Неочакваната положителна страна на Синдрома на самозванеца
Синдромът на самозванеца – да не се бърка с другия синдром, който от време на време носи същото име* – е нещо като противоположното на резултата на Дънинг-Крюгер: хората, който страдат от него, в действителност са способни, само че единствено другите съумяват да го видят.
Както може да си визиите, това може да аргументи проблеми в ежедневния живот на човек. За тях работата или учебното заведение, или пък някое занимание, на което се любуват, са изпълнени с безпокойствие, тъй като казусът им е, че непрекъснато се питат дали през днешния ден няма най-сетне да бъдат разкрити какъв брой неспособни са в действителност.
Една такава патологична неустановеност в себе си звучи извънредно, нали? Ново проучване, оповестен в Academy of Management Journal, обаче носи положителни вести: става известно, че има и позитивна страна човек непрекъснато да се усеща като че ли е лъжец, който не заслужава похвалите и високото мнение, което получава от другите.
С други думи, споделя Теуфик, хората със синдрома на самозванеца постоянно могат да се опитат да компенсират това, което виждат като свои дефекти, като работят по-усилено, с цел да бъдат добър екипен състезател със мощни обществени умения. И това им се отплаща – на голям брой работни места и промишлености, открива Басима, мениджърите непрекъснато правят оценка чиновниците със синдрома като чиновници, които работят по-добре с сътрудниците и обществеността, без негативни резултати върху тяхното показване.
„ Открих тази позитивна връзка. За тези, които са имали мисли, че са измамници при започване на интервала, два месеца по-късно техните мениджъри ги правят оценка като по-ефективни в междуличностните връзки. “
И по този начин, какво прави тези служащи с ниско самочувствие толкоз положителни в уменията с хора? Един опит в изследването съдържа някои отговори: Теуфик изследва стратегия за образование на лекари и открива някои характерни разлики в метода, по който бъдещите лекари споделят с пациентите.
„ Това, което открих, още веднъж е тази позитивна връзка, лекарите в образование, които имат признаци на синдрома, са оценени от пациентите си като по-ефективни в обществените връзки – по-съпричастни са, слушат по-добре и извличат информация по-добре. “
„ Те също са тези, които имат по-широко отворени очи, по-отворени жестове с ръце и кимат повече “, споделя тя, „ и това всъщност изяснява за какво пациентите им дават по-високи оценки за междуличностна успеваемост. “
Накратко, цялата история със синдрома на самозванеца „ може да не е това, което в началото сме концептуализирали “ – и в действителност може да има някои непредвидени изгоди.
Независимо от това, Теуфик желае да е ясно, че тези резултати не значат, че синдромът е нещо положително: „ Това, което не желая хората да си вземат от проучването, е концепцията, че защото хората, които се мислят за измамници, са по-ефективни в междуличностния проект, то положението им не е проблем. Това е изключително погрешно за хора на работа, където няма групова динамичност, където няма междуличностно взаимоотношение, и може да са в много неприятно състояние. “
Теуфик се надява да прокара тези открития по-нататък и да изследва взаимоотношението на синдрома върху други личностни черти на работното място като креативност и проактивност. Засега обаче всеки, който се тормози, че ще бъде оголен като лъжец – умерено: става известно, че вие може да сте индивидът, който държи целия екип обединен.
„ Надявам се, че този документ ще провокира по-широк диалог по въпроса. Надявам се в действителност други учени да се причислят към диалог – това е област, която е узряла за доста бъдещи проучвания. “
Мая Анджелоу: „ Написах 11 книги, само че всякога си мисля: „ О, в този момент към този момент ще схванат! Сега към този момент ще ме разкрият. “
* Синдромът на Капгра е психиатрично разстройство, при което човек се заблуждава, че негов другар, брачен партньор, родител или различен непосредствен член на фамилията (или домакински любимец) е сменен от еднакъв лъжец (следователно дублирането в имената). Той е кръстен на Жозеф Капграс (1873 – 1950), френски психиатър.
Синдромът най-често се следи при пациенти, които към този момент имат параноична шизофрения, а с изключение на при тях – и при такива с мозъчна контузия или деменция. Често страдат и хора с невродегенеративни болести, най-много в преклонна възраст. Има наблюдения за връзка сред синдрома и заболявания като диабет, мигрена и хипотиреоидизъм. В един случаи, синдромът е провокиран у здрав пациент чрез кетамин. Интересно е, че дамите страдат по-често от него от мъжете – в съответствие от 3 към 2.
