Актьорът и певец Симеон Владов: На 12 години останах сирак точно навръх рождения си ден
Симеон Владов е измежду най-популярните родни артисти и артисти. В началото на кариерата си работи в Пернишкия спектакъл, след което посвещава гения си на дублажа. Озвучавал е съвсем всички именити артисти на холивудското кино.
Актьорът запълва всяка минута от деня си с присъединяване в разнообразни планове – постановки и певчески изяви.
Категоричен е, че не е от хората, които чакат да пристигна рожденият им ден, с цел да си създадат равносметка за свършеното. Определя времето като релативно нещо, само че в това време добавя, че то е извънредно скъп запас, с който човек разполага, защото не се връща. За него годините не са от голяма важност, значимо е човек да е удовлетворен от това, което прави.
Понякога му се е случвало да отхвърля предложения за озвучаване поради работата му в театъра и музикалните му изяви. Трудно му е да поема всички дублажи, а и си дава сметка, че в случай че го направи, всеки филм ще е с неговия глас. Подчертава, че по никакъв начин не е елементарно да си озвучител, защото с изключение на с богат глас, би трябвало да си талантлив и с артистични качества, с цел да се превъплъщаваш, да имаш възприятие за темп, с цел да започваш и свършваш репликата с героя, който озвучаваш…
Определя Антъни Хопкинс, който е огромен артист и е имал достойнството да озвучава, като мъчно осезаем. Еди Мърфи също му бил сложен за работа.
Старостта не го тормози и добавя, че въобще не се замисля за годините. Дори не помни на какъв брой е, въпреки към този момент да е над 50 се усеща с най-малко 20 години по-млад. Очевидно към момента разполага с много сила, откакто прави няколко неща по едно и също време. Щастлив е, че остарява като катедрала, а не като галош.
Твърди, че персоналният му живот е разбъркан род и го дефинира като трагикомедия. Най-трудният миг бил кончината на татко му, който умрял точно на рождения му ден – 1 април. Тъкмо навършил 12 години и останал сирак, наложило се доста бързо да порасне. Макар и дете, почнал да има мисленето на човек, който е с най-малко десетина години по-възрастен. Отишъл си по извънредно безразсъден метод и към момента продължава да му липсва.
Не има вяра на 100% в зодии, предсказания и международни конспирации. Смята, че е над междинното интелигентно равнище и е неуместно да обръща внимание на всичко казано и написано. Харесва зодията си и счита, че Овните са доста дейни и слънчеви хора, не са злобни или злопаметни, неприятното бързо им минава. Тъй като Овенът кипи от сила, е наименуван и детето на зодиака – постоянно са цялостни с хрумвания и оптимизъм.
Признава, че любовта заема значима част от живота му, само че в изкуството тя е пресилена, приповдигната, с доста метафори и хиперболи. В живота нещата не се случват тъкмо като по книгите. Любовта е прозаична и делнична, даже на моменти губи очарованието си…
Много са му смешни хората, които не се интересуват от политика и не ги схваща, поради, че точно политиците са тези, които дефинират рамките ни на живот. Категоричен е, че един от най-големите проблеми на българите, е неналичието на гражданско общество и заради тази причина политиците не стопират да се гаврят с нас. Корупцията ни е на равнища, които са невиждани даже в Латинска Америка и Африка, по тази причина нещата не вървят, заключава Владов.
Автор: Уикенд
