Македония - дълг към България
" Син ти се, майко, ожени за една Македония поробена... " Така стартира българската ария " Кога зашумят шумите ", разказваща за офицер от българската войска, който умира в борба с поробителя.
Темата за Македония вълнува живо българската общност не от през вчерашния ден. Още през Възраждането ориста на тази област, обитаема най-вече с българи, провокира интереса на нашите интелектуалци и кара доста от тях да се включат в битката на сънародниците ни. Едни от най-активните покровители на българската идея в Македония постоянно са били родните писатели и поети. " Аз съм гледал и си виждам работата в Македония като дълг към България ", споделя гениалният Яворов, който умишлено се посвещава на битката на македонските българи. " Всичко за Македония! Може би ще пропаднем, само че връщане няма. Не малко спомагах и аз, с цел да ни стане тя така скъпа! ", декларира Иван Вазов.
В същото време към този момент десетилетия наред цели екипи от филолози, лингвисти, литературни историци, естети в Северна Македония посредством откровени фалшификации " потвърждават ", че българските писатели с " родословие " от географската област Македония принадлежат на македонската литература, като се стартира от IX в. и се стигне до ден сегашен. За " македонски създатели " са показани редица български писатели и поети, измежду които Христо Смирненски, Никола Вапцаров и Димитър Талев. Техните произведения са преведени на днешния по този начин наименуван " македонски литературен език ", който в Скопие отхвърлят да признаят, че е югозападен акцент на българския. Както и че цар Самуил е българин и български цар.
Процесът на изкуствено основаване на " македонски " език, нация и история стартира след 1945 година. Поколения наред " македонци " са възпитавани в език на омразата към всичко българско. Най-големият грях в Северна Македония е да си българин.
А историята ни е обща - българска, както и езикът ни, каквото е мнението на Българска академия на науките по този въпрос.
Затова се чудя по какъв начин по този начин родните ни политици взеха решение да създадат де факто компромис с всичко това и да отхвърлят ветото? И по какъв начин по този начин бързо трансформираха мнението си? Интеграцията на Западните Балкани била от стратегически интерес за Европейския съюз. Ясно е накъде бие тази тактика - против Русия и нейните исторически връзки със славянските нации тук.
Само че надалеч не всичко, което съставлява интерес за Европейски Съюз е от интерес за България. Това май не могат, не желаят или не им дават да схванат. И първата стъпка от взаимни отстъпки до какви още компромисни стъпки ще докара?
Затова дано да приключим отново с Вазов, неслучайно наименуван Патриарха. В сложни исторически моменти към него, а не към политиците се е обръщал народът:
Не даваме я, не - земята блага,
земята на светите ни отци.
Не даваме праха на Самуила,
ни славата на двамата светци!
Само тук на Балканите една българска майка може да има четирима сина и всеки да е от друга народност, съгласно територията на която е останал - я българин, я грък, сърбин или македонец! Знаем по какъв начин беше разпокъсана България.
Темата за Македония вълнува живо българската общност не от през вчерашния ден. Още през Възраждането ориста на тази област, обитаема най-вече с българи, провокира интереса на нашите интелектуалци и кара доста от тях да се включат в битката на сънародниците ни. Едни от най-активните покровители на българската идея в Македония постоянно са били родните писатели и поети. " Аз съм гледал и си виждам работата в Македония като дълг към България ", споделя гениалният Яворов, който умишлено се посвещава на битката на македонските българи. " Всичко за Македония! Може би ще пропаднем, само че връщане няма. Не малко спомагах и аз, с цел да ни стане тя така скъпа! ", декларира Иван Вазов.
В същото време към този момент десетилетия наред цели екипи от филолози, лингвисти, литературни историци, естети в Северна Македония посредством откровени фалшификации " потвърждават ", че българските писатели с " родословие " от географската област Македония принадлежат на македонската литература, като се стартира от IX в. и се стигне до ден сегашен. За " македонски създатели " са показани редица български писатели и поети, измежду които Христо Смирненски, Никола Вапцаров и Димитър Талев. Техните произведения са преведени на днешния по този начин наименуван " македонски литературен език ", който в Скопие отхвърлят да признаят, че е югозападен акцент на българския. Както и че цар Самуил е българин и български цар.
Процесът на изкуствено основаване на " македонски " език, нация и история стартира след 1945 година. Поколения наред " македонци " са възпитавани в език на омразата към всичко българско. Най-големият грях в Северна Македония е да си българин.
А историята ни е обща - българска, както и езикът ни, каквото е мнението на Българска академия на науките по този въпрос.
Затова се чудя по какъв начин по този начин родните ни политици взеха решение да създадат де факто компромис с всичко това и да отхвърлят ветото? И по какъв начин по този начин бързо трансформираха мнението си? Интеграцията на Западните Балкани била от стратегически интерес за Европейския съюз. Ясно е накъде бие тази тактика - против Русия и нейните исторически връзки със славянските нации тук.
Само че надалеч не всичко, което съставлява интерес за Европейски Съюз е от интерес за България. Това май не могат, не желаят или не им дават да схванат. И първата стъпка от взаимни отстъпки до какви още компромисни стъпки ще докара?
Затова дано да приключим отново с Вазов, неслучайно наименуван Патриарха. В сложни исторически моменти към него, а не към политиците се е обръщал народът:
Не даваме я, не - земята блага,
земята на светите ни отци.
Не даваме праха на Самуила,
ни славата на двамата светци!
Само тук на Балканите една българска майка може да има четирима сина и всеки да е от друга народност, съгласно територията на която е останал - я българин, я грък, сърбин или македонец! Знаем по какъв начин беше разпокъсана България.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ