След като застрелял баща си с ловна пушка, Виктор седнал да пише домашното на сестра си
Иван Христов, най-крупният производител на фамозната ябланска халва, бе невъзмутимо убит на 25 февруари 2018 година в близкото до Ябланица с. Добревци. Спусъкът на ловна пушка дръпнал синът му Виктор Иванов. Младежът почувствал като изменничество към фамилията обстоятелството, че татко му има държанка, само че никой не приемал на съществено заканите му за разпра.
Тези дни Върховният касационен съд удостовери присъдата, постановена от Окръжния съд в Ловеч, и Виктор би трябвало да изтърпи наказване от 15 година зад решетки. Пет от тях към този момент са минали, остават още 10 – тях ще излежи в пандиза в Плевен.
Обвинителният акт разкрива детайлности от живота на фамилията и от съдбовния ден, в който се разиграва кървавата драма. Тогава Виктор е на 25 година, четвъртокурсник в Академията на Министерство на вътрешните работи в София. Родителите му – Росица и Иван Христови, и по-малката му сестра живеели в Добревци. Баща му и неговият брат Милен като
притежатели на най-голямата фирма за производство на халва
и локум, осигурявали пари за охолното съществуване на семейството. И никой в Добревци не подозирал какви отрицателни пристрастености горят зад вратите на фамилния дом.
По-пряко с активността на компанията бил зает Иван. Той постоянно пътувал, с цел да доставя стока на клиенти от цялата страна. Качествената продукция се харчела добре, само че в фамилията нещата напълно не били розови.
Нещо в връзките сред съпрузите непоправимо се пропуквало и с годините напрежението сред тях нараствало. Росица по този начин и не могла да превъзмогне гибелта на татко си – търсела разтуха в алкохола и лекарства. Атмосферата в фамилията от ден дневно се нагнетявала и някак напълно разумно Иван основал връзка с друга жена, с която се срещнал около бизнеса си в София.
Започнал все по-често да пътува до столицата и да нощува при нея. С времето връзката се задълбочила, а предприемачът обилно поел издръжката на обичаната си – плащал ежедневните ѝ разноски, наема за квартира, купил ѝ автомобил и мотоциклет. Двамата дружно ходели на отмора през лятото и постоянно посещавали заведения в столицата.
Залитането на Иван не било тайна за семейството му,
пък и той не го криел – качвал фотоси в обществената мрежа от щастливите си прекарвания с новата жена. Така разривът бил неминуем, а може би и съзнателно издирван от него, с цел да се изнесе от фамилното жилище и да се отдели в друга къща отново в Добревци, която по подигравка била благосъстоятелност на брачната половинка му и сестра ѝ.
Виктор мъчително изживявал бащиното изменничество. Гневял се, тъй като бил твърдо уверен, че другата е с татко му поради парите. Няколко пъти той и чичо му разговаряли с Иван и молели да приключи връзката с нея. Бащата обаче не разрешавал да се месят в живота му.
От разнообразни източници синът събирал спомагателна информация за любовницата. Разбрал къде живее, бил наясно за държанието ѝ в разнообразни заведения, въобще построил един облик в съзнанието си, който изобщо не му харесвал. Не можел да сдържа отрицателните си страсти, постоянно обсъждал с сътрудници и познати вероятни разновидности за прекратяването на връзката. Вероятно те
не са взели на сериозно брътвежите на Виктор, че ще обезобрази жената или ще я простреля
Не повярвали и на заричането му да опре пушка в главата на татко си и да го накара да избира – другата или фамилията.
Недоволството на сина нараствало с всеки минал ден, превръщало се в клокочеща гняв. И освен поради финансовото разсипничество на родителя му, а по-скоро поради измяната. Виктор не желал да одобри, че той към този момент не им принадлежи – на майка му, сестра му и на него.
Той към момента търсел оня татко, който по право бил единствено негов. Вместо това откривал един отчужден влюбен мъж, който инатливо и жестоко отстоявал правото си на лично благополучие.
Така се стигнало до трагичния 25 февруари, когато Иван за следващ път се прибрал от София – нощта изкарал при любовницата си. Бил във очевидно положително въодушевление, само че то бързо се помрачило, откакто Виктор му потърсил сметка за открита неправилност във фирмената тетрадка. В нея предприемачът акуратно вписвал настоящите си разноски и пояснявал защо са. Този път обаче имало едни 650 лв., за които липсвало пояснение. Разяреният Виктор подкарал колата си към краткотрайното жилище на татко си. Заварил го да гледа в телефона си, легнал на дивана.
Няма очевидец на острите думи посред им, само че несъмнено разговорът е бил гарниран с огромна доза неспокойствие и от двете страни.
Ядното въодушевление на Виктор било подхранено и от
паника за здравето на майка му – предстояла ѝ операция
Мислел, че за лекуването ще са нужни много пари, които Иван май нямал желание да обезпечи.
Синът тикнал пред очите на татко си приходно-разходната тетрадка и изискал пояснение за невписаните пари, което се оказало груба неточност. Това изкарало Иван отвън кожата му и съгласно обвинителния акт диалогът се развил почти по този начин:
– Аз ли изкарвам тези пари и те устоявам, или ти? Как си разрешаваш да проверяваш разноските ми? – сетне протегнал ръка да го удари. Не съумял.
Виктор не можел да повярва, че това се случва. Опитал да изясни, че са нужни пари за лекуването на майка му и за прехрана на фамилията.
– Няма да ви давам пари – на теб, майка ти и сестра ти. Повече няма да видите положително отношение от мен – отсякъл ядосаният Иван.
– Така ли ще я караме към този момент? – с мъка попитал синът.
– Да, по този начин – троснал се бащата.
Виктор направил финален опит за реализиране на съгласие – че желае отново да са семейство, че не му мисли неприятното, само че Иван декларирал, че това въобще не го интересува.
Ако в този миг предприемачът бе показал малко топлина, в случай че бе посочил угриженост, несъмнено нямаше да се стигне до кървавата развръзка. Но той предпочел острия, нетърпящ несъгласие звук.
Смятал, че прави задоволително за фамилията си, работейки неуморно, и изобщо нямал желание да го остави без средства, само че в яда си наговорил повече от нужното. Така шансът за помиряване бил изпуснат.
Дива изпепеляваща ненавист замъглила разсъдъка на сина. Жестоко афектиран, той изскочил на открито, взел законно притежавана ловна пушка. Грабнал я, заредил два патрона, в придвижване свалил предпазителя и се върнал в жилището при татко си.
Влязъл и от прага безмълвно насочил оръжието, а мъжът в обезверен опит да се отбрани вдигнал ръце пред себе си. В този миг треснал първият изстрел. От шията на Иван бликнала кръв. Екнал втори изстрел, само че настрана от жертвата, след което Виктор се обърнал и хлопнал вратата след себе си. Всъщност вечно затворил вратата към предходния си живот – към този момент нищо нямало да е както преди. Сетне
събрал гилзите, старателно почистил пушката
и я прибрал в железна каса. Пътувал до Ябланица, където се видял с другар. Говорили на общи тематики към десетина минути, след което Виктор се върнал в Добревци. У дома си се изкъпал, преоблякъл се, даже оказал помощ на дребната си сестричка да напише домашното по история. Едва по-късно се отправил пешком към дома на чичо си Милен и разказал какво е сторил.
Казват, че след най-страшното закононарушение държанието на курсанта било извънредно невъзмутимо – такова успокоение и индиферентност имало в дейностите му, че чак били неестествени. Сякаш не бил прострелял татко си, който му осигурявал добър живот, а някаква безполезна гад.
Когато пристигнали да го арестуват, покорно приел участта си на отцеубиец, който ще бъде сурово наказан. Само помолил чичо си: “Грижи се за мама и сестра ми. ”
След произнасянето на присъдата споделил: “Съжалявам, откровено скърбя за всичко! ”. И има за какво. Когато изтърпи наказването си, Виктор ще е на 40 година и младостта му ще си е отишла вечно. А мисълта, че е умъртвил личния си татко, ще го спохожда до края на дните му.
