства:
Отделяне на обществените заплащания от политиките по приходите и метода на образуване на пенсиите
Ясни критерии за това кои групи жители би трябвало да са обект на обществено подкрепяне с потребление на обективно измерими критерии за беднотия, включващи изчерпателен приход и имотно положение
Определяне на рационални времеви рамки за достъп до стратегиите за подкрепяне
Промяна на обсега на обществените стратегии с фокус върху помощи за издръжка, домакинска сила, базови транспортни услуги и детски грижи и обучение
Спазване на златното швейцарско предписание при увеличение на пенсиите
Нова система за ТЕЛК
Възстановяване на налог общ приход за деца
7. Гарантиране на среда за конкурентноспособна стопанска система
Средства:
Пазар на труда – понижаване на броя заети в обществения бранш (съответно увеличение на броя наличен човешки запас за частния сектор), ограничение на растежа на заплатите в обществения бранш, разкачане на МРЗ от междинната заплата
Ниски плоски налози
Еднакво Данък добавена стойност
Прекратяване на ценово субсидиране
Приватизация
Въвеждане на еврото
Осигуряване на достъп до капиталово финансиране посредством по-голям държавен гаранционен фонд
8. Гарантиране на националната сигурност и потенциала за противопоставяне на рецесии
Средства:
Генериране на фискален запас за посрещане на спешни обстановки, като мигрантски талази, естествени бедствия, пандемии, международни рецесии, война.
Инвестиции в защита и преформатиране на сегашните бюджетни предели в тази сфера
Инвестиции в защита на границата
За разлика от това в оферти бюджет за 2025 година липсват заложени цели. Вместо това ни се показва общ брой от цифри, в които са включени всички предизборни обещания. Бюджет, който задълбочава съществуващите проблеми и поражда нови.
Ето какви са съгласно СБ проблемите с оферти от Министерски съвет бюджет за 2025:
Залага се голямо нарастване на разноските с над 20 милиарда лв., което не се е случвало от Виденово време насам. Това ще докара непосредствено до увеличение на дълга и до сериозен инфлационен напън.
Държавата ще преразпределя над 46% от Брутният вътрешен продукт – безспорен връх в най-новата ни история – във време, когато няма икономическа криза, няма война или естествени бедствия, няма миграционна рецесия или пандемия.
Пред България стоят единствено два вероятни пътя за бъдещото ни развиване.
Единият е десен и с добър резултат, другият е елементарен и с печален край.
Първият е пътят на десницата. Този път допуска преосмисляне на икономическата политика и предприемане на дълбоки промени.
Това значи привличане на частни вложения в инфраструктура и редуциране и усъвършенстване на обществената администрация. Прекратяване на административното установяване на приходите и ограничение на изпреварващото повишаване на разноските, Прекратяване на ценовото субсидиране и заместването му с грижа само за същински нуждаещите се.
Това е единственият път, който ще докара до резистентен напредък на приходите, до растеж на стопанската система и до ефикасна обществена грижа за болните и за възрастните хора.
Вторият път е пътят по който вървим през днешния ден. Пътят на безотговорността. Път по който всички се държим като на циганска женитба, отказвайки да мислим, че сметката за това безумство ще би трябвало да я платим ние и то още на следващия ден!
Практика на високи разноски без нужните промени, към този момент води до неща, които виждаме в формалните статистики - възходящ недостиг, увеличение на държавния дълг и задълбочаване на структурните проблеми. При този сюжет, разноските за заплати в обществения бранш и пенсии не престават да се усилват без покритие и на заем, като се разчита на краткосрочни и нереалистични източници на доходи. Това ще задълбочи икономическата неустойчивост, ще отблъсне частните и задгранични вложения и ще лиши страната от опция за резистентен напредък.
Накрая всички дружно ще бъдем доста по-бедни!
Изборът сред тези два пътя е сериозен за бъдещето на страната.
За страдание България е направила няколко крачки по глупавия. Това е по този начин, тъй като в Народното събрание няма дясна политическа опция, подготвена да сложи значимите въпроси и да се пребори за същинските решения.
Предложеният бюджет е доказателство за това.
СБ предлага на публично разискване нашето схващане за нужните стопански дейности и тяхното използване в бюджета.
Убедени сме, че бюджетът би трябвало да е инструмент за осъществяване на заложени политически цели.
Ето какви са огромните цели съгласно СБ:
1. Изпреварващ стопански растеж по отношение на междинния за Европейски Съюз
Средства за реализиране:
Годишни вложения в размер сред 25% и 30 % от Брутният вътрешен продукт (50-60 мрлд. лв. за 2025 г.). В момента сме на равнище към 15% от Брутният вътрешен продукт, идващи 80% от частния бранш. Това значи привличане на спомагателни 20-30 милиарда лв. годишно над настоящето равнище, което може да пристигна единствено от огромни задгранични частни вложители. В България няма подобен капитал в частния бранш, нито има такива запаси в държавния бюджет. Частта, планувана за вложения от европейските фондове (вкл. по ПВУ), е към два милиарда лв. годишно. Чужди вложения обаче няма да дойдат бързо в такива размери, в случай че не се стабилизираме политически, не влезем в еврозоната, не задържим ниски и плоски налозите и бързо не се построи съвременна инфраструктура. Бюджетната политика би трябвало да е съобразена с тези цели. Затова страната би трябвало да допусне частни вложения в построяването и поддържането на обществена държавна и общинска инфраструктура и да притегли частни вложения в държавните сдружения (от стратегически огромни интернационалните компании) и да спре да играе ролята на огромен търговец и вложител, тъй като 1) няма пари за това, 2) дребното пари, които има за това, се крадат и се разхищават, и 3) там, където има доста страна, няма доста частни вложители.
2. Бързо създаване на качествена и съвременна инфраструктура
Средства за реализиране:
Изграждане и поддържане на огромната обществена инфраструктура на държавно и общинско равнище с частни капитали на концесионен принцип. Това включва създаване и дотъкмяване на всички автомагистрали, рационализация на магистралните ЖП линии за повдигане на скоростта до 160 км/ч и повече (с либерализация на пътническите ЖП транспорти и допускане на частни вложители там), създаване и рационализация на ВиК циклите на огромните градове, включително създаване на нови водоеми и язовири, където е належащо, създаване на фабрики за преправка на боклуци и депа, създаване на тунели под Стара планина при Шипка и Петрохан, създаване на нови мостове на река Дунав, рационализация на пристанищата във Варна и Бургас (вкл. изместване на пристанището във Варна от центъра на града към Варненското езеро), рационализация на интернационалните летища в Пловдив и Горна Оряховица (след преустановяване на съществуващия несбъднат концесионен контракт там), рационализация на ЖП гарите и пространствата към тях в огромните градове, и така нататък Това са планове на обща стойност много над 100 милиарда лв., от които обществото ни има остра и незабавна потребност, само че които страната няма да има не просто скоро, а за едно потомство напред. В същото време тези капитали могат да бъдат вложени в българска инфраструктура от огромни задгранични оператори на сходни обекти и по този начин страната ни да получи съвременна инфраструктура на средноевропейско равнище за един мандат, а не за едно потомство. Обемите на годишните директни непознати вложения в инфраструктурно строителство ще доведат и до осъществяването на задачата да се вдигне общия размер на вложенията в стопанската система и да се реализира изпреварващ стопански напредък. Всъщност, различен метод да се случи това просто няма. Излизането на страната от ролята й на вложител и ремонтьор на инфраструктура ще освободи нищожни финансови запаси за други значими бюджетни цели и ще понижи фрапантно огромната корупция, захранвана главно точно от тези държавни разноски.
3. Постигане на ефикасни и налични системи за обучение и опазване на здравето
Средства за реализиране на задачите в образованието:
Гарантиране на съвременна инфраструктура, качествена образователна среда през решения, основани на публично-частно партньорство, целево потребление на налични запаси и стратегическо обмисляне.
Насърчаване на частните вложения и ПЧП през дълготрайни контракти с частни компании за създаване и поддръжка на учебна инфраструктура. Чуждестранни или локални вложители могат да построяват нови учебни заведения или кампуси, като страната и общините заплащат разсрочено посредством обезпечени доходи от бъдещи бюджети.
Частни вложения в технологии и уреди. Компании, профилирани в технологии, би трябвало да бъдат привлечени за създаване на цифрови лаборатории, иновационни центрове и съвременни образователни пространства в подмяна на данъчни облекчения.
Незабавно гарантиране на финансирането по Националния проект за възобновяване и резистентност за планове, свързани с цифровизация и рационализация на учебни заведения.
Административни и регулаторни ограничения за облекчение на процедурите за вложения в образованието: Намаляване на бюрокрацията за вложители.
Изграждане на лаборатории за нововъведения и технологии, създаващи среда за практическо образование в действително време.
В бранша на опазване на здравето задачата е да се обезпечат повече, по-качествени и по-ефективни здравни услуги против годишно възходящите разноски на обществото за опазване на здравето.
Средства за реализиране в опазването на здравето:
Поддържане на ефикасна и равнодостъпна извънболнична помощ, осигуряваща дейна предварителна защита и профилактика на болесттите, ранна диагностика и навреме лекуване за всички български жители. Финансирана от страната 4-годишна стратегия за откриване на практики на персонални лекари в обитаемоте места, в които такива липсват или са незадоволителни, съобразено с Националната здравна карта. Финансово застраховане на осъществяването на задачите, заложени в Концепцията за развиване на незабавна здравна помощ на Министерски съвет от 2014 година Ефективни и финансово обезпечени стратегии за профилактика и ранен скрининг на социално-значимите болести, гарантиращи по-добър здравен резултат против по-малко изразходени от обществото средства.
Оптимизиране на болничната помощ, позволяващо големите средства, които в този момент се разходват за болнични услуги, да бъдат вложени в действителните здравни потребности на хората, а не във финансиране на бизнес интереса на избрани структури.
Прекратяване на договорите с НЗОК на лечебни заведения, чиято активност не подхожда на здравните потребности на популацията в съответния район. Активна държавна политика за стабилизиране на съществуващите структуроопределящи лечебни заведения и откриване на нови структури там, където такива липсват, според Националната здравна карта. Трансформиране на част от леглата за интензивно лекуване в такива за дълготрайно лекуване и палиативни грижи.
Гарантиране на налично лекарствено лекуване на допустимо най-ниска цена. Въвеждане на централизирана държавна платформа за електронен търг на медикаменти за потребностите на лечебните заведения. Въвеждане на механизъм за възнаграждение за резултат за скъпоструващите новаторски медикаменти, финансирани с обществени средства. Обвързване на заплащането от НЗОК на нови лекарства с гаранция за опазване на съществуващите към този момент на пазара ефикасни лекарства на същия производител.
4. Спиране на убийствените за най-бедните пластове от популацията проинфлационни политики
Средства:
Задържане на общите бюджетни разноски в частта за обществените заплащания, пенсиите и заплатите на чиновниците в обществения бранш. Преформатиране на обществените стратегии с акцент върху подкрепяне единствено на хора в потребност, с потребление на обективно измерими критерии за беднотия, включващи изчерпателен приход и имотно положение. Определяне на рационални времеви рамки за достъп до стратегиите за подкрепяне. Промяна на обсега на обществените стратегии с фокус върху помощи за издръжка, домакинска сила, базови транспортни услуги и детски грижи и обучение. Спазване на златното швейцарско предписание при увеличение на пенсиите. Намаляване на броя заети в обществения бранш и ограничение на растежа на заплатите там в границите на инфлацията в средносрочен проект.
Прекратяване на ценовото субсидиране и заместването му от обществени стратегии за подкрепяне единствено на същински небогати хора в потребност.
Постигане на условно уравновесен бюджет в границите на един мандат.
5. Бързо възстановяване на обществената и техническата инфраструктура на изоставените райони
Средства:
Държавен ангажимент за вложения в най-бедните и обезлюдени региони на България посредством пренасочване на средства от градежа и поправки на огромните инфраструктурни планове, които ще бъдат изпълнявани от частни вложители на концесия.
Децентрализация на бюджетните доходи с подчинение на до една трета от Данък добавена стойност на общините (най-бедните общини ще получават максимален % от Данък добавена стойност, а най-богатите най-малък). Това няма да замести държавния ангажимент за вложения в обществена и техническа инфраструктура в бедните общини
6. Достатъчно, заслужено и навременно обществено подкрепяне на същински нуждаещите се категории жители
Средства:
Отделяне на обществените заплащания от политиките по приходите и метода на образуване на пенсиите
Ясни критерии за това кои групи жители би трябвало да са обект на обществено подкрепяне с потребление на обективно измерими критерии за беднотия, включващи изчерпателен приход и имотно положение
Определяне на рационални времеви рамки за достъп до стратегиите за подкрепяне
Промяна на обсега на обществените стратегии с фокус върху помощи за издръжка, домакинска сила, базови транспортни услуги и детски грижи и обучение
Спазване на златното швейцарско предписание при увеличение на пенсиите
Нова система за ТЕЛК
Възстановяване на налог общ приход за деца
7. Гарантиране на среда за конкурентноспособна стопанска система
Средства:
Пазар на труда – понижаване на броя заети в обществения бранш (съответно увеличение на броя наличен човешки запас за частния сектор), ограничение на растежа на заплатите в обществения бранш, разкачане на МРЗ от междинната заплата
Ниски плоски налози
Еднакво Данък добавена стойност
Прекратяване на ценово субсидиране
Приватизация
Въвеждане на еврото
Осигуряване на достъп до капиталово финансиране посредством по-голям държавен гаранционен фонд
8. Гарантиране на националната сигурност и потенциала за противопоставяне на рецесии
Средства:
Генериране на фискален запас за посрещане на спешни обстановки, като мигрантски талази, естествени бедствия, пандемии, международни рецесии, война.
Инвестиции в защита и преформатиране на сегашните бюджетни предели в тази сфера
Инвестиции в защита на границата
За разлика от това в оферти бюджет за 2025 година липсват заложени цели. Вместо това ни се показва общ брой от цифри, в които са включени всички предизборни обещания. Бюджет, който задълбочава съществуващите проблеми и поражда нови.
Ето какви са съгласно СБ проблемите с оферти от Министерски съвет бюджет за 2025:
Залага се голямо нарастване на разноските с над 20 милиарда лв., което не се е случвало от Виденово време насам. Това ще докара непосредствено до увеличение на дълга и до сериозен инфлационен напън.
Държавата ще преразпределя над 46% от Брутният вътрешен продукт – безспорен връх в най-новата ни история – във време, когато няма икономическа криза, няма война или естествени бедствия, няма миграционна рецесия или пандемия.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ