Загадката на Паганини: защо го наричали Цигуларя на дявола
Син на пристанищен преносвач, Николо Паганини освен съумял да стане прочут в целия свят, само че и свиренето му на цигулка било толкоз виртуозно, че породило невероятни клюки: цигуларят бил сключил контракт с дявола, а вместо струни в цигулката му били вплетени червата на измъчвани от него дами.
Паганини в действителност свирел по този начин като че ли изглеждало, че това е оттатък лимита на човешките благоприятни условия. Успехът му измежду дамите бил замайващ, а личността му била обхваната от ореол на загадъчност.
Пътят към славата за Паганини не бил безконтролен. В детството му се налагало да търпи тиранията на татко си, който го карал да се занимава с музика по цели дни, без да му дава да излиза на улицата.
От минуса на О2, придвижванията и прекомерната изтощеност момчето изпаднало в каталептична кома. Родителите му го сметнали за мъртъв и едвам не го погребали. След заболяването той не спрял заниманията и скоро славата на надарения цигулар стигнала надалеч оттатък Генуа.
На 8-годишна възраст Николо Паганини написал соната за цигулка и няколко сложни вариации. Като младеж той основал огромна част от своите популярни капричио, които и до през днешния ден си остават неповторимо събитие в музикалната просвета.
В свиренето на цигулка Паганини бил същински виртуоз. След като бързо усвоил обичайна техника, той почнал да опитва: имитирал пеенето на птиците и човешки смях, звученето на флейта, тръба, рог, мученето на крави, употребявал разнородни звукови резултати.
На 19 години той претърпял първата и единствена същинска обич към жена, чието име в никакъв случай не посочил. Романсът им не траял дълго, само че оставил отпечатък върху него за цялостен живот. От тогава той чувствал непрекъсната самотност, макар множеството любовни връзки.
Веднъж Паганини сключил залог, че ще може да дирижира оркестър благодарение на цигулка, която ще има единствено две струни. Не единствено съумял да завоюва облога, само че и направил усещане на сестрата на Наполеон елиза Бонапарт – впечатляващата корсиканка от екстаз изгубила схващане.
Така почнал техният романс. Свиренето на две струни не стигнало лимита на опциите на Паганини: на рождения ден на Наполеон той надминал самия себе си, свирейки на една струна. Цигуларят бързо изгубил интерес към Елиза, като се увлякъл по другата сестра на Бонапарт – Паулина Боргезе. И тяхната връзка била къса.
Със същата лекост като дамите, Паганини покорявал градове и страни. Ръкопляскали му в Италия, Австрия, Германия, Франция, Англия, Ирландия. Където и да се появявал, незабавно се случвали занимателни истории, пораждащи клюки.
Хайнрих Хайне писал за това във „ Флорентински нощи “: „ Да, приятелю мой, правилно е всичко, което се приказва за него – че когато Паганини бил капелмайстор в Лука, се влюбил в една театрална примадона, ревнувал я е като някакъв незабележим абат, евентуално е станал рогоносец, а след това, по добър италиански бит, заколил своята погрешна изгора, попаднал в Генуа на каторга и се продал най-после на дявола, с цел да стане най-хубавият цигулар в света “.
След концерт във Виена един слушател твърдял, че видял по какъв начин зад тила на музиканта стоял дявола и ръководел ръката и лъка му. Журналистите подхванали тази вест и я съобщили изцяло съществено.
В многочислени карикатури го изобразявали по възмутителен метод, във вестниците го представяли за лаком, свидлив и тесногръд човек, завистниците и враговете пускали за него нелепи клюки. Лошата популярност го съпровождала на всички места и вечно.
След гибелта на Паганини свещеник от Ница го обвинили в разкол и забранил църковното погребение на останките му. Погребението се състояло 56 години след кончината му и очевидци твърдяли, че за цялото това време тялото нетленно, а из гробището се чували звуци на цигулка.
Така, даже след гибелта си, гениалният цигулар останал предмет на клюки и митове.
