Как се стига до синдрома на „раздрусаното бебе“
Синдромът на раздрусаното бебе е особена форма на малтретиране. Травмата се получава от принудително разтърсване. Извършителят губи надзор и мощно раздрусва бебето в продължение на 5-20 секунди. Механизмът на контузията е специфичен и тя не може да се получи инцидентно, изясняват експерти.
Отговор на 7 най-често задавани въпроса дава френският педиатър проф. Мишел Руси, професор към университета в град Рен, консултант на апелативния съд.
Как се случва
Най-често се случва с бебета на няколко месеца (обикновено те са под 6 месеца, само че може и да са по-големи - до 2 години). Причината е, че плачат доста и изнервят родителите си.
На тази възраст детето не държи устойчиво главата си, тъй като мускулите на вратлето все още не са укрепнали.
Изнервеният възрастен раздрусва мощно бебето обратно и напред. Вратът не устоя на внезапните придвижвания. Това нанася контузия на шийните и на гръбначните прешлени, и има необратими, постоянно съдбовни последствия.
Травмата може ли да се получи несъзнателно при игра
Не. Не е същото. Проучвания сочат, че подмятането на бебето във въздуха при игра (което също не се препоръчва) и хващането му, не води до сходно отмятане на главата, нито е със същата мощ.
Доказано е, че при игра в никакъв случай не се получават контузии, сходни на тези при разтърсване.
Важно е игрите да са съобразени с възрастта на детето и то да не „ лети “ на самолетче, преди да стартира устойчиво да си държи главата.
Разтърсването е умишлен акт. То не може да бъде породено при игра или от непохватност на някой от възрастните в всекидневието .
Какви са най-честите условия
Обикновено плачът на бебето е причина за яд, загуба на надзор от страна на възрастния. Той взема бебето и го раздрусва, с цел да го накара да млъкне.
Травмата не се дължи на рухване от легло, стол или от маса за повиване, при които също може да има пострадване на черепа, само че последствията не са същите.
При синдрома на " разтърсеното бебе " единствено няколко минути, дори и едно тръскане е задоволително, с цел да причини непоправими провали.
Какви са провалите:
Често това са травми на главата, мозъчен кръвоизлив, пострадване на гръбначния мозък или мозъчен оток, поради неналичието на О2.
Подобни провали може да има при тежки пътнотранспортни катастрофи.
10 % от бебета при сходно малтретиране умират, а огромна част от останалите са с последствия за цялостен живот - епилепсия, закъснение в развиването.
Особено тежки са провалите при бебета под 6 месеца.
Когато децата са тежки и са по-големи, контузиите и следствията не са по този начин тежки.
Нормално ли е родителите да са гневни, когато бебето реве?
Напълно обикновено е и се случва на доста родители. Естествено, без да губят надзор над постъпките си и, без да малтретират бебето си.
Някои бебета в действителност плачат доста и тормозят мощно всички – родителите, братята и сестрите си, бавачката, която се грижи за тях. Особено през нощта.
Има хора с невисок предел на толерантност. И те елементарно изпускат нервите си. Установено е, че най-често бебето се малтретира от околните – от родителите или от индивида, който се грижи за него.
Защо бебетата плачат
Родителите би трябвало да знаят, че през първите 3 месеца бебето може да плаче до 3 часа дневно. Когато мине първото тримесечие, плачът доста понижава. Някои деца обаче усещат терзанията на майките си и не престават да плачат. Родителите, изключително по-младите и по-неопитни, може да не се досетят какво да създадат и от какво има потребност бебето.
Как да постъпим, в случай че се разярим
Разумно е да оставите бебето да лежи по гръб в креватчето и незабавно да излезете от стаята. Не бива да се страхувате да го оставяте единствено, когато плаче. Ако е в креватчето си, нищо неприятно не може да му се случи.
След това потърсете помощ от някой непосредствен. Било от таткото или от другарка или съседка. Намерете човек, с който да поговорите. Дори и по телефона диалогът ще ви успокои и ще разсее гнева.
Може да послушате музика, да излезете на къса разходка и да оставите различен да се погрижи за бебето. Идеята е да намерите бързо решение, което да ви разтовари и разведри.
По-късно, с цел да не се стигне още веднъж до сходна обстановка, е добре да потърсите съвет от вашия доктор или педиатър.
