Промените на Томас Тухел в Челси
Сините изглеждаха много друго против Тотнъм в първия полуфинал за купата на Лигата
Аз имам склонността да преглеждам всеки мач като част от един по-широк и дълъг развой при треньорите. Което от време на време може и да се окаже неверно като тактика. Но избирам този модел, тъй като ми е по-лесно да си обясня нещата. От друга страна осъзнавам, че има опция тази смяна да се дължи и на травмите, наличните футболисти, болните, даже и съответния противник. Но ми се коства, че е част от една цялостна наклонност Челси да откри още нещо в играта си, което да развие тима и да може Сините да бъдат още по-разнообразни.
Проблемите
В последните два месеца Челси има серизони проблеми с домакинските си мачове. От ноември насам във ВЛ има 1 победа и 5 равенства (срещу Бърнли, Манчестър Ю, Евертън, Брайтън и Ливърпул). Някои от тези противници са такива, че равенството не е неприятен резултат, само че против други е равностойно на загуба. Преди това бяха с 4 победи в 5 мача във ВЛ. Аз обичам да си върша класирания единствено за избрани интервали от време, тъй като те ми демонстрира най-добре по кое време стартира даден развой. И в случай че направя такова нареждане във ВЛ за Челси от 1 ноември насам, отборът се оказва с пето достижение от 11 мача - 1 изигран повече от Арсенал, 3 по отношение на Тотнъм и 1 от Ливърпул, като всеки то тези три тима има повече точки за този интервал от хората на Тухел. За същия интервал Манчестър Сити има 33 точки, което е съвсем двойно повече.
На базата на това в мен се оформи цялостна концепция за съществуването на проблем в Челси. Оправданията с травми или обясненията с заболявания не мога да ги приема изцяло, тъй като Челси е с най-широк състав в лигата от една страна, а от друга на терена не ес виждаше блян да се случват нещата, които донесоха триумф на отбора напролет и при започване на тази акция.
Устойчиво напрежение
Ще се върна още малко по-назад. Да се опитаме да си отговорим на въпроса кои бяха най-силните страни в играта на Челси. В актуалния футбол от ден на ден се употребява едно разбиране - „ стабилно напрежение “ върху съперника. Признавам, че и аз към момента нямам цялостния отговор на въпроса какво събира в себе си то, само че дано опитам да обясня проученото до този миг. В общи линии значи нещо като да притискаш съперника във всеки един миг на мача, да имаш способите и моделите да го правиш с и без топка, като според от притежанието да имаш и по няколко метода за слагане на противника в некомфортна позиция, когато владееш топката или когато тя е в противника. По този метод Манчестър Сити и Ливърпул държат извънредно висок интензитет в представянето си, тъй като без значение какво им предлагаш на игрището, те имат отговор.
Какво правеше Челси? Играеха с доста висока и интензивна преса, което преминаваше доста забавно в разнообразни модели сред обособените третини на игрището според от това къде е топката. Когато са в междинен блок застават по един метод. А в случай че въобще им се наложеше да се прибират пред наказателното си поле (това съвсем го нямаше), заставаха даже в 5-4-1. Но това изчезна в тези два месеца. Другата присъща особенност беше какво се случваше, когато овладеят топката. Обичайно я връщаха до линията на отбраната, там започваше разиграването във вид 3-2 (трима бранители и двама полузащитници), след това я закарваха до финалната третина, където към този момент имаха подредени 5 души на линията на офанзивата, търсещи петте коридора за нахлуване. И се стремяха бързо да завършат нападението в границите на 5-7 секунди. Ако не съумеят отново връщат пресата и всичко започваше през цялото време. Така държаха голям интензитет в играта си и мачкаха съперника. Но това изчезна в последните два месеца и резултатите го демонстрират. Защо изчезна също е забавен въпрос, само че ще го мисля различен ден.
Какво обаче видяхме против Тотнъм?
За мен имаше доста ясна концепция да се поддържа изнасянето/разиграването на топката, с цел да се ускори сигурността в подаванията и да се понижат грешките. Тотнъм имаха по предписание трима нападатели, които са първата линия на противопоставяне – Сон, Кейн и Моура. Но Конте постоянно сменя разновидността на тези тримата, когато са без топка. В един миг са двама напред, а Моура е по-назад, а в различен застават тримата. И тук Челси имаше два разновидността. Кагато Шпорите са с двама напред, Сар (играе с ляв крак) е ляво изравен, Рюдигер е в центъра и Аспиликуета (десен крак) е в дясната зона. Тогава в цънтъра Алонсо се причислява към Жоржиньо и Саул, което им дава цифров превес против Скип и Хойберг в центъра на Тотнъм. По фланговете от самото начало Маунт и Зиеш се гришеха да са заели Роял и Дохърти, тъй че те да не могат да оказват помощ на вътрешните полузащитници. Идеята е при изнасянето постоянно Челси да има един човек повече и първото подаване напред да се направи умерено и несъмнено. Когато обаче Тотнъм качи Моура също високо, незабавно Алонсо слиза в зоната на отбраната, Аспиликуета отива необятно в дясната зона и Челси стават с четирима против въпросните трима играчи на Тотнъм в най-предната линия на противопоставяне.
За мен Тухел бе подготвен с два разнообразни разновидността. И тимът му бе квалифициран какво да прави според от дейностите на Тотнъм без топка, като главната задача бе да се обезпечи сигурност в прекосяването на междинната част на терена. В разследване на това пресата стартира да работи по-добре и Челси доминираше. Не инцидентно от самото начало посочваха какъв брой обезпокоен е Конте. И още на почивката бе направена промяна и Конте се върна към вид с 4-3-3, с цел да няма Челси толкоз огромна преимущество в центъра при разиграването.
Челси без топка
Още по-интересно ми беше да виждам Челси без топка. Наличието на Хаверц и Лукаку в офанзивата, ситуирани необятно, на разстояние един от различен означаваше, че те могат да блокират тримата централни бранители на Тотнъм през първото полувреме. Обичайно Бен Дейвис е лявостоящ от тройката на Тотнъм и той най-често взе участие в изнасянето, само че Лукаку заставаше сред него и централностоящия Санчес. В същата позиция, само че от другата страна, Тухел бе сложил Хаверц, само че сред Танганга и Санчес. Така Челси оставя на Санчес пространство да върви напред, само че затваря линиите на подаване на топката. Нататък по игрището към този момент имаме самостоятелна отговорност човек за човек, а Рюдигер остава самичък да покрива, в случай че някой си изпусне индивида и се наложи да се пренаредят, с цел да компенсират. Така стана и първия гол апропо, лишаване на топката, бърз преход и Хаверц вкара.
С всички тези неща Челси реализира нещо, което им липсваше от много време – експанзия в предно поле, ширина и дълбочина на разиграването на топката, и връщането на това, което всички начират „ стабилно напрежение “ върху съперника. Сега ще е забавно да забележим какво ще направи Конте във втория мач, въпреки че ще му липсва доста Сон.
Аз имам склонността да преглеждам всеки мач като част от един по-широк и дълъг развой при треньорите. Което от време на време може и да се окаже неверно като тактика. Но избирам този модел, тъй като ми е по-лесно да си обясня нещата. От друга страна осъзнавам, че има опция тази смяна да се дължи и на травмите, наличните футболисти, болните, даже и съответния противник. Но ми се коства, че е част от една цялостна наклонност Челси да откри още нещо в играта си, което да развие тима и да може Сините да бъдат още по-разнообразни.
Проблемите
В последните два месеца Челси има серизони проблеми с домакинските си мачове. От ноември насам във ВЛ има 1 победа и 5 равенства (срещу Бърнли, Манчестър Ю, Евертън, Брайтън и Ливърпул). Някои от тези противници са такива, че равенството не е неприятен резултат, само че против други е равностойно на загуба. Преди това бяха с 4 победи в 5 мача във ВЛ. Аз обичам да си върша класирания единствено за избрани интервали от време, тъй като те ми демонстрира най-добре по кое време стартира даден развой. И в случай че направя такова нареждане във ВЛ за Челси от 1 ноември насам, отборът се оказва с пето достижение от 11 мача - 1 изигран повече от Арсенал, 3 по отношение на Тотнъм и 1 от Ливърпул, като всеки то тези три тима има повече точки за този интервал от хората на Тухел. За същия интервал Манчестър Сити има 33 точки, което е съвсем двойно повече.
На базата на това в мен се оформи цялостна концепция за съществуването на проблем в Челси. Оправданията с травми или обясненията с заболявания не мога да ги приема изцяло, тъй като Челси е с най-широк състав в лигата от една страна, а от друга на терена не ес виждаше блян да се случват нещата, които донесоха триумф на отбора напролет и при започване на тази акция.
Устойчиво напрежение
Ще се върна още малко по-назад. Да се опитаме да си отговорим на въпроса кои бяха най-силните страни в играта на Челси. В актуалния футбол от ден на ден се употребява едно разбиране - „ стабилно напрежение “ върху съперника. Признавам, че и аз към момента нямам цялостния отговор на въпроса какво събира в себе си то, само че дано опитам да обясня проученото до този миг. В общи линии значи нещо като да притискаш съперника във всеки един миг на мача, да имаш способите и моделите да го правиш с и без топка, като според от притежанието да имаш и по няколко метода за слагане на противника в некомфортна позиция, когато владееш топката или когато тя е в противника. По този метод Манчестър Сити и Ливърпул държат извънредно висок интензитет в представянето си, тъй като без значение какво им предлагаш на игрището, те имат отговор.
Какво правеше Челси? Играеха с доста висока и интензивна преса, което преминаваше доста забавно в разнообразни модели сред обособените третини на игрището според от това къде е топката. Когато са в междинен блок застават по един метод. А в случай че въобще им се наложеше да се прибират пред наказателното си поле (това съвсем го нямаше), заставаха даже в 5-4-1. Но това изчезна в тези два месеца. Другата присъща особенност беше какво се случваше, когато овладеят топката. Обичайно я връщаха до линията на отбраната, там започваше разиграването във вид 3-2 (трима бранители и двама полузащитници), след това я закарваха до финалната третина, където към този момент имаха подредени 5 души на линията на офанзивата, търсещи петте коридора за нахлуване. И се стремяха бързо да завършат нападението в границите на 5-7 секунди. Ако не съумеят отново връщат пресата и всичко започваше през цялото време. Така държаха голям интензитет в играта си и мачкаха съперника. Но това изчезна в последните два месеца и резултатите го демонстрират. Защо изчезна също е забавен въпрос, само че ще го мисля различен ден.
Какво обаче видяхме против Тотнъм?
За мен имаше доста ясна концепция да се поддържа изнасянето/разиграването на топката, с цел да се ускори сигурността в подаванията и да се понижат грешките. Тотнъм имаха по предписание трима нападатели, които са първата линия на противопоставяне – Сон, Кейн и Моура. Но Конте постоянно сменя разновидността на тези тримата, когато са без топка. В един миг са двама напред, а Моура е по-назад, а в различен застават тримата. И тук Челси имаше два разновидността. Кагато Шпорите са с двама напред, Сар (играе с ляв крак) е ляво изравен, Рюдигер е в центъра и Аспиликуета (десен крак) е в дясната зона. Тогава в цънтъра Алонсо се причислява към Жоржиньо и Саул, което им дава цифров превес против Скип и Хойберг в центъра на Тотнъм. По фланговете от самото начало Маунт и Зиеш се гришеха да са заели Роял и Дохърти, тъй че те да не могат да оказват помощ на вътрешните полузащитници. Идеята е при изнасянето постоянно Челси да има един човек повече и първото подаване напред да се направи умерено и несъмнено. Когато обаче Тотнъм качи Моура също високо, незабавно Алонсо слиза в зоната на отбраната, Аспиликуета отива необятно в дясната зона и Челси стават с четирима против въпросните трима играчи на Тотнъм в най-предната линия на противопоставяне.
За мен Тухел бе подготвен с два разнообразни разновидността. И тимът му бе квалифициран какво да прави според от дейностите на Тотнъм без топка, като главната задача бе да се обезпечи сигурност в прекосяването на междинната част на терена. В разследване на това пресата стартира да работи по-добре и Челси доминираше. Не инцидентно от самото начало посочваха какъв брой обезпокоен е Конте. И още на почивката бе направена промяна и Конте се върна към вид с 4-3-3, с цел да няма Челси толкоз огромна преимущество в центъра при разиграването.
Челси без топка
Още по-интересно ми беше да виждам Челси без топка. Наличието на Хаверц и Лукаку в офанзивата, ситуирани необятно, на разстояние един от различен означаваше, че те могат да блокират тримата централни бранители на Тотнъм през първото полувреме. Обичайно Бен Дейвис е лявостоящ от тройката на Тотнъм и той най-често взе участие в изнасянето, само че Лукаку заставаше сред него и централностоящия Санчес. В същата позиция, само че от другата страна, Тухел бе сложил Хаверц, само че сред Танганга и Санчес. Така Челси оставя на Санчес пространство да върви напред, само че затваря линиите на подаване на топката. Нататък по игрището към този момент имаме самостоятелна отговорност човек за човек, а Рюдигер остава самичък да покрива, в случай че някой си изпусне индивида и се наложи да се пренаредят, с цел да компенсират. Така стана и първия гол апропо, лишаване на топката, бърз преход и Хаверц вкара.
С всички тези неща Челси реализира нещо, което им липсваше от много време – експанзия в предно поле, ширина и дълбочина на разиграването на топката, и връщането на това, което всички начират „ стабилно напрежение “ върху съперника. Сега ще е забавно да забележим какво ще направи Конте във втория мач, въпреки че ще му липсва доста Сон.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ