Синя България поиска от Борисов балансиран бюджет и дясна фискална политика
" Синя България " изпрати писмо до водача на ГЕРБ Бойко Борисов по отношение на Бюджет 2026. Формацията упорства за ясна и поредна дясна фискална политика, която да сложи уравновесения бюджет в центъра на икономическото ръководство на държавните пари.
Партията акцентира, че доверието в страната може да се възвърне единствено посредством строга дисциплинираност в обществените финанси . Според " Синя България " всяка политика на увеличение на разноските без насрещни промени е път към продължителен недостиг, задлъжнялост и взаимозависимост от външно финансиране.
В писмото си групировката акцентира, че Бюджет 2026 би трябвало да дава отговор на няколко съществени условия. Това са:
Ефективно ръководство на ресурсите, посредством структурни промени в обществените сфери. Привличане на частни вложения, вместо увеличение на държавни разноски. Постигане на високоплатена дребна и ефикасна администрация. Отказ от субсидиране на частни бизнеси с пари на данъкоплатците.
Формацията акцентира, че следните политика могат да доведат до осъществяване на тези цели:
Капиталовата стратегия би трябвало да се изнесе отвън бюджета и да се осъществя посредством концесии с финансиране от частен капитал. Частният капитал носи по-висок мултипликаторен резултат, по-добра успеваемост и понижава риска от корупция и забавяния. Големите пътни, енергийни и водни планове не следва да бъдат финансирани от бюджета и общините, а посредством транспарантни контракти с частни вложители с потвърден интернационален опит в съответната сфера, които ще подсигуряват качество и надзор. Текущите разноски би трябвало да бъдат овладени посредством:
- Прекратяване на автоматизирания механизъм за нарастване на заплатите в държавната администрация и във всички останали сфери, в които е въведен.
- Премахване на порочната връзка сред минималната и междинната работна заплата.
- Формирането на приходната част на бюджета би трябвало да почива на правилото на средносрочна предвидимост и непоклатимост за бизнеса и жителите, с фокус върху растежа на стопанската система. Данъците не би трябвало да се усилват - плоският налог следва да се резервира, без повишение на осигурителните ставки и оптималния застрахователен приход.
- Изваждане на всички заплащания, несвързани с застрахователен принос от системата на Държавното публично обезпечаване (ДОО). Всички обществените заплащания, би трябвало да бъдат ясно разграничени от заплащанията на база застрахователен принос и да се финансират от общите налози през държвания бюджет, а не от фонд " Пенсии ". Това е първата и най-важна стъпка за оздравяването на първия дирек на пенсионната система и възобновяване на доверието на българите в смисъла от обезпечаването.
- Въвеждане на правилото за идентичен законов застрахователен режим за всички работещи българи.
Премахване на всички ценови дотации за ток, парно и вода. Задължителната поддръжка за обществено уязвими групи би трябвало да бъде целева, с ясни имотни и доходни критерии, а не универсална и изкривяваща пазара. Така страната ще отбрани слабите, без да санкционира конкурентоспособността на стопанската система. Провеждане на структурни промени във всички обществени браншове:
- Нарастването на приходите в държавната администрация и в обществените системи е наложително. То би трябвало да бъде резултат от структурни промени и оптимизация на активността на тези системи, а не от годишно в допълнение наливане на пари от налозите ни в тях, без прибавен резултат от активността им за обществото.
- Отказ от разбирането, че страната би трябвало да бъде участник в действителния стопански живот с парите на данъкоплатците. Това изисква незабавна приватизация на неприсъщи за активността на страната предприятия и сдружения като ББР, Български пощи, БДЖ и по този начин нататък като единствен метод да се спрат пробойните, през които изтичат обществени средства. Това е ключът към ограничение на недостига и към преустановяване на порочната процедура страната да финансира в действителност банкрутирали структури.
Според " Синя България " страната ни може да реализира постоянен напредък, единствено в случай че има смелостта да води поредна дясна фискална политика. Формацията акцентира, че трите стълба, върху които би трябвало да се построи бъдещето на страната са стимулиращата бизнеса среда, дисциплинираните разноски и уравновесеният бюджет . Партията показва, че уравновесеният бюджет не е просто счетоводна формула, а е израз на заложени цели и финансиране само на политики, водещи до реализирането на тези цели.
МФ разгласява Бюджет 2026
Приходите са 51,4 милиарда евро, а разноски - 55,1 милиарда евро
Партията акцентира, че доверието в страната може да се възвърне единствено посредством строга дисциплинираност в обществените финанси . Според " Синя България " всяка политика на увеличение на разноските без насрещни промени е път към продължителен недостиг, задлъжнялост и взаимозависимост от външно финансиране.
В писмото си групировката акцентира, че Бюджет 2026 би трябвало да дава отговор на няколко съществени условия. Това са:
Ефективно ръководство на ресурсите, посредством структурни промени в обществените сфери. Привличане на частни вложения, вместо увеличение на държавни разноски. Постигане на високоплатена дребна и ефикасна администрация. Отказ от субсидиране на частни бизнеси с пари на данъкоплатците.
Формацията акцентира, че следните политика могат да доведат до осъществяване на тези цели:
Капиталовата стратегия би трябвало да се изнесе отвън бюджета и да се осъществя посредством концесии с финансиране от частен капитал. Частният капитал носи по-висок мултипликаторен резултат, по-добра успеваемост и понижава риска от корупция и забавяния. Големите пътни, енергийни и водни планове не следва да бъдат финансирани от бюджета и общините, а посредством транспарантни контракти с частни вложители с потвърден интернационален опит в съответната сфера, които ще подсигуряват качество и надзор. Текущите разноски би трябвало да бъдат овладени посредством:
- Прекратяване на автоматизирания механизъм за нарастване на заплатите в държавната администрация и във всички останали сфери, в които е въведен.
- Премахване на порочната връзка сред минималната и междинната работна заплата.
- Формирането на приходната част на бюджета би трябвало да почива на правилото на средносрочна предвидимост и непоклатимост за бизнеса и жителите, с фокус върху растежа на стопанската система. Данъците не би трябвало да се усилват - плоският налог следва да се резервира, без повишение на осигурителните ставки и оптималния застрахователен приход.
- Изваждане на всички заплащания, несвързани с застрахователен принос от системата на Държавното публично обезпечаване (ДОО). Всички обществените заплащания, би трябвало да бъдат ясно разграничени от заплащанията на база застрахователен принос и да се финансират от общите налози през държвания бюджет, а не от фонд " Пенсии ". Това е първата и най-важна стъпка за оздравяването на първия дирек на пенсионната система и възобновяване на доверието на българите в смисъла от обезпечаването.
- Въвеждане на правилото за идентичен законов застрахователен режим за всички работещи българи.
Премахване на всички ценови дотации за ток, парно и вода. Задължителната поддръжка за обществено уязвими групи би трябвало да бъде целева, с ясни имотни и доходни критерии, а не универсална и изкривяваща пазара. Така страната ще отбрани слабите, без да санкционира конкурентоспособността на стопанската система. Провеждане на структурни промени във всички обществени браншове:
- Нарастването на приходите в държавната администрация и в обществените системи е наложително. То би трябвало да бъде резултат от структурни промени и оптимизация на активността на тези системи, а не от годишно в допълнение наливане на пари от налозите ни в тях, без прибавен резултат от активността им за обществото.
- Отказ от разбирането, че страната би трябвало да бъде участник в действителния стопански живот с парите на данъкоплатците. Това изисква незабавна приватизация на неприсъщи за активността на страната предприятия и сдружения като ББР, Български пощи, БДЖ и по този начин нататък като единствен метод да се спрат пробойните, през които изтичат обществени средства. Това е ключът към ограничение на недостига и към преустановяване на порочната процедура страната да финансира в действителност банкрутирали структури.
Според " Синя България " страната ни може да реализира постоянен напредък, единствено в случай че има смелостта да води поредна дясна фискална политика. Формацията акцентира, че трите стълба, върху които би трябвало да се построи бъдещето на страната са стимулиращата бизнеса среда, дисциплинираните разноски и уравновесеният бюджет . Партията показва, че уравновесеният бюджет не е просто счетоводна формула, а е израз на заложени цели и финансиране само на политики, водещи до реализирането на тези цели.
МФ разгласява Бюджет 2026
Приходите са 51,4 милиарда евро, а разноски - 55,1 милиарда евро
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ