Синдромът на хроничната умора е състояние с неизяснена етиология, за

Синдромът на хроничната отмалялост е положение с неизяснена етиология, за което не се приказва задоволително и което се приема скептично даже измежду лекарите, само че от него страдат милиони хора по света. Едва през 1980 година положението е разказано по-подробно.
Най-характерния признак е непрекъснатото чувство за отмалялост и изнемощялост, което не се усъвършенства даже след отмора или сън.
Дори минимално физическо или умствено натоварване са способни да засилят възприятието за изтощение. Все още не са известни аргументите за пораждане на положението. При осъществяване на проучвания, постоянно не се открива никакво отклоняване от естествените лабораторни индикатори. Това е и повода лекарите дълго време да са били скептични към съществуването на положението и към класификацията му като болест. Все още доста медици не одобряват казуса като здравословен, а като психичен.
Не са малко експертите, които отдават хроничната изнемощялост на здравословни нарушавания, като желязо дефицитната анемия, хипогликемия, хипотония, хормонални промени на равнище хипоталамус, хипофиза или надбъбречни жлези, алергична предразположеност или автоимунен развой и други
Днес все по-често се стартира хипотезата, че синдрома на хроничната отмалялост е породен от вирус и се отключва след възпаление с цитомегаловирус, човешки херпес вирус 6 или Епщайн-бар вируси. При осъществяване на проучвания, у огромен % от пациентите е открит нараснал титър на антителата против него. Учените обаче акцентират, че не всички изследвани с висок титър имат такива недоволства. Освен това не всички пациенти с хронична отмалялост имат антитела против херпес вирус 6.
Въпреки другите хипотези, съответната причина за непрекъснатата изнемощялост към момента не е известна и по тази причина няма ефикасна терапия на положението.
Неизяснената етиология и неяният приченитал на положението провокират необикновен интерес и съставлява обект на разногласия и несъгласия измежду лекарите. Въпреки неналичието на единно мнение измежду експертите, нараства броят на пациентите, на които е сложена тази диагноза.
Често, вместо синдромът на хроничната отмалялост се употребява термина миалгичен енцефаломиелит (миалгия - болки в мускулите; енцефаломиелит – инфектиране на основния или гръбначен мозък). Това название е желано от лекарите, защото понятието отмалялост е прекомерно несигурно и самостоятелно, и не отразява степента на изнемощялост или другите признаци на положението.
Най-често, синдромът на хроничната отмалялост се демонстрира след прекарано вирусно или инфекциозно заболяване, което е намалило имунитета на организма. Състоянието се записва по време на трес или директно след стресова обстановка. За разлика от естествената изнемощялост, която се следи в такива случаи, синдромът на хроничната отмалялост умора не минава за няколко дни или седмици, а може да продължи с месеци и даже години. Състоянието визира и млади, здрави и енергични хора, които без основателна причина, стартират да се оплакват от уязвимост, лесна уморяемост, главоболие, липса на централизация, болки в стави, мускули или лимфни възли. Този грипоподобен синдром, не минава а даже се задълбочава и изтощава организма освен физически само че и душевен.
Според статистическите изследвания, дамите по-често страдат от синдрома на хроничната отмалялост. Според експертите обаче, огромна част от мъжете също се сблъскват с това положение, само че са по-склонни да пренебрегват и омаловажават казуса.
Освен непрекъснатата и непреминаваща отмалялост, други присъщи за миалгичен енцефаломиелит са: Проблеми с концентрацията Проблеми с краткосрочната памет Главоболие, различаващо се по мощ и периодичност от нормалното Увеличаване и болки в лимфните възли Болки и уязвимост в мускулите Болки в ставите, които не се дължат на заболяване или контузия Нарушения в съня и нараснала унесеност Към тези признаци могат да се прибавят още психични проблеми, комплицираност, зной, аритмия, болки в корема и отичане, гадене, внезапна загуба на тегло и други.
В взаимозависимост от симтомите и тяхната тежест, експертите разграничават няколко форми на протичане на болестта. Лека – пациентът може да се грижи за себе си, само че се нуждае от повече отмора. Умерена – ежедневната изнемощялост е мощна и пациентите се стремят да лимитират двигателната си интензивност. Наблюдава се нараснала унесеност, пациентите се усещат изморени даже след 8-9 цасов сън и постоянно спят следобяд. Тежка – При тежката форма, придвижванията са лимитирани до най-малко, пациентите мъчно се концентрират, изпитват зътруднение в осъществяването на обикновени придвижвания и от време на време даже се постанова потреблението на инвалидна количка. Много тежка – пациентите прекарват деня на легло, постоянно имат мощна нетърпимост към светлина, звук и някои миризми.