Симоне Джанели пред Левски: Сестра ми завърши в София, идвала е на ваши мачове
Симоне Джанели е роден на 9 август 1996 година в Болцано, Италия. Висок е 200 см, тежи 92 кг и допира 352 см при офанзива. На 6 години стартира да тренира тенис и ски, само че на 13 около сестра си се записва да тренира волейбол в локалния клуб. Напредва доста бързо и е видян от тогавашния основен треньор на школата за подрастващи в „ Трентино” Андреа Буратини. Специалистът, който близо две години заема тази позиция и в „ Левски София”, сменя поста на Симоне и от нападател го прави разпределител.
Едва на 17 години и 10 месеца Джанели дебютира в серия А, откакто титулярят на „ Трентино” Рафаел чупи пръст. На 18 година към този момент е в мъжкия народен тим, с който до момента има внушителните 135 мача.
Ето и достиженията на Джанели:
С „ Трентино”:
- 6 трофеи с другите гарнитури за подрастващи
- първенец на Италия при мъжете за 2013 и 2015 година
- Световен клубен първенец за 2018 година
- Носител на купата на CEV за 2019 година
С националния тим :
- Бронз от европейското през 2015 година
- Сребро от Световната купа през 2015 година
- Сребърен орден от олимпийските игри в Рио през 2016 година
Индивидуални оценки:
- Най-полезен състезател на серия А за 2015 година
- Най-добър разпределител на европейското през 2015 година
- Най-добър разпределител на Шампионската лига за 2016 година
- Най-добър разпределител на Световната лига за 2016 година
- Най-добър разпределител на Световния клубен шампионат за 2016 година
- Най-добър разпределител в Купата на първенците за 2017 година
- Най-добър разпределител на Световния клубен шампионат за 2018 година
- „ Левски София”: Здравей, Симоне, благодарим ти, че одобри поканата за виртуална среща с играчите и треньорите на „ Левски София”! Разбрахме, че си имал изпити през тази седмица, какво учиш?
- Симоне Джанели: Здравейте, за мен е наслаждение да се срещнем, благодаря за поканата. Наистина, в последно време акцентирам на ученето, последвам диетология и в този момент около паузата използвах опцията да отделя малко време, което по принцип нямам. Вчера взех един доста значим изпит по физиология и съм доста удовлетворен. Важно е да получим и положително обучение, което да ни послужи след кариерата във волейбола
- „ Левски София”: Как минава всекидневието ти по време на тази ужасна пандемия и успяваш ли да поддържаш форма?
- Джанели: За страдание, това е доста противен интервал за всички нас и се надявам по-скоро да завърши. За нас, професионалните спортисти, да бъдем два месеца отвън залата е пагубно. Все отново имам спонтанен фитнес разполагаем и всеки ден упражнявам по програмата, която ни е изготвил кондиционният треньор на „ Трентино”. Работата с топка обаче е извънредно значима и не може да се замести.
- „ Левски София”: С нас е и президентът на „ Левски София” Владимир Николов, който дружно с още четирима българи – Матей Казийски, Радостин Стойчев, Смилен Мляков и Иван Стоянов, завоюваха историческата първа купа за „ Трентино” през 2008 г…
- Владимир Николов: Здравей, Симоне, доста се веселя, че одобри поканата да се срещнеш с нас. Ти си един от най-хубавите разпределители в света и твоето наличие тук е вдъхновяващо за нашите момчета.
- „ Левски София”: Симоне, бил си едвам 12-годишен, само че помниш ли тази първа купа на бъдещия ти тим?
- Джанели: Да, бях дребен, само че това си беше събитие за целия район (Болцано, където е роден, е единствено на 50 км от Тренто – б.а.). Тази купа даде голям подтик и на процедура начерта пътя, по който клубът пое през идващите години. Това беше голям триумф.
- Владимир Николов: Радвам се, че и аз съм дал своя непретенциозен принос за това. Всъщност, когато отидох в Тренто, заварих един добре проведен и комплектуван тим, който беше подготвен да побеждава. Разбира се, в Италия конкуренцията е убийствена и в никакъв случай не може да сигурен в крайния триумф. Щастлив съм, че успяхме да спечелим този исторически трофей.
- „ Левски София”: Симоне, по какъв начин реши да се насочиш напълно във волейбола, откакто дълги години си упражнявал съществено тенис и ски?
- Джанели: Ами в моя град ските са нещо изцяло естествено за множеството деца. Около нас има доста зимни курорти и аз от напълно дребен се качих на ски. Отделно татко ми е треньор по тенис и закономерно хванах рано-рано ракетата. Също по този начин играех и доста футбол, изобщо цялото ми детство беше подчинено на тези три спорта. Един ден обаче сестра ми, която тренираше волейбол, ми предложи да опитам, тъй като бях към този момент много висок за възрастта си. Отидох няколко пъти и последователно се възпламених. Постепенно отпаднаха ските и футболът, известно време продължих да се занимавам и с тенис, само че в последна сметка взех решение да се концентрирам напълно върху волейбола.
- „ Левски София”: В профила си на формалния уебсайт на „ Трентино” казваш, че най-значимият треньор в кариерата ти е Андреа Буратини. Разкажи ни за взаимната ви работа?
- Джанели: Той беше началник на школата на „ Трентино” и ми предложи да се причисля към техния клуб. Помня, че първоначално доста харесваше посрещането ми, дори играех и като либеро при по-големите. Тогава бях главно нападател-посрещач, само че в един миг Андреа реши да ме опитва като разпределител. Комичното беше, че като подобен играеше Габриеле Нели, само че той ще тогава си беше доста мощен (Нели е висок 210 см и към този момент има много мачове като диагонал на италианския народен тим – б.а.). Беше ясно, че Габриеле е лимитиран като експедитивност и техника за този пост, а на мен някак ми се получаваха нещата. Седнахме, поговорихме и взехме това решение. Тренировките бяха доста тежки, Андреа може да е доста необработен на моменти, само че работата, която свършихме, изцяло ми се отплати след това.
- „ Левски София”: Андреа, не пое ли прекомерно огромен риск с преквалифицирането на играч, който печели премия за най-хубав нападател в държавното състезание до 18 години?
- Буратини: Според мен щеше да стане добър посрещач и за серия А, само че нямаше да е нещо извънредно. А тогава бях уверен, че има капацитета да е един от най-хубавите разпределители. Същото нещо беше, както споменахме, и с Габриеле Нели, който взехме за разпределител, само че преквалифицирах в диагонал. Но ще кажа нещо, което е доста значимо и за нашите разпределители в „ Левски София”. Ясно е, че е значимо да имаш „ ръце” за разпределител, прецизността и така нататък Но с цел да бъдеш топ състезател на този пост, би трябвало да имаш разсъдък, нюх към играта. А при Симоне това беше очевидно още преди да се специализира в тази посока. Всъщност, се убедих в това му скъпо качество на един съответен мач от държавното за кадети. По време на срещата, в която игра като разпределител, той сподели подобен разсъдък за този пост, какъвто нямат и някои състезатели от в серия „ А”. Най-силното качество на Симоне са решенията, които взема по време на игра. Успява доста тъкмо да усети с кого да играе, по какъв начин да постъпи във всяка обстановка. Радвам се, че решението ми се оказа вярно.
- Божидар Костадинов, „ Левски София”: Какъв би трябвало да бъде манталитетът на един разпределител?
- Джанели: Трябва да притежаваш доста качества, с цел да бъдеш добър разпределител. На първо място, за мен най-малко, е да познаваш съотборниците си, да ги усещаш в кой миг можеш да ги натовариш повече или пък да им дадеш малко отмора в нахлуване. Освен това би трябвало да си свързваща фигура освен на полето, а и отвън него. Да обединяваш съотборниците си и да не демонстрираш съмнения. Тези неща можем да ги причислим към манталитета на един разпределител. Много значима обаче е и техниката, прецизността в подаването. Не можеш да си позволиш да трепнеш в нито един миг, тъй като това ще се отрази на всички. Хладнокръвието е наложително, защото подозренията постоянно основават проблеми.
- Костадин Козелов, „ Левски София”: Ако се наложи по време на мач, да влезеш в игра на различен пост, кой би предпочел?
- Джанели: Честно казано, ми се е случвало сходно нещо. По време на мач с тима на „ Трентино” до 18 година към момента играех и като посрещач, защото физически превъзхождах другите. Основният разпределител се контузи и от идващия гейм аз доиграх срещата на неговото място. Но в случай че ми се наложи сходно нещо още веднъж, сигурно бих предпочел да вляза като посрещач.
- Александър Къндев, „ Левски София”: В коя друга страна с изключение на Италия би играл?
- Джанели: Боже, не съм се замислял в никакъв случай над този въпрос. Тук ми е добре и в случай че имам тази опция, не бих сменил шампионата. Сега като се замисля, ми се коства забавна тази концепция, която се разисква от много време. За професионална лига на Съединени американски щати по сходство на Националната баскетболна асоциация. Може би, в случай че това се случи, бих взел участие.
- Дамян Колев, „ Левски София”: Играл си с Османи Хуанторена, какво е мнението ти за този играч?
- Джанели: Османи е един огромен състезател, който е спечелил толкоз доста. Дори и в този момент в една, да речем, по-напреднала възраст от 35 година, той продължава да играе на ужасно равнище. Успял е да промени играта си и техниката, в случай че щете, защото към този момент не има този удивителен отскок. В момента скача по-малко, само че това сигурно не значи малко. Впечатляващо е по какъв начин Османи се приспособява към настоящите си благоприятни условия и прибави към арсенала си удари, които преди просто не му бяха нужни. Дори се усили бързината на офанзивите му.
- Симеон Николов, „ Левски София”: Кое е най-важното нещо за един разпределител?
- Джанели: Както към този момент споделих, доста работи са, не е единствено едно. Но въпреки всичко би трябвало да стартираме от прецизността. Тя е значима, с цел да можеш да разгърнеш играта си и върху нея да изграждаш. Трябва да създадеш оптимални условия за всички нападатели, а това няма по какъв начин да стане в случай че пасовете ти не са точни. Когато играеш на високо равнище, е доста значимо да следиш блокадата на противника. Вече всички тимове изследват деликатно всеки противник, учат другите ротации и дейностите на разпределителите, с цел да се приготвят. Ако ти не следиш блокадата на противника в каква посока се ориентира след осъществяването на сервис, рискуваш да бъдеш предвидим за всички. И надлежно твоите нападатели да играят непрекъснато на двоен блок, което на високо равнище основава компликации при отиграването. Така че преди да подадеш топката, наложително би трябвало да погледнеш тримата блокиращи от другата страна на мрежата. Това се построява като табиет и е доста скъпо. Когато стигнеш до в действителност положително равнище, към този момент си кадърен да смениш решението си в последния миг точно въз основата на това, което си видял. Например, в случай че си решил, че ще вдигнеш топката в центъра, само че забележиш, че централният блокировач от другата страна към този момент е скочил, би трябвало да избереш друга алтернатива – пайп, обратно или в зона „ 4”. И третото доста значимо изискване е постоянно да търсиш опцията да бъдеш под топката преди да подадеш. Това ти оказва помощ да останеш безпристрастен и надлежно по-непредвидим. Ако закъсняваш, в множеството случаи ще си проличава накъде се готвиш да подадеш топката.
- Владимир Гърков, „ Левски София”: Имало ли е миг, когато си желал да се откажеш от волейбола?
- Джанели: Чак да се откажа, не бих споделил. Разбира се, както при всички професионални спортисти и аз съм имал доста сложни моменти. Особено когато си по-млад, а към теб има главно опитни и построени състезатели. Може да загубиш религия във опциите си, да се появят подозрения, само че отказването е най-лошото решение, което можеш да вземеш. То е и най-лесно, доста по-трудно е да продължиш и да търсиш метод да се подобряваш в същата среда. Трябва да устояваме на тези провокации и да се развиваме.
- „ Левски София”: Симоне, знаем, че всички деца желаят да главно да забиват топката. Ти елементарно ли се отхвърли от този детайл и липсва ли ти от време на време?
- Джанели: Може би като си по-малък това е и най-лесно по отношение на другите детайли. Но на мен пък ми хареса повече ролята на разпределител, тъй като ти дава независимост да се изразиш, по този начин да се каже. Буквално всяка втора топка минава през теб, което обаче значи и огромна отговорност. Ако тимът не върви, виновността ще е твоя. Колкото до това предпочитание за забиване, и да си разпределител, отново можеш да го правиш, само че не толкоз постоянно. Аз, да вземем за пример, не рядко отигравам топки, когато съм на първа линия. Дори и някоя избавена в отбрана топка и по-късно подадена от различен играч може да се окаже при теб. Ако направиш точка, надали някой ще се сърди, че я е забил разпределителят. Освен това играчите на моята позиция имат и други благоприятни условия да бележат точки, не е единствено офанзивата.
- Георги Митов, „ Левски София”: Какво правиш в свободното си време и имаш ли някакво занимание?
- Джанели: За свободно време, бих споделил, че е съвсем нямам. Със сигурност обичам да върша всичко, което вършат и останалите младежи.Да излизам на вечеря с другари, да отидем някъде да пием по нещо. Също ми харесват доста разходките в планината и тук в Тренто има къде да вървим. Обичам и киното, както и да виждам други спортове. Голям почитател съм на НБА, проследявам мачове като имам опция. За страдание, по обясними аргументи не мога да карам ски (смее се), само че има задоволително други занимания.
- Константин Чипев, „ Левски София”: При неприятно посрещане каква алтернатива би избрал – висока топка или нещо изненадващо?
- Джанели: Зависи доста от обстановката, тъй като волейболът е спорт точно на обстановки. Не може всичко да бъде сложено в азбучник, в който да е указано по кое време и по какъв начин какво да се прави. Все отново зависи най-много от това какъв брой неприятно е посрещането, защото в актуалния волейбол се играе все по-бързо. Вече е изцяло обикновено да се играе бърза топка напред или обратно при посрещане на 4-ия или даже 5-ия метър. Да не приказваме, че има и центрове, които биха се справили при сходно подаване и можеш да форсираш нещата с тях. Но в случай че би трябвало да обобщим, персонално аз досега, в който има опция за подаване на по-бърза топка, бих го направил. От един миг нататък обаче става безусловно безсмислено, тъй като няма кого да изненадаш. Едно разсеяно посрещане на 6-ия, 7-ия метър към този момент изисква една добре подадена висока топка.
- Самуил Вълчинов, „ Левски София”: Суеверен ли си и имаш ли някакви ритуали преди мач?
- Джанели: Не, несъмнено не съм от най-суеверните. Може би заобикалям да върша избрани неща преди мач по-скоро. Но нямам никакви ритуали, само чувам музика. Тя ме зарежда и ми дава в допълнение въодушевление.
- Емил Кирчев, „ Левски София”: Каква тъкмо музика харесваш?
- Джанели: Като цяло ми харесват всички стилове и жанрове. Преди мач обаче избирам по този начин наречените епични песни, които те зареждат и надъхват.
- Георги Митов, „ Левски София”: С кой нападател си се чувствал най-сигурен на полето?
- Уверявам ви, че не го споделям, тъй като сте българи, просто това е истината. Най-добрият нападател, с който съм играл, е Матей Казийски.
- Владимир Николов: Симоне, с какво се отличава Матей от другите състезатели? Кои качества го вършат толкоз добър състезател?
- Джанели: Матей има доста качества, само че несъмнено преди всичко това са физическите данни. Рядко се среща такава композиция от необикновен отскок, мощ в рамото и техника на удара. Няма по какъв начин да пропусна и сервиса му – прецизността на подмятането, добре премерените крачки и тежкия удар. Дори и когато вкарва сервис с съвсем 130 километра в час, ти се коства, че го прави с някаква лекост. Но има и друго доста скъпо качество – скромността. Аз израснах около него и то в годините, когато беше може би най-хубавият в света. Беше спечелил всичко, само че се държеше по еднообразно правилен метод с всички – без значение дали са най-малките или най-опитните в тима.
- „ Левски София”: Симоне, твоята сестра Мартина приключи дентална медицина в България. Тя е близка другарка на някогашния физиотерапевт на мъжкия ни тим Роберта Плачи, която даже я е водила на наши мачове. Какво ти е разказвала за живота си в България?
- Джанели: Да, сестра ми приключи предходната година и е доста удовлетворена от образованието. Медицинският университет на София е един от най-хубавите в Европа и поради това тя избра да учи там. Харесваше й животът в България и доста ми е разказвала за София. Знам, че е идвала на мачове на мъжкия ви тим, само че да ви призная, с нея за волейбол съвсем не приказваме (смее се).
- Антоан Цанов, „ Левски София”: Кой е обичаният ти тим в НБА?
- Джанели: Не съм чак някакъв почитател единствено на един съответен тим. Но, като се замисля, ми подхожда най-вече „ Милуоки” поради звездата им Джанис Антетокумпо. Според мен той е необикновен спортист и гений, уповавам се да завоюва купа в НБА.
- Александър Николов, „ Левски София”: Според теб какви качества би трябвало да има един капитан? Знаем, че от известно време си подобен в „ Трентино”.
- Джанели: Вече две години съм капитан на тима и не преставам да се изучавам, тъй като не е по никакъв начин елементарно. Важно е да имаш точния вид водачество, а това става най-много с персоналния образец, който даваш на останалите. На тренировките постоянно би трябвало откликваш първи, да се раздаваш най-вече и, несъмнено, да не се предаваш. За мен един образец за сполучлив капитан е Бруно Резенде. Той съумява да употребява своите лидерски качества да сплоти състезателите към себе си в общата цел.
- „ Левски София”: Имал ли си идол измежду разпределителите?
- Джанели: Като бях дребен, може би това беше Лой Бол, тъй като имах сходни физически качества. И той е по-висок от общоприетото за разпределител. След това ми попаднаха едни остарели записи на холандеца Бланже, който даже бе по-висок от мен, а е правил феноменални неща. За мен е значимо да следваш една линия на развиване, само че в същото време и да взимаш най-хубавото от образците, които имаш.
- „ Левски София”: Ти си едвам на 23 години, а към този момент имаш близо 140 мача за националния тим. Някои споделят, че разпределителите стават най-хубави след 30 години, вярваш ли в това?
- Джанели: Хм, чувал съм го, само че не знам дали е правилно. Като цяло наподобява разумно, тъй като колкото повече мачове изиграваш, толкоз по-голям опит натрупваш и знаеш все по-категорично по какъв начин да постъпваш и да се държиш в избрани моменти. Аз започнах да играя на високо равнище в „ Трентино” на 18 години и до момента съм изиграл доста мачове както с клубния, по този начин и с националния тим. Знам обаче че би трябвало да продължа да се развъртвам и всеки ден влизам в залата с концепцията да стана още по-добър. Според мен, до момента в който си здрав физически, би трябвало да се опитваш да прибавяш по нещо към представянето си.
- „ Левски София”: България и Италия се срещат относително постоянно на полето. Какво е мнението ти за нашия тим?
- Да, последно играхме през септември на европейското състезание. Преди това имахме мач и за Волейболната лига на нациите. Разполагате с положителни играчи, гледах ви дори на олимпийската подготовка в Берлин и там се представихте мощно, само че, за жалост, Франция завоюва. Имате Цецо Соколов, който за мен е един от най-хубавите диагонали в света. Той е свръхестествен състезател и е благосъстояние за българския тим. Цецо е заслужен правоприемник на Владо Николов, който също бе измежду най-силните на този пост.
- „ Левски София”: Симоне, благодарим ти доста за това присъединяване. За нашите състезатели и треньори бе наслаждение и чест да те срещнат. Дано скоро всички да се върнем към естествения си темп на живот и ти пожелаваме триумфи с „ Трентино” и националния тим!
- Джанели: Аз също ви благодаря за поканата, беше ми прелестно да прекараме това време дружно. Пожелавам ви и на вас доста триумфи и нека скоро бъдем още веднъж в залата.
Едва на 17 години и 10 месеца Джанели дебютира в серия А, откакто титулярят на „ Трентино” Рафаел чупи пръст. На 18 година към този момент е в мъжкия народен тим, с който до момента има внушителните 135 мача.
Ето и достиженията на Джанели:
С „ Трентино”:
- 6 трофеи с другите гарнитури за подрастващи
- първенец на Италия при мъжете за 2013 и 2015 година
- Световен клубен първенец за 2018 година
- Носител на купата на CEV за 2019 година
С националния тим :
- Бронз от европейското през 2015 година
- Сребро от Световната купа през 2015 година
- Сребърен орден от олимпийските игри в Рио през 2016 година
Индивидуални оценки:
- Най-полезен състезател на серия А за 2015 година
- Най-добър разпределител на европейското през 2015 година
- Най-добър разпределител на Шампионската лига за 2016 година
- Най-добър разпределител на Световната лига за 2016 година
- Най-добър разпределител на Световния клубен шампионат за 2016 година
- Най-добър разпределител в Купата на първенците за 2017 година
- Най-добър разпределител на Световния клубен шампионат за 2018 година
- „ Левски София”: Здравей, Симоне, благодарим ти, че одобри поканата за виртуална среща с играчите и треньорите на „ Левски София”! Разбрахме, че си имал изпити през тази седмица, какво учиш?
- Симоне Джанели: Здравейте, за мен е наслаждение да се срещнем, благодаря за поканата. Наистина, в последно време акцентирам на ученето, последвам диетология и в този момент около паузата използвах опцията да отделя малко време, което по принцип нямам. Вчера взех един доста значим изпит по физиология и съм доста удовлетворен. Важно е да получим и положително обучение, което да ни послужи след кариерата във волейбола
- „ Левски София”: Как минава всекидневието ти по време на тази ужасна пандемия и успяваш ли да поддържаш форма?
- Джанели: За страдание, това е доста противен интервал за всички нас и се надявам по-скоро да завърши. За нас, професионалните спортисти, да бъдем два месеца отвън залата е пагубно. Все отново имам спонтанен фитнес разполагаем и всеки ден упражнявам по програмата, която ни е изготвил кондиционният треньор на „ Трентино”. Работата с топка обаче е извънредно значима и не може да се замести.
- „ Левски София”: С нас е и президентът на „ Левски София” Владимир Николов, който дружно с още четирима българи – Матей Казийски, Радостин Стойчев, Смилен Мляков и Иван Стоянов, завоюваха историческата първа купа за „ Трентино” през 2008 г…
- Владимир Николов: Здравей, Симоне, доста се веселя, че одобри поканата да се срещнеш с нас. Ти си един от най-хубавите разпределители в света и твоето наличие тук е вдъхновяващо за нашите момчета.
- „ Левски София”: Симоне, бил си едвам 12-годишен, само че помниш ли тази първа купа на бъдещия ти тим?
- Джанели: Да, бях дребен, само че това си беше събитие за целия район (Болцано, където е роден, е единствено на 50 км от Тренто – б.а.). Тази купа даде голям подтик и на процедура начерта пътя, по който клубът пое през идващите години. Това беше голям триумф.
- Владимир Николов: Радвам се, че и аз съм дал своя непретенциозен принос за това. Всъщност, когато отидох в Тренто, заварих един добре проведен и комплектуван тим, който беше подготвен да побеждава. Разбира се, в Италия конкуренцията е убийствена и в никакъв случай не може да сигурен в крайния триумф. Щастлив съм, че успяхме да спечелим този исторически трофей.
- „ Левски София”: Симоне, по какъв начин реши да се насочиш напълно във волейбола, откакто дълги години си упражнявал съществено тенис и ски?
- Джанели: Ами в моя град ските са нещо изцяло естествено за множеството деца. Около нас има доста зимни курорти и аз от напълно дребен се качих на ски. Отделно татко ми е треньор по тенис и закономерно хванах рано-рано ракетата. Също по този начин играех и доста футбол, изобщо цялото ми детство беше подчинено на тези три спорта. Един ден обаче сестра ми, която тренираше волейбол, ми предложи да опитам, тъй като бях към този момент много висок за възрастта си. Отидох няколко пъти и последователно се възпламених. Постепенно отпаднаха ските и футболът, известно време продължих да се занимавам и с тенис, само че в последна сметка взех решение да се концентрирам напълно върху волейбола.
- „ Левски София”: В профила си на формалния уебсайт на „ Трентино” казваш, че най-значимият треньор в кариерата ти е Андреа Буратини. Разкажи ни за взаимната ви работа?
- Джанели: Той беше началник на школата на „ Трентино” и ми предложи да се причисля към техния клуб. Помня, че първоначално доста харесваше посрещането ми, дори играех и като либеро при по-големите. Тогава бях главно нападател-посрещач, само че в един миг Андреа реши да ме опитва като разпределител. Комичното беше, че като подобен играеше Габриеле Нели, само че той ще тогава си беше доста мощен (Нели е висок 210 см и към този момент има много мачове като диагонал на италианския народен тим – б.а.). Беше ясно, че Габриеле е лимитиран като експедитивност и техника за този пост, а на мен някак ми се получаваха нещата. Седнахме, поговорихме и взехме това решение. Тренировките бяха доста тежки, Андреа може да е доста необработен на моменти, само че работата, която свършихме, изцяло ми се отплати след това.
- „ Левски София”: Андреа, не пое ли прекомерно огромен риск с преквалифицирането на играч, който печели премия за най-хубав нападател в държавното състезание до 18 години?
- Буратини: Според мен щеше да стане добър посрещач и за серия А, само че нямаше да е нещо извънредно. А тогава бях уверен, че има капацитета да е един от най-хубавите разпределители. Същото нещо беше, както споменахме, и с Габриеле Нели, който взехме за разпределител, само че преквалифицирах в диагонал. Но ще кажа нещо, което е доста значимо и за нашите разпределители в „ Левски София”. Ясно е, че е значимо да имаш „ ръце” за разпределител, прецизността и така нататък Но с цел да бъдеш топ състезател на този пост, би трябвало да имаш разсъдък, нюх към играта. А при Симоне това беше очевидно още преди да се специализира в тази посока. Всъщност, се убедих в това му скъпо качество на един съответен мач от държавното за кадети. По време на срещата, в която игра като разпределител, той сподели подобен разсъдък за този пост, какъвто нямат и някои състезатели от в серия „ А”. Най-силното качество на Симоне са решенията, които взема по време на игра. Успява доста тъкмо да усети с кого да играе, по какъв начин да постъпи във всяка обстановка. Радвам се, че решението ми се оказа вярно.
- Божидар Костадинов, „ Левски София”: Какъв би трябвало да бъде манталитетът на един разпределител?
- Джанели: Трябва да притежаваш доста качества, с цел да бъдеш добър разпределител. На първо място, за мен най-малко, е да познаваш съотборниците си, да ги усещаш в кой миг можеш да ги натовариш повече или пък да им дадеш малко отмора в нахлуване. Освен това би трябвало да си свързваща фигура освен на полето, а и отвън него. Да обединяваш съотборниците си и да не демонстрираш съмнения. Тези неща можем да ги причислим към манталитета на един разпределител. Много значима обаче е и техниката, прецизността в подаването. Не можеш да си позволиш да трепнеш в нито един миг, тъй като това ще се отрази на всички. Хладнокръвието е наложително, защото подозренията постоянно основават проблеми.
- Костадин Козелов, „ Левски София”: Ако се наложи по време на мач, да влезеш в игра на различен пост, кой би предпочел?
- Джанели: Честно казано, ми се е случвало сходно нещо. По време на мач с тима на „ Трентино” до 18 година към момента играех и като посрещач, защото физически превъзхождах другите. Основният разпределител се контузи и от идващия гейм аз доиграх срещата на неговото място. Но в случай че ми се наложи сходно нещо още веднъж, сигурно бих предпочел да вляза като посрещач.
- Александър Къндев, „ Левски София”: В коя друга страна с изключение на Италия би играл?
- Джанели: Боже, не съм се замислял в никакъв случай над този въпрос. Тук ми е добре и в случай че имам тази опция, не бих сменил шампионата. Сега като се замисля, ми се коства забавна тази концепция, която се разисква от много време. За професионална лига на Съединени американски щати по сходство на Националната баскетболна асоциация. Може би, в случай че това се случи, бих взел участие.
- Дамян Колев, „ Левски София”: Играл си с Османи Хуанторена, какво е мнението ти за този играч?
- Джанели: Османи е един огромен състезател, който е спечелил толкоз доста. Дори и в този момент в една, да речем, по-напреднала възраст от 35 година, той продължава да играе на ужасно равнище. Успял е да промени играта си и техниката, в случай че щете, защото към този момент не има този удивителен отскок. В момента скача по-малко, само че това сигурно не значи малко. Впечатляващо е по какъв начин Османи се приспособява към настоящите си благоприятни условия и прибави към арсенала си удари, които преди просто не му бяха нужни. Дори се усили бързината на офанзивите му.
- Симеон Николов, „ Левски София”: Кое е най-важното нещо за един разпределител?
- Джанели: Както към този момент споделих, доста работи са, не е единствено едно. Но въпреки всичко би трябвало да стартираме от прецизността. Тя е значима, с цел да можеш да разгърнеш играта си и върху нея да изграждаш. Трябва да създадеш оптимални условия за всички нападатели, а това няма по какъв начин да стане в случай че пасовете ти не са точни. Когато играеш на високо равнище, е доста значимо да следиш блокадата на противника. Вече всички тимове изследват деликатно всеки противник, учат другите ротации и дейностите на разпределителите, с цел да се приготвят. Ако ти не следиш блокадата на противника в каква посока се ориентира след осъществяването на сервис, рискуваш да бъдеш предвидим за всички. И надлежно твоите нападатели да играят непрекъснато на двоен блок, което на високо равнище основава компликации при отиграването. Така че преди да подадеш топката, наложително би трябвало да погледнеш тримата блокиращи от другата страна на мрежата. Това се построява като табиет и е доста скъпо. Когато стигнеш до в действителност положително равнище, към този момент си кадърен да смениш решението си в последния миг точно въз основата на това, което си видял. Например, в случай че си решил, че ще вдигнеш топката в центъра, само че забележиш, че централният блокировач от другата страна към този момент е скочил, би трябвало да избереш друга алтернатива – пайп, обратно или в зона „ 4”. И третото доста значимо изискване е постоянно да търсиш опцията да бъдеш под топката преди да подадеш. Това ти оказва помощ да останеш безпристрастен и надлежно по-непредвидим. Ако закъсняваш, в множеството случаи ще си проличава накъде се готвиш да подадеш топката.
- Владимир Гърков, „ Левски София”: Имало ли е миг, когато си желал да се откажеш от волейбола?
- Джанели: Чак да се откажа, не бих споделил. Разбира се, както при всички професионални спортисти и аз съм имал доста сложни моменти. Особено когато си по-млад, а към теб има главно опитни и построени състезатели. Може да загубиш религия във опциите си, да се появят подозрения, само че отказването е най-лошото решение, което можеш да вземеш. То е и най-лесно, доста по-трудно е да продължиш и да търсиш метод да се подобряваш в същата среда. Трябва да устояваме на тези провокации и да се развиваме.
- „ Левски София”: Симоне, знаем, че всички деца желаят да главно да забиват топката. Ти елементарно ли се отхвърли от този детайл и липсва ли ти от време на време?
- Джанели: Може би като си по-малък това е и най-лесно по отношение на другите детайли. Но на мен пък ми хареса повече ролята на разпределител, тъй като ти дава независимост да се изразиш, по този начин да се каже. Буквално всяка втора топка минава през теб, което обаче значи и огромна отговорност. Ако тимът не върви, виновността ще е твоя. Колкото до това предпочитание за забиване, и да си разпределител, отново можеш да го правиш, само че не толкоз постоянно. Аз, да вземем за пример, не рядко отигравам топки, когато съм на първа линия. Дори и някоя избавена в отбрана топка и по-късно подадена от различен играч може да се окаже при теб. Ако направиш точка, надали някой ще се сърди, че я е забил разпределителят. Освен това играчите на моята позиция имат и други благоприятни условия да бележат точки, не е единствено офанзивата.
- Георги Митов, „ Левски София”: Какво правиш в свободното си време и имаш ли някакво занимание?
- Джанели: За свободно време, бих споделил, че е съвсем нямам. Със сигурност обичам да върша всичко, което вършат и останалите младежи.Да излизам на вечеря с другари, да отидем някъде да пием по нещо. Също ми харесват доста разходките в планината и тук в Тренто има къде да вървим. Обичам и киното, както и да виждам други спортове. Голям почитател съм на НБА, проследявам мачове като имам опция. За страдание, по обясними аргументи не мога да карам ски (смее се), само че има задоволително други занимания.
- Константин Чипев, „ Левски София”: При неприятно посрещане каква алтернатива би избрал – висока топка или нещо изненадващо?
- Джанели: Зависи доста от обстановката, тъй като волейболът е спорт точно на обстановки. Не може всичко да бъде сложено в азбучник, в който да е указано по кое време и по какъв начин какво да се прави. Все отново зависи най-много от това какъв брой неприятно е посрещането, защото в актуалния волейбол се играе все по-бързо. Вече е изцяло обикновено да се играе бърза топка напред или обратно при посрещане на 4-ия или даже 5-ия метър. Да не приказваме, че има и центрове, които биха се справили при сходно подаване и можеш да форсираш нещата с тях. Но в случай че би трябвало да обобщим, персонално аз досега, в който има опция за подаване на по-бърза топка, бих го направил. От един миг нататък обаче става безусловно безсмислено, тъй като няма кого да изненадаш. Едно разсеяно посрещане на 6-ия, 7-ия метър към този момент изисква една добре подадена висока топка.
- Самуил Вълчинов, „ Левски София”: Суеверен ли си и имаш ли някакви ритуали преди мач?
- Джанели: Не, несъмнено не съм от най-суеверните. Може би заобикалям да върша избрани неща преди мач по-скоро. Но нямам никакви ритуали, само чувам музика. Тя ме зарежда и ми дава в допълнение въодушевление.
- Емил Кирчев, „ Левски София”: Каква тъкмо музика харесваш?
- Джанели: Като цяло ми харесват всички стилове и жанрове. Преди мач обаче избирам по този начин наречените епични песни, които те зареждат и надъхват.
- Георги Митов, „ Левски София”: С кой нападател си се чувствал най-сигурен на полето?
- Уверявам ви, че не го споделям, тъй като сте българи, просто това е истината. Най-добрият нападател, с който съм играл, е Матей Казийски.
- Владимир Николов: Симоне, с какво се отличава Матей от другите състезатели? Кои качества го вършат толкоз добър състезател?
- Джанели: Матей има доста качества, само че несъмнено преди всичко това са физическите данни. Рядко се среща такава композиция от необикновен отскок, мощ в рамото и техника на удара. Няма по какъв начин да пропусна и сервиса му – прецизността на подмятането, добре премерените крачки и тежкия удар. Дори и когато вкарва сервис с съвсем 130 километра в час, ти се коства, че го прави с някаква лекост. Но има и друго доста скъпо качество – скромността. Аз израснах около него и то в годините, когато беше може би най-хубавият в света. Беше спечелил всичко, само че се държеше по еднообразно правилен метод с всички – без значение дали са най-малките или най-опитните в тима.
- „ Левски София”: Симоне, твоята сестра Мартина приключи дентална медицина в България. Тя е близка другарка на някогашния физиотерапевт на мъжкия ни тим Роберта Плачи, която даже я е водила на наши мачове. Какво ти е разказвала за живота си в България?
- Джанели: Да, сестра ми приключи предходната година и е доста удовлетворена от образованието. Медицинският университет на София е един от най-хубавите в Европа и поради това тя избра да учи там. Харесваше й животът в България и доста ми е разказвала за София. Знам, че е идвала на мачове на мъжкия ви тим, само че да ви призная, с нея за волейбол съвсем не приказваме (смее се).
- Антоан Цанов, „ Левски София”: Кой е обичаният ти тим в НБА?
- Джанели: Не съм чак някакъв почитател единствено на един съответен тим. Но, като се замисля, ми подхожда най-вече „ Милуоки” поради звездата им Джанис Антетокумпо. Според мен той е необикновен спортист и гений, уповавам се да завоюва купа в НБА.
- Александър Николов, „ Левски София”: Според теб какви качества би трябвало да има един капитан? Знаем, че от известно време си подобен в „ Трентино”.
- Джанели: Вече две години съм капитан на тима и не преставам да се изучавам, тъй като не е по никакъв начин елементарно. Важно е да имаш точния вид водачество, а това става най-много с персоналния образец, който даваш на останалите. На тренировките постоянно би трябвало откликваш първи, да се раздаваш най-вече и, несъмнено, да не се предаваш. За мен един образец за сполучлив капитан е Бруно Резенде. Той съумява да употребява своите лидерски качества да сплоти състезателите към себе си в общата цел.
- „ Левски София”: Имал ли си идол измежду разпределителите?
- Джанели: Като бях дребен, може би това беше Лой Бол, тъй като имах сходни физически качества. И той е по-висок от общоприетото за разпределител. След това ми попаднаха едни остарели записи на холандеца Бланже, който даже бе по-висок от мен, а е правил феноменални неща. За мен е значимо да следваш една линия на развиване, само че в същото време и да взимаш най-хубавото от образците, които имаш.
- „ Левски София”: Ти си едвам на 23 години, а към този момент имаш близо 140 мача за националния тим. Някои споделят, че разпределителите стават най-хубави след 30 години, вярваш ли в това?
- Джанели: Хм, чувал съм го, само че не знам дали е правилно. Като цяло наподобява разумно, тъй като колкото повече мачове изиграваш, толкоз по-голям опит натрупваш и знаеш все по-категорично по какъв начин да постъпваш и да се държиш в избрани моменти. Аз започнах да играя на високо равнище в „ Трентино” на 18 години и до момента съм изиграл доста мачове както с клубния, по този начин и с националния тим. Знам обаче че би трябвало да продължа да се развъртвам и всеки ден влизам в залата с концепцията да стана още по-добър. Според мен, до момента в който си здрав физически, би трябвало да се опитваш да прибавяш по нещо към представянето си.
- „ Левски София”: България и Италия се срещат относително постоянно на полето. Какво е мнението ти за нашия тим?
- Да, последно играхме през септември на европейското състезание. Преди това имахме мач и за Волейболната лига на нациите. Разполагате с положителни играчи, гледах ви дори на олимпийската подготовка в Берлин и там се представихте мощно, само че, за жалост, Франция завоюва. Имате Цецо Соколов, който за мен е един от най-хубавите диагонали в света. Той е свръхестествен състезател и е благосъстояние за българския тим. Цецо е заслужен правоприемник на Владо Николов, който също бе измежду най-силните на този пост.
- „ Левски София”: Симоне, благодарим ти доста за това присъединяване. За нашите състезатели и треньори бе наслаждение и чест да те срещнат. Дано скоро всички да се върнем към естествения си темп на живот и ти пожелаваме триумфи с „ Трентино” и националния тим!
- Джанели: Аз също ви благодаря за поканата, беше ми прелестно да прекараме това време дружно. Пожелавам ви и на вас доста триумфи и нека скоро бъдем още веднъж в залата.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ