Помните ли нощния патрул през соца в Созопол?
Синковци на значими партийци " уволняват " полицаите, младежи бягат от общежитието на олимпийските очаквания, спипват ги и...
Интересен материал от списание " Общество и право ", оповестен през септември 198 година. Авторът е наблюдавал работата на нощния патрул:
Созопол в средата на лятото това са детайлности без значение.
Ето какво се случи в идващите няколко минути на същия ден — събота, втори август: момче, екскурзиант от Германска демократична република се върна от вечеря — грижата за прехраната му бяха поели чиновниците от ръководството, защото сутринта, до момента в който се къпело, липсващ всичкият му багаж: от Бургас оповестиха по телефона да посрещнат четиригодишния Петьо — решил, без да се обади никому, да се поразходи с рейс до окръжния град, а родителите схванаха за пътешествието на дребния созополчанин едвам когато им го предадоха; от улица „ Каваци “ се оплакаха, че няколко нощи към този момент не могат да спят — курортисти чествали началото на отпуската си шумно и невъздържано: на татко, изпратил рано сутринта осемнадесетгодишния си наследник самичък на море, трябваше да оповестят, че момчето се е удавило; на майка, с тип на човек неспал най-малко три нощи, ще оказват помощ да откри щерка си, която от седмица живеела със собствен съученик на палатка… Вторник, пети август, девет часът – оживлението ще усети още на стълбите на ръководството всеки малко по-наблюдателен: арестуван е крадецът, който беше изтръгнал радиокасетофоните на няколко леки автомобила.
До обяд бяха разкрити причинителите на още няколко обири.
В 21.00 часа по нищо не личеше, че денят преваля. Тази нощ съм включена в дежурния екип. В 22.00 часа потегляме. Първо към заведенията към плажа на новия град. Управителите не са забелязали нищо тревожно. По радиотелефона ни изпращат на адрес: „ Морска олимпийска база “.
В стаята на една от служителките (по-точно на балкона) са намерили четири момчета — естествено нерегистрирани. Тримата бяха съумели да изчезнат. Четвъртият се опита да излъже, че са пристигнали току- що, изчерви се и си призна, че са тук от неделя.
Отново сме пред дискотеката на плажа — невралгичния пункт в този час. Момче, щом ни видя, побърза да смъкна якето си — „ сътрудниците “ незабавно се досетиха за повода — беше обсипано със значки, чиито античовешки знаци то и не знаеше.
На помощ се притече приятелят му без документи: „ Нима не знаете кой е татко ми! — попита. — Той е… “ Последваха купата, името, служебното състояние. (Впрочем тъкмо с такова държание дежурните, а и всички чиновници от Районното ръководство в Созопол, са привикнали. Всеки от тях с часове може да споделя сходни случки: момчета с едвам наболи мустачки постоянно ги „ санкционират “, „ изселват “, „ уволняват “. Само че на мен не ми е смешно. Не тъй като е допустимо някоя от заканите да се извърши. А тъй като много младежи считат, че татковците им ще ги измъкнат от всяка обстановка и ще санкционират този, който си е разрешил да им уточни правия път. Което пък значи, че най-малко някои бащи са го правили.)
Срещу нас необичайно подскача Москвич, разминаваме се, не стопира при подадения знак, не угасват и дългите светлини. Оказва се, че водачът е с едномесечен стаж и по стичане на събитията се е наложило да закара пияния притежател и автомобила му до дома. Следващият водач, който изпробвахме с уреда за инспекция на алкохол, с дъха си щеше да изкърти стрелката. Самоуверено, а след това съвсем разплакано, даде обещание на дежурните какво ли освен и единствено да не му вземат книжката. (Той ще се размине с санкцията — чужденец е. По-тежкото наказване чака приятеля му — притежателя на автомобила, тъй като му е разрешил да кормува.)
Към 1.30 ч. градът утихна. Поне на пръв взор. Намерихме тримата бегълци от общежитието; обиколихме парка; събуждахме заспалите безквартирни, с цел да им кажем да пазят багажа си; на младо момиче напомнихме, че не е напълно безвредно да прекара нощта на уличната пейка; няколко пъти обходихме регионите, които не са избрани за къмпинги, само че са се трансформирали в такива по липса тук-там в постоянните къмпинги.
За да шофираш в остарелия Созопол, се изисква умеене най-малко на занаятчия на спорта. Не единствено тъй като улиците са тесни, а и тъй като са препълнени от безсистемно и безогледно паркирани леки коли — не оказват помощ нито знакът „ Влизането неразрешено “, нито санкциите. (Някои водачи са склонни да ги заплащат през ден.)
Пазарчето сред новия и остарелия град стартира да се пробужда. Майстор на дървени лъжици беше отворил „ работилницата “ си — седнал на тротоара, постлал найлон, с цел да не падне и стърготина на земята, концентрирано дялкаше. От една хасковска лада започнаха да стоварват пъпеши — беше се огънала от тежестта им. На площада в новия град миньорите чакаха рейс.
За първи път видях старшините ядосани — тъкмо против служащите в чешмичка за пиянство на вода момче беше потопило крайници си, а на кротката забележка отговори, че ще се мие, където си изиска — пристигнало е да си почине и нищо друго не го интересува.
Последната ни задача е да проверим дали в една къща (с тип на хотел) има нерегистрирани летовници. (Такива инспекции се вършат непрестанно и макар многото събрания с хазяите, макар санкциите и разгласяването на простъпките им нарушаванията не престават.) Докато чаках края на работното ни време, минути слея като стрелката сподели шест часа, радиостанцията се обади: морето е изхвърлило удавник. Беше в различен град.
Нямате шанс — посрещна ни дежурният в ръководството. — Това беше най-спокойната нощ от началото на сезона. От това репортаж не става.
В идващите дни прекарвах часове наред измежду тези, които пазят реда и спокойствието на другояче дребния, само че в този момент бухнал до спукване южен град освен, с цел да диря забавното, а и тъй като трябваше дълго да очаквам чиновниците на ръководството да се освободят за диалог, след това — с цел да продължим диалозите: безусловно по средата на много фрази се постановяваше да прибирам бележника си в очакване на по-спокойни минути.
И най-младият, и най-възрастният чиновник в ръководството са с една и съща фамилия — Димитров. Единият е пристигнал тук в края на образователната година и е почнал созополската си кариера с разкриването на странна кражба — от лятното кино липсващ цялостен филм. „ Интуицията ли ми оказа помощ, шансът ли, само че незабавно се досетих, че това не е работа на експерт, а на някое от момчетата, които желаят да гледат кино през оградата, пък разпоредителите ги гонят. Така и излезе — момчето си отмъстило. Един филм е скъпо нещо и в случай че се постъпи официално, това би „ осигурило “ на момчето присъда. Но какви служащи ще сме, в случай че съдим единствено по цифровите индикатори. “
Подполковник Димитров е старшият областен контрольор на Созопол. От деветнайсет години е тук. Според него главните проблеми на града са два: няма паркинги — по този начин хем се задръстват улиците, хем колите, оставени на пътищата, стават лесна плячка. Но и нещо друго го смущава — тази година против къмпингите „ Златна рибка “ и „ Градина “ горското стопанство построило два паркинга с задоволително места и съвсем алегорично възнаграждение — 40 стотинки дневно.
Шофьорите обаче избират да паркират на всички места другаде, само че не и там. „ Ходим, предизвестяваме ги, че ще ги глобим, глобяваме ги, обясняваме им, че могат да им откраднат багажа. Моя си е колата — споделят, — мой си е багажът. Естествено, когато се случи нещо, тонът им се трансформира. “
Вторият проблем? Свързан е — бих споделила — с едно недомислие: всички брави, които се продават, са с елементарни ключове, и то такива, че тръгнеш ли, можеш с един ключ да отключиш най-малко 100 порти. „ Добърденковци “ — по този начин тук назовават тези, които вървят по къщите, поздравяват и когато се убедят, че няма никой, влизат в която стая си изискат и вземат каквото си харесат. (Или каквото има — от дънки, блузки и цигари до фотоапарати и касетофони.)
От ръководството оферират разнообразни способи да се реши този въпрос — от интервенция във „ вътрешни-те “ работи на предприятията, произвеждащи дограма, до завишаване на наема на хазяите, които са обезпечили заключващи се стаи. Правят го освен с цел да понижат своята работа. А тъй като множеството от тези, които са направили обири, са го създали за пръв път, „ без да желаят “, т. е. — видели неохранявана движимост и я взели, множеството са седемнайсет- осемнайсет-деветнайсет годишни и в случай че не бяха изкушени, едва ли щяха да посегнат.
Има още една причина за посягането — в последно време доста родители пускат синовете и дъщерите си сами на море; шестнайсет-седемнайсет годишните младежи не са привикнали да разпределят разноските си, за няколко дни свършват парите, не им се прибира вкъщи и стартират да търсят метод да останат по-дълго. А методът, както стана ясно, просто им избожда очите.
Проблеми основават и младежите, които идват с ненужното доста (и неспечелени от тях) пари. Както е известно, такива пари се харчат елементарно, в Созопол — най-вече за алкохол, а алкохолът, знаем, е неприятен консултант. Някои девойки, най-много чужденки, с по-свободното си поведение основават неправилни илюзии у някои момчета, най-вече нашенци, от което след това пораждат неприятности. Не са малко компликациите и на стопанския фронт — многото сезонни заведения дават работа на доста пришълци, а задачата не на всички е да обезпечат приятна почив-ка и калорична храна за почиващите — единствено една инспекция в един ресторант посочила, че за един обед е вложено за 240 лв. по-малко месо от регистрираното и нужното.
Възможностите да се основават остатъци са доста – доста обекти са на чекмедже, а и жителите рядко се оплакват, даже когато видят, че са излъгани. Като че ли привикнаха или пък не желаят с дреболии да скапват отпускарското си въодушевление.
Миналата година са претърпели отчаяние – млад готвач, перспективен, който се чудели по какъв начин да задържат в града, за който единствено хубаво се говорело, заловили с две коли консерви, естествено — икономисани от почиващите. С началника на районно управление (на МВР) на Министерство на вътрешните работи в Созопол Георги Филев се разбрахме, че няма да приказваме за проблемите на чиновниците — доста са, ще ги вземат решение.
Доволен е, че има мощно попълнение от напълно млади и амбициозни фрагменти, които бързо навлезли в работата. Аз не пропуснах да му кажа, че денем мъчно разпознах старшините, с които бях дежурила цяла нощ, от тримата извършители на реда, които бяха извикани за диалог. (Бяхме ги заловили да ядат дини от непознат бостан и да целят с тях шосето.)
Опитах се да се слага на мястото на нарушителите — с тях разговаряха (думата е точна), а не ги поучаваха, техни връстници. Каква е близката цел на началника? Да се сътвори в Созопол традиция за ред. Което значи да изчезне предварителната настройка, с която идват много от летовниците — да свикнат, че има разлика сред свободното поведение и хулиганското нарушение на реда и спокойствието
. За триумф счита и добре подбраните екипажи за патрулна работа — създали са анкета кой с кого най-добре би работил и към този момент няма изненади. Би желал и родителите, когато го уведомяват за нарушаванията, осъществени от децата им, първо да се замислят и да се опитат с общи старания да убедят подрастващите, че не всичко, което желаеме, е позволено, а не да стартират с обвинявания към тези, които са ги задържали. И да оневиняват отговорните.
Но последното не зависи единствено от него и от останалите чиновници. Викат го. Пожеланието ми на прощаване: до края на лятото, а и през идващото, всички нощи и дни най-малко да са като тези, за които публицистите споделят – нямахме шанс, не се случи нищо забавно.
Интересен материал от списание " Общество и право ", оповестен през септември 198 година. Авторът е наблюдавал работата на нощния патрул:
Созопол в средата на лятото това са детайлности без значение.
Ето какво се случи в идващите няколко минути на същия ден — събота, втори август: момче, екскурзиант от Германска демократична република се върна от вечеря — грижата за прехраната му бяха поели чиновниците от ръководството, защото сутринта, до момента в който се къпело, липсващ всичкият му багаж: от Бургас оповестиха по телефона да посрещнат четиригодишния Петьо — решил, без да се обади никому, да се поразходи с рейс до окръжния град, а родителите схванаха за пътешествието на дребния созополчанин едвам когато им го предадоха; от улица „ Каваци “ се оплакаха, че няколко нощи към този момент не могат да спят — курортисти чествали началото на отпуската си шумно и невъздържано: на татко, изпратил рано сутринта осемнадесетгодишния си наследник самичък на море, трябваше да оповестят, че момчето се е удавило; на майка, с тип на човек неспал най-малко три нощи, ще оказват помощ да откри щерка си, която от седмица живеела със собствен съученик на палатка… Вторник, пети август, девет часът – оживлението ще усети още на стълбите на ръководството всеки малко по-наблюдателен: арестуван е крадецът, който беше изтръгнал радиокасетофоните на няколко леки автомобила.
До обяд бяха разкрити причинителите на още няколко обири.
В 21.00 часа по нищо не личеше, че денят преваля. Тази нощ съм включена в дежурния екип. В 22.00 часа потегляме. Първо към заведенията към плажа на новия град. Управителите не са забелязали нищо тревожно. По радиотелефона ни изпращат на адрес: „ Морска олимпийска база “.
В стаята на една от служителките (по-точно на балкона) са намерили четири момчета — естествено нерегистрирани. Тримата бяха съумели да изчезнат. Четвъртият се опита да излъже, че са пристигнали току- що, изчерви се и си призна, че са тук от неделя.
Отново сме пред дискотеката на плажа — невралгичния пункт в този час. Момче, щом ни видя, побърза да смъкна якето си — „ сътрудниците “ незабавно се досетиха за повода — беше обсипано със значки, чиито античовешки знаци то и не знаеше.
На помощ се притече приятелят му без документи: „ Нима не знаете кой е татко ми! — попита. — Той е… “ Последваха купата, името, служебното състояние. (Впрочем тъкмо с такова държание дежурните, а и всички чиновници от Районното ръководство в Созопол, са привикнали. Всеки от тях с часове може да споделя сходни случки: момчета с едвам наболи мустачки постоянно ги „ санкционират “, „ изселват “, „ уволняват “. Само че на мен не ми е смешно. Не тъй като е допустимо някоя от заканите да се извърши. А тъй като много младежи считат, че татковците им ще ги измъкнат от всяка обстановка и ще санкционират този, който си е разрешил да им уточни правия път. Което пък значи, че най-малко някои бащи са го правили.)
Срещу нас необичайно подскача Москвич, разминаваме се, не стопира при подадения знак, не угасват и дългите светлини. Оказва се, че водачът е с едномесечен стаж и по стичане на събитията се е наложило да закара пияния притежател и автомобила му до дома. Следващият водач, който изпробвахме с уреда за инспекция на алкохол, с дъха си щеше да изкърти стрелката. Самоуверено, а след това съвсем разплакано, даде обещание на дежурните какво ли освен и единствено да не му вземат книжката. (Той ще се размине с санкцията — чужденец е. По-тежкото наказване чака приятеля му — притежателя на автомобила, тъй като му е разрешил да кормува.)
Към 1.30 ч. градът утихна. Поне на пръв взор. Намерихме тримата бегълци от общежитието; обиколихме парка; събуждахме заспалите безквартирни, с цел да им кажем да пазят багажа си; на младо момиче напомнихме, че не е напълно безвредно да прекара нощта на уличната пейка; няколко пъти обходихме регионите, които не са избрани за къмпинги, само че са се трансформирали в такива по липса тук-там в постоянните къмпинги.
За да шофираш в остарелия Созопол, се изисква умеене най-малко на занаятчия на спорта. Не единствено тъй като улиците са тесни, а и тъй като са препълнени от безсистемно и безогледно паркирани леки коли — не оказват помощ нито знакът „ Влизането неразрешено “, нито санкциите. (Някои водачи са склонни да ги заплащат през ден.)
Пазарчето сред новия и остарелия град стартира да се пробужда. Майстор на дървени лъжици беше отворил „ работилницата “ си — седнал на тротоара, постлал найлон, с цел да не падне и стърготина на земята, концентрирано дялкаше. От една хасковска лада започнаха да стоварват пъпеши — беше се огънала от тежестта им. На площада в новия град миньорите чакаха рейс.
За първи път видях старшините ядосани — тъкмо против служащите в чешмичка за пиянство на вода момче беше потопило крайници си, а на кротката забележка отговори, че ще се мие, където си изиска — пристигнало е да си почине и нищо друго не го интересува.
Последната ни задача е да проверим дали в една къща (с тип на хотел) има нерегистрирани летовници. (Такива инспекции се вършат непрестанно и макар многото събрания с хазяите, макар санкциите и разгласяването на простъпките им нарушаванията не престават.) Докато чаках края на работното ни време, минути слея като стрелката сподели шест часа, радиостанцията се обади: морето е изхвърлило удавник. Беше в различен град.
Нямате шанс — посрещна ни дежурният в ръководството. — Това беше най-спокойната нощ от началото на сезона. От това репортаж не става.
В идващите дни прекарвах часове наред измежду тези, които пазят реда и спокойствието на другояче дребния, само че в този момент бухнал до спукване южен град освен, с цел да диря забавното, а и тъй като трябваше дълго да очаквам чиновниците на ръководството да се освободят за диалог, след това — с цел да продължим диалозите: безусловно по средата на много фрази се постановяваше да прибирам бележника си в очакване на по-спокойни минути.
И най-младият, и най-възрастният чиновник в ръководството са с една и съща фамилия — Димитров. Единият е пристигнал тук в края на образователната година и е почнал созополската си кариера с разкриването на странна кражба — от лятното кино липсващ цялостен филм. „ Интуицията ли ми оказа помощ, шансът ли, само че незабавно се досетих, че това не е работа на експерт, а на някое от момчетата, които желаят да гледат кино през оградата, пък разпоредителите ги гонят. Така и излезе — момчето си отмъстило. Един филм е скъпо нещо и в случай че се постъпи официално, това би „ осигурило “ на момчето присъда. Но какви служащи ще сме, в случай че съдим единствено по цифровите индикатори. “
Подполковник Димитров е старшият областен контрольор на Созопол. От деветнайсет години е тук. Според него главните проблеми на града са два: няма паркинги — по този начин хем се задръстват улиците, хем колите, оставени на пътищата, стават лесна плячка. Но и нещо друго го смущава — тази година против къмпингите „ Златна рибка “ и „ Градина “ горското стопанство построило два паркинга с задоволително места и съвсем алегорично възнаграждение — 40 стотинки дневно.
Шофьорите обаче избират да паркират на всички места другаде, само че не и там. „ Ходим, предизвестяваме ги, че ще ги глобим, глобяваме ги, обясняваме им, че могат да им откраднат багажа. Моя си е колата — споделят, — мой си е багажът. Естествено, когато се случи нещо, тонът им се трансформира. “
Вторият проблем? Свързан е — бих споделила — с едно недомислие: всички брави, които се продават, са с елементарни ключове, и то такива, че тръгнеш ли, можеш с един ключ да отключиш най-малко 100 порти. „ Добърденковци “ — по този начин тук назовават тези, които вървят по къщите, поздравяват и когато се убедят, че няма никой, влизат в която стая си изискат и вземат каквото си харесат. (Или каквото има — от дънки, блузки и цигари до фотоапарати и касетофони.)
От ръководството оферират разнообразни способи да се реши този въпрос — от интервенция във „ вътрешни-те “ работи на предприятията, произвеждащи дограма, до завишаване на наема на хазяите, които са обезпечили заключващи се стаи. Правят го освен с цел да понижат своята работа. А тъй като множеството от тези, които са направили обири, са го създали за пръв път, „ без да желаят “, т. е. — видели неохранявана движимост и я взели, множеството са седемнайсет- осемнайсет-деветнайсет годишни и в случай че не бяха изкушени, едва ли щяха да посегнат.
Има още една причина за посягането — в последно време доста родители пускат синовете и дъщерите си сами на море; шестнайсет-седемнайсет годишните младежи не са привикнали да разпределят разноските си, за няколко дни свършват парите, не им се прибира вкъщи и стартират да търсят метод да останат по-дълго. А методът, както стана ясно, просто им избожда очите.
Проблеми основават и младежите, които идват с ненужното доста (и неспечелени от тях) пари. Както е известно, такива пари се харчат елементарно, в Созопол — най-вече за алкохол, а алкохолът, знаем, е неприятен консултант. Някои девойки, най-много чужденки, с по-свободното си поведение основават неправилни илюзии у някои момчета, най-вече нашенци, от което след това пораждат неприятности. Не са малко компликациите и на стопанския фронт — многото сезонни заведения дават работа на доста пришълци, а задачата не на всички е да обезпечат приятна почив-ка и калорична храна за почиващите — единствено една инспекция в един ресторант посочила, че за един обед е вложено за 240 лв. по-малко месо от регистрираното и нужното.
Възможностите да се основават остатъци са доста – доста обекти са на чекмедже, а и жителите рядко се оплакват, даже когато видят, че са излъгани. Като че ли привикнаха или пък не желаят с дреболии да скапват отпускарското си въодушевление.
Миналата година са претърпели отчаяние – млад готвач, перспективен, който се чудели по какъв начин да задържат в града, за който единствено хубаво се говорело, заловили с две коли консерви, естествено — икономисани от почиващите. С началника на районно управление (на МВР) на Министерство на вътрешните работи в Созопол Георги Филев се разбрахме, че няма да приказваме за проблемите на чиновниците — доста са, ще ги вземат решение.
Доволен е, че има мощно попълнение от напълно млади и амбициозни фрагменти, които бързо навлезли в работата. Аз не пропуснах да му кажа, че денем мъчно разпознах старшините, с които бях дежурила цяла нощ, от тримата извършители на реда, които бяха извикани за диалог. (Бяхме ги заловили да ядат дини от непознат бостан и да целят с тях шосето.)
Опитах се да се слага на мястото на нарушителите — с тях разговаряха (думата е точна), а не ги поучаваха, техни връстници. Каква е близката цел на началника? Да се сътвори в Созопол традиция за ред. Което значи да изчезне предварителната настройка, с която идват много от летовниците — да свикнат, че има разлика сред свободното поведение и хулиганското нарушение на реда и спокойствието
. За триумф счита и добре подбраните екипажи за патрулна работа — създали са анкета кой с кого най-добре би работил и към този момент няма изненади. Би желал и родителите, когато го уведомяват за нарушаванията, осъществени от децата им, първо да се замислят и да се опитат с общи старания да убедят подрастващите, че не всичко, което желаеме, е позволено, а не да стартират с обвинявания към тези, които са ги задържали. И да оневиняват отговорните.
Но последното не зависи единствено от него и от останалите чиновници. Викат го. Пожеланието ми на прощаване: до края на лятото, а и през идващото, всички нощи и дни най-малко да са като тези, за които публицистите споделят – нямахме шанс, не се случи нищо забавно.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ