Честите температурни вариации през пролетта са изпитание за хората със сърдечносъдови проблеми
Симптомите на пролетната отмалялост могат да маскират едно обострено хронично или новопоявило се кардиологично заболяване
Д-р Диян Господинов е кардиолог в МБАЛ „ Бургасмед “, шеф на Интензивен бранш. Завършва медицина през 2016 година в Стара Загора. От 2017-2021г. специализира кардиология към Медицински Университет " Проф. Д-р Параскев Стоянов " - Варна. Специалност Кардиология придобива в София през 2021 година, като същата година пази магистратура по " Здравен мениджмънт ". През 2016 година той постъпва на работа като лекар в Отделението по кардиология на МБАЛ " Бургасмед ".
Професионалните му ползи са ориентирани в региона на ехокардиографията и превантивната кардиология.
0т 2022г. доктор Господинов е постоянен докторант с тематика на дисертационния труд ориентиран към сърдечната непълнота. Автор и съавтор е на няколко изявления в интернационалните списания. Има участия на конгреси и семинари в страната. Преподава на студенти по медицина в Стара Загора.
Д-р Господинов има документ за високоспециализирана активност – Ехокардиография. Има участия в национални и интернационалните конгреси, образования и семинари по специалността.
Той е член на Български лекарски съюз, на Дружество на кардиолозите в България, на Съюза на учените, а също и на Европейската асоциация за сърдечен темп и на Европейското сдружение по кардиология. Освен това е член на Българска асоциация по сърдечносъдова образна диагностика. Д-р Господинов е и заместник-председател на младежка секция към РЛК- Бургас и секретар на младежко сдружение към Тракийско дружество-Бургас.
- Д-р Господинов, по какъв начин въздейства на хората със сърдечносъдови проблеми настоящето неустойчиво време с внезапна промяна на топли и студени дни?
- По принцип, с цел да се реализира устойчива акомодация към температурна разновидност от 5-10 °C са нужни сред 7 и 12 денонощия. На тези промени, организмът реагира с смяна в тонуса на кръвоносните съдове, скоростта на кръвотока, честотата на сърдечните съкращения и дълбочината на дишането. Здравият човек е кадърен задоволително бързо да се приспособява към измененията. Проблемът тук настава за хора, които имат известно сърдечносъдово заболяване и са поли-или коморбидни. Променливото време, особено за началото на топлото полугодие, повлиява кръвното налягане. Студеното време нормално покачва кръвното. Студът стеснява кръвоносните съдове, което води до потребност от по-голямо натоварване на сърцето, с цел да се изпомпва кръв през вените и артериите. Топлото време уголемява съдовете и намалява стойностите на кръвното налягане. При чести промени в температурата на околната среда, влажността и атмосферното налягане, кръвното налягане също търпи съмнения.
- Съществува ли риск за здравето, в случай че този преходен период продължи прекомерно дълго?
- Вариациите в кръвното ще доведат до изостряне на хронични сърдечносъдови болести. При хората без подлежащи такива, най-често през този сезон следим недоволства като изнемощялост, замаяност, възприятие на уязвимост, звук в ушите и проблеми с концентрацията. Предполагам множеството хора знаят, че през лятото заради спадне на артериалното налягане най-често се постанова съкращаване на одобряваната доза от антихипертензивните лекарства. През зимата заради студеното време и наклонността за повишение на артериалното налягане, кардиолозите най-често усилваме дозата на одобряваните лекарства. Честите температурни вариации, напролет и есента са тестване освен за нашите пациенти, само че и за нас кардиолозите. Затова през този сезон поучавам своите пациенти да ме осведомят за своя здравословен статус по-често и при всяко неразположение, обвързвано със сърдечният им статус да организират надзорен обзор.
- Как хората най-лесно могат да разграничат признаците на пролетната отмалялост и на настъпили кардиологични затруднения?
- Макар че пролетната отмалялост (думата има старогръцки генезис и значи „ без мощ “, какъвто е и главният признак на това състояние) не е диагностицирана като болест, тя съставлява блестящо изразена смяна във функционалностите на организма при прекосяването от зимен към пролетен интервал. Тази смяна е обвързвана най-много с равнищата на серотонина в тялото, прочут още като “хормон на щастието “. Тъй като този хормон не може да бъде създаван без задоволително количество дневна светлина, в края на зимата в организма стартира да господства различен хормон – мелатонин, който пък е виновен за съня. Неравномерният баланс сред тези два хормона ни кара да се усещаме сънливи, меланхолични, отпаднали и демотивирани. Друга причина е, че през зимата нормално се храним с по-калорична храна, хабим по-малко сила и е по-трудно да се почувстваме изтощени. Обратно, със стоплянето на времето започваме да одобряваме по-леки храни, само че за сметка на това изразходваме повече сила, което е причина да се усещаме по-изморени. Удължената дълготрайност на деня, която ненадейно покачва потребността от сила в организма, води до няколкоседмична изнемощялост преди тялото да е наваксало с енергийните си депа. Зимата е и сезон, по време на който естествените защитни сили на организма отслабват, тъй като по-често се срещаме с вируси и бактерии и това го изтощава. Освен това, менюто ни през зимните месеци е оскъдно на плодове и зеленчуци, а по този начин се лишаваме от фибри, витамини, вода, витамин С, витамин А, желязо, цинк и други. Всички тези фактори водят до признаци като лесна уморяемост, унесеност денем - макар задоволително количество сън в денонощието (7-9 часа), липса на предпочитание за осъществяване на ежедневните действия. Освен това е налице загуба на вкус и смяна в телесното тегло, замаяност, световъртеж, главоболие, понижен мускулен тонус и намалена двигателна интензивност, както и понижени памет и централизация.
Както хората сами могат да видят, тези признаци могат да маскират едно обострено хронично или новопоявило се сърдечно заболяване. Затова единственият благонадежден метод за разграничение на двете положения е консултация с доктор и надлежно при потребност да се назначат нужните проучвания.
- В подтекста на предстоящия на 17 май Световен ден за битка с хипертонията, какви прояви планува вашето поделение?
- В тази връзка сме решили да проведем безвъзмездни профилактични прегледи в седмицата от 15 до 19 май, всеки ден сред 15:00ч. и 17:00ч. Те ще включват премерване на артериално налягане, ЕКГ и при потребност ехокардиография. Целта е да изпълним профилактика в три стадия – първична, за ограничение на рисковите фактори и да не се допусне развиване на болест; вторична – за ранно разкриване на заболяване и недопускане на затруднения и третична профилактика, засягаща към този момент появилите се затруднения, като тя е ориентирана към тяхното вярно лекуване и следене, с цел да не се позволява задълбочаването им и инвалидизиране на болния.
- Какви са вашите рекомендации към пациентите за поддържане на обикновено кръвно налягане?
- Хипертонията, или високото кръвно налягане, се дефинира като редовно измервани стойности на систолното налягане над 140 mmHg и над 90 mmHg за диастолното. Има рискови фактори, които колкото и да се опитваме не можем да променим – това са възрастта, полът, етническата принадлежност и фамилната обремененост. Нашите старания са ориентирани към тези, които подлежат на промяна. Те могат да бъдат понижени или следени с смяна в навиците и държанието. Правейки избрани промени в метода си на живот, хората могат да понижат риска от развиване на сърдечносъдови болести. Примерите включват тютюнопушене, диета и извършения. Пушенето, този нездравословен табиет стеснява кръвоносните съдове, което усилва кръвното налягане. То понижава и количеството О2 в кръвта, което кара сърцето да бие по-бързо, с цел да компенсира и от своя страна покачва кръвното налягане, по тази причина би трябвало да се спре пушенето. Друг фактор, който можем да поправяме е количеството признат алкохол. Проучванията демонстрират, че пиенето е обвързвано с към седем единици по-високо систолично кръвно налягане. Препоръчително е дамите да не одобряват повече от 20 – 30 мл етанол на ден или 150 мл седмично, до момента в който при мъжете количеството не трябва да надвишава 30 – 40 мл дневно или 200 мл за седмица. Нужно е също да се редуцира използването на сол в храната, защото приемът на повече от 5 г сол дневно може сигнификантно да увеличи стойностите на артериалното налягане. Дневната доза сол не трябва да надвишава една равна чаена лъжичка.
Липсата на постоянна физическа интензивност е значим рисков фактор за сърдечносъдови болести и усилва възможностите на човек да бъде с наднормено тегло, да има високо кръвно налягане и да развие други положения, които вършат сърдечносъдовите болести по-вероятни. Минималната физическа интензивност, която би трябвало да имаме е най-малко 4 пъти седмично по 30-40 минути.
Острият стрес също е фактор, който може да усили сърдечната периодичност и да задейства симпатиковата нервна система, което от своя страна покачва кръвното налягане.
Препоръчвам на пациентите да мерят кръвното си налягане всекидневно едновременно, да одобряват предписаните им лекарства също всеки ден и в тъкмо несъмнено време, като не би трябвало да пропущат банкет. За страдание, макар напъните ни продължава да пораства броят на хипертониците с неприятен надзор на кръвното налягане.
Д-р Диян Господинов е кардиолог в МБАЛ „ Бургасмед “, шеф на Интензивен бранш. Завършва медицина през 2016 година в Стара Загора. От 2017-2021г. специализира кардиология към Медицински Университет " Проф. Д-р Параскев Стоянов " - Варна. Специалност Кардиология придобива в София през 2021 година, като същата година пази магистратура по " Здравен мениджмънт ". През 2016 година той постъпва на работа като лекар в Отделението по кардиология на МБАЛ " Бургасмед ".
Професионалните му ползи са ориентирани в региона на ехокардиографията и превантивната кардиология.
0т 2022г. доктор Господинов е постоянен докторант с тематика на дисертационния труд ориентиран към сърдечната непълнота. Автор и съавтор е на няколко изявления в интернационалните списания. Има участия на конгреси и семинари в страната. Преподава на студенти по медицина в Стара Загора.
Д-р Господинов има документ за високоспециализирана активност – Ехокардиография. Има участия в национални и интернационалните конгреси, образования и семинари по специалността.
Той е член на Български лекарски съюз, на Дружество на кардиолозите в България, на Съюза на учените, а също и на Европейската асоциация за сърдечен темп и на Европейското сдружение по кардиология. Освен това е член на Българска асоциация по сърдечносъдова образна диагностика. Д-р Господинов е и заместник-председател на младежка секция към РЛК- Бургас и секретар на младежко сдружение към Тракийско дружество-Бургас.
- Д-р Господинов, по какъв начин въздейства на хората със сърдечносъдови проблеми настоящето неустойчиво време с внезапна промяна на топли и студени дни?
- По принцип, с цел да се реализира устойчива акомодация към температурна разновидност от 5-10 °C са нужни сред 7 и 12 денонощия. На тези промени, организмът реагира с смяна в тонуса на кръвоносните съдове, скоростта на кръвотока, честотата на сърдечните съкращения и дълбочината на дишането. Здравият човек е кадърен задоволително бързо да се приспособява към измененията. Проблемът тук настава за хора, които имат известно сърдечносъдово заболяване и са поли-или коморбидни. Променливото време, особено за началото на топлото полугодие, повлиява кръвното налягане. Студеното време нормално покачва кръвното. Студът стеснява кръвоносните съдове, което води до потребност от по-голямо натоварване на сърцето, с цел да се изпомпва кръв през вените и артериите. Топлото време уголемява съдовете и намалява стойностите на кръвното налягане. При чести промени в температурата на околната среда, влажността и атмосферното налягане, кръвното налягане също търпи съмнения.
- Съществува ли риск за здравето, в случай че този преходен период продължи прекомерно дълго?
- Вариациите в кръвното ще доведат до изостряне на хронични сърдечносъдови болести. При хората без подлежащи такива, най-често през този сезон следим недоволства като изнемощялост, замаяност, възприятие на уязвимост, звук в ушите и проблеми с концентрацията. Предполагам множеството хора знаят, че през лятото заради спадне на артериалното налягане най-често се постанова съкращаване на одобряваната доза от антихипертензивните лекарства. През зимата заради студеното време и наклонността за повишение на артериалното налягане, кардиолозите най-често усилваме дозата на одобряваните лекарства. Честите температурни вариации, напролет и есента са тестване освен за нашите пациенти, само че и за нас кардиолозите. Затова през този сезон поучавам своите пациенти да ме осведомят за своя здравословен статус по-често и при всяко неразположение, обвързвано със сърдечният им статус да организират надзорен обзор.
- Как хората най-лесно могат да разграничат признаците на пролетната отмалялост и на настъпили кардиологични затруднения?
- Макар че пролетната отмалялост (думата има старогръцки генезис и значи „ без мощ “, какъвто е и главният признак на това състояние) не е диагностицирана като болест, тя съставлява блестящо изразена смяна във функционалностите на организма при прекосяването от зимен към пролетен интервал. Тази смяна е обвързвана най-много с равнищата на серотонина в тялото, прочут още като “хормон на щастието “. Тъй като този хормон не може да бъде създаван без задоволително количество дневна светлина, в края на зимата в организма стартира да господства различен хормон – мелатонин, който пък е виновен за съня. Неравномерният баланс сред тези два хормона ни кара да се усещаме сънливи, меланхолични, отпаднали и демотивирани. Друга причина е, че през зимата нормално се храним с по-калорична храна, хабим по-малко сила и е по-трудно да се почувстваме изтощени. Обратно, със стоплянето на времето започваме да одобряваме по-леки храни, само че за сметка на това изразходваме повече сила, което е причина да се усещаме по-изморени. Удължената дълготрайност на деня, която ненадейно покачва потребността от сила в организма, води до няколкоседмична изнемощялост преди тялото да е наваксало с енергийните си депа. Зимата е и сезон, по време на който естествените защитни сили на организма отслабват, тъй като по-често се срещаме с вируси и бактерии и това го изтощава. Освен това, менюто ни през зимните месеци е оскъдно на плодове и зеленчуци, а по този начин се лишаваме от фибри, витамини, вода, витамин С, витамин А, желязо, цинк и други. Всички тези фактори водят до признаци като лесна уморяемост, унесеност денем - макар задоволително количество сън в денонощието (7-9 часа), липса на предпочитание за осъществяване на ежедневните действия. Освен това е налице загуба на вкус и смяна в телесното тегло, замаяност, световъртеж, главоболие, понижен мускулен тонус и намалена двигателна интензивност, както и понижени памет и централизация.
Както хората сами могат да видят, тези признаци могат да маскират едно обострено хронично или новопоявило се сърдечно заболяване. Затова единственият благонадежден метод за разграничение на двете положения е консултация с доктор и надлежно при потребност да се назначат нужните проучвания.
- В подтекста на предстоящия на 17 май Световен ден за битка с хипертонията, какви прояви планува вашето поделение?
- В тази връзка сме решили да проведем безвъзмездни профилактични прегледи в седмицата от 15 до 19 май, всеки ден сред 15:00ч. и 17:00ч. Те ще включват премерване на артериално налягане, ЕКГ и при потребност ехокардиография. Целта е да изпълним профилактика в три стадия – първична, за ограничение на рисковите фактори и да не се допусне развиване на болест; вторична – за ранно разкриване на заболяване и недопускане на затруднения и третична профилактика, засягаща към този момент появилите се затруднения, като тя е ориентирана към тяхното вярно лекуване и следене, с цел да не се позволява задълбочаването им и инвалидизиране на болния.
- Какви са вашите рекомендации към пациентите за поддържане на обикновено кръвно налягане?
- Хипертонията, или високото кръвно налягане, се дефинира като редовно измервани стойности на систолното налягане над 140 mmHg и над 90 mmHg за диастолното. Има рискови фактори, които колкото и да се опитваме не можем да променим – това са възрастта, полът, етническата принадлежност и фамилната обремененост. Нашите старания са ориентирани към тези, които подлежат на промяна. Те могат да бъдат понижени или следени с смяна в навиците и държанието. Правейки избрани промени в метода си на живот, хората могат да понижат риска от развиване на сърдечносъдови болести. Примерите включват тютюнопушене, диета и извършения. Пушенето, този нездравословен табиет стеснява кръвоносните съдове, което усилва кръвното налягане. То понижава и количеството О2 в кръвта, което кара сърцето да бие по-бързо, с цел да компенсира и от своя страна покачва кръвното налягане, по тази причина би трябвало да се спре пушенето. Друг фактор, който можем да поправяме е количеството признат алкохол. Проучванията демонстрират, че пиенето е обвързвано с към седем единици по-високо систолично кръвно налягане. Препоръчително е дамите да не одобряват повече от 20 – 30 мл етанол на ден или 150 мл седмично, до момента в който при мъжете количеството не трябва да надвишава 30 – 40 мл дневно или 200 мл за седмица. Нужно е също да се редуцира използването на сол в храната, защото приемът на повече от 5 г сол дневно може сигнификантно да увеличи стойностите на артериалното налягане. Дневната доза сол не трябва да надвишава една равна чаена лъжичка.
Липсата на постоянна физическа интензивност е значим рисков фактор за сърдечносъдови болести и усилва възможностите на човек да бъде с наднормено тегло, да има високо кръвно налягане и да развие други положения, които вършат сърдечносъдовите болести по-вероятни. Минималната физическа интензивност, която би трябвало да имаме е най-малко 4 пъти седмично по 30-40 минути.
Острият стрес също е фактор, който може да усили сърдечната периодичност и да задейства симпатиковата нервна система, което от своя страна покачва кръвното налягане.
Препоръчвам на пациентите да мерят кръвното си налягане всекидневно едновременно, да одобряват предписаните им лекарства също всеки ден и в тъкмо несъмнено време, като не би трябвало да пропущат банкет. За страдание, макар напъните ни продължава да пораства броят на хипертониците с неприятен надзор на кръвното налягане.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ