Стоян Панчев: Цените в здравеопазването изостават от инфлацията
Стоян Панчев е макроикономист в Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) и учител в Софийски университет " Св. Климент Охридски ". Завършил е Софийски университет и University of London. Работил е в Institute of Economic Affairs, London и Института за пазарна стопанска система, София. Председател на Българско либертарианско общество.
Г-н Панчев, влизаме в новата година с удължителен бюджет. Как се чака това да се отрази като цяло в страната и в частност на здравния бранш?
Основният фискален резултат от удължителния бюджет ще е да провокира бюджетна консолидация, т.е. да докара стесняване на бюджетния недостиг поради инфлационните процеси в стопанската система. С други думи повишението на приходите, идващи от по-високите номинални цени, комбинирано с на процедура замразените разноски, ще докара до по-малък недостиг.
Положително от фискална позиция, изключително в сегашната обстановка, на съгласно мен изтърван надзор върху обществените разноски, само че проблем за здравния бранш. Защо – тъй като знаем, че в последните години цените в опазването на здравето изостават от инфлацията. Като комбинираме това със структурния развой на застаряващо население и оттова по-големи потребности за здравна грижа, се оказваме в обстановка на все по-неадекватен здравен бюджет по отношение на потребностите и оттова наложителност за повече доплащане от страна на пациентите.
Ще има ли проблеми за болничната система предвид на възходяща инфлация, само че без смяна на цените на пътеките?
Ще има проблеми, въпреки че те не постоянно са с парично изражение. Например, типичен признак на система с изкуствено арестувани ниски цени, които не могат да отговорят на търсенето, са дефицитите или при услугите – опашките. Знаем че дългото очакване за здравно обслужване, познато като „ достъп до опазване на здравето “, е основен проблем за здравни системи с неработещи ценови механизми, като да вземем за пример английската. Там казусът е стигнал до политиката – английски министър председатели дават обещание да понижат чакането в лечебните заведения като предизборно заричане. Българската система се отличава с лесния достъп, само че това ще се промени, в случай че цените в опазването на здравето продължат да изостават.
Другият път за балансиране на системата е към този момент упоменатото доплащане, в случай че желаеме по-бърз достъп до експерт, не чакаме направление, а непосредствено плащаме пазарна цена, която при общи инфлационни процеси ще пораства нагоре. Ще се отваря все по-голяма ножица сред клиничните пътеки и достъпа „ на частно “, което в допълнение ще ускорява отбягването на системата на НЗОК. Един циничен кръг.
От известно време тематиката с увеличението на вноската за здраве е на дневен ред и среща както последователи, по този начин и съперници. Какво е вашето мнение?
Смятам, че има няколко други инструмента за повишение на приходите, които могат да се приложат доста по-лесно или по-структурно здравословно за системата. На първо място е нашето предложение от ЕКИП за прекачване на част от приходите от акцизи към здравната система. Не единствено поради очевидната логичност нездравословните артикули като цигари и алкохол да финансират лекуване, само че и поради размера на възможните средства, които могат да бъдат на стойност стотици милиони – според от % на преразпределение и кои акцизни артикули бъдат включени.
На второ място, когато загатнах здравословно за системата, имам поради тези над 600 хиляди души, които не са обезпечени даже при сегашните релативно ниски здравни ставки. Т.е. всяко нарастване би натоварило в допълнение съзнателните платци и направило още по-рационално неплащането на осигуровки. Класически проблем от теорията на Лафер за данъчните доходи – високите ставки подтикват неплащането. Т.е. напъните преди всичко да бъдат използвани за разширение на данъчната основа, по-късно да се види потребността от по-високи ставки.
Има и други, по-интересни принадлежности за в допълнение финансиране – концепцията за здравни ваучери, да вземем за пример. Тя работи на същия принцип като ваучерите за храна – при тях страната подтиква работодателите да усилят приходите на своите служащи посредством данъчен заем. Т.е. резултатът от програмата е в пъти по-голям в сравнение с е заделеният обществен запас, тъй като основата част се обезпечава от работодателите. Също по този начин, тези пари отиват за лекуване и не могат да бъдат изхарчени на друго място.
Евентуално повишение на здравната вноска би ли понижило доплащането за пациентите, което е известно, че е едно от най-високите в Европейски Съюз?
Със сигурност е допустимо да облекчат доплащането, в случай че бъдат ориентирани към индексация на клиничните пътеки. Аз бих обърнал особено внимание и на финансирането на персоналните лекари и първичната грижа.
Не съм работил прекомерно задълбочено с съответните данни, само че усещането ми е, че има прочут дисбаланс по линия на парите за медикаменти, да вземем за пример. При нас се получава една рядка обърната пирамида, нехарактерна за множеството европейски здравни системи, която приоритизира по-скъпи лекарства, когато базови лечения остават недофинансирани.
Т.е. от огромно значение, без значение по какъв начин бъдат обезпечени спомагателните средства, е по какъв начин по-късно ще бъдат разпределени. Например, аз съм обожател на предварителната защита и намаляването на вредите – дали става дума за лечението за хипертония, отричане на тютюнопушенето или битката със затлъстяването. Ако се влага в този по-ранен стадий на блокиране на вредата, то позитивните здравни и стопански резултати са обилни. Не би трябвало да забравяме, че здравият човек освен икономисва пари на НЗОК, само че продължава да създава Брутният вътрешен продукт.
Има ли заплаха парите на НЗОК да не стигнат и да се наложи актуализация на бюджета й?
За мен това е изцяло реалистична опция, с огромна възможност да се случи. Видяхме натрупването на недостиг в НЗОК в границите на няколкостотин милиона лв. през 2025 година Като имаме поради, че инфлацията се движи нагоре (дори формалните данни на Национален статистически институт ни демонстрират над двойно по-голям растеж на цените по отношение на примера от до 2%) и, че структурните мотори на разноските в опазването на здравето (застаряване плюс появяването на нови работещи, само че скъпи терапии) за мен е повече от ясно, че ще има такава потребност. Разбира се, вършим значимата спогодба, че сме на стадий, в който е изцяло неразбираемо какъв тъкмо би бил бюджетът за 2026 година Очакват ни избори, на терена има нови играчи, ние не знаем техните визии за фискална или здравна политика – седят доста въпроси сега.
Очакват ли се още веднъж проблеми с приходната част на бюджета на НЗОК, откакто през миналата година Здравната каса за първи път имаше недостиг там?
На първо място това зависи от качеството на квалифицираните план-сметки – в случай че приходите в бюджета са надписани (както беше за консолидирания бюджет 2025), то обикновено е да се получи недостиг в приходната част.
На второ място, доста зависи в какви условия ще се извършва този, както казахме, изцяло неразбираем бюджет за 2026 година Например, ще има ли смяна в данъчното облагане – освен при здравните осигуровки, само че най-много при пенсионните. Знаем, че тригодишната прогноза на Министерство на финансите споделя, че в идващите години би трябвало да забележим 3 процентни пункта нарастване на пенсионната вноска – това ще има резултат и върху приходите на НЗОК. Например, когато някой не си заплати (поскъпналата) пенсионна вноска, то надали ще заплати здравната.
Следващо събитие е каква част от инфлацията ще се трансформира в по-високи доходи за бюджета, най-малко в кратковременен проект. Знаем, че приходите от Данък добавена стойност непосредствено зависят от растежа на номиналните цени, и както стана през 2022 година можем да забележим кратковременен резултат на „ препълнената хазна “. Това има значимо значение също и при акцизите, изключително в случай че бъдем послушани и част от приходите в това перо отидат за покриване на здравни потребности.
Г-н Панчев, влизаме в новата година с удължителен бюджет. Как се чака това да се отрази като цяло в страната и в частност на здравния бранш?
Основният фискален резултат от удължителния бюджет ще е да провокира бюджетна консолидация, т.е. да докара стесняване на бюджетния недостиг поради инфлационните процеси в стопанската система. С други думи повишението на приходите, идващи от по-високите номинални цени, комбинирано с на процедура замразените разноски, ще докара до по-малък недостиг.
Положително от фискална позиция, изключително в сегашната обстановка, на съгласно мен изтърван надзор върху обществените разноски, само че проблем за здравния бранш. Защо – тъй като знаем, че в последните години цените в опазването на здравето изостават от инфлацията. Като комбинираме това със структурния развой на застаряващо население и оттова по-големи потребности за здравна грижа, се оказваме в обстановка на все по-неадекватен здравен бюджет по отношение на потребностите и оттова наложителност за повече доплащане от страна на пациентите.
Ще има ли проблеми за болничната система предвид на възходяща инфлация, само че без смяна на цените на пътеките?
Ще има проблеми, въпреки че те не постоянно са с парично изражение. Например, типичен признак на система с изкуствено арестувани ниски цени, които не могат да отговорят на търсенето, са дефицитите или при услугите – опашките. Знаем че дългото очакване за здравно обслужване, познато като „ достъп до опазване на здравето “, е основен проблем за здравни системи с неработещи ценови механизми, като да вземем за пример английската. Там казусът е стигнал до политиката – английски министър председатели дават обещание да понижат чакането в лечебните заведения като предизборно заричане. Българската система се отличава с лесния достъп, само че това ще се промени, в случай че цените в опазването на здравето продължат да изостават.
Другият път за балансиране на системата е към този момент упоменатото доплащане, в случай че желаеме по-бърз достъп до експерт, не чакаме направление, а непосредствено плащаме пазарна цена, която при общи инфлационни процеси ще пораства нагоре. Ще се отваря все по-голяма ножица сред клиничните пътеки и достъпа „ на частно “, което в допълнение ще ускорява отбягването на системата на НЗОК. Един циничен кръг.
От известно време тематиката с увеличението на вноската за здраве е на дневен ред и среща както последователи, по този начин и съперници. Какво е вашето мнение?
Смятам, че има няколко други инструмента за повишение на приходите, които могат да се приложат доста по-лесно или по-структурно здравословно за системата. На първо място е нашето предложение от ЕКИП за прекачване на част от приходите от акцизи към здравната система. Не единствено поради очевидната логичност нездравословните артикули като цигари и алкохол да финансират лекуване, само че и поради размера на възможните средства, които могат да бъдат на стойност стотици милиони – според от % на преразпределение и кои акцизни артикули бъдат включени.
На второ място, когато загатнах здравословно за системата, имам поради тези над 600 хиляди души, които не са обезпечени даже при сегашните релативно ниски здравни ставки. Т.е. всяко нарастване би натоварило в допълнение съзнателните платци и направило още по-рационално неплащането на осигуровки. Класически проблем от теорията на Лафер за данъчните доходи – високите ставки подтикват неплащането. Т.е. напъните преди всичко да бъдат използвани за разширение на данъчната основа, по-късно да се види потребността от по-високи ставки.
Има и други, по-интересни принадлежности за в допълнение финансиране – концепцията за здравни ваучери, да вземем за пример. Тя работи на същия принцип като ваучерите за храна – при тях страната подтиква работодателите да усилят приходите на своите служащи посредством данъчен заем. Т.е. резултатът от програмата е в пъти по-голям в сравнение с е заделеният обществен запас, тъй като основата част се обезпечава от работодателите. Също по този начин, тези пари отиват за лекуване и не могат да бъдат изхарчени на друго място.
Евентуално повишение на здравната вноска би ли понижило доплащането за пациентите, което е известно, че е едно от най-високите в Европейски Съюз?
Със сигурност е допустимо да облекчат доплащането, в случай че бъдат ориентирани към индексация на клиничните пътеки. Аз бих обърнал особено внимание и на финансирането на персоналните лекари и първичната грижа.
Не съм работил прекомерно задълбочено с съответните данни, само че усещането ми е, че има прочут дисбаланс по линия на парите за медикаменти, да вземем за пример. При нас се получава една рядка обърната пирамида, нехарактерна за множеството европейски здравни системи, която приоритизира по-скъпи лекарства, когато базови лечения остават недофинансирани.
Т.е. от огромно значение, без значение по какъв начин бъдат обезпечени спомагателните средства, е по какъв начин по-късно ще бъдат разпределени. Например, аз съм обожател на предварителната защита и намаляването на вредите – дали става дума за лечението за хипертония, отричане на тютюнопушенето или битката със затлъстяването. Ако се влага в този по-ранен стадий на блокиране на вредата, то позитивните здравни и стопански резултати са обилни. Не би трябвало да забравяме, че здравият човек освен икономисва пари на НЗОК, само че продължава да създава Брутният вътрешен продукт.
Има ли заплаха парите на НЗОК да не стигнат и да се наложи актуализация на бюджета й?
За мен това е изцяло реалистична опция, с огромна възможност да се случи. Видяхме натрупването на недостиг в НЗОК в границите на няколкостотин милиона лв. през 2025 година Като имаме поради, че инфлацията се движи нагоре (дори формалните данни на Национален статистически институт ни демонстрират над двойно по-голям растеж на цените по отношение на примера от до 2%) и, че структурните мотори на разноските в опазването на здравето (застаряване плюс появяването на нови работещи, само че скъпи терапии) за мен е повече от ясно, че ще има такава потребност. Разбира се, вършим значимата спогодба, че сме на стадий, в който е изцяло неразбираемо какъв тъкмо би бил бюджетът за 2026 година Очакват ни избори, на терена има нови играчи, ние не знаем техните визии за фискална или здравна политика – седят доста въпроси сега.
Очакват ли се още веднъж проблеми с приходната част на бюджета на НЗОК, откакто през миналата година Здравната каса за първи път имаше недостиг там?
На първо място това зависи от качеството на квалифицираните план-сметки – в случай че приходите в бюджета са надписани (както беше за консолидирания бюджет 2025), то обикновено е да се получи недостиг в приходната част.
На второ място, доста зависи в какви условия ще се извършва този, както казахме, изцяло неразбираем бюджет за 2026 година Например, ще има ли смяна в данъчното облагане – освен при здравните осигуровки, само че най-много при пенсионните. Знаем, че тригодишната прогноза на Министерство на финансите споделя, че в идващите години би трябвало да забележим 3 процентни пункта нарастване на пенсионната вноска – това ще има резултат и върху приходите на НЗОК. Например, когато някой не си заплати (поскъпналата) пенсионна вноска, то надали ще заплати здравната.
Следващо събитие е каква част от инфлацията ще се трансформира в по-високи доходи за бюджета, най-малко в кратковременен проект. Знаем, че приходите от Данък добавена стойност непосредствено зависят от растежа на номиналните цени, и както стана през 2022 година можем да забележим кратковременен резултат на „ препълнената хазна “. Това има значимо значение също и при акцизите, изключително в случай че бъдем послушани и част от приходите в това перо отидат за покриване на здравни потребности.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ