Симеон Сакскобургготски: Живеем в тревожни времена както на Запад, така и на Изток
Симеон Сакскобургготски не споделя мрачните прогнози за монархията в Обединеното кралство. Това излиза наяве от изявлението, което някогашният министър председател на България е дал за португалското издание " SOL ".
В изявлението Симеон Сакскобургготски (който е четвърти братовчед на крал Джордж Шести, бащата на кралица Елизабет Втора) споделя, че моментът на нейното заравяне е бил исторически. Погребението било доста прочувствено във всевъзможен смисъл и най-много поради кончината на кралицата, която съгласно Симеон Сакскобургготски е голям удар за всички. Казва и, че даже поради самата си организация погребението е било неповторимо събитие.
Симеон Сакскобургготски споделя още, че постоянно се е срещал с кралица Елизабет Втора от 1958 година насам. Кралицата постоянно е била доста общителна и блага. Били са дружно на разнообразни публични церемонии, само че също по този начин и на фамилни сбирки. Една година се събрали в Балморал с всичките си синове, виждали се по сватби - тази на принц Чарлз и тази на принц Уилям, на разнообразни юбилеи и в това число по неофициални случаи в Лондон. Симеон Сакскобургготски споделя още в изявлението, че е познавал добре Нейно Величество и по някакъв метод постоянно си мислел, че тя ще бъде безконечна. Но в последна сметка немислимото просто се случило.
Кралицата имала великолепно, тънко възприятие за комизъм. Тя била толкоз царствена и величествена в очите на хората, че те не очаквали това от нея. Но възприятието ѝ за комизъм било ужасно и Симеон Сакскобургготски доста го ценял, споделя той.
Казва още, че има възприятието, че заради причина, която не може да се изясни, крал Чарлз Трети не е бил показан като принц по отговарящ метод на народа. Сега всички ще бъдат сюрпризирани, тъй като той също бил изключителна персона и се е подготвял с години за тази служба. Симеон Сакскобургготски прибавя, че не споделя мрачните прогнози по отношение на монархията в Обединеното кралство, свързани с огромния брой антимонархисти.
Според него би трябвало да се има поради, че Англия е монархия в продължение на повече от 1000 години и това е доказателство, че тази система е добре призната от хората. Кралицата на Англия е символизирала самата монархия, само че надали нейната кончина ще има други последици, счита Сакскобургготски. Според него от време на време медиите преувеличават събитията или ги показват по по-различен метод от действителния.
Симеон Сакскобургготски споделя още, че си спомня по какъв начин хората подценявали крал Хуан Карлос, когато се качил на трона. И всички видели какво се случило през четирите десетилетия на неговото ръководство. В момента върлувал синдром от същия вид. Според него ще би трябвало време на хората да свикнат и да не съпоставят с предходни времена, а да одобряват индивида подобен, какъвто е.
Сакскобургготски разяснява и кончината на Михаил Горбачов като споделя, че такива персони липсват, откакто си отидат. Според него обаче има прочут развой на обновяване. С времето се появяват други хора, дружно с тези, които към този момент са ни познати. Президентът Горбачов бил доста известен на Запад, само че сигурно не и измежду руснаците. Бившият министър председател се срещнал персонално с него, когато Горбачов пристигнал в България. Организирал вечеря в негова чест в двореца " Врана ". Било му доста забавно да чуе неговото пояснение за това по какъв начин е функционирала " Перестройката ". Според Сакскобургготски обаче Горбачов дава отговор на фразата: " Никой не е оракул в личната си страна! "
В изявлението Симеон Сакскобургготски споделя и за детството си. Голямата смяна за него пристигнала със гибелта на татко му, когато бил на шест години. Емоциите били толкоз мощни, че осемдесет години по-късно, към момента ясно помнел тези моменти.
Колкото до наследяването на трона на тази нежна възраст, споделя, че това, което най-вече го впечатлило и ненапълно тормозило, било, че хората почнали да се изправят пред него, както го правели с татко му. И явно не разполагал със закрилата на татко си, който да го хване за ръка. Изведнъж трябвало да се сблъска с публични въпроси за разрешаване.
Разказва още, че първите пет години в заточение фамилията прекарало в Египет, където били родителите на майка му. Но кралица Йоанна доста държала двамата със сестра му да имат европейско обучение. Така че почнала да търси друго място, където да отидат. Италия, да вземем за пример. Но от Италия получили отговора: " Разбира се, госпожо, Вие сте добре пристигнала, само че не и Вашият наследник ", защото се страхували, че това може да тормози тогавашната власт в България. Имало и други страни, които се съгласили да ги приютят, само че майка му не се интересувала доста от тях. Накрая, напълно инцидентно, едно лято пристигнал испанският дипломат в Кайро и споделил на майка му: " Ваше Величество, чух, че желаете да дойдете в Европа. Мислили ли сте за Испания ". Така почнало всичко и най-после Сакскобургготски прекарал 50 години в Испания.
В Мадрид почнал да учи във Френския колеж. Според него не са правилни легендите, че били поканени в Испания от Генералисимус Франко. Предоставили им статут на политически бежанци. По-късно Симеон Сакскобургготски се срещнал с президента, само че не били негови посетители.
Относно живота на коронованите особи, той поучава нещата да се гледат обективно. Според него въображението е едно, а действителността - напълно друга. " Когато човек живее в заточение, няма дворци. И даже в настоящите монархии, отговорностите са доста огромни. Нямаш пенсия, нито работно време. Това е една непрекъсната работа. В никакъв случай не става въпрос единствено за приеми и развлечения ", споделя Сакскобургготски. И още, че в персонален проект постоянно бил доста внимателен, с цел да не сътвори подобен облик, изключително поради сензитивното му състояние на един цар в заточение.
За завръщането си в България споделя, че е мислел, че руската система е доста солидна и ще издържи дълго време. Дори не си помислял, че децата му ще могат да живеят в свободна България.
За следствията от социализма споделя, че може да се напише цяла книга. Дори през днешния ден, едно потомство по-късно, продължава да съществува един синдром, който може да се открие във всяка от страните в Източния блок. Това е нещо, което афектира значително хората. Обяснява, че постоянно има и позитиви, и негативи. Една тоталитарна система, съгласно него, е безусловно неприемлива в днешно време, само че в това време не му харесва да отхвърля всичко. И дава образец - образованието във времената на комунизъм е било, за жалост, доста по-добро в сравнение с в днешни дни.
За спечелването на изборите от Национална движение „Симеон Втори" и длъжността си министър-председател споделя, че отговорността е била доста огромна. Винаги му казвали, че царят е надпартиен, а в този момент трябвало да работи назад на този завет. Видял, че се задава моментът и решил, че може да бъда от изгода на страната си. Затова приел тази работа, което било доста мъчно, тъй като идвал от частния бранш, в никакъв случай не бил изпълнявал никаква служба в администрацията. Освен отговорностите, присъщи на длъжността, трябвало да научи доста нови неща. Било извънредно мъчно.
В същото време в Народното събрание имало хора, които не го харесвали заради идеологически аргументи, само че имало и такива от десните партии, които също не го одобрявали, тъй като не считали, че принадлежи на дясното, че би трябвало да се асоциира с либералите. Въпреки че било доста мъчно, счита, че са удържали сполучливо четири години. След това били в коалиция с други партии още четири години. И тези осем години отворили вратите на България към Европейския съюз, което било и най-голямата цел. Също и към към НАТО, което било разумна стъпка.
Симеон Сакскобургготски счита, че сега живеем в тревожни времена както на Запад, по този начин и на Изток. Притеснен е от сегашната обстановка с войната в Украйна. Обяснява, че България е покрай епицентъра на тази драма и съгласно него е необикновено такова нещо да се случва в 21-и век. Надява се да има опция за медиация - да вземем за пример Турция или друга страна да помогне в тази обстановка. Според него глобите не засягат единствено Русия, а също и Запада. Положението, съгласно Симеон Сакскобургготски, не е по никакъв начин обещаващо.
Дали виновността е напълно на Путин или и Европа също носи част от отговорността? На този въпрос дава отговор, че е мъчно да се вършат такива изводи постфактум. Със сигурност има позволени неточности. Съжалява, че няма по-голяма воля да се приближи Русия към Европа, тъй като дружно те биха формирали един стабилен стопански и финансов блок. Не му харесва демонизацията на всичко съветско. Онзи ден чул една фраза в България: " Не може да се бърка Путин с Пушкин ". Според него е тъпо, че в този момент хората сатанизират всичко съветско.
Колкото до реакцията на Европа, споделя, че същински има вяра в Европейския съюз, не вижда по-добро решение за Европа, тъй като всяка една от нашите страни сама по себе си би била незначителна. Казва, че би трябвало да създадем всичко допустимо, с цел да запазим Европа дружно и да я създадем по-добра. Друга опция няма.
На въпрос счита ли, че спорът може да се популяризира отвън Украйна, някогашният министър председател дава отговор: " Да не дава Господ ". Според него тогава обстановката би излязла отвън надзор. Казва, че има вяра, че в случай че има воля, можем да стигнем до мирни договаряния. Това би било единственото решение, тъй като Европа е минала през толкоз доста ужаси - Първата международна война, Втората международна война... Защо да се забъркваме в различен огромен спор - приключва изявлението.
Източник: БНТ
В изявлението Симеон Сакскобургготски (който е четвърти братовчед на крал Джордж Шести, бащата на кралица Елизабет Втора) споделя, че моментът на нейното заравяне е бил исторически. Погребението било доста прочувствено във всевъзможен смисъл и най-много поради кончината на кралицата, която съгласно Симеон Сакскобургготски е голям удар за всички. Казва и, че даже поради самата си организация погребението е било неповторимо събитие.
Симеон Сакскобургготски споделя още, че постоянно се е срещал с кралица Елизабет Втора от 1958 година насам. Кралицата постоянно е била доста общителна и блага. Били са дружно на разнообразни публични церемонии, само че също по този начин и на фамилни сбирки. Една година се събрали в Балморал с всичките си синове, виждали се по сватби - тази на принц Чарлз и тази на принц Уилям, на разнообразни юбилеи и в това число по неофициални случаи в Лондон. Симеон Сакскобургготски споделя още в изявлението, че е познавал добре Нейно Величество и по някакъв метод постоянно си мислел, че тя ще бъде безконечна. Но в последна сметка немислимото просто се случило.
Кралицата имала великолепно, тънко възприятие за комизъм. Тя била толкоз царствена и величествена в очите на хората, че те не очаквали това от нея. Но възприятието ѝ за комизъм било ужасно и Симеон Сакскобургготски доста го ценял, споделя той.
Казва още, че има възприятието, че заради причина, която не може да се изясни, крал Чарлз Трети не е бил показан като принц по отговарящ метод на народа. Сега всички ще бъдат сюрпризирани, тъй като той също бил изключителна персона и се е подготвял с години за тази служба. Симеон Сакскобургготски прибавя, че не споделя мрачните прогнози по отношение на монархията в Обединеното кралство, свързани с огромния брой антимонархисти.
Според него би трябвало да се има поради, че Англия е монархия в продължение на повече от 1000 години и това е доказателство, че тази система е добре призната от хората. Кралицата на Англия е символизирала самата монархия, само че надали нейната кончина ще има други последици, счита Сакскобургготски. Според него от време на време медиите преувеличават събитията или ги показват по по-различен метод от действителния.
Симеон Сакскобургготски споделя още, че си спомня по какъв начин хората подценявали крал Хуан Карлос, когато се качил на трона. И всички видели какво се случило през четирите десетилетия на неговото ръководство. В момента върлувал синдром от същия вид. Според него ще би трябвало време на хората да свикнат и да не съпоставят с предходни времена, а да одобряват индивида подобен, какъвто е.
Сакскобургготски разяснява и кончината на Михаил Горбачов като споделя, че такива персони липсват, откакто си отидат. Според него обаче има прочут развой на обновяване. С времето се появяват други хора, дружно с тези, които към този момент са ни познати. Президентът Горбачов бил доста известен на Запад, само че сигурно не и измежду руснаците. Бившият министър председател се срещнал персонално с него, когато Горбачов пристигнал в България. Организирал вечеря в негова чест в двореца " Врана ". Било му доста забавно да чуе неговото пояснение за това по какъв начин е функционирала " Перестройката ". Според Сакскобургготски обаче Горбачов дава отговор на фразата: " Никой не е оракул в личната си страна! "
В изявлението Симеон Сакскобургготски споделя и за детството си. Голямата смяна за него пристигнала със гибелта на татко му, когато бил на шест години. Емоциите били толкоз мощни, че осемдесет години по-късно, към момента ясно помнел тези моменти.
Колкото до наследяването на трона на тази нежна възраст, споделя, че това, което най-вече го впечатлило и ненапълно тормозило, било, че хората почнали да се изправят пред него, както го правели с татко му. И явно не разполагал със закрилата на татко си, който да го хване за ръка. Изведнъж трябвало да се сблъска с публични въпроси за разрешаване.
Разказва още, че първите пет години в заточение фамилията прекарало в Египет, където били родителите на майка му. Но кралица Йоанна доста държала двамата със сестра му да имат европейско обучение. Така че почнала да търси друго място, където да отидат. Италия, да вземем за пример. Но от Италия получили отговора: " Разбира се, госпожо, Вие сте добре пристигнала, само че не и Вашият наследник ", защото се страхували, че това може да тормози тогавашната власт в България. Имало и други страни, които се съгласили да ги приютят, само че майка му не се интересувала доста от тях. Накрая, напълно инцидентно, едно лято пристигнал испанският дипломат в Кайро и споделил на майка му: " Ваше Величество, чух, че желаете да дойдете в Европа. Мислили ли сте за Испания ". Така почнало всичко и най-после Сакскобургготски прекарал 50 години в Испания.
В Мадрид почнал да учи във Френския колеж. Според него не са правилни легендите, че били поканени в Испания от Генералисимус Франко. Предоставили им статут на политически бежанци. По-късно Симеон Сакскобургготски се срещнал с президента, само че не били негови посетители.
Относно живота на коронованите особи, той поучава нещата да се гледат обективно. Според него въображението е едно, а действителността - напълно друга. " Когато човек живее в заточение, няма дворци. И даже в настоящите монархии, отговорностите са доста огромни. Нямаш пенсия, нито работно време. Това е една непрекъсната работа. В никакъв случай не става въпрос единствено за приеми и развлечения ", споделя Сакскобургготски. И още, че в персонален проект постоянно бил доста внимателен, с цел да не сътвори подобен облик, изключително поради сензитивното му състояние на един цар в заточение.
За завръщането си в България споделя, че е мислел, че руската система е доста солидна и ще издържи дълго време. Дори не си помислял, че децата му ще могат да живеят в свободна България.
За следствията от социализма споделя, че може да се напише цяла книга. Дори през днешния ден, едно потомство по-късно, продължава да съществува един синдром, който може да се открие във всяка от страните в Източния блок. Това е нещо, което афектира значително хората. Обяснява, че постоянно има и позитиви, и негативи. Една тоталитарна система, съгласно него, е безусловно неприемлива в днешно време, само че в това време не му харесва да отхвърля всичко. И дава образец - образованието във времената на комунизъм е било, за жалост, доста по-добро в сравнение с в днешни дни.
За спечелването на изборите от Национална движение „Симеон Втори" и длъжността си министър-председател споделя, че отговорността е била доста огромна. Винаги му казвали, че царят е надпартиен, а в този момент трябвало да работи назад на този завет. Видял, че се задава моментът и решил, че може да бъда от изгода на страната си. Затова приел тази работа, което било доста мъчно, тъй като идвал от частния бранш, в никакъв случай не бил изпълнявал никаква служба в администрацията. Освен отговорностите, присъщи на длъжността, трябвало да научи доста нови неща. Било извънредно мъчно.
В същото време в Народното събрание имало хора, които не го харесвали заради идеологически аргументи, само че имало и такива от десните партии, които също не го одобрявали, тъй като не считали, че принадлежи на дясното, че би трябвало да се асоциира с либералите. Въпреки че било доста мъчно, счита, че са удържали сполучливо четири години. След това били в коалиция с други партии още четири години. И тези осем години отворили вратите на България към Европейския съюз, което било и най-голямата цел. Също и към към НАТО, което било разумна стъпка.
Симеон Сакскобургготски счита, че сега живеем в тревожни времена както на Запад, по този начин и на Изток. Притеснен е от сегашната обстановка с войната в Украйна. Обяснява, че България е покрай епицентъра на тази драма и съгласно него е необикновено такова нещо да се случва в 21-и век. Надява се да има опция за медиация - да вземем за пример Турция или друга страна да помогне в тази обстановка. Според него глобите не засягат единствено Русия, а също и Запада. Положението, съгласно Симеон Сакскобургготски, не е по никакъв начин обещаващо.
Дали виновността е напълно на Путин или и Европа също носи част от отговорността? На този въпрос дава отговор, че е мъчно да се вършат такива изводи постфактум. Със сигурност има позволени неточности. Съжалява, че няма по-голяма воля да се приближи Русия към Европа, тъй като дружно те биха формирали един стабилен стопански и финансов блок. Не му харесва демонизацията на всичко съветско. Онзи ден чул една фраза в България: " Не може да се бърка Путин с Пушкин ". Според него е тъпо, че в този момент хората сатанизират всичко съветско.
Колкото до реакцията на Европа, споделя, че същински има вяра в Европейския съюз, не вижда по-добро решение за Европа, тъй като всяка една от нашите страни сама по себе си би била незначителна. Казва, че би трябвало да създадем всичко допустимо, с цел да запазим Европа дружно и да я създадем по-добра. Друга опция няма.
На въпрос счита ли, че спорът може да се популяризира отвън Украйна, някогашният министър председател дава отговор: " Да не дава Господ ". Според него тогава обстановката би излязла отвън надзор. Казва, че има вяра, че в случай че има воля, можем да стигнем до мирни договаряния. Това би било единственото решение, тъй като Европа е минала през толкоз доста ужаси - Първата международна война, Втората международна война... Защо да се забъркваме в различен огромен спор - приключва изявлението.
Източник: БНТ
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ