Столична община продължава да се източва от „Коалиция на софрата“
Симеон Ставрев е общински консултант в Столичния общински съвет и член на Националния съвет на партия „ Да, България! “.
Г-н Ставрев, огромното неодобрение е ориентирано главно към изпълнителната власт и някак неусетно за публичното внимание върви огромното източване на средства по модела „ ГЕРБ “ в Столична община. Какви са общите характерности на този модел, който се разгръща на национално, общинско, локално и корпоративно ниво?
ГЕРБ ръководи Столична община от 12 години - едно десетилетие от зам.-председателя на партията Йорданка Фандъкова, и две години по-рано - от ръководителя Бойко Борисов. Доскоро те имаха безспорен комфорт в ръководството на града поради тоталното си болшинство в СОС. В едно изречение, моделът ГЕРБ работи не за развиване на града по най-хубавия метод, а с цел да се развият ползите на избрани бизнесмени. От последните локални избори насам сме засекли големи проблеми, които - като съпротива - се опитваме да извадим на ярко.
Кои са съответните илюстрации на модела „ ГЕРБ “ в Столична община - разполагате с много просторен лист от образци?
Да стартираме с един проблем, обвързван с компания „ Титан “. През 2015 година общината продава на компанията непотребен терен на „ Околовръстно шосе “ и бул. „ Сливница “ за към 2.1 млн. лв.. Година по-късно управлението на общинско дружество „ Чистота-Искър “ взема решение, че тъкмо този приватизиран парцел му е изключително нужен и внася в СОС докладна бележка за противоположното му изкупуване. Вече за над 6 млн. лв..
Три пъти „ пода “, както се споделя в една игра с пари.
Общинските съветници на ГЕРБ, Вътрешна македонска революционна организация, Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили гласоподават решение за противоположното изкупуване и ощастливяват „ Титан “ с чиста облага от 4 млн. лв..
Какви усъвършенствания са направени в това време, че цената на този парцел да бъде утроена?
Минимални. Подадохме сигнал до господин Гешев за тази корист, само че от 6 месеца чуваме единствено... мълчанието на прокуратурата. Друга забавна договорка е обвързвана с парцел, предан безплатно на състезателен клуб “Лeвски - Драгалевци ". Площта му е 54 дка, а върху нея има няколко обекта - два стадиона (открит и покрит), кортове, паркинги, съблекални, кафе-ресторант. Условието е комплексът да се употребява от жителите на региона. Договорът е 10-годишен, подписан е през 2007 година и би трябвало да изтече през 2017 година. Нищо сходно - въпросният клуб продължава да стопанисва комплекса и през днешния ден - без търг и конкурс, против алегоричен наем от 5200 лева месечно. По наши груби калкулации, тези пари спортният клуб ги изкарва за един работен ден.
Звучи апетитно. Какъв емпиричен материал още можете да визиите за действието на модела „ ГЕРБ “ в София? Може би фамозните „ златни тоалетни “, за които общината заплати по над 25 000 лева за квадратен метър?
Тази тематика повдигнах преди повече от половин година. В градинката на „ Кристал “ има чисто нова тоалетна, която не е въведена в употреба. Самата градинка е ремонтирана главно и действа обикновено. Попитах публично госпожа Фандъкова за какво тоалетната не работи, а отговорът беше, че градинката е получила Акт 16, само че тоалетната била част от различен план. Което е неуместно. Тази тоалетна излезе на общината 200 000 лв.. Има още една сходна тоалетна - при НДК, откъм „ Патриарх Евтимий “. Двете общо са погълнали половин милион лв. общински пари. След медийно питане се оказа, че през последните години са приватизирани други 18 тоалетни на обща стойност 600 000 лв.. Разликата в съпоставката е парадоксална. Но, щом приказваме за тоалетни, има и по-големи парадокси. Тоалетна наоколо до Министерството на земеделието е превърната в бензиностанция, макар приватизационния контракт за опазване на предназначението. В градинката при „ Майчин дом “ пък тоалетната е станала хранителен магазин.
Заводът за отпадък също се покри със скандална популярност.
Ако при тоалетните сумите не са големи, то при завода за отпадък става дума за ужасно доста пари. Самият цех се състои от три елементи. В едната се изсипва за преправка всичкият отпадък на столицата. Има обаче апаратура за механично отнасяне на боклука, има и пречиствателна станция за водата от цялата тази система. Всичко това е на стойност 300 млн. лв.. Къде е бедата тук?
Заводът би трябвало да създава RDF гориво за циментовите фабрики, тъй като инсинераторът му към момента не е издигнат. Капацитетът му е 180 000 тона годишно, само че създава единствено 60 000 тона, тъй като работят единствено една трета от мощностите му. И, тъй като циментовите фабрики въпреки всичко би трябвало да работят, "софийският недостиг " се компенсира с вносен отпадък за горене. А непреработените боклуци, от които би трябвало да разполагаме със 120 000 тона RDF гориво, не престават да се депонират на градското бунище в с. Яна. Така че... каква е потребността от този цех и каква е изгодата на общината и на столичани?
Тикет системата на столичния публичен превоз също трябваше към този момент да е подготвена за стартиране в деяние, само че продължава да е загадка.
Закъсня доста и коства 80 млн. лв.. По мое мнение - също несъответстващо скъпа.
Примерите са доста, само че с цел да се изяснят нещата, би трябвало да разграничим некомпетентността от далаверата. Кое от двете доминира в Столична община?
Едното може да размени другото. Зависи кой по какъв начин показва дейностите.
Но и двете могат да бъдат подсъдни.
Неслучайно пишем до прокуратурата, въпреки и на вятъра. Ако някой има интерес първо да построи цех за отпадък, а след това инсинератор, може да се каже, че е чисто интересчийство, за сметка на системата за преработване на битови боклуци. Не мога да го потвърдя, само че мога да допускам, че е по този начин.
Какви са финансовите мащаби на тези концесии?
Не мога да кажа какво е записано по контракти, само че вижте си налозите и си правете заключения. Ако контейнерите за разделно събиране на боклука бяха повсеместни и отпадъците се рециклираха, нямаше да се постанова въобще да плащаме за сметосъбирането.
Електронната администрация все по този начин е мираж. Има ли някакъв полъх в столицата от огромната зелена акция на Европейски Съюз?
Нищо изключително не се случва по тематиката. Видяхме и какъв брой блокове бяха санирани по „ широкомащабната “ стратегия на ГЕРБ.
Ако в Европа разкажем, че гоним енергийна успеваемост със саниране на блокове, несъмнено ще се търкалят от смях – сега те приказват за базисно нова енергетика.
По принцип, да. Сега ще влязат едни доста милиарди, само че по какъв начин ще бъдат разпределени те? Столична община би трябвало да има тактика, а за такава аз не съм чул, съдейки по докладните, които влизат за разглеждане в СОС. Имаме ли обвързвана мрежа от велоалеи, с цел да слязат хората от колите? Отговорът е явен.
Всичко това е допустимо да се случи единствено при удобен за злоупотребите баланс в СОС. Методи Лалов назова това плаващо болшинство „ Коалиция на софрата “. Защо тази „ коалиция “ не беше разрушена, откакто резултатите от локалните избори даваха очаквания?
„ Коалицията на софрата “ се съставлява от ГЕРБ, Вътрешна македонска революционна организация, "Атака " и Съюз на демократичните сили. Българска социалистическа партия също се включва понякога. В София не се случи Истанбулският сюжет, тъй като „ Спаси София “ имаха опция да вкарат 6-8 общински съветници, само че не го направиха. Те останаха единствено с един представител, а изгубените гласове бяха преразпределени в интерес на „ Коалицията на софрата “.
Разговора води: Емил Янев
Г-н Ставрев, огромното неодобрение е ориентирано главно към изпълнителната власт и някак неусетно за публичното внимание върви огромното източване на средства по модела „ ГЕРБ “ в Столична община. Какви са общите характерности на този модел, който се разгръща на национално, общинско, локално и корпоративно ниво?
ГЕРБ ръководи Столична община от 12 години - едно десетилетие от зам.-председателя на партията Йорданка Фандъкова, и две години по-рано - от ръководителя Бойко Борисов. Доскоро те имаха безспорен комфорт в ръководството на града поради тоталното си болшинство в СОС. В едно изречение, моделът ГЕРБ работи не за развиване на града по най-хубавия метод, а с цел да се развият ползите на избрани бизнесмени. От последните локални избори насам сме засекли големи проблеми, които - като съпротива - се опитваме да извадим на ярко.
Кои са съответните илюстрации на модела „ ГЕРБ “ в Столична община - разполагате с много просторен лист от образци?
Да стартираме с един проблем, обвързван с компания „ Титан “. През 2015 година общината продава на компанията непотребен терен на „ Околовръстно шосе “ и бул. „ Сливница “ за към 2.1 млн. лв.. Година по-късно управлението на общинско дружество „ Чистота-Искър “ взема решение, че тъкмо този приватизиран парцел му е изключително нужен и внася в СОС докладна бележка за противоположното му изкупуване. Вече за над 6 млн. лв..
Три пъти „ пода “, както се споделя в една игра с пари.
Общинските съветници на ГЕРБ, Вътрешна македонска революционна организация, Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили гласоподават решение за противоположното изкупуване и ощастливяват „ Титан “ с чиста облага от 4 млн. лв..
Какви усъвършенствания са направени в това време, че цената на този парцел да бъде утроена?
Минимални. Подадохме сигнал до господин Гешев за тази корист, само че от 6 месеца чуваме единствено... мълчанието на прокуратурата. Друга забавна договорка е обвързвана с парцел, предан безплатно на състезателен клуб “Лeвски - Драгалевци ". Площта му е 54 дка, а върху нея има няколко обекта - два стадиона (открит и покрит), кортове, паркинги, съблекални, кафе-ресторант. Условието е комплексът да се употребява от жителите на региона. Договорът е 10-годишен, подписан е през 2007 година и би трябвало да изтече през 2017 година. Нищо сходно - въпросният клуб продължава да стопанисва комплекса и през днешния ден - без търг и конкурс, против алегоричен наем от 5200 лева месечно. По наши груби калкулации, тези пари спортният клуб ги изкарва за един работен ден.
Звучи апетитно. Какъв емпиричен материал още можете да визиите за действието на модела „ ГЕРБ “ в София? Може би фамозните „ златни тоалетни “, за които общината заплати по над 25 000 лева за квадратен метър?
Тази тематика повдигнах преди повече от половин година. В градинката на „ Кристал “ има чисто нова тоалетна, която не е въведена в употреба. Самата градинка е ремонтирана главно и действа обикновено. Попитах публично госпожа Фандъкова за какво тоалетната не работи, а отговорът беше, че градинката е получила Акт 16, само че тоалетната била част от различен план. Което е неуместно. Тази тоалетна излезе на общината 200 000 лв.. Има още една сходна тоалетна - при НДК, откъм „ Патриарх Евтимий “. Двете общо са погълнали половин милион лв. общински пари. След медийно питане се оказа, че през последните години са приватизирани други 18 тоалетни на обща стойност 600 000 лв.. Разликата в съпоставката е парадоксална. Но, щом приказваме за тоалетни, има и по-големи парадокси. Тоалетна наоколо до Министерството на земеделието е превърната в бензиностанция, макар приватизационния контракт за опазване на предназначението. В градинката при „ Майчин дом “ пък тоалетната е станала хранителен магазин.
Заводът за отпадък също се покри със скандална популярност.
Ако при тоалетните сумите не са големи, то при завода за отпадък става дума за ужасно доста пари. Самият цех се състои от три елементи. В едната се изсипва за преправка всичкият отпадък на столицата. Има обаче апаратура за механично отнасяне на боклука, има и пречиствателна станция за водата от цялата тази система. Всичко това е на стойност 300 млн. лв.. Къде е бедата тук?
Заводът би трябвало да създава RDF гориво за циментовите фабрики, тъй като инсинераторът му към момента не е издигнат. Капацитетът му е 180 000 тона годишно, само че създава единствено 60 000 тона, тъй като работят единствено една трета от мощностите му. И, тъй като циментовите фабрики въпреки всичко би трябвало да работят, "софийският недостиг " се компенсира с вносен отпадък за горене. А непреработените боклуци, от които би трябвало да разполагаме със 120 000 тона RDF гориво, не престават да се депонират на градското бунище в с. Яна. Така че... каква е потребността от този цех и каква е изгодата на общината и на столичани?
Тикет системата на столичния публичен превоз също трябваше към този момент да е подготвена за стартиране в деяние, само че продължава да е загадка.
Закъсня доста и коства 80 млн. лв.. По мое мнение - също несъответстващо скъпа.
Примерите са доста, само че с цел да се изяснят нещата, би трябвало да разграничим некомпетентността от далаверата. Кое от двете доминира в Столична община?
Едното може да размени другото. Зависи кой по какъв начин показва дейностите.
Но и двете могат да бъдат подсъдни.
Неслучайно пишем до прокуратурата, въпреки и на вятъра. Ако някой има интерес първо да построи цех за отпадък, а след това инсинератор, може да се каже, че е чисто интересчийство, за сметка на системата за преработване на битови боклуци. Не мога да го потвърдя, само че мога да допускам, че е по този начин.
Какви са финансовите мащаби на тези концесии?
Не мога да кажа какво е записано по контракти, само че вижте си налозите и си правете заключения. Ако контейнерите за разделно събиране на боклука бяха повсеместни и отпадъците се рециклираха, нямаше да се постанова въобще да плащаме за сметосъбирането.
Електронната администрация все по този начин е мираж. Има ли някакъв полъх в столицата от огромната зелена акция на Европейски Съюз?
Нищо изключително не се случва по тематиката. Видяхме и какъв брой блокове бяха санирани по „ широкомащабната “ стратегия на ГЕРБ.
Ако в Европа разкажем, че гоним енергийна успеваемост със саниране на блокове, несъмнено ще се търкалят от смях – сега те приказват за базисно нова енергетика.
По принцип, да. Сега ще влязат едни доста милиарди, само че по какъв начин ще бъдат разпределени те? Столична община би трябвало да има тактика, а за такава аз не съм чул, съдейки по докладните, които влизат за разглеждане в СОС. Имаме ли обвързвана мрежа от велоалеи, с цел да слязат хората от колите? Отговорът е явен.
Всичко това е допустимо да се случи единствено при удобен за злоупотребите баланс в СОС. Методи Лалов назова това плаващо болшинство „ Коалиция на софрата “. Защо тази „ коалиция “ не беше разрушена, откакто резултатите от локалните избори даваха очаквания?
„ Коалицията на софрата “ се съставлява от ГЕРБ, Вътрешна македонска революционна организация, "Атака " и Съюз на демократичните сили. Българска социалистическа партия също се включва понякога. В София не се случи Истанбулският сюжет, тъй като „ Спаси София “ имаха опция да вкарат 6-8 общински съветници, само че не го направиха. Те останаха единствено с един представител, а изгубените гласове бяха преразпределени в интерес на „ Коалицията на софрата “.
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ