Делегираните бюджети – неизбежна форма на гниенето
Синдикат „ Образование “ неведнъж с отчаяние отбелязва, че в новия ЗПУО, за жалост, не се плануват други благоприятни условия за застраховане на просветителната система, с изключение на посредством делегираните бюджети, което удостоверява за следващ път, че образованието не е приоритет, както лицемерно и гръмогласно се твърди. Законът разрешава да продължат своето битие очевидните дефекти на системата, свързани с неглижирането на възпитанието в полезности и социализацията на младото потомство, като го лишава от еднакъв късмет за бъдеща реализация. В него ролята на родителите в просветителния развой е сменена и изкривена от криворазбрана либералност по този начин, че, вместо сътрудници, ги трансформира в главен зложелател на институцията.Заложената безпринципна разлика в учителските и директорските заплати, без качествени правила за диференциация, се задълбочава с осъществяването на новия закон.
Безспорно, през времето от тяхното въвеждане до през днешния ден, делегираните бюджети доведоха до крах на възпитанието и дисциплината в учебно заведение. Те отвориха вратите за брутална експанзия, непозната в историята на българското обучение - жестока експанзия сред самите деца и възпитаници, безпардонна експанзия против учителите и от техните ученици, само че и от големия напън на родители, вживяли се в ролята не на сътрудници и съидейници, а на работодатели и всезнаещи господари.
Въвеждането на делегираните бюджети беше в отговор на най-голямата национална учителска стачка през 2007 година. Провокирано от българските синдикати,Правителството на България и МОН одобриха своята съществена и комфортна философия на бягство от финансова отговорност, като я стовариха и вмениха на учебния шеф. Моделът на делегираните бюджети от 2008 година вкара безпринципната разлика сред учителските и директорските заплати, с цел да разтовари градуса на яд и неодобрение в сектора от мизерното финансиране. Наложените безбройни вътрешно-училищни процедури направиха МФ и МОН „ почтени “ и недосегаеми.
Не можем да не отчетем, че финансирането посредством делегираните бюджети има едно огромно преимущество и позитив – лишава опцията за отклонение на средства, предопределени за учебните заведения, за други общински потребности. Чрез тях се подсигурява и преходният излишък на българските учебни заведения, с изключение на детските градини. Последните и до момента са заложници на положителната воля и доброжелателност на кметовете да им дават преходните останки. За страдание, многочислените оферти и настоявания на Синдикат „ Образование “ за въвеждане на делегирани бюджети в детските градини бяха съответно пренебрегнати и оставени без следствие.
Позитивен е и резултатът от делегираните бюджети, тъй като, съгласно тяхната философия, разноските стават ясни и транспарантни, а просветителната система – най-отчетната измежду всички обществени и държавни системи. Само че това остана единствено положително желание, тъй като не докара до мечтаните резултати и по-ефективен надзор. МОН и неговите поделения, както и общините, доста рядко се възползват от правото си да вършат регулярни одити, макар многочислените нарушавания в системата и настойчивите претенции от страна на Синдикат „ Образование “ за непоколебим надзор. В резултат на финансовия автопилот се получиха редица аномалии. Необяснимо е за какво разноските за подготовка на учителите е приблизително 90 лева годишно, а за подготовка на шефовете – приблизително 500 лева Безнаказани и неглижирани са позволените, заради незаконосъобразни нарушавания на шефовете, разноски от делегираните бюджети на образователните институции за правосъдни каузи и адвокатски възнаграждения, които получиха колосални размери.
Необяснимо и неприемливо синдикатите, като представители на работещите в системата педагогичен експерти, са вън от комисиите за новаторски учебни заведения, вън от комисията за надзор на обучителните организации, вън от атестационните комисии. Ние считаме, че тези „ инцидентни “ пропуски на виновните институции доведоха до това, че последните резултати от матурите, външните оценения и PISA на учениците бележат печално отрицателни върхове. Безпрецедентно разрасналият се проблем с неприятното показване на българската просветителна система, естествено от МОН и властимащите се оправдава, видно от няколко последни наредби, с досадно вменяваната теза, че българският преподавател е дебитор на ученика, че той е отговорен за боксуващи политики и псевдо промяна. Категорично и безапелационно заявяваме, че българският преподавател не носи виновността за неуспехите на политиките, той по-скоро е същински воин и безсребърник, работещ в тежки условия, под прицела на повсеместни ругатни и порицания, стигащи до там дори да го изкарат вманиачен, според министър Москов в прословутата му Наредба №4.
Доказано във времето на прехода, всички ръководства на страната показват все по- огромна раздалеченост от ръководените. Вече не бездна, океан от недоумение дели едните от другите и тяхната визия за образованието. Удобно постоянно оторизираните управленци ни цитират представителни извадка от „ сполучливи практики “, с цел да оправдаят неналичието на креативност и хрумвания, като неприемливо умишлено пропущат минусите и забележимия крах на цялото и световното. Облечените във властта да дефинират визията на бъдещето демонстрират слепота, взирайки се в обособени елементи, а не могат да очертаят и видят една цялостна картина. Направи ли си труда най-малко един виновен за образованието фактор да огледа през очитеи на българския възпитаник. Какво желаят децата, бъдещето на България? Далижадуват безусловно всяко учебно заведение да стане самостоятелно, дали знаят какво значи всяко учебно заведение да стане новаторско, какво съставлява всеки преподавател да бъде модернист. Може би те желаят просто всяко учебно заведение да им предлага и дава еднакъв късмет за живота, да ги научи по какъв начин да се осъществят като сполучливи и задоволени хора. Едва ли като от всички страни ни заливат с филтрирана информация и ни показват двайсетина учебни заведения на бъдещето, които имат доста добър делегиран бюджет, че това е решението на проблемите. Очевиден факт е, че голяма част от българските институции – училищаи детски градини, са надалеч в предишното и заради липса на финансови средства. В 21 век да градиш вероятност за бъдещето, без да го обезпечиш финансово, е обречено по рождение на провал. Дори и да се приложи комунистическата дисциплинираност и тоталитарните санкции, които никой през днешния ден не може да одобри, възпитанието, дисциплината и положителното обучение не могат да се реализиран без задоволително отделени средства и специфична грижа на страната.
Нека още веднъж изрично, ясно и високо заявим, че нашето самообладание се изчерпва, времето непреклонно тече и няма място за подценяване на проблемите. Иначе ще потвърдим казаното от огромния демократ Радой Ралин, че търпението е незабележима форма на гниенето!
Юлиян Петров, ръководител на Следствен отдел към окръжна прокуратура „ Подкрепа “
13.12.2016,гр. София
Писмото на Синдикат „ Образование “ е оповестено без редакция.
