Работата на учителите и училищните директори често надвишава нормата от 40 часа
Синдикатът "Образование " към КТ "Подкрепа " взе участие в акцията на конфедерацията за ограничение на сумираното пресмятане на работното време на европейско равнище и за ограничение на потреблението на изключителния труд, който Кодексът на труда не разрешава, показаха от синдиката и допълниха, че за голямо страдание системата на образованието в България е бранш с нараснало потребление на изключителния труд от педагогическите експерти.
Многократни проучвания на Синдиката "Образование " са открили работа на учители и шефове доста над откритата кодексна норма от 40 часа, като някои педагози и учебни шефове минават психическата преграда от 60 часа.
По информация от просветителните институции, шефовете на учебни заведения работят всеки ден не по-малко от два часа над открития работен ден от осем часа. Разбира се, това не се регистрира сумарно и не се заплаща или компенсира. "Това се постанова заради брутално увеличените административни процеси, с които са натоварени просветителните институции ", разясняват от синдиката.
И осведомят, че учителите работят прекомерно постоянно над откритата от закона норма и това е към този момент одобрен отрицателен резултат, който отблъсква младите учители, които са се пробвали да стартират учителската специалност. Всички олимпиади и надпревари за учениците в съответните кръгове, одобрени от министъра на образованието и науката /от декември до март/, се провеждат в съботните и неделни дни, а нормално не се заплащат или компенсират. Извънреден труд се явяват и ежедневните срещи с родители, които наложително са от 17.00 до 20.00 часа, което натоварва учителите с оставане в образователното заведение "до късни доби ", показват от синдиката.
Българските родители, за разлика от практиките в европейските просветителни системи, надалеч не са подготвени да дойдат в учебно заведение в границите на работното време на учителя, а го вършат във време, което те самите си дефинират. Много родители даже отхвърлят контакта с педагогическите експерти, а новият учебен закон не е дал механизъм на учителите да задължат недобросъвестните родители.
"Често учители и шефове беседват с родители през нощните часове ", декларират от Синдиката "Образование ".
Подобна е обстановката и по време на външни оценения и матури, при които десетки хиляди учители, като квестори и длъжностни лица, би трябвало бъдат в учебните заведения в седем часа, което значи, че работният им ден стартира в пет сутринта.
"Това, несъмнено, отново не се заплаща или възмездява по никакъв метод ", декларират от учителския профсъюз.
Друг ексклузивен труд, полаган от учителите, е по време на дежурство в коридора и в учебните дворове. Този труд, като се изключи че е нетипичен, лишава педагога от съществени физически потребности и прави учителската специалност непривлекателна за голяма част от дипломираните експерти, е мнението на учителския профсъюз.
Най-вредният резултат на изключителния труд при учителите обаче е бърнаут синдромът /синдром на професионалното привършване или "прегаряне "/, който при учителите е доста мощно изразен. Затова Синдикатът "Образование " ще взе участие в национално проучване за диагностиката на бърнаут синдрома при педагогическите експерти.
В това проучване ще се изследва въздействието на демографските фактори, на факторите на професионалната, фамилната и на обществената среда върху появяването на бърнаут синдрома. Резултатите от това национално проучване ще се употребяват от българските синдикати и от Министерството на образованието и науката за основаването на "липсващата просветителна политика за компенсиране на труда на учителя ", разясняват от Синдиката "Образование ", с ръководител Юлиян Петров.
Многократни проучвания на Синдиката "Образование " са открили работа на учители и шефове доста над откритата кодексна норма от 40 часа, като някои педагози и учебни шефове минават психическата преграда от 60 часа.
По информация от просветителните институции, шефовете на учебни заведения работят всеки ден не по-малко от два часа над открития работен ден от осем часа. Разбира се, това не се регистрира сумарно и не се заплаща или компенсира. "Това се постанова заради брутално увеличените административни процеси, с които са натоварени просветителните институции ", разясняват от синдиката.
И осведомят, че учителите работят прекомерно постоянно над откритата от закона норма и това е към този момент одобрен отрицателен резултат, който отблъсква младите учители, които са се пробвали да стартират учителската специалност. Всички олимпиади и надпревари за учениците в съответните кръгове, одобрени от министъра на образованието и науката /от декември до март/, се провеждат в съботните и неделни дни, а нормално не се заплащат или компенсират. Извънреден труд се явяват и ежедневните срещи с родители, които наложително са от 17.00 до 20.00 часа, което натоварва учителите с оставане в образователното заведение "до късни доби ", показват от синдиката.
Българските родители, за разлика от практиките в европейските просветителни системи, надалеч не са подготвени да дойдат в учебно заведение в границите на работното време на учителя, а го вършат във време, което те самите си дефинират. Много родители даже отхвърлят контакта с педагогическите експерти, а новият учебен закон не е дал механизъм на учителите да задължат недобросъвестните родители.
"Често учители и шефове беседват с родители през нощните часове ", декларират от Синдиката "Образование ".
Подобна е обстановката и по време на външни оценения и матури, при които десетки хиляди учители, като квестори и длъжностни лица, би трябвало бъдат в учебните заведения в седем часа, което значи, че работният им ден стартира в пет сутринта.
"Това, несъмнено, отново не се заплаща или възмездява по никакъв метод ", декларират от учителския профсъюз.
Друг ексклузивен труд, полаган от учителите, е по време на дежурство в коридора и в учебните дворове. Този труд, като се изключи че е нетипичен, лишава педагога от съществени физически потребности и прави учителската специалност непривлекателна за голяма част от дипломираните експерти, е мнението на учителския профсъюз.
Най-вредният резултат на изключителния труд при учителите обаче е бърнаут синдромът /синдром на професионалното привършване или "прегаряне "/, който при учителите е доста мощно изразен. Затова Синдикатът "Образование " ще взе участие в национално проучване за диагностиката на бърнаут синдрома при педагогическите експерти.
В това проучване ще се изследва въздействието на демографските фактори, на факторите на професионалната, фамилната и на обществената среда върху появяването на бърнаут синдрома. Резултатите от това национално проучване ще се употребяват от българските синдикати и от Министерството на образованието и науката за основаването на "липсващата просветителна политика за компенсиране на труда на учителя ", разясняват от Синдиката "Образование ", с ръководител Юлиян Петров.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ