Какво представлява синдромът на Даун и защо не е болест
Синдромът на Даун е генетична смяна, която настава по време на зачеването и се носи през целия живот . Причините за нея са незнайни. Всяка двойка може да има дете със синдром на Даун. Едно на всеки хиляда деца се ражда по този начин.
По принцип синдромът на Даун е обстановка или събитие, което поражда при човешкия тип вследствие на съответна генетична смяна. Тази генетична смяна се състои във обстоятелството, че клетките на бебето имат спомагателна хромозома в ядрото си, т.е. 47 хромозоми вместо 46.
Някои от най-често срещаните физически характерности са:
Слаб мускулен тонус Чип носНаклонени очиМалки ушиНисък ръстМалка уста
Хората със синдром на Даун не са идентични. Като всеки различен субект, те имат усети, гении за избрани неща, компликации за други, недостатъци и добродетели, които развиват през целия си живот.
Продължителността на живота на хората със синдром на Даун зависи от това дали са взети нужните медицински грижи и това какъв е методът им на живот (хранене, спортна интензивност, стрес и др.). Настоящите статистически данни демонстрират междинна дълготрайност на живота от 60 години.
За да се възстановява и помогне, в случай че е допустимо, в обществената интеграция на хората с този синдром, си коства да се знае, че това не е болест. В доста страни думата болест е сменена с особеност в формалната формулировка за това положение. Тризомия 21 не е болест като такава, няма лекуване и макар че има свързани болести, те не постоянно се появяват.
Децата със синдром на Даун демонстрират някои общи характерности, заради което се назовава синдром, защото е набор от феномени, които се съгласуват. Бебетата със синдром на Даун имат присъщите физически характерности на синдрома на Даун и интелектуални усложнения в по-голяма или по-малка степен, само че имат доста физически характерности, които съществуват в фамилията им и всяко дете е неповторимо, с неповторим външен тип, персона и качества. Така, както всички останали, те изискват нужните грижи през всеки стадий от детството и имат своя персона, занимания, фантазии и планове, които последователно ги дефинират като хора. Те се научават да вървят, да приказват, да карат колело, да четат или да пишат, тъкмо като другите. Единствената разлика е, че техните достижения ще изискват повече старания и време.
Децата със синдром на Даун се сблъскват с един главен проблем. Те живеят в общество с дребна интеграция за малцинствата и не престават да се борят с това. Следователно има хора с тризомия 21, които не могат да бъдат щастливи, все пак. Затова е значимо да се отнасяме с тях както към останалите хора, тъй като и те имат техните усеща, очаквания, фантазии и илюзии, проблеми и терзания.
Само по този метод, когато ги считаме за хора, способни да се усещат като нас, ще стартираме да мислим за тях, както изисква терминът: хора, които имат генетична особеност, само че които не са заболели. Различни, какъв брой разнообразни сме в действителност всички един от различен.
По принцип синдромът на Даун е обстановка или събитие, което поражда при човешкия тип вследствие на съответна генетична смяна. Тази генетична смяна се състои във обстоятелството, че клетките на бебето имат спомагателна хромозома в ядрото си, т.е. 47 хромозоми вместо 46.
Някои от най-често срещаните физически характерности са:
Слаб мускулен тонус Чип носНаклонени очиМалки ушиНисък ръстМалка уста
Хората със синдром на Даун не са идентични. Като всеки различен субект, те имат усети, гении за избрани неща, компликации за други, недостатъци и добродетели, които развиват през целия си живот.
Продължителността на живота на хората със синдром на Даун зависи от това дали са взети нужните медицински грижи и това какъв е методът им на живот (хранене, спортна интензивност, стрес и др.). Настоящите статистически данни демонстрират междинна дълготрайност на живота от 60 години.
За да се възстановява и помогне, в случай че е допустимо, в обществената интеграция на хората с този синдром, си коства да се знае, че това не е болест. В доста страни думата болест е сменена с особеност в формалната формулировка за това положение. Тризомия 21 не е болест като такава, няма лекуване и макар че има свързани болести, те не постоянно се появяват.
Децата със синдром на Даун демонстрират някои общи характерности, заради което се назовава синдром, защото е набор от феномени, които се съгласуват. Бебетата със синдром на Даун имат присъщите физически характерности на синдрома на Даун и интелектуални усложнения в по-голяма или по-малка степен, само че имат доста физически характерности, които съществуват в фамилията им и всяко дете е неповторимо, с неповторим външен тип, персона и качества. Така, както всички останали, те изискват нужните грижи през всеки стадий от детството и имат своя персона, занимания, фантазии и планове, които последователно ги дефинират като хора. Те се научават да вървят, да приказват, да карат колело, да четат или да пишат, тъкмо като другите. Единствената разлика е, че техните достижения ще изискват повече старания и време.
Децата със синдром на Даун се сблъскват с един главен проблем. Те живеят в общество с дребна интеграция за малцинствата и не престават да се борят с това. Следователно има хора с тризомия 21, които не могат да бъдат щастливи, все пак. Затова е значимо да се отнасяме с тях както към останалите хора, тъй като и те имат техните усеща, очаквания, фантазии и илюзии, проблеми и терзания.
Само по този метод, когато ги считаме за хора, способни да се усещат като нас, ще стартираме да мислим за тях, както изисква терминът: хора, които имат генетична особеност, само че които не са заболели. Различни, какъв брой разнообразни сме в действителност всички един от различен.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ