Сергей Хрушчов в интервю за ”Фрог нюз”: Путин възражда сталинизма!
Синът на Никита Хрушчов, Сергей Хрушчов, който бе открит мъртъв в Съединени американски щати, в изявление за Фрог нюз преди няколко години споделя за Сталин, тайните служби, Карибската рецесия и Путинска Русия. Предлагаме ви част най-интересните размишления от изявлението.
" В Русия е известно, че хората от тайните служби, които пристигнаха на власт около Путин, възраждат култа към личността. Възраждат култа към Сталин, като се пробват да го показват за популярен съветски началник, който даже се занимавал с промени. За тази цел, доколкото е допустимо, те очернят облика на Никита Хрушчов, който още преди доста години уточни следствията от режима на Йосиф Висарионович. Не е загадка, че във ФСБ (руското ФБР) работи огромен отдел, който съчинява всички тези истории и който професионално извърта нещата, както му е угодно. За тях е значимо да излезе, че не просто Сталин е популярен началник, само че и когато страната се управлява посредством тайните служби, то тя е в подем. Те считат, че в този момент, когато са на власт, би трябвало да го оправдават ", споделя Сергей Хрушчов.
Той разяснява и развечнчаването на сталинизма от татко му: " Разбира се, Хрушчов е имал съдружници за това. Такива са Микоян, Первухин, Сабуров. В избрана степен подобен е бил и Булганин и някои по-млади членове на Политбюро, които сега, в който разбрали, са се включили. В същото време те нямало по какъв начин да не са на страната на Хрушчов, тъй като другото би означавало да се смени управлението и страната да се върне към пътя на сталинизма. Сега, от позицията на времето, можем да интерпретираме събитията както си желаеме, само че тогава е имало хора, които са били по лагерите. Оставането им там е било невероятно. Решението за отхвърлянето на култа е било естествено. Да, изцяло естествено. "
Сергей Хрушчов изяснява и международната рецесия след разполагането на съветских ракети в Куба: " Когато Кастро декларирал решението си за присъединение към Съветския блок, е било спазено правилото свръхдържавата би трябвало да пази, дори рискувайки опасността за нуклеарна война, всички свои съдружници, всички свои „ клиенти” - положителни или неприятни - не е значимо по какъв начин се отнасяте към тях. Както споделяше президентът Кенеди за диктатора Самоса: „ Той е кучи наследник, само че е наш кучи наследник.” Затова Хрушчов е изпратил ракети - с цел да покаже, че сме съществени. Накратко, Куба се трансформира за Съюз на съветските социалистически републики в това, което е Западен Берлин за Съединени американски щати. Малко, общо взето неефикасно, късче земя, намиращо се надалеч във вътрешността във враждебна територия, което, в случай че не го защитиш, ще изгубиш имиджа си и уважението.
Ако не го защитиш, даже рискувайки нуклеарна война в Берлин, италианците и французите ще стартират да гледат настрани. Така и в Съветския Съюз. Затова в Куба били изпратени ракети. В същото време никой не е предполагал, че ще има такава реакция. Това беше психическа рецесия за американците. В Европа сме привикнали постоянно да имаме зложелател пред портите и съществуването на ракети в Италия или Турция в никакъв случай не би провокирало такава суматоха, нито в България или в Русия. Такъв е животът ни. Опасно е, само че е елементарно за схващане. Свикнали сме враговете ни да са близо. Затова американците, несвикнали с съществуването на зложелател покрай тях, се изплашиха много мощно. Затова бе толкоз мъчно да се ликвидира тази рецесия. Слава Богу и Кенеди, и Хрушчов бяха хора уравновесени и се разминаха спокойно.
Страхували са се от това, че Хрушчов ще изстреля ракетите, намиращи се в Куба, а не са се страхували, че ще изстреля ракети, намиращи се на руска територия. Проблемът е чисто психически. Първият психически срив за американците е бил през 1957 година когато е изстрелян „ Спутник”. Цяла Америка е изживяла ужаса от това, че Съветският съюз може да я нападне. Колкото и президентът Айзенхаузер да е обяснявал, че нахлуване няма да има и че преимуществото на Америка е многократно, никой не му е вярвал. Вторият психически срив на база национална сигурност е Кубинската рецесия, а третият – случилото се на 11.09.2001 година Та белким има българин или руснак, който даже на пияна глава би повярвал, че някакъв си чичко бин Ладен, седейки си в някаква пещера, ще успее да унищожи цяла България? Вие няма да повярвате, и аз няма да допускам и изобщо никой няма да повярва, че това е допустимо. Американците са хора наивни и те имат вяра. В момента целият Вашингтон е в укрепления да не би злият дъртак бин Ладен да дойде и да стартира да громи Пентагона и всичко останало.
От друга страна, това е най-страшната психическа рецесия за американците. Ако започнеше война в Берлин или където и да било и умираха руснаци, българи или немци, американците щяха да „ воюват” по малкия екран, а в този момент те внезапно откриха, че и тях могат да ги убиват също и се уплашиха. А ние знаем, че американската позиция господства в актуалната ни просвета, посредством кино, музика, а също и в политиката. Което в тази рецесия бе най-главното за тях, то стана основно и за света. Животът е по този начин организиран. "
Той споделя и за отношентието на Никита Сергеевич към България: " Да, той ми е приказвал за България. Обичаше България, обясняваше какви прелестни плодове има в България. Когато е работил в Донбас, преди революцията, там е имало доста българи. Затова до каква степен България е била правилен спътник за него, е мъчно да се приказва. Това за „ сателитите” е небивалица, тъй като при подобен алианс не се знае кой към кого се върти. Често се случва ръководителите на дребните страни да демонстрират своите искания и принуждаваха ръководителите на огромните страни да се преценяват с тях. Така беше с България, по този начин беше с Германия, по този начин беше и с другите страни. Важното е да има съгласие. Дори в този момент е мъчно да се реши кой „ командва” в алианса Америка – Израел. Аз мисля, че е Израел. Можете да прочетете в книгата, в главата за България, какво мислеше за това Никита Сергеевич. "
На въпрос дали тъгува за Русия, той дава отговор: Повече не, в сравнение с да. Това към този момент е друга страна.
" В Русия е известно, че хората от тайните служби, които пристигнаха на власт около Путин, възраждат култа към личността. Възраждат култа към Сталин, като се пробват да го показват за популярен съветски началник, който даже се занимавал с промени. За тази цел, доколкото е допустимо, те очернят облика на Никита Хрушчов, който още преди доста години уточни следствията от режима на Йосиф Висарионович. Не е загадка, че във ФСБ (руското ФБР) работи огромен отдел, който съчинява всички тези истории и който професионално извърта нещата, както му е угодно. За тях е значимо да излезе, че не просто Сталин е популярен началник, само че и когато страната се управлява посредством тайните служби, то тя е в подем. Те считат, че в този момент, когато са на власт, би трябвало да го оправдават ", споделя Сергей Хрушчов.
Той разяснява и развечнчаването на сталинизма от татко му: " Разбира се, Хрушчов е имал съдружници за това. Такива са Микоян, Первухин, Сабуров. В избрана степен подобен е бил и Булганин и някои по-млади членове на Политбюро, които сега, в който разбрали, са се включили. В същото време те нямало по какъв начин да не са на страната на Хрушчов, тъй като другото би означавало да се смени управлението и страната да се върне към пътя на сталинизма. Сега, от позицията на времето, можем да интерпретираме събитията както си желаеме, само че тогава е имало хора, които са били по лагерите. Оставането им там е било невероятно. Решението за отхвърлянето на култа е било естествено. Да, изцяло естествено. "
Сергей Хрушчов изяснява и международната рецесия след разполагането на съветских ракети в Куба: " Когато Кастро декларирал решението си за присъединение към Съветския блок, е било спазено правилото свръхдържавата би трябвало да пази, дори рискувайки опасността за нуклеарна война, всички свои съдружници, всички свои „ клиенти” - положителни или неприятни - не е значимо по какъв начин се отнасяте към тях. Както споделяше президентът Кенеди за диктатора Самоса: „ Той е кучи наследник, само че е наш кучи наследник.” Затова Хрушчов е изпратил ракети - с цел да покаже, че сме съществени. Накратко, Куба се трансформира за Съюз на съветските социалистически републики в това, което е Западен Берлин за Съединени американски щати. Малко, общо взето неефикасно, късче земя, намиращо се надалеч във вътрешността във враждебна територия, което, в случай че не го защитиш, ще изгубиш имиджа си и уважението.
Ако не го защитиш, даже рискувайки нуклеарна война в Берлин, италианците и французите ще стартират да гледат настрани. Така и в Съветския Съюз. Затова в Куба били изпратени ракети. В същото време никой не е предполагал, че ще има такава реакция. Това беше психическа рецесия за американците. В Европа сме привикнали постоянно да имаме зложелател пред портите и съществуването на ракети в Италия или Турция в никакъв случай не би провокирало такава суматоха, нито в България или в Русия. Такъв е животът ни. Опасно е, само че е елементарно за схващане. Свикнали сме враговете ни да са близо. Затова американците, несвикнали с съществуването на зложелател покрай тях, се изплашиха много мощно. Затова бе толкоз мъчно да се ликвидира тази рецесия. Слава Богу и Кенеди, и Хрушчов бяха хора уравновесени и се разминаха спокойно.
Страхували са се от това, че Хрушчов ще изстреля ракетите, намиращи се в Куба, а не са се страхували, че ще изстреля ракети, намиращи се на руска територия. Проблемът е чисто психически. Първият психически срив за американците е бил през 1957 година когато е изстрелян „ Спутник”. Цяла Америка е изживяла ужаса от това, че Съветският съюз може да я нападне. Колкото и президентът Айзенхаузер да е обяснявал, че нахлуване няма да има и че преимуществото на Америка е многократно, никой не му е вярвал. Вторият психически срив на база национална сигурност е Кубинската рецесия, а третият – случилото се на 11.09.2001 година Та белким има българин или руснак, който даже на пияна глава би повярвал, че някакъв си чичко бин Ладен, седейки си в някаква пещера, ще успее да унищожи цяла България? Вие няма да повярвате, и аз няма да допускам и изобщо никой няма да повярва, че това е допустимо. Американците са хора наивни и те имат вяра. В момента целият Вашингтон е в укрепления да не би злият дъртак бин Ладен да дойде и да стартира да громи Пентагона и всичко останало.
От друга страна, това е най-страшната психическа рецесия за американците. Ако започнеше война в Берлин или където и да било и умираха руснаци, българи или немци, американците щяха да „ воюват” по малкия екран, а в този момент те внезапно откриха, че и тях могат да ги убиват също и се уплашиха. А ние знаем, че американската позиция господства в актуалната ни просвета, посредством кино, музика, а също и в политиката. Което в тази рецесия бе най-главното за тях, то стана основно и за света. Животът е по този начин организиран. "
Той споделя и за отношентието на Никита Сергеевич към България: " Да, той ми е приказвал за България. Обичаше България, обясняваше какви прелестни плодове има в България. Когато е работил в Донбас, преди революцията, там е имало доста българи. Затова до каква степен България е била правилен спътник за него, е мъчно да се приказва. Това за „ сателитите” е небивалица, тъй като при подобен алианс не се знае кой към кого се върти. Често се случва ръководителите на дребните страни да демонстрират своите искания и принуждаваха ръководителите на огромните страни да се преценяват с тях. Така беше с България, по този начин беше с Германия, по този начин беше и с другите страни. Важното е да има съгласие. Дори в този момент е мъчно да се реши кой „ командва” в алианса Америка – Израел. Аз мисля, че е Израел. Можете да прочетете в книгата, в главата за България, какво мислеше за това Никита Сергеевич. "
На въпрос дали тъгува за Русия, той дава отговор: Повече не, в сравнение с да. Това към този момент е друга страна.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ