Синдикат Образование“: Учителската заплата да стане 150% от средната брутна

Синдикат „ Образование “: Учителската заплата да стане 150% от междинната брутна за страната от 2025 година
Важните просветителни политики са доста и са водещи, декларират в своя позиция от Синдиката „ Образование “ към КТ „ Подкрепа “, с ръководител доктор Юлиян Петров.

Сред тях е политиката за „ Качество на българското обучение “, като за нея се споделя, че може да се надградят отговорностите към ученика за съблюдаване на учебния устав,
с мотивация и наказания към родителите за техните отговорности, с партниране с учителя,
с новите благоприятни условия за обучение с изкуствен интелект с водеща роля на учителя, с мултиплициране и финансиране на нововъведенията и новаторските учебни заведения.
„ Политиката „ Приоритетно финансиране на образованието “, в случай че не е лицемерна,
то явно не е вярна. Не поради тези 3,9% от Брутният вътрешен продукт за обучение. Не поради „ високите “ училищен заплати, които сега са 105% от междинната брутна работна заплата (СБРЗ) за страната. Не и поради
неналичието на финансова отговорност към българските общини,
нищо, че просветителните институции са най-вече общински. Стотици са финансовите дефицити на учебни заведения и детски градини, а недофинансираното обучение не предвещава нищо положително “, се споделя в позицията.
Трябва да достигнем 6% от Брутният вътрешен продукт в границите на четири години, в случай че има отговорно политическо
ръководство на България, декларират от синдиката. Според него учителската заплата би трябвало да стане 150% от СБРЗ за страната от 1 януари 2025 година Задължително e това да е с текст в Закона за предучилищното и учебното обучение.
Да се подсигуряват финансови средства за прехрана на просветителните институции, с цел да се отстрани преобладаващата взаимозависимост от броя на учениците в делегирания бюджет. Така и ще спрем да закриваме учебни заведения, споделят от синдиката.
И упорстват „ да се спре източването на бюджетите на просветителните институции посредством иnституционални държавни или общински трикове, като такса боклук, финансови разноски, измъкнати от парите за просветителни действия на учениците, многочислените актове на „ Пожарна безопастност “,
РЗИ и други, които постоянно опонират на нормативите на Министерството на образованието и науката (МОН), само че не внасят ред “.
Политиката за „ Привличане и задържане на млади педагогичен експерти “ и да звучи доста атрактивно е обичайно несполучлива. Млади, приключили учители има задоволително във всички специалности, което е прелестно,
тъй като запазихме педагогическите специалности във висшите учебни заведения
и даже структурирахме „ бърза “ писта за учителите. Учители има, само че липсва предпочитание да станат учители на доста от тях. А тези, които набират храброст и влизат в просветителна институция, нищо, че ги назовават „ експерти “, не постоянно устоят, с цел да останат. 70% от тях не устоят първите три години поради многочислените неучителски отговорности или бумащина и поради „ бруталния напън от институции и родители “, се декларира в позицията.
Според синдиката „ Образование “, политиката за „ Избор на шефове на просветителни институции “ е най-спорна за последните 30 години, само че това не я прави сполучлива.
„ Синдикатът „ Образование “ декларира, че българското обучение има сплотяваща функционалност от епохи. Това е значимо обръщение от историята, по какъв начин при полярните разлики на
партиите след Освобождението и началото на 20-и век образованието на децата
и тяхното бъдещето постоянно е било мост сред разликите. Нека новите политици и депутатите, които скоро ще избираме, да спрат да използват българските учители и да спрат да си мислят, че най-удобната сфера за политическия популизъм е българското обучение “, се споделя в позицията.