Симеоновден е! Започва есенната оран frognews.bg
Симеоновден се смята за земеделската нова година, когато стартират есенната оран и сеитба и събирането на орехи.
Преподобният Симеон е роден през 357 година в Мала Азия. Той бил преклонен и мил християнин. За да се отдели от хорската суетност си построил каменна кула, висока 40 лакти. Живял в тясна килия на върха й и по тази причина бил наименуван Стълпник. Починал на 103-годишна възраст.
Сред българите денят е прочут още като “Симеон орач ”, „ Симеон сърп ”, “Симеон брульо ”, „ Летен полазник ”.
Народните традиции повеляват сутринта на 1 септември дамите да замесят пшенично тесто и да създадат питки, с които зареждат ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и дребни кравайчета, които се нанизват на рогата им.
Орачите и сеячите са облечени празнично, а дамите обикалят към тях и ръсят плам, с цел да е противоречива работата. След изораването на първата вадичка обредната пита се разчупва на четири елементи едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в равнищата, а четвъртото се изяжда от стопанина.
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, с цел да не " излезе берекетът от вкъщи ". Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще пристигна в къщата - в случай че е добър, реколтата ще е плодовита. По същия метод и орачът, отивайки към равнищата, счита, че в случай че срещне човек с " цялостно ", житото ще роди доста зърно.
Преподобният Симеон е роден през 357 година в Мала Азия. Той бил преклонен и мил християнин. За да се отдели от хорската суетност си построил каменна кула, висока 40 лакти. Живял в тясна килия на върха й и по тази причина бил наименуван Стълпник. Починал на 103-годишна възраст.
Сред българите денят е прочут още като “Симеон орач ”, „ Симеон сърп ”, “Симеон брульо ”, „ Летен полазник ”.
Народните традиции повеляват сутринта на 1 септември дамите да замесят пшенично тесто и да създадат питки, с които зареждат ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и дребни кравайчета, които се нанизват на рогата им.
Орачите и сеячите са облечени празнично, а дамите обикалят към тях и ръсят плам, с цел да е противоречива работата. След изораването на първата вадичка обредната пита се разчупва на четири елементи едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в равнищата, а четвъртото се изяжда от стопанина.
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, с цел да не " излезе берекетът от вкъщи ". Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще пристигна в къщата - в случай че е добър, реколтата ще е плодовита. По същия метод и орачът, отивайки към равнищата, счита, че в случай че срещне човек с " цялостно ", житото ще роди доста зърно.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ