Синдром на чуждестранния акцент
Синдромът на задграничния акцент е рядко неврологично заболяване, което се показва в това, че засегнатите внезапно стартират да приказват с непознат акцент. Досега са документирани единствено 60 сходни случая в международен мащаб.
Когато някой емигрира в друга страна, то с времето говорът му се трансформира и той стартира да подражава неумишлено на мимиката и артикулацията на хората от всекидневното му обграждане. Това е изцяло обикновено.
Има обаче и други случаи. След претърпяна стоматологична интервенция, хирургична намеса на мозъка или мощна мигрена някои хора проговарят да вземем за пример с незнайно от кое място появил се китайски акцент. И това към този момент се счита за синдром на задграничния акцент .
Първият случай на болестта е регистриран през 1941 година в Норвегия. По време на въздушно нахлуване жена е ранена в главата от шрапнел и оживява по знамение. Вследствие на контузията обаче тя стартира да произнася гласните по необикновен метод и да слага на думите такива интонации, че сънародниците й одобряват нейното наречие за мощен немски акцент и я афишират за противников разузнавач.
В други случаи синдромът поражда вследствие на мигрена, инсулт, интервенция на основния мозък, проблеми с анестезията и така нататък Така да вземем за пример през 2005 година жителката на немската провинция Тюрингия Сабине К. претърпява мозъчен удар и откакто се възвръща, стартира да приказва на швейцарски акцент, макар че в никакъв случай не е била в Швейцария. Много хора от обкръжението й се отдръпват от нея, тъй като мислят, че им се подиграва. Подобен случай е разказан още в далечната 1907 година от френския невролог Пиер Мари, когато негова пациентка, като се изключи че в резултат на прекарания инсулт дясната й страна се сковава, внезапно проговаря с елзаски акцент.
Американката Синди Р. пък през 2008 година се оставя в ръцете на хиропрактик поради гръбначен проблем. Резултатът от операцията: пациентката стартира да приказва с съветски акцент и прави типичните граматични неточности за руснаците, учещи британски.
Друга американка, Карън Б., през 2009 година след интервенция на зъб внезапно проговаря на родния си език с интонация, която някои одобряват за източноевропейска, други - за шведска или английска.
През 2010 година след тежък припадък на мигрена англичанката Кей Р. се снабдява с френски акцент, а нейна сънародничка при сходни условия – с китайски.
Но най-фрапантен е казусът на един 50-годишен италианец, който след мозъчна интервенция проговаря не на негоден италиански, а напряко на френски! При това откакто е учил езика единствено в учебно заведение и не го е практикувал цели 30 години. Освен това демонстрира емфатичен интерес към френската просвета и въобще към всичко френско.
Учените разказват синдрома на задграничния акцент като комбиниране от биологични и обществени фактори. Редица увреждания на основния мозък водят до нарушавания на речта. В този случай провалите са минимални и в действителност са провокирали промени единствено в интонацията и ударенията. А към този момент близките са тези, които свързват въпросните нарушавания с задграничен акцент, какъвто в миналото някъде са чували.
По материали от Stern и MixStuff
